Мнения Daily - Столчето на властта е с колелца
© Цветелина Белутова Не очаквайте да удряме плесници или да гоним от студиото. Още по тематиката
Мнения Daily - Шайков стабилитет
И още: Днешните съветски олигарси са мишки; Разделението Изток-Запад - казусът на Германия и на Европа
8 окт 2017
Мнения Daily - Мнозинството хора у нас са жители, а не жители
И още: Каквото и да стане, трайте си; Между прищевките на тълпата и страховете на властта
4 окт 2017 Политика и медии
Столчето на властта е с колелца
От коментар на журналиста Виктор Николаев във връзка абсурда със заканите на политици в ефира на " Нова телевизия "
Избягвам мненията, избирам въпросите, само че през днешния ден особено желаех да благодаря на всеки един от вас. Искам да благодаря на всички, които поддържаха публицистиката – не просто мен или предаването. Това, което видяхме, не беше поддръжка, беше лавина.
Изпод руините на българската публицистика - срутвана и блъскана от много време, потегли лавина. А от реакциите ви след предаването в петък разбрах едно. Вие показахте, дадохте знак на публицистите, на политиците, на притежателите на медии и бизнеси, че желаете в България да се задават свободно въпроси. Добри или неприятни за някого, остри, противоречиви, само че най-много заложени. Без искания, без боязън, без да се изживяваме нито като жертви, нито като претенденти за " Пулицър ".
Не очаквайте да удряме плесници или да гоним от студиото някой, който ви е възмутил или ви е разочаровал. Ние задаваме въпроси, всеки самичък преценя по какъв начин да отговори, по какъв начин да реагира и какво да каже.
Що се отнася и до това кой приказва от студиата - ръководещи, съпротива... Всички ние носим отговорност кого избираме, кой е в политиката и когато е там, ние сме длъжни да питаме. Ще се опитаме да продължим да го вършим.
Колкото до столчетата - мисля, че всички сме виждали доста политици, паднали от столчето на властта. Не забравяйте, че тези столчета вие ги давате - те са с колелца, може да ги премествате – зависи от вас.
----------
Да си закостенял не значи да се върнеш в утробата на крепостничеството и несвободата.
Евразизъм
Дугин желае да е водач на международна консервативна гражданска война
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук профил
Фотограф: POOL
И пет лв. хонорар не заслужава тази гадателка, която предвещава края на модерния свят (Александър Дугин – главен теоретик на евразизма, интервюиран преди дни по " Нова телевизия " – бел.ред.). Няма нито един сериозен мъдрец от последните 50-70 години, че и по-отдавна, който да не вижда края на модерния свят. Този край в избрани връзки към този момент е настъпил, от дълго време е настъпил или се случва пред очите ни. Въпросът е в това накъде отиваме след края на модерния свят? Да хвърлим Просвещението в коша и да се върнем към традиционализма?
С цялото ми почитание към традицията историята не върви обратно. Понякога се спъва и се хлъзга обратно за исторически мигновения - само че постоянно по-късно ги наваксва с истерични скокове, наречени революции. Революции, призвани да донесат ярко бъдеще, само че по-често носят гилотината и аления гнет. Ние не живеем в епохата на Жозеф дьо Местр и Едмънд Бърк, когато традицията и модерността са теза и антитеза. Ние живеем в ера, когато пътят на индивида напред е вероятен единствено посредством третата стъпка – синтеза.
Снемането на еволюционното наличие на традицията и на модерността в една последваща стъпка към нещо ново, нещо трето, по-сложно, само че и по-вдъхновяващо. (Нито за момент не ми идва на разум да разпознавам това бъдеще с карнавалните фойерверки на " постмодернизма " - като е пост, да си откри име, тогава ще приказваме и за бъдещето му...) Трубадурите на " войната сред континентите " не ни водят към бъдеще, а прикриват комплексите на една многовековна неосъщественост. Неосъщественост на месианска имперска фантазия заради незрелост на личното цивилизационно развиване.
Русия най-вероятно има бъдеще на културно и духовно самоосъществяване, което да се окаже впечатляващо. Но това бъдеще няма да изгрее от евразийския традиционализъм, от традициите на Златната орда, от мрака на землянките и безправието на елементарните хора пред лицето на всемогъщото самодържавие. Това бъдеще ще пристигна вследствие на благотворна еволюция на всички светли импулси и хрумвания, пристигнали от съветската литература и музика, философия и нематериалност, просвета и творчество. Това бъдеще ще пристигна тогава, когато спрат да свистят нагайките, когато затворят психушките, когато ориста на Русия попадне в ръцете на свободни хора, а не на " вертикала на властта ".
Дугин желае да бъде водач на международната консервативна гражданска война. Но да бъдеш закостенял не значи да бъдеш назадничав утопист, да пенсионираш Просвещението и да се върнеш в утробата на крепостничеството и несвободата. Да бъдеш закостенял значи да носиш съзнанието за ползотворност на традицията и разсъдъка за вплитането й в изменящата се картина на света по пътя към една нова ера. Нужно ли е да воюваш с " либералите "? Да, нужно е да възпираш тези, за които традицията е баласт, а не претърпяна мъдрост, които постоянно почват от нулата, тъй като нищо сътворено преди тях няма стойност. И които в никакъв случай не основават нищо стойностно точно заради тази причина. Но, Боже мой, какво общо има това с постимперския сомнабулизъм на евразийския оракул Дугин...
-------
И едните, и другите нямат интерес да минават границата, оттатък която рискуват да разрушат схемата.
Непотизъм
Никой никого няма да раздира
От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче веле "
Фотограф: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ
" Червени акули " единствено чакат някой демократ да " скочи от борда ", с цел да го " раздерат във въздуха " - толкоз ще им се " услади кръвта " му. От другата страна обаче не по-малко кръвожадни антикомунисти, като някаква " мумия ", която " не е от тоя свят ", " не се хранят, не спят и постоянно се връщат, за смут на алените ". Това са единствено два от многочислените мостри на " изящна " книжовност, които тези дни щедро се леят от парламентарната естрада и телевизионния екран във връзка " изненадващите " разкрития за шестващата из България шуробаджанащина.
Като слуша всичко това, изключително в случай че не е изключително отдаден в традициите и нравите на българската политическа просвета, човек може да си намерения, че някаква непримирима съпротива е погнала властта, която на собствен ред също не се дава, тъй че се задава решителна битка на живот и гибел. Спокойно, нищо такова няма да се случи. Най-малко по две аргументи.
Първо, конфигурираните навсякъде " дриймтимове " от родственици, другари и съпартийци са в действителност значим за страната проблем. Както е значим и въпросът за какво толкоз години се отсрочва пазаруването на нови бойни самолети. Не че ръководещи и съпротива нямат какво да разделят (обществените поръчки и комисионите са сладки и осмислят пребиваването в политиката). Но и едните, и другите нямат интерес да минават границата, оттатък която рискуват да разрушат схемата, основана и отгледана от тях самите.
И второ: макар цялата гюрултия от шумни кавги, взаимни хули и късане на ризи и макар всичките идеологически разлики, сега парламентарната съпротива в България не е нищо повече от симулативност и мимикрия. Защото по главните проблеми, които спъват развиването на страната, сред ръководещи и съпротива царува на процедура единогласие.
И едните, и другите са единомислещи в съпротивата си против нужните дълбоки промени и в поддръжката си за тяхната продължаваща реплика. При правосъдната промяна обаче единодушието е напълно явно. Управляващи и съпротива видимо се конкурират с обособени планове за нов антикорупционен закон. Но са единомислещи, че корупционните следствия би трябвало да останат под цялостния надзор на основния прокурор. Накрая опозицията с подготвеност се включи и във възпроизвеждането на статуквото в новия Висш правосъден съвет, макар че поради условието за квалифицирано болшинство можеше да го блокира.
Опозицията обича да приказва за " паралелната страна ", само че в никакъв случай не я сочи. За нея името Пеевски (също като основния прокурор) се употребява със статут на цялост. И по тази причина оглушително си мълчи (или най-малко доста внимава какво говори), когато цялата държавна машина неприкрито е впрегната в преразпределянето на печелившия оръжеен бизнес, в присвояването или съсипването на " Дунарит " и " Емко ". Което я прави част от парламентарното единогласие, поддържащо модела на слепване сред икономическа, политическа и правосъдна власт, на завземане и покоряване на държавните институции на частни ползи.
Мнения Daily - Шайков стабилитет
И още: Днешните съветски олигарси са мишки; Разделението Изток-Запад - казусът на Германия и на Европа
8 окт 2017
Мнения Daily - Мнозинството хора у нас са жители, а не жители
И още: Каквото и да стане, трайте си; Между прищевките на тълпата и страховете на властта
4 окт 2017 Политика и медии
Столчето на властта е с колелца
От коментар на журналиста Виктор Николаев във връзка абсурда със заканите на политици в ефира на " Нова телевизия "
Избягвам мненията, избирам въпросите, само че през днешния ден особено желаех да благодаря на всеки един от вас. Искам да благодаря на всички, които поддържаха публицистиката – не просто мен или предаването. Това, което видяхме, не беше поддръжка, беше лавина.
Изпод руините на българската публицистика - срутвана и блъскана от много време, потегли лавина. А от реакциите ви след предаването в петък разбрах едно. Вие показахте, дадохте знак на публицистите, на политиците, на притежателите на медии и бизнеси, че желаете в България да се задават свободно въпроси. Добри или неприятни за някого, остри, противоречиви, само че най-много заложени. Без искания, без боязън, без да се изживяваме нито като жертви, нито като претенденти за " Пулицър ".
Не очаквайте да удряме плесници или да гоним от студиото някой, който ви е възмутил или ви е разочаровал. Ние задаваме въпроси, всеки самичък преценя по какъв начин да отговори, по какъв начин да реагира и какво да каже.
Що се отнася и до това кой приказва от студиата - ръководещи, съпротива... Всички ние носим отговорност кого избираме, кой е в политиката и когато е там, ние сме длъжни да питаме. Ще се опитаме да продължим да го вършим.
Колкото до столчетата - мисля, че всички сме виждали доста политици, паднали от столчето на властта. Не забравяйте, че тези столчета вие ги давате - те са с колелца, може да ги премествате – зависи от вас.
----------
Да си закостенял не значи да се върнеш в утробата на крепостничеството и несвободата.
Евразизъм
Дугин желае да е водач на международна консервативна гражданска война
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук профил
Фотограф: POOL
И пет лв. хонорар не заслужава тази гадателка, която предвещава края на модерния свят (Александър Дугин – главен теоретик на евразизма, интервюиран преди дни по " Нова телевизия " – бел.ред.). Няма нито един сериозен мъдрец от последните 50-70 години, че и по-отдавна, който да не вижда края на модерния свят. Този край в избрани връзки към този момент е настъпил, от дълго време е настъпил или се случва пред очите ни. Въпросът е в това накъде отиваме след края на модерния свят? Да хвърлим Просвещението в коша и да се върнем към традиционализма?
С цялото ми почитание към традицията историята не върви обратно. Понякога се спъва и се хлъзга обратно за исторически мигновения - само че постоянно по-късно ги наваксва с истерични скокове, наречени революции. Революции, призвани да донесат ярко бъдеще, само че по-често носят гилотината и аления гнет. Ние не живеем в епохата на Жозеф дьо Местр и Едмънд Бърк, когато традицията и модерността са теза и антитеза. Ние живеем в ера, когато пътят на индивида напред е вероятен единствено посредством третата стъпка – синтеза.
Снемането на еволюционното наличие на традицията и на модерността в една последваща стъпка към нещо ново, нещо трето, по-сложно, само че и по-вдъхновяващо. (Нито за момент не ми идва на разум да разпознавам това бъдеще с карнавалните фойерверки на " постмодернизма " - като е пост, да си откри име, тогава ще приказваме и за бъдещето му...) Трубадурите на " войната сред континентите " не ни водят към бъдеще, а прикриват комплексите на една многовековна неосъщественост. Неосъщественост на месианска имперска фантазия заради незрелост на личното цивилизационно развиване.
Русия най-вероятно има бъдеще на културно и духовно самоосъществяване, което да се окаже впечатляващо. Но това бъдеще няма да изгрее от евразийския традиционализъм, от традициите на Златната орда, от мрака на землянките и безправието на елементарните хора пред лицето на всемогъщото самодържавие. Това бъдеще ще пристигна вследствие на благотворна еволюция на всички светли импулси и хрумвания, пристигнали от съветската литература и музика, философия и нематериалност, просвета и творчество. Това бъдеще ще пристигна тогава, когато спрат да свистят нагайките, когато затворят психушките, когато ориста на Русия попадне в ръцете на свободни хора, а не на " вертикала на властта ".
Дугин желае да бъде водач на международната консервативна гражданска война. Но да бъдеш закостенял не значи да бъдеш назадничав утопист, да пенсионираш Просвещението и да се върнеш в утробата на крепостничеството и несвободата. Да бъдеш закостенял значи да носиш съзнанието за ползотворност на традицията и разсъдъка за вплитането й в изменящата се картина на света по пътя към една нова ера. Нужно ли е да воюваш с " либералите "? Да, нужно е да възпираш тези, за които традицията е баласт, а не претърпяна мъдрост, които постоянно почват от нулата, тъй като нищо сътворено преди тях няма стойност. И които в никакъв случай не основават нищо стойностно точно заради тази причина. Но, Боже мой, какво общо има това с постимперския сомнабулизъм на евразийския оракул Дугин...
-------
И едните, и другите нямат интерес да минават границата, оттатък която рискуват да разрушат схемата.
Непотизъм
Никой никого няма да раздира
От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче веле "
Фотограф: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ
" Червени акули " единствено чакат някой демократ да " скочи от борда ", с цел да го " раздерат във въздуха " - толкоз ще им се " услади кръвта " му. От другата страна обаче не по-малко кръвожадни антикомунисти, като някаква " мумия ", която " не е от тоя свят ", " не се хранят, не спят и постоянно се връщат, за смут на алените ". Това са единствено два от многочислените мостри на " изящна " книжовност, които тези дни щедро се леят от парламентарната естрада и телевизионния екран във връзка " изненадващите " разкрития за шестващата из България шуробаджанащина.
Като слуша всичко това, изключително в случай че не е изключително отдаден в традициите и нравите на българската политическа просвета, човек може да си намерения, че някаква непримирима съпротива е погнала властта, която на собствен ред също не се дава, тъй че се задава решителна битка на живот и гибел. Спокойно, нищо такова няма да се случи. Най-малко по две аргументи.
Първо, конфигурираните навсякъде " дриймтимове " от родственици, другари и съпартийци са в действителност значим за страната проблем. Както е значим и въпросът за какво толкоз години се отсрочва пазаруването на нови бойни самолети. Не че ръководещи и съпротива нямат какво да разделят (обществените поръчки и комисионите са сладки и осмислят пребиваването в политиката). Но и едните, и другите нямат интерес да минават границата, оттатък която рискуват да разрушат схемата, основана и отгледана от тях самите.
И второ: макар цялата гюрултия от шумни кавги, взаимни хули и късане на ризи и макар всичките идеологически разлики, сега парламентарната съпротива в България не е нищо повече от симулативност и мимикрия. Защото по главните проблеми, които спъват развиването на страната, сред ръководещи и съпротива царува на процедура единогласие.
И едните, и другите са единомислещи в съпротивата си против нужните дълбоки промени и в поддръжката си за тяхната продължаваща реплика. При правосъдната промяна обаче единодушието е напълно явно. Управляващи и съпротива видимо се конкурират с обособени планове за нов антикорупционен закон. Но са единомислещи, че корупционните следствия би трябвало да останат под цялостния надзор на основния прокурор. Накрая опозицията с подготвеност се включи и във възпроизвеждането на статуквото в новия Висш правосъден съвет, макар че поради условието за квалифицирано болшинство можеше да го блокира.
Опозицията обича да приказва за " паралелната страна ", само че в никакъв случай не я сочи. За нея името Пеевски (също като основния прокурор) се употребява със статут на цялост. И по тази причина оглушително си мълчи (или най-малко доста внимава какво говори), когато цялата държавна машина неприкрито е впрегната в преразпределянето на печелившия оръжеен бизнес, в присвояването или съсипването на " Дунарит " и " Емко ". Което я прави част от парламентарното единогласие, поддържащо модела на слепване сред икономическа, политическа и правосъдна власт, на завземане и покоряване на държавните институции на частни ползи.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ