Какви икономически мерки може да се вземат по време на пандемия
© Велко Ангелов Разпространението на ковид несъмнено ще окаже, и към този момент оказва, сериозен резултат върху стопанска система на България. Обявеното изключително състояние и последвалите строги ограничения в голяма степен трансформираха икономическия живот в страната. Прегледът на литературата от предишни международни епидемии, както и моделирането на евентуалните макроикономически последствия, демонстрира, че резултатът от сходен потрес е друг от това, което се следи при финансова и икономическа рецесия. Пандемията води до доста бездънен кратковременен удар върху стопанската система, който визира всички, въпреки и през разнообразни канали и в друга дълбочина. Икономическите ограничения по време на пандемията, взети в границите на оповестеното изключително състояние, следва да се концентрират преди всичко точно върху този кратковременен потрес.
Общи положения в дебата за ограниченията Няма ограничения, които да предотвратят или изцяло компенсират неподходящия икономически резултат от сходно катастрофично събитие. " Цената " на рецесията не може да бъде избегната, в най-хубавия случай може да се олекоти краткосрочният удар. Мерки - подхванати от бизнеса или държавните управления - могат да облекчат единствено част от вредите, освен това не в идентичен мащаб за всички. Засегнатите бизнеси не могат да чакат опазване на активността и облагите все едно не е имало пандемия. На макро равнище, безсмислено е да се вършат опити с обществени средства да се замести резултата от свиването както в търсенето, по този начин и в предлагането. Опит за сходни ограничения може да има голяма фискална цена и нулев действителен резултат. На микро равнище, всяка сходна рецесия удря действителния бранш и огромна част от стопанските сътрудници ще би трябвало да понесат в една или друга степен загуба. Икономиката е гъвкава система от връзки, която се приспособява към неподходящи външни шокове - неприятно време и бедствия, пандемии, терористични актове и други Краткосрочният потрес не значи икономически апокалипсис. Извън световен катастрофичен сюжет, след интервал на ограничаващи ограничения международната стопанска система ще стартира да се връща към нормалността - значимо е какъв брой бързо стопанските субекти ще възстановят продуктивността си и потенциала си. Мерките би трябвало да целят поддръжка на бизнесмени, които поставят старания да приспособяват и спасят бизнеса си, да го запазят и " рестартират " - по тази причина и те би трябвало да са обвързани с поддържане на активност, опазване на претовареност, заплащане на сътрудници и така нататък Различната степен на " самоучастие " е най-малко инструмент най-малко ненапълно да се подсигурява, че средствата ще се употребяват от другояче витални бизнеси, които имат намерение да възстановят активност след краткосрочния потрес. Още повече, другите форми на държавна помощ основават голям политически и честен риск - не трябва да се позволява в изискванията на изключително състояние ориентиране на средства на данъкоплатците за покриване на загуби, нямащи нищо общо със сегашната рецесия. С ограниченията си държавното управление не би трябвало да пречи или да понижава тласъците на частния бранш да търси пазарни решения, посредством предоговаряне на периоди и заплащания, понижаване на цени/наеми и други под. Добрите дълготрайни политики - насърчаващи вложения, труд, развиване на човешкия капитал, финансово здравомислие, възстановяване на качеството на живот - ще са значими за бързо възобновяване и стопански напредък след края на интервала на ограничавания и борба с пандемията. Неизбежната краткосрочна криза
Ситуацията с ковид Четете хронологията на събитията без непотребна страст в Дневник При пандемия и тежки краткотрайни ограничения за ограничение на обществения и икономическия живот може да се чака доста тежък кратковременен удар върху стопанската система. Прегледът на икономическата литература за пандемиите демонстрира, че евентуално при по-мек сюжет на заболеваемост резултатът би бил в границите на 1% от Брутният вътрешен продукт на страната, до момента в който при по-тежък(критичен) сюжет той би достигнал 4-5% от Брутният вътрешен продукт на страната. Имайки поради твърдите ограничения у нас, както и в Европа, упованията са по-скоро за бездънен удар - едномесечно изключително състояние даже надвишава някои от допусканията на сериозния сюжет.
Подобен удар върху стопанската система би означавал, че в границите на 2020 година цяла Европа, в това число и България, ще изпадне в криза. Европа към този момент беше в положение на " синхронизирано закъснение ", тъй че стои отворен въпросът дали еднократният потрес няма да докара до нова финансова рецесия и по-дългосрочно закъснение в Европа и в България. Към момента обаче фокусът е върху невижданата обстановка с ковид и бързото пригаждане на икономическия живот у нас към тази нова действителност.
Неблагоприятните икономически резултати от пандемията са разнообразни по аргументи, значителност и време за влияние. Така да вземем за пример някои бизнеси напълно преустановяват активността си поради ограничавания в обществения живот. В тази група попадат уредниците на културни или спортни събития, кафенета, питейни заведения и така нататък, само че дружно с тях наранени са и всички, свързани с въздушен превоз и въобще презгранично пътешестване, макар че няма цялостна възбрана за активността им. Отделно, рецесията е с " отворен край ", което е сериозен потрес за обмисляне на летния туристически сезон, въпреки към този момент официални забрани да не са въведени.
Промишлените предприятия, интегрирани в световната стопанска система, би трябвало да се оправят с провалени доставки на първични материали или елементи и отказани или отсрочени поръчки. Това са краткосрочни и непосредствени въздействия на кризата; настрана, общото стесняване на стопанската интензивност ще доведат до по-ниско вкупом търсене на макро равнище. С други думи, косвено съвсем всички икономически субекти ще бъдат наранени в идващите тримесечия поради по-ниско ползване и евентуално отсрочване или преосмисляне на вложения. Това може да докара и до стесняване на търсенето на бизнес услуги - ИТ, аутсорсинг на процеси и други - които към този момент не срещат директни спънки пред активността.
Действията на държавните управления би трябвало да регистрират това - една част от ограниченията ще са краткотрайни, с кратковременен темперамент и ще са ориентирани към облекчение на непосредствения потрес в стопанската система, до момента в който в дълготраен проект фокусът би трябвало да е върху поддържане и възстановяване на удобна регулаторна и данъчна среда, която да разреши бързо адаптиране на стопанската система и възобновяване на растежа в интервала след края на рестриктивните мерки.
Бюджет по време на пандемия
Икономическият потрес от ковид несъмнено ще има съществени фискални измерения. Потенциалният удар върху Брутният вътрешен продукт на страната ще докара до спад в бюджетните доходи - финансовият министър към този момент загатна предварителни оценки, при които приходите не се извършват с към 3 милиарда лева Съдейки по тежкия сюжет за макроикономически резултат от ковид (загуба на 4-5% от БВП), сходен резултат върху приходите в бюджета е изцяло вероятен. Евентуално разсрочване или удължение на периодите за заплащане също ще има резултат върху общите събрани доходи за годината.
Ефектът върху разноските също ще е сериозен. Разходите в опазването на здравето и обществената сфера ще се покачат, като пряк резултат от битката с вируса. Разходите, свързани с работната мощ, също ще се покачат, без значение дали ще бъдат под формата на компенсации за безработица или нови ограничения за опазване на заетостта. Към това можем да прибавим и полемиката за голям брой спомагателни ограничения - ликвидна поддръжка за компании и разнообразни секторни ограничения, които също биха имали своето бюджетно измерение.
Бюджетният резултат на ковид ще бъде висок и това би трябвало да се вземе под внимание в общата фискална рамка. Бюджетът би трябвало да регистрира новата обстановка и да премисли целите си за тази година. Публични разноски, които не са незабавни или сериозни, могат да бъдат отсрочени. Факт е, че вложенията са изключително значими за икономическия напредък, само че в година на невиждана пандемия и изключително състояние, някои от тях могат да бъдат преосмислени и отсрочени. Част от обществената цена на ковид би трябвало да бъде покрита с преструктуриране на разноските в бюджета, тъй че натискът върху бюджетното салдо да бъде отчасти облекчен.
Мерките в Европа
Краткият обзор на ограниченията в Европа демонстрира доста сходства сред обособените страни това се удостоверява както от последната позиция на Еврогрупата, по този начин и от нашия обзор на ограниченията по страни. Основните посоки в националните ограничения са следните: Моментални фискални ограничения за ефикасна битка с епидемията - тук влизат непосредствените разноски в поддръжка на здравните и други органи за преодоляването на кризата; Подкрепа за служащите, които са ударени от рецесията, за да се ограничи загубата на работни места и приход - тук влизат ограниченията, свързани с краткосрочна поддръжка за погашение на възнагражденията на застрашените служащи, удължение на болнични и разсрочване на някои данъци; Ликвидна поддръжка за компании, които са изправени пред съществени ликвидни проблеми поради рецесията с фокус върху дребни и междинни предприятия и съответни браншове - ограничения за разсрочване на данъчни заплащания и държавни гаранции, които да обезпечат краткосрочно финансиране на фирмите. Тези съществени посоки на ограниченията се виждат в съвсем всички страни. В някои страни имат условно заделен запас за справяне с рецесията и насоки на ограниченията, само че множеството са фокусирани върху краткосрочните ограничения и към момента нямат оценка за тяхната цена. В позицията на Еврогрупата ясно е казано, че цената на този вид ограничения няма да тежи от позиция на фискалните правила на европейско равнище. В края на документа сме представели къс обзор на ограниченията в някои страни. Важно е да уточним, че в прегледа е значима сплотяващата нишка. Сляпо прекопирване на безусловно всички ограничения, въведени някъде и съобразени със спецификата на локално трудово, финансово и данъчно законодателство е непродуктивно.
Възможни стопански ограничения
Общият взор към макроикономическия удар от ковид, както и прегледа на развиването в другите страни, дава ясна посока на възможни ограничения в България. Бъдещето развиване на обстановката с вируса е непредвидимо, само че първоначално е значимо да се фокусираме върху вероятните краткосрочни ограничения. Със сигурност има потребност от спор за нужните дълготрайни политики за преструктуриране на стопанската интензивност и връщане още веднъж на траекторията на висок напредък - към този момент обаче на дневен ред са незабавни дейности, които би следвало да се лимитират до адресиране на непосредствените проблеми. Промяна в целите на държавния бюджет Държавният бюджет за 2020 година беше гласуван при упованието за напредък и поредна рекордна година във връзка с приходите. Новата обстановка изисква нови цели и вътрешно преструктуриране в бюджета. Разходи, които не са сериозни сега, в това число планувани обществени вложения, могат да бъдат отсрочени, тъй че натискът върху бюджетното салдо да бъде понижен. Фискална поддръжка за непосредствената битка с епидемията Повишените разноски, които имат непосредствено отношение към оправянето със обстановката, са безспорни. Тук влизат лечебните разноски, в това число съоръжение и консумативи, поддръжка на медицинският личен състав, повече запас за обществените услуги по отношение на възрастните, изключително общественият патронаж, който играе основна роля в създалата се обстановка. Това са неизбежните разноски за справяне с епидемията. Подкрепа за служащите, които са ударени от изключителното състояние Големият фокус несъмнено е върху работната мощ, като всеобщи съкращения при прекъсване или внезапно ограничение на приходите са предстояща бизнес реакция. Неслучайно във всяка една страна главната мярка е ориентирана точно към опазване на заетостта. Ако бъдат съкратени, служащите ще имат право на обезщетение за безработица, и това по този начин или другояче ще бъде повишен разноски за Национален осигурителен институт. Утвърдена и употребена скица е даване на държавна помощ за избран период за покриване на част от работната заплата от страната, в случай че работодателят не уволни наетите и продължи да им заплаща цялостното заплащане.
На микрониво, служащият получава цялостния си приход, а не 60% обезщетение за безработица, а помощта отива към компании, които не имат намерение да прекратят бизнеса и имат дълготрайно желание да продължат активност. На макрониво, по този начин се резервира дипломиран личен състав, построени връзки и в най-общ проект стопанската система е по-подготвена с човешки капитал за " рестарт ". Към момента българското държавно управление е декларирало желание да вкара такава скица, при дълготрайност от 3 месеца и държавна помощ в размер на 60% от размера на заплатите, като не е явен обсегът на лицата, за които ще е възможно да аплайват. Ликвидна поддръжка под формата на данъчни ограничения Важно е да създадем ангажимента, че в не доста далечно бъдеще ще бъде на дневен ред спор за данъчни ограничения, които да покачат капиталовата прелест на България и конкурентоспособнотта на бизнеса. В случая обаче непосредствената полемика е за бързи ограничения, които да подобрят в най-краткосрочен проект ликвидността на засегнатите от рестриктивните мерки. Най-очевидният метод е да се отсрочат крайните периоди за някои заплащания. Към момента предлагането на държавното управление е за отсрочване с 3 месеца на периода за годишните заявления по корпоративното облагане. Подобен метод може да предложи за периода за годишните данъчни заявления на физическите лица (който визира и едноличните търговци).
Все отново би трябвало да се регистрира, че огромна част от бизнеса не е директно обиден от рестриктивните мерки пред активността и би следвало да продължи да заплаща дължимите налози, акцизи и осигуровки в плануваните периоди, още повече, че настоящите обществените разноски би трябвало да продължат да се правят без закъснение. Ако се приложи дейно схемата за поддръжка на заетостта, това е опция за известна ликвидна помощ за работодателите, при които има забележителен разход на труд. За най-малките компании обаче - в които главно работят притежатели или членове на фамилията - тази скица може и да е по-трудноприложима. Още повече, те имат закрепени разноски - месечни вноски за обществено и здравно обезпечаване - които не зависят от размера на активността и приходите.
Възможен механизъм е удължение на периода за заплащане на осигуровки на самоосигуряващи се лица (с един или два месеца), като опцията не трябва да се разгръща върху по-големи компании. Не на последно място, и в този момент законодателството разрешава разсрочване на отговорности към Национална агенция за приходите, като това обаче изисква договаряне и единодушие на приходната администрация. Ликвидна поддръжка за МСП Това наподобява ще бъде един от главните механизми за бърза реакция в целия Европейски Съюз. Подходът в други страни включва основаване (или потребление на към този момент съществуваща) скица за гаранция, която се разгръща върху новоотпуснати краткосрочни заеми от комерсиалните банки към бизнеса. За да се ограничи така наречен " честен риск ", а и с цел да се насочат средствата към компании, които ще ги употребяват да спасят активността на предприятията, а не за покриване на загуба на притежателя, положителните характерности на сходни схеми са две: предел на средствата за кредитиране на настрана дружество - да вземем за пример до 1 млн. лева, гаранцията не е за 100% от сумата - т.е. банката също носи риск, и кредитиране единствено на другояче " здрави " компании. В множеството страни схемите за огромни компании са обособени от тези за МСП.
Засега българското държавно управление даде много нищожна информация за желанията си. Изглежда ще се засилва скица за гаранции по заеми за МСП през Българска банка за развиване - само че няма никаква изясненост по параметрите и условията за достъп. По-притеснително е желанието за финансиране на огромни компании посредством покупка на акции и дялове с алтернатива за назад изкупуване. Няма изясненост по какъв начин ще наподобява схемата, само че сходен метод основава важен риск да се употребява изключителното състояние за " набутване " на към този момент губещи или проблематични компании на ББР (т.е. на данъкоплатеца), като надлежно от схемата ликвидност печели само въпросният безсъвестен вложител. Ясни санитарни правила за тежката промишленост Големите структуроопределящи предприятия би трябвало да вкарат засилени санитарни ограничения и ясно да отделят другите смени и екипи в предприятията. При по-широко разпространяване на ковид е неизбежно да има случай на инфектирани и в някои от най-големите предприятия в страната. Ясното разделяне на промените и екипите ще разреши изолирането на контактните лица да бъде лимитирано и предприятието да продължи да работи обикновено.
Пълния разбор с ограниченията в Европа към 16 март 2020 година можете да намерите тук.
Общи положения в дебата за ограниченията Няма ограничения, които да предотвратят или изцяло компенсират неподходящия икономически резултат от сходно катастрофично събитие. " Цената " на рецесията не може да бъде избегната, в най-хубавия случай може да се олекоти краткосрочният удар. Мерки - подхванати от бизнеса или държавните управления - могат да облекчат единствено част от вредите, освен това не в идентичен мащаб за всички. Засегнатите бизнеси не могат да чакат опазване на активността и облагите все едно не е имало пандемия. На макро равнище, безсмислено е да се вършат опити с обществени средства да се замести резултата от свиването както в търсенето, по този начин и в предлагането. Опит за сходни ограничения може да има голяма фискална цена и нулев действителен резултат. На микро равнище, всяка сходна рецесия удря действителния бранш и огромна част от стопанските сътрудници ще би трябвало да понесат в една или друга степен загуба. Икономиката е гъвкава система от връзки, която се приспособява към неподходящи външни шокове - неприятно време и бедствия, пандемии, терористични актове и други Краткосрочният потрес не значи икономически апокалипсис. Извън световен катастрофичен сюжет, след интервал на ограничаващи ограничения международната стопанска система ще стартира да се връща към нормалността - значимо е какъв брой бързо стопанските субекти ще възстановят продуктивността си и потенциала си. Мерките би трябвало да целят поддръжка на бизнесмени, които поставят старания да приспособяват и спасят бизнеса си, да го запазят и " рестартират " - по тази причина и те би трябвало да са обвързани с поддържане на активност, опазване на претовареност, заплащане на сътрудници и така нататък Различната степен на " самоучастие " е най-малко инструмент най-малко ненапълно да се подсигурява, че средствата ще се употребяват от другояче витални бизнеси, които имат намерение да възстановят активност след краткосрочния потрес. Още повече, другите форми на държавна помощ основават голям политически и честен риск - не трябва да се позволява в изискванията на изключително състояние ориентиране на средства на данъкоплатците за покриване на загуби, нямащи нищо общо със сегашната рецесия. С ограниченията си държавното управление не би трябвало да пречи или да понижава тласъците на частния бранш да търси пазарни решения, посредством предоговаряне на периоди и заплащания, понижаване на цени/наеми и други под. Добрите дълготрайни политики - насърчаващи вложения, труд, развиване на човешкия капитал, финансово здравомислие, възстановяване на качеството на живот - ще са значими за бързо възобновяване и стопански напредък след края на интервала на ограничавания и борба с пандемията. Неизбежната краткосрочна криза
Ситуацията с ковид Четете хронологията на събитията без непотребна страст в Дневник При пандемия и тежки краткотрайни ограничения за ограничение на обществения и икономическия живот може да се чака доста тежък кратковременен удар върху стопанската система. Прегледът на икономическата литература за пандемиите демонстрира, че евентуално при по-мек сюжет на заболеваемост резултатът би бил в границите на 1% от Брутният вътрешен продукт на страната, до момента в който при по-тежък(критичен) сюжет той би достигнал 4-5% от Брутният вътрешен продукт на страната. Имайки поради твърдите ограничения у нас, както и в Европа, упованията са по-скоро за бездънен удар - едномесечно изключително състояние даже надвишава някои от допусканията на сериозния сюжет.
Подобен удар върху стопанската система би означавал, че в границите на 2020 година цяла Европа, в това число и България, ще изпадне в криза. Европа към този момент беше в положение на " синхронизирано закъснение ", тъй че стои отворен въпросът дали еднократният потрес няма да докара до нова финансова рецесия и по-дългосрочно закъснение в Европа и в България. Към момента обаче фокусът е върху невижданата обстановка с ковид и бързото пригаждане на икономическия живот у нас към тази нова действителност.
Неблагоприятните икономически резултати от пандемията са разнообразни по аргументи, значителност и време за влияние. Така да вземем за пример някои бизнеси напълно преустановяват активността си поради ограничавания в обществения живот. В тази група попадат уредниците на културни или спортни събития, кафенета, питейни заведения и така нататък, само че дружно с тях наранени са и всички, свързани с въздушен превоз и въобще презгранично пътешестване, макар че няма цялостна възбрана за активността им. Отделно, рецесията е с " отворен край ", което е сериозен потрес за обмисляне на летния туристически сезон, въпреки към този момент официални забрани да не са въведени.
Промишлените предприятия, интегрирани в световната стопанска система, би трябвало да се оправят с провалени доставки на първични материали или елементи и отказани или отсрочени поръчки. Това са краткосрочни и непосредствени въздействия на кризата; настрана, общото стесняване на стопанската интензивност ще доведат до по-ниско вкупом търсене на макро равнище. С други думи, косвено съвсем всички икономически субекти ще бъдат наранени в идващите тримесечия поради по-ниско ползване и евентуално отсрочване или преосмисляне на вложения. Това може да докара и до стесняване на търсенето на бизнес услуги - ИТ, аутсорсинг на процеси и други - които към този момент не срещат директни спънки пред активността.
Действията на държавните управления би трябвало да регистрират това - една част от ограниченията ще са краткотрайни, с кратковременен темперамент и ще са ориентирани към облекчение на непосредствения потрес в стопанската система, до момента в който в дълготраен проект фокусът би трябвало да е върху поддържане и възстановяване на удобна регулаторна и данъчна среда, която да разреши бързо адаптиране на стопанската система и възобновяване на растежа в интервала след края на рестриктивните мерки.
Бюджет по време на пандемия
Икономическият потрес от ковид несъмнено ще има съществени фискални измерения. Потенциалният удар върху Брутният вътрешен продукт на страната ще докара до спад в бюджетните доходи - финансовият министър към този момент загатна предварителни оценки, при които приходите не се извършват с към 3 милиарда лева Съдейки по тежкия сюжет за макроикономически резултат от ковид (загуба на 4-5% от БВП), сходен резултат върху приходите в бюджета е изцяло вероятен. Евентуално разсрочване или удължение на периодите за заплащане също ще има резултат върху общите събрани доходи за годината.
Ефектът върху разноските също ще е сериозен. Разходите в опазването на здравето и обществената сфера ще се покачат, като пряк резултат от битката с вируса. Разходите, свързани с работната мощ, също ще се покачат, без значение дали ще бъдат под формата на компенсации за безработица или нови ограничения за опазване на заетостта. Към това можем да прибавим и полемиката за голям брой спомагателни ограничения - ликвидна поддръжка за компании и разнообразни секторни ограничения, които също биха имали своето бюджетно измерение.
Бюджетният резултат на ковид ще бъде висок и това би трябвало да се вземе под внимание в общата фискална рамка. Бюджетът би трябвало да регистрира новата обстановка и да премисли целите си за тази година. Публични разноски, които не са незабавни или сериозни, могат да бъдат отсрочени. Факт е, че вложенията са изключително значими за икономическия напредък, само че в година на невиждана пандемия и изключително състояние, някои от тях могат да бъдат преосмислени и отсрочени. Част от обществената цена на ковид би трябвало да бъде покрита с преструктуриране на разноските в бюджета, тъй че натискът върху бюджетното салдо да бъде отчасти облекчен.
Мерките в Европа
Краткият обзор на ограниченията в Европа демонстрира доста сходства сред обособените страни това се удостоверява както от последната позиция на Еврогрупата, по този начин и от нашия обзор на ограниченията по страни. Основните посоки в националните ограничения са следните: Моментални фискални ограничения за ефикасна битка с епидемията - тук влизат непосредствените разноски в поддръжка на здравните и други органи за преодоляването на кризата; Подкрепа за служащите, които са ударени от рецесията, за да се ограничи загубата на работни места и приход - тук влизат ограниченията, свързани с краткосрочна поддръжка за погашение на възнагражденията на застрашените служащи, удължение на болнични и разсрочване на някои данъци; Ликвидна поддръжка за компании, които са изправени пред съществени ликвидни проблеми поради рецесията с фокус върху дребни и междинни предприятия и съответни браншове - ограничения за разсрочване на данъчни заплащания и държавни гаранции, които да обезпечат краткосрочно финансиране на фирмите. Тези съществени посоки на ограниченията се виждат в съвсем всички страни. В някои страни имат условно заделен запас за справяне с рецесията и насоки на ограниченията, само че множеството са фокусирани върху краткосрочните ограничения и към момента нямат оценка за тяхната цена. В позицията на Еврогрупата ясно е казано, че цената на този вид ограничения няма да тежи от позиция на фискалните правила на европейско равнище. В края на документа сме представели къс обзор на ограниченията в някои страни. Важно е да уточним, че в прегледа е значима сплотяващата нишка. Сляпо прекопирване на безусловно всички ограничения, въведени някъде и съобразени със спецификата на локално трудово, финансово и данъчно законодателство е непродуктивно.
Възможни стопански ограничения
Общият взор към макроикономическия удар от ковид, както и прегледа на развиването в другите страни, дава ясна посока на възможни ограничения в България. Бъдещето развиване на обстановката с вируса е непредвидимо, само че първоначално е значимо да се фокусираме върху вероятните краткосрочни ограничения. Със сигурност има потребност от спор за нужните дълготрайни политики за преструктуриране на стопанската интензивност и връщане още веднъж на траекторията на висок напредък - към този момент обаче на дневен ред са незабавни дейности, които би следвало да се лимитират до адресиране на непосредствените проблеми. Промяна в целите на държавния бюджет Държавният бюджет за 2020 година беше гласуван при упованието за напредък и поредна рекордна година във връзка с приходите. Новата обстановка изисква нови цели и вътрешно преструктуриране в бюджета. Разходи, които не са сериозни сега, в това число планувани обществени вложения, могат да бъдат отсрочени, тъй че натискът върху бюджетното салдо да бъде понижен. Фискална поддръжка за непосредствената битка с епидемията Повишените разноски, които имат непосредствено отношение към оправянето със обстановката, са безспорни. Тук влизат лечебните разноски, в това число съоръжение и консумативи, поддръжка на медицинският личен състав, повече запас за обществените услуги по отношение на възрастните, изключително общественият патронаж, който играе основна роля в създалата се обстановка. Това са неизбежните разноски за справяне с епидемията. Подкрепа за служащите, които са ударени от изключителното състояние Големият фокус несъмнено е върху работната мощ, като всеобщи съкращения при прекъсване или внезапно ограничение на приходите са предстояща бизнес реакция. Неслучайно във всяка една страна главната мярка е ориентирана точно към опазване на заетостта. Ако бъдат съкратени, служащите ще имат право на обезщетение за безработица, и това по този начин или другояче ще бъде повишен разноски за Национален осигурителен институт. Утвърдена и употребена скица е даване на държавна помощ за избран период за покриване на част от работната заплата от страната, в случай че работодателят не уволни наетите и продължи да им заплаща цялостното заплащане.
На микрониво, служащият получава цялостния си приход, а не 60% обезщетение за безработица, а помощта отива към компании, които не имат намерение да прекратят бизнеса и имат дълготрайно желание да продължат активност. На макрониво, по този начин се резервира дипломиран личен състав, построени връзки и в най-общ проект стопанската система е по-подготвена с човешки капитал за " рестарт ". Към момента българското държавно управление е декларирало желание да вкара такава скица, при дълготрайност от 3 месеца и държавна помощ в размер на 60% от размера на заплатите, като не е явен обсегът на лицата, за които ще е възможно да аплайват. Ликвидна поддръжка под формата на данъчни ограничения Важно е да създадем ангажимента, че в не доста далечно бъдеще ще бъде на дневен ред спор за данъчни ограничения, които да покачат капиталовата прелест на България и конкурентоспособнотта на бизнеса. В случая обаче непосредствената полемика е за бързи ограничения, които да подобрят в най-краткосрочен проект ликвидността на засегнатите от рестриктивните мерки. Най-очевидният метод е да се отсрочат крайните периоди за някои заплащания. Към момента предлагането на държавното управление е за отсрочване с 3 месеца на периода за годишните заявления по корпоративното облагане. Подобен метод може да предложи за периода за годишните данъчни заявления на физическите лица (който визира и едноличните търговци).
Все отново би трябвало да се регистрира, че огромна част от бизнеса не е директно обиден от рестриктивните мерки пред активността и би следвало да продължи да заплаща дължимите налози, акцизи и осигуровки в плануваните периоди, още повече, че настоящите обществените разноски би трябвало да продължат да се правят без закъснение. Ако се приложи дейно схемата за поддръжка на заетостта, това е опция за известна ликвидна помощ за работодателите, при които има забележителен разход на труд. За най-малките компании обаче - в които главно работят притежатели или членове на фамилията - тази скица може и да е по-трудноприложима. Още повече, те имат закрепени разноски - месечни вноски за обществено и здравно обезпечаване - които не зависят от размера на активността и приходите.
Възможен механизъм е удължение на периода за заплащане на осигуровки на самоосигуряващи се лица (с един или два месеца), като опцията не трябва да се разгръща върху по-големи компании. Не на последно място, и в този момент законодателството разрешава разсрочване на отговорности към Национална агенция за приходите, като това обаче изисква договаряне и единодушие на приходната администрация. Ликвидна поддръжка за МСП Това наподобява ще бъде един от главните механизми за бърза реакция в целия Европейски Съюз. Подходът в други страни включва основаване (или потребление на към този момент съществуваща) скица за гаранция, която се разгръща върху новоотпуснати краткосрочни заеми от комерсиалните банки към бизнеса. За да се ограничи така наречен " честен риск ", а и с цел да се насочат средствата към компании, които ще ги употребяват да спасят активността на предприятията, а не за покриване на загуба на притежателя, положителните характерности на сходни схеми са две: предел на средствата за кредитиране на настрана дружество - да вземем за пример до 1 млн. лева, гаранцията не е за 100% от сумата - т.е. банката също носи риск, и кредитиране единствено на другояче " здрави " компании. В множеството страни схемите за огромни компании са обособени от тези за МСП.
Засега българското държавно управление даде много нищожна информация за желанията си. Изглежда ще се засилва скица за гаранции по заеми за МСП през Българска банка за развиване - само че няма никаква изясненост по параметрите и условията за достъп. По-притеснително е желанието за финансиране на огромни компании посредством покупка на акции и дялове с алтернатива за назад изкупуване. Няма изясненост по какъв начин ще наподобява схемата, само че сходен метод основава важен риск да се употребява изключителното състояние за " набутване " на към този момент губещи или проблематични компании на ББР (т.е. на данъкоплатеца), като надлежно от схемата ликвидност печели само въпросният безсъвестен вложител. Ясни санитарни правила за тежката промишленост Големите структуроопределящи предприятия би трябвало да вкарат засилени санитарни ограничения и ясно да отделят другите смени и екипи в предприятията. При по-широко разпространяване на ковид е неизбежно да има случай на инфектирани и в някои от най-големите предприятия в страната. Ясното разделяне на промените и екипите ще разреши изолирането на контактните лица да бъде лимитирано и предприятието да продължи да работи обикновено.
Пълния разбор с ограниченията в Европа към 16 март 2020 година можете да намерите тук.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ