Защо е вреден и кого засяга мораториумът върху нови лекарства и болници
© Цветелина Белутова Още по тематиката
Търговците на едро с медикаменти:
Държавният е-търг за болнични медикаменти би трябвало да стартира още веднъж
Здравното министерство е подготвило процедура единствено за един вид медикаменти, желае невероятно висок период на валидност и неустойки, което няма да докара до по-ниски цени
27 ное 2017
Депутатите оставиха модерната медицина под мораториум за една година
Здравната каса няма да заплаща за нови медикаменти и за съвременни клиники през 2018 година
23 ное 2017 Едногодишният мораториум върху заплащането от касата на нови медикаменти и върху откриването на нови лечебни заведения и клиники, които да сключат контракт със здравната каса, беше гласуван на второ четене през предходната седмица.
Той е основан най-вече на финансови претекстове, а не на медицински разбори. Без такива разбори са странни изявленията на шефове на държавни лечебни заведения (които се назначават от здравния министър), че медикаментите засягат малцина пациенти, те имат с какво да се лекуват, а самите медикаменти не били задоволително изследвани.
Финансовите претекстове пък са основани на неналичието на надзор в здравната каса. Това обаче обрича тези, които заплащат здравни вноски и разчитат на лекуване, да носят (понякога непоправимите) последици от тези дефицити, а не ръководещите.
Ето най-важните въпроси и отговори към мораториума.
Колко медикаменти и какъв брой пациенти визира мораториумът?
Забраната здравната каса да заплаща медикаменти през идната година обгръща 17 медикамента, като хипотетичната обща стойност на всички тях е към 25 млн. лева Това е доста дребна част от общия бюджет за медикаменти - 1.1 милиарда лева и целия бюджет на здравната каса – 3.8 милиарда лева
Става въпрос за към 1000 пациента, за които в множеството случаи до момента не е имало лекуване. Но даже да става въпрос за 1-2 пациенти, както е при най-редките болести, те при всички случаи имат еднообразно право на достъп до терапия, каквото имат и останалите пациенти. Според данните на Асоциацията на научноизследователските компании, става въпрос за лекарства за разнообразни тежки болести, като множеството от тях към този момент са минали през оценка на здравните технологии и са били доказани като стопански и медицински ефикасни лечения и от българските управляващи.
Две от медикаментите са при идиопатична белодробна фиброза – заболяване, по-смъртоносно от рака на белия дроб, при което съединителната тъкан се разраства и човек престава да може да диша. Заболяването визира към 200 пациента годишно и без него те умират напълно скоро след диагностициране. Зловещото в тази ситуация е, че освен медикаментите са спрени, само че и заболяването не е вписана в описите на тези, които здравната каса лекува.
Други два медикамента са за хронична лимфоцитна левкимия - тежко заболяване на кръвта, като едното понижава риска от градация и гибел, а второто е единствената вяра на пациентите, при които след химиотерапия заболяването се е появила още веднъж. Общо за двете медикаменти са показани надлежно 30 и 20 души на година.
Ако мораториумът влезе в действие през идната година най-малко към 250 пациенти с мултиплен миелом няма да имат лекуване. Става въпрос за злокачествено заболяване на кръвта - необичаен, комплициран и неизцерим рак, за който съществуващите лечения към момента не се покриват от здравната каса. Специално лекарството под възбрана се покрива от 13 здравни каси в Европейски Съюз.
В листата със " неразрешените " медикаменти са още първият артикул от към 40 години против остра лимфобластна левкимия, медикаменти за тежка, неалергична астма, туберозна склероза, рецидивиращ рак на гърдата, множествената склероза и други.
Смислени ли са претекстовете " за " мораториума?
Предложението пристигна от Министерството на финансите по времето, когато сегашният здравен министър Кирил Ананиев беше негов представител в надзорния съвет на здравната каса. То мина гладко през касата, здравното министерство, Министерския съвет и Народното събрание.
Мотивите бяха, че по този начин " ще се даде опция да се уточни нормативната уредба и описът на болесттите, за които заплаща здравната каса, както и да се вкарат разнообразни механизми за надзор на разноските за медикаменти. " В общи линии – формалните изказвания се свеждат до това, че липсва задоволителен надзор и би трябвало да се пести.
Мораториумът съответства с акцията по откриването на незаконни експортьори на медикаменти от ГДБОП. От тази скица стана ясно, че здравната каса се източва, медикаментите не стигат до пациентите, а се изнасят. Това звучи като предлог мораториумът да е положително решение, до момента в който не спрат течовете.
Тук има два казуса. Ако Здравната каса се източва, страната има други принадлежности, които да употребява, с цел да потвърди и спре това. Спирането на финансирането на скъпи лекарства, доста значими за дребна група от хора, с изключение на самопризнание, че тези принадлежности не работят, е нездравословен и неблагоразумен инструмент, за който пациенти могат да платят с живота си. Тази сметка е още по-цинична, когато става дума за 25 млн. лева на фона на общ бюджет за медикаменти от над милиард лв..
Другият претекст, най-вече на шефове на лечебни заведения, беше че медикаментите не са задоволително изследвани. Факт е, че медикаментите по принцип се следят години откакто бъдат пуснати на пазара за нежелани реакции и неописани странични резултати. Да се изясни, че те не са задоволително изследвани и употребявани обаче, е най-малкото засегнатост за дипломата на съответния доктор и подозрение във всички институции, които са разрешили и покриват използването на съответните артикули в Европейски Съюз и Съединени американски щати.
Повечето от съответните медикаменти идват в България с огромно забавяне – едно от тях се употребява в Европейски Съюз от 2009 година, другите са от 2011, 2012, 2013 и 2014 година, а от предходната и тази година позволения за приложимост имат единствено две медикаменти.
Кого визира мораториумът върху новите клиники?
Според данни на " Капитал " новата болница, която ще бъде подготвена за идната година е една, а новите отделения – 14. Депутатите одобриха опцията нови отделения да се откриват единствено в случай че в съответното обитаемо място до момента не са съществували такива. Това обаче значи, че в случай че в огромен град с доста лечебни заведения и клиники, като София, Пловдив, Варна и Бургас, кандидатства клиника с новаторски способи, само че пък към този момент съществува клиника с сходна специализация, новото звено няма да получи контракт със здравната каса, без значение, че е по-добро от съществуващото.
Нарушават ли текстовете Конституцията?
Да, нарушават текстовете, които подсигуряват живота, достолепието и правата на личността и текстът, който прогласява, че страната закриля здравето на жителите.
Освен това нарушават Европейската спогодба за правата на индивида, гарантираща правото на живот, защото прави недостъпни за огромна група хора избрани медикаменти и болнични услуги, които могат да бъдат животоспасяващи.
Мораториумът нарушава и конституционното право на здравно обезпечаване, което подсигурява налична здравна помощ на всеки български жител.
Ако текстовете бъдат обнародвани в този си тип, едни жители ще имат повече права от здравното си обезпечаване от други, защото страната е решила без всевъзможен разбор да спре за една година правата на част от здравноосигурените на база на тяхното заболяване. В същото време даже и медикаментите да се продават свободно на българския пазар, огромна част от пациентите нямат средства да си ги купят, което на процедура ги прави недостъпни.
Какво следва?
Текстовете са в преходните и заключителни разпореждания на закона за бюджета на здравната каса през идната година и бяха признати с гласовете на 115 народни представители. Срещу тях се оповестиха депутатите от опозицията, а пациентски организации настояха президентът да наложи несъгласие и стачкуваха пред посолствата на държави-членки на Европейски Съюз. Обудсманът Мая Манолова разгласи, че ще сезира Конституционния съд за противоконституционност на текстовете.
Търговците на едро с медикаменти:
Държавният е-търг за болнични медикаменти би трябвало да стартира още веднъж
Здравното министерство е подготвило процедура единствено за един вид медикаменти, желае невероятно висок период на валидност и неустойки, което няма да докара до по-ниски цени
27 ное 2017
Депутатите оставиха модерната медицина под мораториум за една година
Здравната каса няма да заплаща за нови медикаменти и за съвременни клиники през 2018 година
23 ное 2017 Едногодишният мораториум върху заплащането от касата на нови медикаменти и върху откриването на нови лечебни заведения и клиники, които да сключат контракт със здравната каса, беше гласуван на второ четене през предходната седмица.
Той е основан най-вече на финансови претекстове, а не на медицински разбори. Без такива разбори са странни изявленията на шефове на държавни лечебни заведения (които се назначават от здравния министър), че медикаментите засягат малцина пациенти, те имат с какво да се лекуват, а самите медикаменти не били задоволително изследвани.
Финансовите претекстове пък са основани на неналичието на надзор в здравната каса. Това обаче обрича тези, които заплащат здравни вноски и разчитат на лекуване, да носят (понякога непоправимите) последици от тези дефицити, а не ръководещите.
Ето най-важните въпроси и отговори към мораториума.
Колко медикаменти и какъв брой пациенти визира мораториумът?
Забраната здравната каса да заплаща медикаменти през идната година обгръща 17 медикамента, като хипотетичната обща стойност на всички тях е към 25 млн. лева Това е доста дребна част от общия бюджет за медикаменти - 1.1 милиарда лева и целия бюджет на здравната каса – 3.8 милиарда лева
Става въпрос за към 1000 пациента, за които в множеството случаи до момента не е имало лекуване. Но даже да става въпрос за 1-2 пациенти, както е при най-редките болести, те при всички случаи имат еднообразно право на достъп до терапия, каквото имат и останалите пациенти. Според данните на Асоциацията на научноизследователските компании, става въпрос за лекарства за разнообразни тежки болести, като множеството от тях към този момент са минали през оценка на здравните технологии и са били доказани като стопански и медицински ефикасни лечения и от българските управляващи.
Две от медикаментите са при идиопатична белодробна фиброза – заболяване, по-смъртоносно от рака на белия дроб, при което съединителната тъкан се разраства и човек престава да може да диша. Заболяването визира към 200 пациента годишно и без него те умират напълно скоро след диагностициране. Зловещото в тази ситуация е, че освен медикаментите са спрени, само че и заболяването не е вписана в описите на тези, които здравната каса лекува.
Други два медикамента са за хронична лимфоцитна левкимия - тежко заболяване на кръвта, като едното понижава риска от градация и гибел, а второто е единствената вяра на пациентите, при които след химиотерапия заболяването се е появила още веднъж. Общо за двете медикаменти са показани надлежно 30 и 20 души на година.
Ако мораториумът влезе в действие през идната година най-малко към 250 пациенти с мултиплен миелом няма да имат лекуване. Става въпрос за злокачествено заболяване на кръвта - необичаен, комплициран и неизцерим рак, за който съществуващите лечения към момента не се покриват от здравната каса. Специално лекарството под възбрана се покрива от 13 здравни каси в Европейски Съюз.
В листата със " неразрешените " медикаменти са още първият артикул от към 40 години против остра лимфобластна левкимия, медикаменти за тежка, неалергична астма, туберозна склероза, рецидивиращ рак на гърдата, множествената склероза и други.
Смислени ли са претекстовете " за " мораториума?
Предложението пристигна от Министерството на финансите по времето, когато сегашният здравен министър Кирил Ананиев беше негов представител в надзорния съвет на здравната каса. То мина гладко през касата, здравното министерство, Министерския съвет и Народното събрание.
Мотивите бяха, че по този начин " ще се даде опция да се уточни нормативната уредба и описът на болесттите, за които заплаща здравната каса, както и да се вкарат разнообразни механизми за надзор на разноските за медикаменти. " В общи линии – формалните изказвания се свеждат до това, че липсва задоволителен надзор и би трябвало да се пести.
Мораториумът съответства с акцията по откриването на незаконни експортьори на медикаменти от ГДБОП. От тази скица стана ясно, че здравната каса се източва, медикаментите не стигат до пациентите, а се изнасят. Това звучи като предлог мораториумът да е положително решение, до момента в който не спрат течовете.
Тук има два казуса. Ако Здравната каса се източва, страната има други принадлежности, които да употребява, с цел да потвърди и спре това. Спирането на финансирането на скъпи лекарства, доста значими за дребна група от хора, с изключение на самопризнание, че тези принадлежности не работят, е нездравословен и неблагоразумен инструмент, за който пациенти могат да платят с живота си. Тази сметка е още по-цинична, когато става дума за 25 млн. лева на фона на общ бюджет за медикаменти от над милиард лв..
Другият претекст, най-вече на шефове на лечебни заведения, беше че медикаментите не са задоволително изследвани. Факт е, че медикаментите по принцип се следят години откакто бъдат пуснати на пазара за нежелани реакции и неописани странични резултати. Да се изясни, че те не са задоволително изследвани и употребявани обаче, е най-малкото засегнатост за дипломата на съответния доктор и подозрение във всички институции, които са разрешили и покриват използването на съответните артикули в Европейски Съюз и Съединени американски щати.
Повечето от съответните медикаменти идват в България с огромно забавяне – едно от тях се употребява в Европейски Съюз от 2009 година, другите са от 2011, 2012, 2013 и 2014 година, а от предходната и тази година позволения за приложимост имат единствено две медикаменти.
Кого визира мораториумът върху новите клиники?
Според данни на " Капитал " новата болница, която ще бъде подготвена за идната година е една, а новите отделения – 14. Депутатите одобриха опцията нови отделения да се откриват единствено в случай че в съответното обитаемо място до момента не са съществували такива. Това обаче значи, че в случай че в огромен град с доста лечебни заведения и клиники, като София, Пловдив, Варна и Бургас, кандидатства клиника с новаторски способи, само че пък към този момент съществува клиника с сходна специализация, новото звено няма да получи контракт със здравната каса, без значение, че е по-добро от съществуващото.
Нарушават ли текстовете Конституцията?
Да, нарушават текстовете, които подсигуряват живота, достолепието и правата на личността и текстът, който прогласява, че страната закриля здравето на жителите.
Освен това нарушават Европейската спогодба за правата на индивида, гарантираща правото на живот, защото прави недостъпни за огромна група хора избрани медикаменти и болнични услуги, които могат да бъдат животоспасяващи.
Мораториумът нарушава и конституционното право на здравно обезпечаване, което подсигурява налична здравна помощ на всеки български жител.
Ако текстовете бъдат обнародвани в този си тип, едни жители ще имат повече права от здравното си обезпечаване от други, защото страната е решила без всевъзможен разбор да спре за една година правата на част от здравноосигурените на база на тяхното заболяване. В същото време даже и медикаментите да се продават свободно на българския пазар, огромна част от пациентите нямат средства да си ги купят, което на процедура ги прави недостъпни.
Какво следва?
Текстовете са в преходните и заключителни разпореждания на закона за бюджета на здравната каса през идната година и бяха признати с гласовете на 115 народни представители. Срещу тях се оповестиха депутатите от опозицията, а пациентски организации настояха президентът да наложи несъгласие и стачкуваха пред посолствата на държави-членки на Европейски Съюз. Обудсманът Мая Манолова разгласи, че ще сезира Конституционния съд за противоконституционност на текстовете.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ