"Българският" "Пулицър": късмет, професионална журналистика и много търпение
© Здравко Йончев/NYTimes Пролетта на 2019 година, дворът на " Билкова " на столичната " Шишман ". Смехът на 39-годишния през днешния ден публицист от New York Times Майкъл Шуърц е компактен и разтърсващ до степен, че можеш да изключиш, че отсреща си имаш човек, който през последните няколко години се занимава с това да гони съветски сътрудници. Боряна Джамбазова - индивидът на NYTimes за България, също се смее, само че страхливо, на следващия отвод, който е получила от прокуратурата за среща.
Майкъл Шуърц е в България, тъй като дружно с Боряна работят по все по-видимата съветска диря в отравянето на оръжейния търговец Емилиян Гебрев, неговия наследник и комерсиалния шеф на " Дунарит " през 2015 година
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Двата текста за Гебрев, оповестени в NYTimes, дружно с още две следствия на Шуърц за тайните задачи на съветските служби в чужбина бяха част от номинацията, с която изданието тази седмица завоюва най-престижната премия в публицистиката - " Пулицър ".
В премията България участва с една добра и една неприятна вест. Добрата е Боряна Джамбазова, която сподели, че макар 111-ото място в класацията на " Репортери без граници " българската самостоятелна публицистика е на международно равнище. Лошата е тематиката на изявленията - интензивността на съветските служби в България, което в продължение на години е било тотално пренебрегнато от българските служби за сигурност.
Беларус и малко шанс
" Мисля, че цялата ми кариера се състои от обстановки, в които имам шанс и се възползвам от него. " Така Майкъл Шуърц дава отговор на въпросите по какъв начин е почнал да се занимава с публицистика и по какъв начин е стигнал до едни от най-силните му текстове за NYTimes.
Връща се през 2006 година в Минск, когато е " полуактивист, полужурналист ": " Работих на свободна процедура и по този начин се бях озовал в Беларус, където отразявах президентските избори. Точно бях приключил и не знаех какво тъкмо да върша в живота си.
Тогава попаднах в доста неприятна обстановка - службите за сигурност ме бяха разпознали и по националната телевизия се появи информация, че съм нещо като разузнавач. Бях в огромна неволя и тогава бях настанен в едно леговище на Radio Liberty. "
Там той се среща със Стивън Майърс, който по това време управлява кореспондентското бюро на NYTimes в Москва (този март Майърс беше изпъден от китайските управляващи от Пекин).
" Запознахме се и няколко месеца по-късно той ми загатна, че имат свободна позиция в Москва и ме попита дали имам полза и по този начин започнах работа като откривател за техния офис. Не мисля, че взех решение целеустремено да се занимавам с публицистика, просто попаднах в това ", спомня си Майкъл Шуърц.
Когато си в задънена улица
През пролетта на 2019 година в. NYTimes разгласява огромно следствие на Майкъл, което на процедура разкрива, че съветските управляващи са имали проект да избиват по лист украински военни, които са помогнали на грузинската войска при нашествието през 2006 година
" Аз бях в Украйна поради напълно друга тематика, по която работех. Бях в задънена улица с историята, по която работех, и се обадих на редактора ми, с цел да го попитам дали да се прибирам. Тогава разбрах, че в дребен град в западната част на страната тече забавен правосъден развой и взех решение да наема кола и да отида до такава степен, с цел да видя какво се случва.
Отидох на място, очаквайки, че ще е цялостно с публицисти. Всъщност се оказах самичък. Доведоха този човек, който беше упрекнат в това, че е умъртвил чиновник в пандиза (става дума за украински боен деец, който е взел участие в интервенция в Грузия - бел. ред.).
Отидох до него и пробвах да го заговоря. За моя изненада той искаше да приказва. При това искаше да приказва доста. След това направих още няколко срещи с него в пандиза. "
Благодарение на описа на подсъдимия Майкъл възвръща цялата наказателна интервенция, ориентирана към украинци, взели участие в отбраната на Грузия.
" Отново се възползвах от една щастлива случайност ", обобщава Майкъл.
От Гебрев до звено 29155
В началото на 2019 година Майкъл стартира да разисква с редакторите си случая с отравянето на оръжейния търговец Емилиян Гебрев. " Ние разбрахме за този случай от вас. Боряна ни сподели, че вие работите по него. "
През януари 2019 година " Капитал " разгласява публикация, която прави връзка сред отравянето на Гебрев и това на Сергей Скрипал през март 2018 година По същата концепция уеб сайтът Bellingcat разкрива имената на хипотетичните участници в отравянето на Гебрев и удостоверява връзката на случая със Скрипал.
" Имахме някаква базова концепция, че в тази ситуация са забъркани хора, свързани с съветската страна. Това, от което имахме потребност, беше някаква съответна връзка, през която да го потвърдим ", споделя Майкъл.
От момента, в който той стартира да се занимава със случая, до първата обява минава повече от половин година: " Много добре знаеш, тъй като също сте работили по този случай, беше извънредно мъчно да накараш чиновниците да приказват. Отне доста време, тъй като постоянно е мъчно, когато става дума за източници в разследващите служби, и това лишава време. Когато са забъркани правоохранителните институции и има настоящо следствие, те доста постоянно употребяват това, с цел да отхвърлят информация. "
В две изявления на Майкъл, оповестени през октомври и декември, той разкрива, че опитът за убийството на Гебрев е част активността на профилирано звено 29155 на съветското военно разузнаване, което има отношение към отравянето на Скрипал и редица други акции, целящи дестабилизация.
Два огромни въпроса: с какво и за какво
" Мисля, че написах всичко, което можах да открия по този случай. Има няколко значими детайла, които към момента желая да схвана ", връща се към изявленията Майкъл. Едната е с какво тъкмо е токсичен Гебрев. " Има индикации, че е близка до новичок, само че това не е доказано дефинитивно ", отбелязва той, само че незабавно минава към по-важния проблем - каква е повода да бъде токсичен: " Когато първоначално приказвах с мои източници от западните разследващи служби, те бяха доста скептични, че Русия има нещо общо със случая. Според тях нямаше претекст за това - за какво някой като Гебрев ще бъде токсичен от Русия. Да, той се намесва на пазари, в които Русия има интерес, само че никога това не е било кой знае какъв брой решаващо. Все още нямам явен отговор за какво Русия има интерес от това отравяне. "
Другият въпрос, който вълнува Майкъл, е обвързван с наличието на съветските сътрудници на българска територия: " Интересно ми е също по този начин каква помощ може да са получили руснаците от българското държавно управление или български ползи, един път влезнали в страната - в случай че изобщо са получили такава. Нямам доказателства за това, единствено догатки от източници. "
Той напомня, че президентът Румен Плевнелиев му е споделил, че все още на отравянето службите не са му докладвали хипотетична съветска опасност.
" Със сигурност можем да си зададем въпроса за ефикасността на българското контраразузнаване, в случай че в страната неусетно е работил екип от съветски наемни убийци, които отравят хора по най-варварски метод. Мисля, че всяко контраразузнаване ще одобри подобен пропуск като неуспех. Не знам какво е знаело българското контраразузнаване и какво не, само че сигурно не е съумяло да ги спре, което в последна сметка е работата му ", разяснява Майкъл Шуърц, правейки уточнението, че и английските служби са " проспали " отравянето на Скрипал.
Едно сполучливо съдействие
В края на диалога Майкъл дава отговор на въпрос за усещанията му от работата с Боряна Джамбазова: " Ние работихме доста тясно по този случай. Тя не участваше в целия развой, само че беше забъркана в най-ключовите му моменти. Без това партньорство тази история нямаше да се случи. Тя е необикновен публицист, който доста добре познава политическия подтекст в България. Това е необикновено благосъстояние. Много постоянно в такива случаи създателят получава целия заем, само че в тази ситуация с Боряна става дума за в действителност положително взаимоотношение, в което тя оказа помощ с извънредно доста информация и беше необикновено. "
Боряна е приключила публицистика в Софийския университет и има магистратура по нови медии в New York University по стратегия " Фулбрайт ". Боряна е член на управителния съвет на Асоциацията на европейските публицисти - България.
Тя работи с NYTimes от 2012 година, когато излиза първият й материал: " Спомням си го доста добре, тъй като беше обвързван с доста неспокойствие. Репортаж от Конго, където имах опция да работя през 2011 година Прекарахме няколко дни с жена, която всеки ден пътуваше по 15 километра с близо 50 кг товар, с цел да може да изхранва фамилията си. "
От България и района тя прави разнообразни репортажи и материали. Темите, по които написа варират - избори, следствия или материали за просвета.
Боряна споделя за Майкъл, че има " един от най-интересните и сложни ресори ", а " от известно време се занимава да проверява съветски шпиони, както и те него ". Казва, че той подхожда " извънредно професионално към работата си и има нюх към подробност, доста съществено се отнася към регулиране на обстоятелствата и информацията ", само че има и едно основно качество - умее да споделя забавни истории.
На всички ни е известно цифрата 111
Боряна схваща за " Пулицър " от Майкъл, който в понеделник й изпраща известие дали има проекти за деня, тъй като желае да я предложения на събитие. Става дума за " вътрешното " оповестяване на премиите в редакцията на NYTimes.
Когато я питаме за положението на медиите в България, тя не е толкоз оптимистична: " Самата действителност е по-лошо нещо от това 111-о място. Занимавам се с публицистика от 15 години. Като млад публицист се надявах, че медийната независимост и качеството на публицистиката ще се подобрят, само че стана противоположното. Много от моите надарени сътрудници към този момент не работят и ги разбирам за какво се отхвърлиха - поради климата в страната, натиска, неприятното качество, неспазването на напълно обикновени правила. "
Тя е уверена, че е доста значимо да бъдат подкрепяни " дребното самостоятелни медии " (тук показва " Капитал ", за което ще заявяваме спор на интереси), които " макар средата, офанзивите, натиска " не престават да си правят работата " професионално, да проверяват значими тематики, каквато е тематиката за Гебрев - вие бяхте първите, които информирахте обществото за този случай ".
И тя, и Майкъл си дават сметка, че малко медии в света разполага с ресурса на NYTimes, още по-малко в България: " Затова е извънредно значимо да влагаме в това ", споделя Боряна.
Майкъл Шуърц е в България, тъй като дружно с Боряна работят по все по-видимата съветска диря в отравянето на оръжейния търговец Емилиян Гебрев, неговия наследник и комерсиалния шеф на " Дунарит " през 2015 година
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Двата текста за Гебрев, оповестени в NYTimes, дружно с още две следствия на Шуърц за тайните задачи на съветските служби в чужбина бяха част от номинацията, с която изданието тази седмица завоюва най-престижната премия в публицистиката - " Пулицър ".
В премията България участва с една добра и една неприятна вест. Добрата е Боряна Джамбазова, която сподели, че макар 111-ото място в класацията на " Репортери без граници " българската самостоятелна публицистика е на международно равнище. Лошата е тематиката на изявленията - интензивността на съветските служби в България, което в продължение на години е било тотално пренебрегнато от българските служби за сигурност.
Беларус и малко шанс
" Мисля, че цялата ми кариера се състои от обстановки, в които имам шанс и се възползвам от него. " Така Майкъл Шуърц дава отговор на въпросите по какъв начин е почнал да се занимава с публицистика и по какъв начин е стигнал до едни от най-силните му текстове за NYTimes.
Връща се през 2006 година в Минск, когато е " полуактивист, полужурналист ": " Работих на свободна процедура и по този начин се бях озовал в Беларус, където отразявах президентските избори. Точно бях приключил и не знаех какво тъкмо да върша в живота си.
Тогава попаднах в доста неприятна обстановка - службите за сигурност ме бяха разпознали и по националната телевизия се появи информация, че съм нещо като разузнавач. Бях в огромна неволя и тогава бях настанен в едно леговище на Radio Liberty. "
Там той се среща със Стивън Майърс, който по това време управлява кореспондентското бюро на NYTimes в Москва (този март Майърс беше изпъден от китайските управляващи от Пекин).
" Запознахме се и няколко месеца по-късно той ми загатна, че имат свободна позиция в Москва и ме попита дали имам полза и по този начин започнах работа като откривател за техния офис. Не мисля, че взех решение целеустремено да се занимавам с публицистика, просто попаднах в това ", спомня си Майкъл Шуърц.
Когато си в задънена улица
През пролетта на 2019 година в. NYTimes разгласява огромно следствие на Майкъл, което на процедура разкрива, че съветските управляващи са имали проект да избиват по лист украински военни, които са помогнали на грузинската войска при нашествието през 2006 година
" Аз бях в Украйна поради напълно друга тематика, по която работех. Бях в задънена улица с историята, по която работех, и се обадих на редактора ми, с цел да го попитам дали да се прибирам. Тогава разбрах, че в дребен град в западната част на страната тече забавен правосъден развой и взех решение да наема кола и да отида до такава степен, с цел да видя какво се случва.
Отидох на място, очаквайки, че ще е цялостно с публицисти. Всъщност се оказах самичък. Доведоха този човек, който беше упрекнат в това, че е умъртвил чиновник в пандиза (става дума за украински боен деец, който е взел участие в интервенция в Грузия - бел. ред.).
Отидох до него и пробвах да го заговоря. За моя изненада той искаше да приказва. При това искаше да приказва доста. След това направих още няколко срещи с него в пандиза. "
Благодарение на описа на подсъдимия Майкъл възвръща цялата наказателна интервенция, ориентирана към украинци, взели участие в отбраната на Грузия.
" Отново се възползвах от една щастлива случайност ", обобщава Майкъл.
От Гебрев до звено 29155
В началото на 2019 година Майкъл стартира да разисква с редакторите си случая с отравянето на оръжейния търговец Емилиян Гебрев. " Ние разбрахме за този случай от вас. Боряна ни сподели, че вие работите по него. "
През януари 2019 година " Капитал " разгласява публикация, която прави връзка сред отравянето на Гебрев и това на Сергей Скрипал през март 2018 година По същата концепция уеб сайтът Bellingcat разкрива имената на хипотетичните участници в отравянето на Гебрев и удостоверява връзката на случая със Скрипал.
" Имахме някаква базова концепция, че в тази ситуация са забъркани хора, свързани с съветската страна. Това, от което имахме потребност, беше някаква съответна връзка, през която да го потвърдим ", споделя Майкъл.
От момента, в който той стартира да се занимава със случая, до първата обява минава повече от половин година: " Много добре знаеш, тъй като също сте работили по този случай, беше извънредно мъчно да накараш чиновниците да приказват. Отне доста време, тъй като постоянно е мъчно, когато става дума за източници в разследващите служби, и това лишава време. Когато са забъркани правоохранителните институции и има настоящо следствие, те доста постоянно употребяват това, с цел да отхвърлят информация. "
В две изявления на Майкъл, оповестени през октомври и декември, той разкрива, че опитът за убийството на Гебрев е част активността на профилирано звено 29155 на съветското военно разузнаване, което има отношение към отравянето на Скрипал и редица други акции, целящи дестабилизация.
Два огромни въпроса: с какво и за какво
" Мисля, че написах всичко, което можах да открия по този случай. Има няколко значими детайла, които към момента желая да схвана ", връща се към изявленията Майкъл. Едната е с какво тъкмо е токсичен Гебрев. " Има индикации, че е близка до новичок, само че това не е доказано дефинитивно ", отбелязва той, само че незабавно минава към по-важния проблем - каква е повода да бъде токсичен: " Когато първоначално приказвах с мои източници от западните разследващи служби, те бяха доста скептични, че Русия има нещо общо със случая. Според тях нямаше претекст за това - за какво някой като Гебрев ще бъде токсичен от Русия. Да, той се намесва на пазари, в които Русия има интерес, само че никога това не е било кой знае какъв брой решаващо. Все още нямам явен отговор за какво Русия има интерес от това отравяне. "
Другият въпрос, който вълнува Майкъл, е обвързван с наличието на съветските сътрудници на българска територия: " Интересно ми е също по този начин каква помощ може да са получили руснаците от българското държавно управление или български ползи, един път влезнали в страната - в случай че изобщо са получили такава. Нямам доказателства за това, единствено догатки от източници. "
Той напомня, че президентът Румен Плевнелиев му е споделил, че все още на отравянето службите не са му докладвали хипотетична съветска опасност.
" Със сигурност можем да си зададем въпроса за ефикасността на българското контраразузнаване, в случай че в страната неусетно е работил екип от съветски наемни убийци, които отравят хора по най-варварски метод. Мисля, че всяко контраразузнаване ще одобри подобен пропуск като неуспех. Не знам какво е знаело българското контраразузнаване и какво не, само че сигурно не е съумяло да ги спре, което в последна сметка е работата му ", разяснява Майкъл Шуърц, правейки уточнението, че и английските служби са " проспали " отравянето на Скрипал.
Едно сполучливо съдействие
В края на диалога Майкъл дава отговор на въпрос за усещанията му от работата с Боряна Джамбазова: " Ние работихме доста тясно по този случай. Тя не участваше в целия развой, само че беше забъркана в най-ключовите му моменти. Без това партньорство тази история нямаше да се случи. Тя е необикновен публицист, който доста добре познава политическия подтекст в България. Това е необикновено благосъстояние. Много постоянно в такива случаи създателят получава целия заем, само че в тази ситуация с Боряна става дума за в действителност положително взаимоотношение, в което тя оказа помощ с извънредно доста информация и беше необикновено. "
Боряна е приключила публицистика в Софийския университет и има магистратура по нови медии в New York University по стратегия " Фулбрайт ". Боряна е член на управителния съвет на Асоциацията на европейските публицисти - България.
Тя работи с NYTimes от 2012 година, когато излиза първият й материал: " Спомням си го доста добре, тъй като беше обвързван с доста неспокойствие. Репортаж от Конго, където имах опция да работя през 2011 година Прекарахме няколко дни с жена, която всеки ден пътуваше по 15 километра с близо 50 кг товар, с цел да може да изхранва фамилията си. "
От България и района тя прави разнообразни репортажи и материали. Темите, по които написа варират - избори, следствия или материали за просвета.
Боряна споделя за Майкъл, че има " един от най-интересните и сложни ресори ", а " от известно време се занимава да проверява съветски шпиони, както и те него ". Казва, че той подхожда " извънредно професионално към работата си и има нюх към подробност, доста съществено се отнася към регулиране на обстоятелствата и информацията ", само че има и едно основно качество - умее да споделя забавни истории.
На всички ни е известно цифрата 111
Боряна схваща за " Пулицър " от Майкъл, който в понеделник й изпраща известие дали има проекти за деня, тъй като желае да я предложения на събитие. Става дума за " вътрешното " оповестяване на премиите в редакцията на NYTimes.
Когато я питаме за положението на медиите в България, тя не е толкоз оптимистична: " Самата действителност е по-лошо нещо от това 111-о място. Занимавам се с публицистика от 15 години. Като млад публицист се надявах, че медийната независимост и качеството на публицистиката ще се подобрят, само че стана противоположното. Много от моите надарени сътрудници към този момент не работят и ги разбирам за какво се отхвърлиха - поради климата в страната, натиска, неприятното качество, неспазването на напълно обикновени правила. "
Тя е уверена, че е доста значимо да бъдат подкрепяни " дребното самостоятелни медии " (тук показва " Капитал ", за което ще заявяваме спор на интереси), които " макар средата, офанзивите, натиска " не престават да си правят работата " професионално, да проверяват значими тематики, каквато е тематиката за Гебрев - вие бяхте първите, които информирахте обществото за този случай ".
И тя, и Майкъл си дават сметка, че малко медии в света разполага с ресурса на NYTimes, още по-малко в България: " Затова е извънредно значимо да влагаме в това ", споделя Боряна.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ