"Пакетирането" на главния прокурор с председателите на ВКС и ВАС саботира реформата
© Велко Ангелов Още по тематиката
ПАСЕ: Върховенството на закона в България е мощно застрашено
Съветът на Европа трайно демонстрира, че България е мощно проблематична страна, българските парламентаристи трайно мълчат по тематиката
12 окт 2017
Венецианската комисия с рекомендации за самостоятелен съд и отчетна прокуратура
Да се подсигурява превес на мнението на съдиите, определени от съдии, опция за надзор върху основния прокурор и ограничение на прокуратурата в границите на наказателния развой
10 окт 2017
Времето за правосъдната промяна изтича
Европейските институции дадоха знак, че търпението им е изтекло и има потребност от смяна в прокуратурата
24 окт 2015 Българският арбитър в Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург Йонко Грозев неотдавна бе у нас по покана на частните правосъдни реализатори. На конгрес на Камарата на ЧСИ, извършен след огромните промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), Грозев е показал практиката на Съда в Страсбург по отбраната на правата на страните в производството по наложително осъществяване.
Какви гаранции за длъжника в едно изпълнително произвеждане обрисува практиката на Европейски съд по правата на човека, наложителна и за съдилищата у нас, господин Грозев?
В практиката си, Европейски съд по правата на човека приема, че изпълнителният развой е част от цялото правосъдно произвеждане и във връзка с него са използвани гаранциите за обективен развой по член 6 от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи. Практиката на Европейския съд, касаеща директно изпълнителното произвеждане, обаче, е много скромна. Решенията са малцина и са фокусирани върху обществена обмен на единственото жилище. От позиция на практиката на Европейски съд по правата на човека единственото жилище е особена категория, предпазена по смисъла на член 8 на Европейската спогодба (право на персонален и фамилен живот – б.р.) и Европейски съд по правата на човека упорства за преценка на пропорция на обществената обмен в такива случаи.
Подходът на съда е да прави цялостна преценка на пропорционалността на оспорваната мярка. Съдът не прави оценка един-единствен детайл от проблема или една-единствена наредба в националното законодателството, а взема поради набор от фактори, които са от голяма важност за салдото сред противопоставимите ползи – правото на жилище на лицето и обществения интерес от бърз и ефикасен изпълнителен развой. В този баланс Съдът е постановил три решения, по които е открил нарушавания – против Австрия, против Швеция и в едно решение от тази година против Словения. Във всички тях Европейски съд по правата на човека упорства за това на национално равнище да има правосъдна преценка за пропорция.
В австрийското дело е открито нарушаване заради обстоятелството, че такава преценка не е била допустима по националното право и не е била направена.
В делото против Швеция нарушаването е открито в по-специфична догадка. Става въпрос за правосъдно осъществяване от държавен орган, като задължението, за което се желае осъществяване, е за данъчни отговорности, т.е. обвързване към страната. И защото става въпрос за два държавни органа, преценката е и за взаимоотношението сред тях. В съответния случай, казусът е в това, че данъчното обвързване е автоматизирано изискуемо, без значение от процедурата по оспорването му. Факът, че е налице обжалване, и че то е отчасти почетено, обаче, не е регистриран в изпълнителното произвеждане, в което се пристъпва към обществена обмен на жилището на длъжника. Жилището е извадено на обществена обмен, без значение че става въпрос за минимално обвързване след преразглеждането. Липсващата ефикасна връзка сред двата държавни органа, в следствие от която в продължение на няколко седмици информацията за почетеното обжалване на размера на данъчното обвързване не е обявена на органа по осъществяване, е главният детайл в разбора на Европейски съд по правата на човека при определяне на нарушаването.
Що се отнася до делото против Словения , там извършената обществена обмен е за обвързване към компания по водоснадяване, и е от порядъка на 120 евро, със закъснение и лихви повишено до към 500 евро. В същото време длъжникът е имал непрекъсната работа, а по друго негово обвързване осъществяването е било ориентирано към средства в банковата му сметка. Правейки преценка от позиция на пропорционалността, Съдът е взел поради няколко условия, а точно ниският размер на задължението, съществуването на различни способи за събирането му, и ниската цена, получена от обществената обмен - 50% от пазарната оценка. Важно е да се подчертае, че нито един от тези фактори, взети независимо не би довел до нарушаване. Взети в тяхната цялост, обаче, съдът приема нарушаване на Европейската спогодба. Това решение не значи, че Европейски съд по правата на човека държи на 100 % пазарна цена при продажбата. Напротив, в претекстовете си съдът категорично е записал, че с оглед естеството на обществената обмен се чака цената да не е пазарна и единствено по себе си това не е проблем. Но при композиция от няколко фактора цялостната преценка може да докара до умозаключение за нарушаване.
Нарушения на кои права от Евроконвенцията са открити?
Освен на член 8 (по австрийското дело), въпросите са обсъждани през призмата на правото на благосъстоятелност по чл.1, Протокол 1 от конвенцията. Важно е да се подчертае и че трите случая са свързани с обмен на само жилище за просрочени отговорности. Струва ми се, че в случай че не беше по този начин, преценката щеше да е друга.
Доколкото сте осведомен с последните промени в Граждански процесуален кодекс, по какъв начин се вписват те в стандартите, заложени от Европейски съд по правата на човека? Особено въведените условия за пропорция сред обвързване и ограничаващи ограничения, за повече гаранции в призоваването?
Промените са подбудени от проблеми, които законодателят е решил, че съществуват на национално равнище. Те не следват директно от решение на Европейски съд по правата на човека. Погледнато нереално, не мисля, че и преди този момент законодателството в България създаваше проблем.
Що се отнася до преценката за пропорция на дейностите – Европейският съд постоянно е упорствал в практиката си за това и е значимо да го има в националното законодателство. Но Европейски съд по правата на човека постоянно е отбелязвал и потребността от дейно изпълнително произвеждане, в което са наранени правата на две страни – както на длъжника, по този начин и на кредитора. Има многочислени решения на съда, в които е установявано нарушаване на правата на кредитора, в следствие от закъснение на осъществяването. Така че салдото не е елементарен.
Доста законодателни извършения в последната година у нас се вършат върху устройствения Закон за правосъдната власт. С инициирани от депутати промени бяха въведени " бонуси " за членовете на Висш съдебен съвет след мандата им, а в този момент и за спецправосъдието. Как ви наподобява това разделяне на магистратите на " специфични " и " други "?
От позиция на гаранциите за обективен съд такова разграничаване мъчно единствено по себе си би могло да разсъни възражения за нарушаване на Европейската спогодба. Въпрос на преценка на националния законодател е натоварването, изискванията на работа и други фактори, свързани с размера на възнаграждението. Разбирам, че в съответния случай има подозрения до каква степен стимулирането на магистрати е обвързвано точно с такива фактори, само че това мъчно би могло единствено по себе си да е мотив в бъдеще за нарушаване на правото на обективен съд пред Европейския съд.
По делото " Колеви против България " Европейски съд по правата на човека се произнесе за всевластието на основния прокурор, комуто обаче няма кой да търси отговорност. Сега в тази посока има и разбор на европейски прокурори, както и съществени рецензии на Венецианската комисия. Достатъчен и съответен отговор на всичко изброено ли е, съгласно вас, предвиждането на обща процедура за търсенето на отговорност на " тримата огромни " – ръководителите на двете висши съдилища, а паралелно с тях - и на основния прокурор?
Категорично не. С търсенето на отговорност на ръководителите на Върховен касационен съд и на Върховен административен съд няма и в никакъв случай не е имало проблем. Единственият проблем, установяван в наблюденията на външни специалисти, в това число и от Венецианската комисия, която е най-високото експертно равнище в европейските институции по въпроси на конституционно право и проблемите на разделянето на управляващите и върховенството на закона, е обвързван с опциите за търсене на отговорност на основния прокурор.
" Пакетирането " на основния прокурор с ръководителите на висшите съдилища е целенасочена тактика, с която от години се блокира решаването на този явен проблем. Това е метод да се саботира действителната промяна в правосъдната система, която би дала някакъв позитивен резултат.
Реформата беше саботирана при последните промени в Конституцията и оценката на Венецианската комисия – оповестена преди две седмици – е безапелационна в това отношение. Много ясно беше казано, че точно това " залепване " на прокуратура и съд е главният проблем в българската правосъдна система, от който следват редица други отрицателни последствия. От позиция на ефикасното реализиране на наказателна политика от страна на прокуратурата, в която няма механизми за отчетност, за отговорност, за следствие на основния прокурор. Но и от позиция на независимостта на съда – тъй като ръководителите на съдилищата, които имат основна роля в цялостното ръководство, не са избирани по метод, който подсигурява тяхната самостоятелност.
Тези оценки, които се повтарят, както в границите на наблюдението от Европейски Съюз, по този начин и в този момент от Венецианската комисия, за жалост, напълно умишлено се подценяват. И това е извънредно обезпокоително.
От позиция на опцията за следствие на основния прокурор, Европейски съд по правата на човека сподели по делото " Колеви ", че казусът е в това, че на него са непосредствено подчинени всички вероятни проверяващи, което изключва опцията за без значение следствие. Подобен проблем с ръководителите на висшите съдилища няма. Затова такова срастване на " тримата огромни " е изцяло неясно.
А за какво е по този начин, каква е повода? Конкретната персона на основния прокурор ли?
Не е поради съответната персона, това е въпрос, който повтаряме най-малко от 15 години и от 15 години реакцията е една и съща. Междувременно се смениха няколко основни прокурори
Трима – Никола Филчев, Борис Велчев, Сотир Цацаров.
Трима въпреки всичко са задоволително, с цел да е ясно, че не ще да е проблем на персона. Сериозното терзание е, че става въпрос за предпочитание да бъде следен съдът, като не се разрешава неговата действителна самостоятелност.
Свободата на словото у нас е проблем, установен освен у нас. Как мислите вие, откровената политическа интервенция ли е най-големият риск?
Проблемът със свободата на словото има няколко измерения. Едното е търсенето на правосъдна отговорност – гражданска и наказателна - за изявления. Европейската спогодба в това отношение оказа помощ задоволително за постигането на рационална отбрана на национално равнище. Другото измерение е контролът през издателя. Рискът за журналиста да загуби работата си. В това отношение нямаме, за жалост, ефикасни гаранции за отбрана. В България обичайно разграничението сред издателската и новинарската стая не съществува – една бариера, която съществува доста по-категорично в западните страни. Няма и гаранции във връзка с плурализма на благосъстоятелност върху медиите, което е най-големият и същински проблем. Съществуващите интернационалните механизми за отбрана на свободата на словото не дават доста ефикасни принадлежности за превъзмогването му.
Можем да приказваме за положителни практики в западни страни, само че доколкото са положителни практики, а не наложителни правила, за жалост готовността те да бъдат признати в България към този момент не съществува.
Интервюто е оповестено на уеб страницата De Facto. " Капитал " го препечатва със единодушието на създателя.
ПАСЕ: Върховенството на закона в България е мощно застрашено
Съветът на Европа трайно демонстрира, че България е мощно проблематична страна, българските парламентаристи трайно мълчат по тематиката
12 окт 2017
Венецианската комисия с рекомендации за самостоятелен съд и отчетна прокуратура
Да се подсигурява превес на мнението на съдиите, определени от съдии, опция за надзор върху основния прокурор и ограничение на прокуратурата в границите на наказателния развой
10 окт 2017
Времето за правосъдната промяна изтича
Европейските институции дадоха знак, че търпението им е изтекло и има потребност от смяна в прокуратурата
24 окт 2015 Българският арбитър в Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург Йонко Грозев неотдавна бе у нас по покана на частните правосъдни реализатори. На конгрес на Камарата на ЧСИ, извършен след огромните промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), Грозев е показал практиката на Съда в Страсбург по отбраната на правата на страните в производството по наложително осъществяване.
Какви гаранции за длъжника в едно изпълнително произвеждане обрисува практиката на Европейски съд по правата на човека, наложителна и за съдилищата у нас, господин Грозев?
В практиката си, Европейски съд по правата на човека приема, че изпълнителният развой е част от цялото правосъдно произвеждане и във връзка с него са използвани гаранциите за обективен развой по член 6 от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи. Практиката на Европейския съд, касаеща директно изпълнителното произвеждане, обаче, е много скромна. Решенията са малцина и са фокусирани върху обществена обмен на единственото жилище. От позиция на практиката на Европейски съд по правата на човека единственото жилище е особена категория, предпазена по смисъла на член 8 на Европейската спогодба (право на персонален и фамилен живот – б.р.) и Европейски съд по правата на човека упорства за преценка на пропорция на обществената обмен в такива случаи.
Подходът на съда е да прави цялостна преценка на пропорционалността на оспорваната мярка. Съдът не прави оценка един-единствен детайл от проблема или една-единствена наредба в националното законодателството, а взема поради набор от фактори, които са от голяма важност за салдото сред противопоставимите ползи – правото на жилище на лицето и обществения интерес от бърз и ефикасен изпълнителен развой. В този баланс Съдът е постановил три решения, по които е открил нарушавания – против Австрия, против Швеция и в едно решение от тази година против Словения. Във всички тях Европейски съд по правата на човека упорства за това на национално равнище да има правосъдна преценка за пропорция.
В австрийското дело е открито нарушаване заради обстоятелството, че такава преценка не е била допустима по националното право и не е била направена.
В делото против Швеция нарушаването е открито в по-специфична догадка. Става въпрос за правосъдно осъществяване от държавен орган, като задължението, за което се желае осъществяване, е за данъчни отговорности, т.е. обвързване към страната. И защото става въпрос за два държавни органа, преценката е и за взаимоотношението сред тях. В съответния случай, казусът е в това, че данъчното обвързване е автоматизирано изискуемо, без значение от процедурата по оспорването му. Факът, че е налице обжалване, и че то е отчасти почетено, обаче, не е регистриран в изпълнителното произвеждане, в което се пристъпва към обществена обмен на жилището на длъжника. Жилището е извадено на обществена обмен, без значение че става въпрос за минимално обвързване след преразглеждането. Липсващата ефикасна връзка сред двата държавни органа, в следствие от която в продължение на няколко седмици информацията за почетеното обжалване на размера на данъчното обвързване не е обявена на органа по осъществяване, е главният детайл в разбора на Европейски съд по правата на човека при определяне на нарушаването.
Що се отнася до делото против Словения , там извършената обществена обмен е за обвързване към компания по водоснадяване, и е от порядъка на 120 евро, със закъснение и лихви повишено до към 500 евро. В същото време длъжникът е имал непрекъсната работа, а по друго негово обвързване осъществяването е било ориентирано към средства в банковата му сметка. Правейки преценка от позиция на пропорционалността, Съдът е взел поради няколко условия, а точно ниският размер на задължението, съществуването на различни способи за събирането му, и ниската цена, получена от обществената обмен - 50% от пазарната оценка. Важно е да се подчертае, че нито един от тези фактори, взети независимо не би довел до нарушаване. Взети в тяхната цялост, обаче, съдът приема нарушаване на Европейската спогодба. Това решение не значи, че Европейски съд по правата на човека държи на 100 % пазарна цена при продажбата. Напротив, в претекстовете си съдът категорично е записал, че с оглед естеството на обществената обмен се чака цената да не е пазарна и единствено по себе си това не е проблем. Но при композиция от няколко фактора цялостната преценка може да докара до умозаключение за нарушаване.
Нарушения на кои права от Евроконвенцията са открити?
Освен на член 8 (по австрийското дело), въпросите са обсъждани през призмата на правото на благосъстоятелност по чл.1, Протокол 1 от конвенцията. Важно е да се подчертае и че трите случая са свързани с обмен на само жилище за просрочени отговорности. Струва ми се, че в случай че не беше по този начин, преценката щеше да е друга.
Доколкото сте осведомен с последните промени в Граждански процесуален кодекс, по какъв начин се вписват те в стандартите, заложени от Европейски съд по правата на човека? Особено въведените условия за пропорция сред обвързване и ограничаващи ограничения, за повече гаранции в призоваването?
Промените са подбудени от проблеми, които законодателят е решил, че съществуват на национално равнище. Те не следват директно от решение на Европейски съд по правата на човека. Погледнато нереално, не мисля, че и преди този момент законодателството в България създаваше проблем.
Що се отнася до преценката за пропорция на дейностите – Европейският съд постоянно е упорствал в практиката си за това и е значимо да го има в националното законодателство. Но Европейски съд по правата на човека постоянно е отбелязвал и потребността от дейно изпълнително произвеждане, в което са наранени правата на две страни – както на длъжника, по този начин и на кредитора. Има многочислени решения на съда, в които е установявано нарушаване на правата на кредитора, в следствие от закъснение на осъществяването. Така че салдото не е елементарен.
Доста законодателни извършения в последната година у нас се вършат върху устройствения Закон за правосъдната власт. С инициирани от депутати промени бяха въведени " бонуси " за членовете на Висш съдебен съвет след мандата им, а в този момент и за спецправосъдието. Как ви наподобява това разделяне на магистратите на " специфични " и " други "?
От позиция на гаранциите за обективен съд такова разграничаване мъчно единствено по себе си би могло да разсъни възражения за нарушаване на Европейската спогодба. Въпрос на преценка на националния законодател е натоварването, изискванията на работа и други фактори, свързани с размера на възнаграждението. Разбирам, че в съответния случай има подозрения до каква степен стимулирането на магистрати е обвързвано точно с такива фактори, само че това мъчно би могло единствено по себе си да е мотив в бъдеще за нарушаване на правото на обективен съд пред Европейския съд.
По делото " Колеви против България " Европейски съд по правата на човека се произнесе за всевластието на основния прокурор, комуто обаче няма кой да търси отговорност. Сега в тази посока има и разбор на европейски прокурори, както и съществени рецензии на Венецианската комисия. Достатъчен и съответен отговор на всичко изброено ли е, съгласно вас, предвиждането на обща процедура за търсенето на отговорност на " тримата огромни " – ръководителите на двете висши съдилища, а паралелно с тях - и на основния прокурор?
Категорично не. С търсенето на отговорност на ръководителите на Върховен касационен съд и на Върховен административен съд няма и в никакъв случай не е имало проблем. Единственият проблем, установяван в наблюденията на външни специалисти, в това число и от Венецианската комисия, която е най-високото експертно равнище в европейските институции по въпроси на конституционно право и проблемите на разделянето на управляващите и върховенството на закона, е обвързван с опциите за търсене на отговорност на основния прокурор.
" Пакетирането " на основния прокурор с ръководителите на висшите съдилища е целенасочена тактика, с която от години се блокира решаването на този явен проблем. Това е метод да се саботира действителната промяна в правосъдната система, която би дала някакъв позитивен резултат.
Реформата беше саботирана при последните промени в Конституцията и оценката на Венецианската комисия – оповестена преди две седмици – е безапелационна в това отношение. Много ясно беше казано, че точно това " залепване " на прокуратура и съд е главният проблем в българската правосъдна система, от който следват редица други отрицателни последствия. От позиция на ефикасното реализиране на наказателна политика от страна на прокуратурата, в която няма механизми за отчетност, за отговорност, за следствие на основния прокурор. Но и от позиция на независимостта на съда – тъй като ръководителите на съдилищата, които имат основна роля в цялостното ръководство, не са избирани по метод, който подсигурява тяхната самостоятелност.
Тези оценки, които се повтарят, както в границите на наблюдението от Европейски Съюз, по този начин и в този момент от Венецианската комисия, за жалост, напълно умишлено се подценяват. И това е извънредно обезпокоително.
От позиция на опцията за следствие на основния прокурор, Европейски съд по правата на човека сподели по делото " Колеви ", че казусът е в това, че на него са непосредствено подчинени всички вероятни проверяващи, което изключва опцията за без значение следствие. Подобен проблем с ръководителите на висшите съдилища няма. Затова такова срастване на " тримата огромни " е изцяло неясно.
А за какво е по този начин, каква е повода? Конкретната персона на основния прокурор ли?
Не е поради съответната персона, това е въпрос, който повтаряме най-малко от 15 години и от 15 години реакцията е една и съща. Междувременно се смениха няколко основни прокурори
Трима – Никола Филчев, Борис Велчев, Сотир Цацаров.
Трима въпреки всичко са задоволително, с цел да е ясно, че не ще да е проблем на персона. Сериозното терзание е, че става въпрос за предпочитание да бъде следен съдът, като не се разрешава неговата действителна самостоятелност.
Свободата на словото у нас е проблем, установен освен у нас. Как мислите вие, откровената политическа интервенция ли е най-големият риск?
Проблемът със свободата на словото има няколко измерения. Едното е търсенето на правосъдна отговорност – гражданска и наказателна - за изявления. Европейската спогодба в това отношение оказа помощ задоволително за постигането на рационална отбрана на национално равнище. Другото измерение е контролът през издателя. Рискът за журналиста да загуби работата си. В това отношение нямаме, за жалост, ефикасни гаранции за отбрана. В България обичайно разграничението сред издателската и новинарската стая не съществува – една бариера, която съществува доста по-категорично в западните страни. Няма и гаранции във връзка с плурализма на благосъстоятелност върху медиите, което е най-големият и същински проблем. Съществуващите интернационалните механизми за отбрана на свободата на словото не дават доста ефикасни принадлежности за превъзмогването му.
Можем да приказваме за положителни практики в западни страни, само че доколкото са положителни практики, а не наложителни правила, за жалост готовността те да бъдат признати в България към този момент не съществува.
Интервюто е оповестено на уеб страницата De Facto. " Капитал " го препечатва със единодушието на създателя.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ