Мнения Daily - Защо такситата в София понякога изчезват
© Юлия Лазарова Решението на казуса минава през легализирането на споделените транспорти. Още по тематиката
Мнения Daily - При Борисов всичко пораства, само че не старее
И още: Как се крепи стабилност; По какво си наподобяват Борисов и Меркел
1 ное 2018
Мнения Daily - Какво му беше на Орешарски...
И още: Заплахата за война идва от Путин, а не от НАТО; Демокрацията в заплаха, само че Движение за права и свободи надали го е грижа
31 окт 2018 Бакшиш ми дай...
Защо такситата в София от време на време изчезват
От коментар на икономиста Петър Ганев в седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система
Таксиметровият транспорт в столицата е услуга, която през последните години оставя спорни усещания измежду потребителите. От една страна секторът се модернизира – навлязоха всевъзможни приложения, който не просто свързват консуматори и водачи, само че и като цяло връщат водещата позиция на потребителя. Последният може да показва своята задоволеност от водача, да вижда своя маршрут на картата, да получава даже предварителна оценка какъв брой би му коствало возенето. Като прибавим и опциите за заплащане с карта (не са налични във всички таксита), цялото това придвижване към технологиите е самобитна отбрана на потребителя от обичайните проблеми на таксиметровия пазар – минаването през оператор, разногласия за маршрута, качеството на обслужването, неналичието на ресто и така нататък
На фона на всичко това, неприятният привкус на таксиметровия транспорт в столицата от последните години е... неналичието на таксита. Тук би трябвало деликатно да разбираем защо става дума. По публични данни на Столична община броят на колите, за които са подадени заявки за таксиметров транспорт за 2017 година са 6 671. Приходите на общината от налог върху таксиметровия транспорт на пасажери за 2017 година са близо 4,9 млн. лева Годишният налог на едно такси е 850 лева, което значи, че въпросните 6 671 таксита не са оперирали през цялата година – в противоположен случай приходите биха били с близо 800 хиляди лева повече.
Данните за 2018 година не са цялостни, само че демонстрират даже по-негативна картина. Към 31 юли 2018 година подадените заявки за таксиметров транспорт са 5 010, а приходите малко над 2 млн. лева Последното очевидно е заради обстоятелството, че водачите са заплатили половината налог за годината. Тези данни приказват, че броят на такситата в столицата върви надолу. Този развой беше изключително забележим през миналата зима, когато на моменти чувството беше като че ли в столицата няма таксиметрова услуга. След месец тази обстановка най-вероятно ще се повтори.
Причините за по-малкото таксита са доста, само че е значимо да отбележим нормативните такива. Таксиметровата услуга е мощно бюрократизирана и предстои на надзор от какви ли не институции. Местният налог сякаш трябваше да " почисти " услугата, само че сивият бранш продължава да е голям. Това, което се случва е, че данъкът се заплаща непосредствено от компаниите упражняващи таксиметрова активност – към 31 юли 2018 година те са 97, а самите водачи си остават в сивия бранш и голяма част от тях не са обезпечени.
Връщайки се на дефицита, значимо е да уточним, че когато приказваме за липса на таксита не приказваме за всеки един миг. Проблемът в столицата е в пиковите часове или моментите, в които има внезапен растеж в търсенето. " Изчезването " на такситата е най-осезаемо да вземем за пример при мраз, дъжд и изключително при сняг. Влошените условия подвигат търсенето и услугата, в това число софтуерната, може да изчезне.
В умозаключение можем да кажем, че тази зима казусът с такситата в столицата ще бъде ясно забележим. Той не е софтуерен, не е даже и стопански, а съвсем напълно нормативен. Административната и нормативна рамка вместо да приветства новите решения е мощно враждебна към тях. Решението на казуса минава както през легализирането на споделените транспорти – т.е. приемането на някаква правна рамка за тях, по този начин и през катурването на бюрократизма и позволяването на нововъведенията да се разпрострат.
--------- Контра-будителите са свързани не толкоз с полезности, а с ползи.
Анти-просвещение
На мода са контра-будителите
От коментар на политолога Даниел Смилов за " Портал Култура "
Фотограф: Надежда Чипева
Уж-будителите и контра-будителите са си наш, роден артикул, въпреки че и те следват задгранични моди. А главната мода сега е национал-популизмът, който в актуалния си вид е антипросвещенски план.
Уж-будителят и контра-будителят не претендират, че ще образоват и извисят хората, а единствено, че ще ги съставляват такива, каквито те са. Съвременният популист – контра-будител по формулировка – залага всичко на представителството (като съвпадане на идентичности) и изоставя изцяло просветителната, възвисяващата задача. " Вие сте елементарни и аз съм елементарен. Ще се разберем. " Това е неговият лозунг.
Будителят желае да промени хората. Контра-будителят цели противоположното – хората да останат такива, каквито са, да не се трансформират " традициите и обичаите им ". Съвременната политическа мода е консервативна, контра-будителска. Политикът и интелектуалецът с наслада поставят потури и калпаци, с цел да показват по-висшия темперамент на националното. В потурите няма нищо неприятно, само че в неналичието на сериозна рефлексия и предпочитание за поправяне в по-добра посока – има.
Популистът и контра-будителят не се интересуват от позиции, които няма да се харесат обаче. Те опипват националния пулс и се пробват да се носят по вълната на националните настроения.
Контра-будителят ненавижда универсалното и световното и залага на локалните особености. Универсалното е " непознато ", то ни постанова " диктат " извън и ни лишава от партикуларната ни просвета. Хубава или неприятна, тя си е наша, а от нашенското по-хубаво няма.
Потенциално най-опасният ход на контра-будителя е склонността му да оправдава това, което е известно. Хората са хомофоби – отлично, значимото е, че са такива във висок %! Хората не харесват чужденците и тези с друга кожа – няма проблем, даже още по-добре! Просто ще забраним миграцията.
В международен проект консервативният, контрабудителски прелом постоянно се оправдава със следния мотив. През 60-те години на 20-ти век на Запад придвижването за цивилен права, което поставя завършек на сегрегацията и се бори с дискриминирането към малцинствата и дамите, е отишло " прекомерно надалеч " в своите условия и достижения. То е довело до " прекалено много " права, които в този момент би трябвало да се " орежат " от един закостенял прелом. Това е все едно някой да каже, че през 60-те години на XIX век в Съединени американски щати и Русия нещата са отишли прекомерно надалеч в анулацията на робството и крепостното право, та е бил нужен балансиращ " закостенял " поврат.
Липсата на емпатия към другия и национал-егоизмът придават на контра-будителя настоятелен, безсрамен и предвидим образ. Затова и мнозина го харесват и мислят, че ще могат да се договорят с него. За разлика от будителите, контра-будителите не са толкоз свързани с полезности, а с ползи. А ползите са въпрос на търговия – какъв брой си податлив да дадеш, с цел да получиш нещо. Например – за български паспорт.
--------
Какво ще стане с президента на Съединени американски щати, в случай че изгуби Конгреса.
Междинни избори
Вече съвсем никой не приказва за " пестник за Тръмп "
От коментар на Мартин Ганзълмайер за " Дойче Веле "
Фотограф: Jonathan Ernst
Междинните избори за Конгрес се организират две години след президентските. Те са първото съществено тестване за Доналд Тръмп, откогато влезе в Белия дом. Ако демократите завоюват болшинство в Камарата на представителите, свободата на деяние на републиканеца Тръмп ще бъде съществено лимитирана.
Републиканците съумяха да стопят плануваната преднина на демократите основно с две неща: Тръмп ловко се възползва от яростния конфликт на отзиви, разразил се откакто номинира оспорвания претендент за висш арбитър Брет Кавано. Президентът съумя да сложи знак на тъждество сред демократите и гневните съперници на Кавано, събиращи се на митинги пред Капитолия. Тръмп събра точки и с другата тематика – тази за незаконната имиграция, която щяла да залее страната като същинско цунами.
Вече съвсем никой не приказва за " пестник за Тръмп " или за " синята вълна ", с която гласоподавателите на демократите щели да залеят страната на тези избори. Въпреки това демократите имат положителни шансове да си върнат болшинството най-малко в Камарата на представителите. В Сената обаче републиканците вероятно ще усилят в допълнение въздействието си, тъй като на тези избори се разпределят сенаторски места най-вече из провинциалните райони.
При възможен триумф на демократите, те ще могат да изберат собствен ръководител на Долната камара на Народното събрание, а този пост по никакъв начин не е незначителен. Това ще им даде опция да основават комисии за следствие на многочислените кавги към Тръмп, както и да защитят от уволняване специфичния прокурор Робърт Мълър, проверяващ така наречен съветска връзка. Казано в резюме: опциите на Тръмп да прокарва личните си решения, ще бъдат съществено орязани.
Мнения Daily - При Борисов всичко пораства, само че не старее
И още: Как се крепи стабилност; По какво си наподобяват Борисов и Меркел
1 ное 2018
Мнения Daily - Какво му беше на Орешарски...
И още: Заплахата за война идва от Путин, а не от НАТО; Демокрацията в заплаха, само че Движение за права и свободи надали го е грижа
31 окт 2018 Бакшиш ми дай...
Защо такситата в София от време на време изчезват
От коментар на икономиста Петър Ганев в седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система
Таксиметровият транспорт в столицата е услуга, която през последните години оставя спорни усещания измежду потребителите. От една страна секторът се модернизира – навлязоха всевъзможни приложения, който не просто свързват консуматори и водачи, само че и като цяло връщат водещата позиция на потребителя. Последният може да показва своята задоволеност от водача, да вижда своя маршрут на картата, да получава даже предварителна оценка какъв брой би му коствало возенето. Като прибавим и опциите за заплащане с карта (не са налични във всички таксита), цялото това придвижване към технологиите е самобитна отбрана на потребителя от обичайните проблеми на таксиметровия пазар – минаването през оператор, разногласия за маршрута, качеството на обслужването, неналичието на ресто и така нататък
На фона на всичко това, неприятният привкус на таксиметровия транспорт в столицата от последните години е... неналичието на таксита. Тук би трябвало деликатно да разбираем защо става дума. По публични данни на Столична община броят на колите, за които са подадени заявки за таксиметров транспорт за 2017 година са 6 671. Приходите на общината от налог върху таксиметровия транспорт на пасажери за 2017 година са близо 4,9 млн. лева Годишният налог на едно такси е 850 лева, което значи, че въпросните 6 671 таксита не са оперирали през цялата година – в противоположен случай приходите биха били с близо 800 хиляди лева повече.
Данните за 2018 година не са цялостни, само че демонстрират даже по-негативна картина. Към 31 юли 2018 година подадените заявки за таксиметров транспорт са 5 010, а приходите малко над 2 млн. лева Последното очевидно е заради обстоятелството, че водачите са заплатили половината налог за годината. Тези данни приказват, че броят на такситата в столицата върви надолу. Този развой беше изключително забележим през миналата зима, когато на моменти чувството беше като че ли в столицата няма таксиметрова услуга. След месец тази обстановка най-вероятно ще се повтори.
Причините за по-малкото таксита са доста, само че е значимо да отбележим нормативните такива. Таксиметровата услуга е мощно бюрократизирана и предстои на надзор от какви ли не институции. Местният налог сякаш трябваше да " почисти " услугата, само че сивият бранш продължава да е голям. Това, което се случва е, че данъкът се заплаща непосредствено от компаниите упражняващи таксиметрова активност – към 31 юли 2018 година те са 97, а самите водачи си остават в сивия бранш и голяма част от тях не са обезпечени.
Връщайки се на дефицита, значимо е да уточним, че когато приказваме за липса на таксита не приказваме за всеки един миг. Проблемът в столицата е в пиковите часове или моментите, в които има внезапен растеж в търсенето. " Изчезването " на такситата е най-осезаемо да вземем за пример при мраз, дъжд и изключително при сняг. Влошените условия подвигат търсенето и услугата, в това число софтуерната, може да изчезне.
В умозаключение можем да кажем, че тази зима казусът с такситата в столицата ще бъде ясно забележим. Той не е софтуерен, не е даже и стопански, а съвсем напълно нормативен. Административната и нормативна рамка вместо да приветства новите решения е мощно враждебна към тях. Решението на казуса минава както през легализирането на споделените транспорти – т.е. приемането на някаква правна рамка за тях, по този начин и през катурването на бюрократизма и позволяването на нововъведенията да се разпрострат.
--------- Контра-будителите са свързани не толкоз с полезности, а с ползи.
Анти-просвещение
На мода са контра-будителите
От коментар на политолога Даниел Смилов за " Портал Култура "
Фотограф: Надежда Чипева
Уж-будителите и контра-будителите са си наш, роден артикул, въпреки че и те следват задгранични моди. А главната мода сега е национал-популизмът, който в актуалния си вид е антипросвещенски план.
Уж-будителят и контра-будителят не претендират, че ще образоват и извисят хората, а единствено, че ще ги съставляват такива, каквито те са. Съвременният популист – контра-будител по формулировка – залага всичко на представителството (като съвпадане на идентичности) и изоставя изцяло просветителната, възвисяващата задача. " Вие сте елементарни и аз съм елементарен. Ще се разберем. " Това е неговият лозунг.
Будителят желае да промени хората. Контра-будителят цели противоположното – хората да останат такива, каквито са, да не се трансформират " традициите и обичаите им ". Съвременната политическа мода е консервативна, контра-будителска. Политикът и интелектуалецът с наслада поставят потури и калпаци, с цел да показват по-висшия темперамент на националното. В потурите няма нищо неприятно, само че в неналичието на сериозна рефлексия и предпочитание за поправяне в по-добра посока – има.
Популистът и контра-будителят не се интересуват от позиции, които няма да се харесат обаче. Те опипват националния пулс и се пробват да се носят по вълната на националните настроения.
Контра-будителят ненавижда универсалното и световното и залага на локалните особености. Универсалното е " непознато ", то ни постанова " диктат " извън и ни лишава от партикуларната ни просвета. Хубава или неприятна, тя си е наша, а от нашенското по-хубаво няма.
Потенциално най-опасният ход на контра-будителя е склонността му да оправдава това, което е известно. Хората са хомофоби – отлично, значимото е, че са такива във висок %! Хората не харесват чужденците и тези с друга кожа – няма проблем, даже още по-добре! Просто ще забраним миграцията.
В международен проект консервативният, контрабудителски прелом постоянно се оправдава със следния мотив. През 60-те години на 20-ти век на Запад придвижването за цивилен права, което поставя завършек на сегрегацията и се бори с дискриминирането към малцинствата и дамите, е отишло " прекомерно надалеч " в своите условия и достижения. То е довело до " прекалено много " права, които в този момент би трябвало да се " орежат " от един закостенял прелом. Това е все едно някой да каже, че през 60-те години на XIX век в Съединени американски щати и Русия нещата са отишли прекомерно надалеч в анулацията на робството и крепостното право, та е бил нужен балансиращ " закостенял " поврат.
Липсата на емпатия към другия и национал-егоизмът придават на контра-будителя настоятелен, безсрамен и предвидим образ. Затова и мнозина го харесват и мислят, че ще могат да се договорят с него. За разлика от будителите, контра-будителите не са толкоз свързани с полезности, а с ползи. А ползите са въпрос на търговия – какъв брой си податлив да дадеш, с цел да получиш нещо. Например – за български паспорт.
--------
Какво ще стане с президента на Съединени американски щати, в случай че изгуби Конгреса.
Междинни избори
Вече съвсем никой не приказва за " пестник за Тръмп "
От коментар на Мартин Ганзълмайер за " Дойче Веле "
Фотограф: Jonathan Ernst
Междинните избори за Конгрес се организират две години след президентските. Те са първото съществено тестване за Доналд Тръмп, откогато влезе в Белия дом. Ако демократите завоюват болшинство в Камарата на представителите, свободата на деяние на републиканеца Тръмп ще бъде съществено лимитирана.
Републиканците съумяха да стопят плануваната преднина на демократите основно с две неща: Тръмп ловко се възползва от яростния конфликт на отзиви, разразил се откакто номинира оспорвания претендент за висш арбитър Брет Кавано. Президентът съумя да сложи знак на тъждество сред демократите и гневните съперници на Кавано, събиращи се на митинги пред Капитолия. Тръмп събра точки и с другата тематика – тази за незаконната имиграция, която щяла да залее страната като същинско цунами.
Вече съвсем никой не приказва за " пестник за Тръмп " или за " синята вълна ", с която гласоподавателите на демократите щели да залеят страната на тези избори. Въпреки това демократите имат положителни шансове да си върнат болшинството най-малко в Камарата на представителите. В Сената обаче републиканците вероятно ще усилят в допълнение въздействието си, тъй като на тези избори се разпределят сенаторски места най-вече из провинциалните райони.
При възможен триумф на демократите, те ще могат да изберат собствен ръководител на Долната камара на Народното събрание, а този пост по никакъв начин не е незначителен. Това ще им даде опция да основават комисии за следствие на многочислените кавги към Тръмп, както и да защитят от уволняване специфичния прокурор Робърт Мълър, проверяващ така наречен съветска връзка. Казано в резюме: опциите на Тръмп да прокарва личните си решения, ще бъдат съществено орязани.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ