Интересът към храните със защитени наименования плавно расте
© Стефан Христов Още по тематиката
Европейска комисия планува 133 млн. евро за 2017 за промоционални стратегии
Целта е разпространение на европейски артикули на непознати пазари, разнообразни от националния
2 фев 2017
Пет хранителни продукта аплайват за отбрана в Европейски Съюз
Най-напреднала е подготовката на документите за " Прясно месо от източнобалканска свиня " и " Куртовски розов домат "
19 дек 2016 България има капацитет да записва повече храни с географски означения в европейския указател, само че към момента има редица проблеми, поради които процесът не може да бъде интензивен. Това стана ясно по време на конференцията " Храни с географски означения - благоприятни условия за локално развиване и достъп до нови пазари ", която " Икономедиа " осъществя в партньорство с фондация " Земята- източник на приходи " и Slow Food в България по план, съфинансиран от Европейска комисия.
Събитието се организира в петък в границите на интернационалното селскостопанско ревю " Агра " в Пловдив.
Подпомагането на процеса по кандидатстване може да се случва и по линия на европейските фондове - посредством програмата за развиване на селските региони и посредством промоционалните стратегии, с които се популяризират разнообразни артикули, стана още ясно по време на събитието. България съвсем не се възползва от тази опция.
Същевременно обаче продуктите със предпазени наименования съумяват да привлекат повече интерес, да навлязат в комерсиалните вериги и заведенията.
Растящ интерес
В момента България има седем аграрни продукта и храни, вписани в европейския указател на предпазените наименования. Пет от тях са храни с традиционно-специфичен темперамент - Филе " Елена ", кайзерован врат " Тракия ", " Пастърма Говежда ", " Луканка панагюрска " и роле " Трапезица ". В регистъра има и два продукта със предпазено название за генезис - българско розово масло, което може да създава на територията на Розовата котловина, както и " Горнооряховски суджук ", който може да се създава единствено в Горна Оряховица. В момента България е в развой на регистрация на първото предпазено название за произход- Странджански манов мед, което се чака да бъде вписано публично през лятото.
В момента в земеделското министерство има стартирана процедура и за отбрана на месо от източнобалканска свиня, което също кандидатства за название за генезис, стана ясно от думите на Елка Божилова от дирекция " Политики по агрохранителната верига " в министерството. По думите й има интерес и за други артикули като кисело мляко, лютеница, артикули от бранш плодове и зеленчуци.
По време на конференцията ръководителят на сдружението, подало документите за мановия мед, Манол Тодоров заяви, че сега се работи и по процедура за кандидатстване на странджански пчелен прашец.
Десислава Димитрова от Slow food в България показа още няколко продукта, които могат да бъдат вписани в регистъра. Такива са да вземем за пример зеленото сирене от Черни вит, саламът нафпавок от Разложко, розовият домат от Куртово Конаре, смилянският боб и други
Защо е мъчно
Основните компликации при вписването на продуктите са в няколко направления. От една страна е мъчно сдружаването на производители, които да се заемат с регистрация на продукта, а от друга - липсва и целенасочена политика за това. Така да вземем за пример, съгласно Иван Панов от фондация " Земята - източник на приходи ", сега при кандидатстване за предпазени наименования разноските по процедурата са за сметка на тези, които са подхванали стъпки да я започват, само че след това изгодите са за всички, които дават отговор на условията.
Манол Тодоров от сдружението, което е в процедура по регистрация на Странджански манов мед, заяви, че интервалите за събиране и предаване на нужните документи са дълги, процедурата по утвърждение - също. Същевременно производители, които имат право да създават артикули със предпазени наименования, споделят, че на пазара има фалшификати и в тези случаи липсва съответна правна отбрана.
Европейско подкрепяне по схеми за качество
В сегашния програмен интервал България не се е възползвала от опцията да включи подкрепяне за храни със предпазени наименования в програмата за развиване на селските региони за разлика от 16 други страни, заяви по време на конференцията евродепутатът от Българска социалистическа партия Момчил Неков, който е и член на парламентарната комисия по земеделие в европейския парламент. В интервала до 2020 година общо отделените средства за схеми за качество в другите страни са 379 млн. евро. От тях най-вече средства ще бъдат в Италия - 91 млн. евро, Австрия - 66.48 млн. евро, Испания - над 56 млн. евро, стана ясно от презентацията на Неков.
Отделно от това, продуктите с географски означения могат да аплайват и по линия на промоционалните стратегии на Европейски Съюз, посредством които те могат да бъдат рекламирани в други държави-членки или в трети страни. През 2016 година за артикули, свързани със схеми за качество, са били отделени 10 млн. евро, до момента в който за 2018 година сумата към този момент е 48 млн. евро от общите средства за промоционални акции.
На този стадий България няма утвърдена стратегия за реклама на артикул с географско обозначение. Българското розово масло ще бъде предпазено в комерсиалното съглашение с Китай
Българското розово масло ще попадне измежду стоте европейски продукта, които ще бъдат предпазени от фалшификати в Китай, стана ясно от думите на Момчил Неков по време на конференцията. В момента Европейски Съюз и Китай водят договаряния за взаимно признание на 100 европейски и 100 китайски продукта със предпазени наименования, само че в началото в листата нямаше български артикули, които да се признаят. Очаква се обаче измежду тях да бъде добавено българското розово масло.
Европейска комисия планува 133 млн. евро за 2017 за промоционални стратегии
Целта е разпространение на европейски артикули на непознати пазари, разнообразни от националния
2 фев 2017
Пет хранителни продукта аплайват за отбрана в Европейски Съюз
Най-напреднала е подготовката на документите за " Прясно месо от източнобалканска свиня " и " Куртовски розов домат "
19 дек 2016 България има капацитет да записва повече храни с географски означения в европейския указател, само че към момента има редица проблеми, поради които процесът не може да бъде интензивен. Това стана ясно по време на конференцията " Храни с географски означения - благоприятни условия за локално развиване и достъп до нови пазари ", която " Икономедиа " осъществя в партньорство с фондация " Земята- източник на приходи " и Slow Food в България по план, съфинансиран от Европейска комисия.
Събитието се организира в петък в границите на интернационалното селскостопанско ревю " Агра " в Пловдив.
Подпомагането на процеса по кандидатстване може да се случва и по линия на европейските фондове - посредством програмата за развиване на селските региони и посредством промоционалните стратегии, с които се популяризират разнообразни артикули, стана още ясно по време на събитието. България съвсем не се възползва от тази опция.
Същевременно обаче продуктите със предпазени наименования съумяват да привлекат повече интерес, да навлязат в комерсиалните вериги и заведенията.
Растящ интерес
В момента България има седем аграрни продукта и храни, вписани в европейския указател на предпазените наименования. Пет от тях са храни с традиционно-специфичен темперамент - Филе " Елена ", кайзерован врат " Тракия ", " Пастърма Говежда ", " Луканка панагюрска " и роле " Трапезица ". В регистъра има и два продукта със предпазено название за генезис - българско розово масло, което може да създава на територията на Розовата котловина, както и " Горнооряховски суджук ", който може да се създава единствено в Горна Оряховица. В момента България е в развой на регистрация на първото предпазено название за произход- Странджански манов мед, което се чака да бъде вписано публично през лятото.
В момента в земеделското министерство има стартирана процедура и за отбрана на месо от източнобалканска свиня, което също кандидатства за название за генезис, стана ясно от думите на Елка Божилова от дирекция " Политики по агрохранителната верига " в министерството. По думите й има интерес и за други артикули като кисело мляко, лютеница, артикули от бранш плодове и зеленчуци.
По време на конференцията ръководителят на сдружението, подало документите за мановия мед, Манол Тодоров заяви, че сега се работи и по процедура за кандидатстване на странджански пчелен прашец.
Десислава Димитрова от Slow food в България показа още няколко продукта, които могат да бъдат вписани в регистъра. Такива са да вземем за пример зеленото сирене от Черни вит, саламът нафпавок от Разложко, розовият домат от Куртово Конаре, смилянският боб и други
Защо е мъчно
Основните компликации при вписването на продуктите са в няколко направления. От една страна е мъчно сдружаването на производители, които да се заемат с регистрация на продукта, а от друга - липсва и целенасочена политика за това. Така да вземем за пример, съгласно Иван Панов от фондация " Земята - източник на приходи ", сега при кандидатстване за предпазени наименования разноските по процедурата са за сметка на тези, които са подхванали стъпки да я започват, само че след това изгодите са за всички, които дават отговор на условията.
Манол Тодоров от сдружението, което е в процедура по регистрация на Странджански манов мед, заяви, че интервалите за събиране и предаване на нужните документи са дълги, процедурата по утвърждение - също. Същевременно производители, които имат право да създават артикули със предпазени наименования, споделят, че на пазара има фалшификати и в тези случаи липсва съответна правна отбрана.
Европейско подкрепяне по схеми за качество
В сегашния програмен интервал България не се е възползвала от опцията да включи подкрепяне за храни със предпазени наименования в програмата за развиване на селските региони за разлика от 16 други страни, заяви по време на конференцията евродепутатът от Българска социалистическа партия Момчил Неков, който е и член на парламентарната комисия по земеделие в европейския парламент. В интервала до 2020 година общо отделените средства за схеми за качество в другите страни са 379 млн. евро. От тях най-вече средства ще бъдат в Италия - 91 млн. евро, Австрия - 66.48 млн. евро, Испания - над 56 млн. евро, стана ясно от презентацията на Неков.
Отделно от това, продуктите с географски означения могат да аплайват и по линия на промоционалните стратегии на Европейски Съюз, посредством които те могат да бъдат рекламирани в други държави-членки или в трети страни. През 2016 година за артикули, свързани със схеми за качество, са били отделени 10 млн. евро, до момента в който за 2018 година сумата към този момент е 48 млн. евро от общите средства за промоционални акции.
На този стадий България няма утвърдена стратегия за реклама на артикул с географско обозначение. Българското розово масло ще бъде предпазено в комерсиалното съглашение с Китай
Българското розово масло ще попадне измежду стоте европейски продукта, които ще бъдат предпазени от фалшификати в Китай, стана ясно от думите на Момчил Неков по време на конференцията. В момента Европейски Съюз и Китай водят договаряния за взаимно признание на 100 европейски и 100 китайски продукта със предпазени наименования, само че в началото в листата нямаше български артикули, които да се признаят. Очаква се обаче измежду тях да бъде добавено българското розово масло.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ