© Юлия Лазарова Споровете около имената на партии и коалиции

...
© Юлия Лазарова Споровете около имената на партии и коалиции
Коментари Харесай

Изборите на интелектуалната собственост

© Юлия Лазарова Споровете към имената на партии и обединения и предизборни слогани демонстрираха, че регистрацията на комерсиална марка не е подобаваща отбрана в тези случаи. Авторът
Яна Тодорова е юрист в адвокатско сдружение " Камбуров и съдружници " В предизборната акция за евродепутати се сложи акцент върху една забавна тематика, която другояче рядко намира толкоз централно място в публичния спор. Разразилите се в последно време разногласия към имената на партии, обединения и предизборни слогани демонстрираха ясно, че правото на интелектуална благосъстоятелност е недобре познато даже за политици и публицисти. В случая става дума за монопола, който правото на интелектуална благосъстоятелност разрешава върху дадена дума или фразеология. Правните начини за придобиване на сходен монопол са няколко и всеки от тях има друг обсег и резултат.

Нашумелите разногласия към " Зелените ", " Коалиция за България " и " Европа ни чува " подчертаха значимостта на правото на интелектуална благосъстоятелност и разкриха какъв брой забележима може да бъде неналичието на протекция на съответно равнище. Анализът на обстановката сподели, че има партии, които не са потърсили в точния момент протекция посредством регистрацията на комерсиална марка (години след първичното използване), други са декларирали за регистрация марка в непрецизно определени класове услуги според Международната подредба на стоките и услугите, а трети въобще не са счели регистрацията на даден обект на индустриална благосъстоятелност като вероятен ход. По тази причина се оказа да вземем за пример, че наименованието " Коалиция за България " е обект на две регистрации на търговски марки в разнообразни класове. Оказа се, че нито една от тези регистрации не е от голяма важност за решението на ЦИК да записва за присъединяване в изборите индивид с това название.

Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък В реалност налице са голям брой индикации, че правото върху записана комерсиална марка не е подобаващ прийом за отбрана на името на дадена партия или политическо обединяване.

На първо място, специфичните закони - Закон за политическите партии и Изборен кодекс, не съдържат разпореждания, обвързващи разпоредбите за название на партиите и обединенията с правото върху записана марка. Съгласно член 14, алинея 2 и алинея 3 от Закона за политическите партии наименованието на партия, чиято регистрация следва, не може да повтаря:наименованието на друга партия;наименованието на коалиция, записана в Централната изборна комисия за присъединяване в последните избори за народни представители, илинаименованието на съществуваща парламентарна група.При складиране на документи за регистрация на политическа партия би трябвало да се приложи уверение за уникалност на името, което се издава от Софийския градски съд.

Аналогична е и наредбата на член 128, алинея 1 от Изборния кодекс във връзка с регистрацията на наименованието на коалиция от партии за присъединяване в дадени избори. И тук още веднъж се слага изискването наименованието на обединението да не повтаря:наименованието на партия, записана по Закона за политическите партии до датата на обявяване в " Държавен вестник " на указа на президента за насрочване на изборите;наименованието на коалиция, записана в Централната изборна комисия за присъединяване в последните избори за народни представители, илинаименованието на съществуваща парламентарна група.От всичко това следва безапелационният извод, че притежанието на записана марка по народен или европейски ред е без значение за процедурата по регистрация на политическа партия или коалиция, защото специфичните закони не го изискват.

Неприложимостта на правото върху записана марка при имената на политическите партии следва и от спецификата на марката като обект на индустриална благосъстоятелност и правата, които тя дава на притежателя си. По формулировка марката е знак, който е кадърен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица. Изключителното право върху марка се състои в правото на притежателя й да я употребява, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без неговото единодушие да употребяват в комерсиалната активност еднакъв или подобен на нея знак (чл. 13, алинея 1 от Закона за марките и географските означения). Същевременно, съгласно Закона за политическите партии (чл. 22, алинея 1) партиите не могат да правят стопанска активност. Оттук следва, че доколкото активността на политическите партии най-малко на доктрина не е комерсиална, то тя не би могла да попадне в обсега на правото върху записана марка. Това е и повода никоя от систематизираните в 45 класа категории артикули и услуги от Международната подредба на стоките и услугите, за които се записват марки, да не покрива активността на политическите партии. Сравнителноправният разбор на европейско ниво води до същите констатации.

Нагледен образец е и разминаването сред класовете услуги, за които са регистрирани марките на Европейски Съюз на Европейската национална партия - ЕНП (клас 45: юридически услуги, образуване на срещи, лобизъм) и Партията на европейските социалисти - ПЕС (клас 35: маркетинг и реклама; клас 41: образуване на просветителни срещи; клас 43: професионално юридическо консултиране). Безспорно е, че интернационалната подредба има за цел да обхване всички действия от стопанския живот, за които обещано лице може да търси протекция на марката си и затова същинската активност на политическите партии не попада в нейния обсег. Освен това, с цел да извършват пълноценно задачата си, наименованията на политическите партии и обединения мъчно ще спазят критериите за регистрабилност на марки – отличителност и липса на разказвателен темперамент.

Тъй като правото на интелектуална благосъстоятелност не е подобаващ прийом за отбрана на наименованията на партии и обединения, единствената опция за ограничение на риска от основаване на нови конфликтни обстановки е вероятно изменение на специфичните закони. На първо място, може да се намерения за разширението на ограничаването в тях за потребление на название на партия или коалиция, записана в Централната изборна комисия за присъединяване в последните избори за народни представители, като се удължи срокът до последните два избора или като се фиксира времеви интервал, да вземем за пример от 10 години. Друга опция е да се вкара възбрана за потребление на название на партия или коалиция, записана в Централната изборна комисия за присъединяване в последните избори от съответния тип (за народни представители или за евродепутати).

Любопитно е, че на фона на комплицирания избор, пред който е изправена Европа, и световните проблеми, които стоят пред бъдещите евродепутати, акцията за изборите за Европейски парламент у нас е със значителен фокус върху правото на интелектуална благосъстоятелност. Възможно е това да се дължи на желанието на родния политическия хайлайф да се концентрира върху една от най-актуалните тематики за последния мандат на европарламента – правото на интелектуална благосъстоятелност. По-вероятно обаче наподобява разногласията за нарушавания на правото на интелектуална благосъстоятелност сред политическите съперници да се дължат на неналичието на истински креативен хрумвания в предизборните екипи и на неналичието на задоволително познаване на правните благоприятни условия за отбрана на правата върху дадена дума и/или фразеология.

Крайният извод от разразилите се интелектуално-правни предизборни диспути е, че активността на политическите партии е характерна и не трябва да се подхожда към развиването на дадена партия по този начин, както правото планува да се подходи при развиването на нов бизнес.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР