© Юлия Лазарова
Политиката е специалност, в която би трябвало да посредничиш сред хора с друг нрав. Още по тематиката
Мнения Daily - Уж битката продължава
И още: Патриотизмът през днешния ден значи да сме в ЕС; Защо никой не се вълнува от вота на съмнение
24 окт 2018
Мнения Daily - Защо Тръмп ще се окаже историческа фигура
И още: Без парите на " неприятните еврократи " Борисов няма да издържи и седмица; Роботите ще маргинализират страните като България
23 окт 2018 Език мой – зложелател мой
Пряката проява на аморалност е несъвместима с политиката Вземете годишен цифров абонамент
и получете в допълнение три месеца
бонус От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Какво можеш да си позволиш да кажеш и какво - не, се учи през първите години на домашното образование. Добродетелният човек се стреми да приказва истината, а възпитаният човек преценя коя истина по какъв метод може да бъде изказана - пред непосредствен човек, в другарска среда или в обществено изказване.
Политиката е специалност, в която би трябвало да посредничиш сред хора с друг нрав, разнообразни ползи и разминаващи се упования за държанието на овластените фигури. Тук обяснението " това е истина " е в най-лекия случай извънредно незадоволително.
Политиката е специалност, която изисква подготовка - в това число и за качеството на обществено използвания език. Неприемливо е политическото държание, което е индиферентно към публичния морал. Още по-неприемлива е директната проява на аморализъм.
Ако си станал водач - месеци наред караш деликатно и се учиш на тънкостите на занаята. Ако си станал политик - карай, няма потребност да се учиш. В теб - власт, над теб – небе...
Има граници, които не могат да бъдат преминавани. Ако не ги знаете - питайте. Не може да се приказва всичко, което ти пристигна до устата. Нито в фамилията, нито на работа, нито в страната. 21-ви век сме.
---------
Грубиянският мачизъм се приема за синоним на патриотизма у нас.
Реконтраджендъризъм
Властта, в случай че не е тоталитарна, е услуга, сходна на химическото почистване
От коментар на някогашния ръководител на Съвет за електронни медии доцент Георги Лозанов в неговото авторско предаване " Необичайните обвинени "
Фотограф: Николай Дойчинов
И такава закана чухме – " като зема едно дЪрво ". Тя бе отправена от Александър Урумов към професора по история на антична и западноевропейска литература в Софийския университет Миглена Николчина. И колкото и тъжно да звучи, не беше никаква изненада.
Атаките на грубиянския мачизъм станаха общоприето доказателство за национализъм у нас. Няма по какъв начин да си български родолюбец, в случай че не привиждаш " джендъри " навсякде и в името на мъжкото и националното си достолепие не водиш борба с тях. И също по този начин, несъмнено, не мразиш Сорос, бежанците и интелектуалците.
Особеното в тази ситуация беше, че ругателствата към проф. Николчина бяха взети от ФБ профила на Урумов и влязоха в пресата, като по този метод се официализираха. И че самият Урумов е обвързван с официалнатта власт като началник на дирекция " Връзки с обществеността " в Министерството на защитата – роля, която му дава опция да въздейства върху разбирането за силовата политика на страната, а и персонално да води такива в обществената си връзка. Да постанова едни полезности, допуска се – споделени от шефовете му, и основно да громи други, които не му харесват.
Урумов " през зъби " се извини на проф. Николчина, само че не това е значимо, а въпросът дали е работа на държавната власт да пази полезности? Демократичният отговор е – не!
Властта, в случай че не е тоталитарна, е услуга, сходна на градския превоз или химическото почистване, за която жителите си заплащат. Задачата ѝ е да ръководи обществените системи, тъй че да действат добре, само че не и мисленето на хората. Там е на власт свободата и по-конкретно независимост на словото.
Въпросът става внимателен в областта на културата и медиите, където страната хем би трябвало да подкрепя стойностните артикули, хем не тя да споделя кои са стойностни и кои не са.
--------
Оставането на вицепремиера във властта може да бъде обяснено от логиката на психиката, астрологията и краеведството.
Новата (не)нормалност
Валери Симеонов като Доналд Тръмп
От коментар на политолога Даниел Смилов за " Дойче Веле "
Фотограф: Cathal Mcnaughton
Въпросът по какъв начин Валери Симеонов – след всичките му скандални изказвания и дейности във властта - може да бъде към момента вицепремиер на европейска страна е реторичен. От нормативна позиция спор няма, че след изказвания като неговите той би трябвало да напусне държавното управление. Защо това не се случва, може и би трябвало да бъде обяснявано от науки и занимания като логика на психиката, астрология и краеведство. Но от гледната точка на политическия морал въпросът е явен.
След следващите непремерени приказки на вицепремиера, държавното управление " Борисов 3 " изпадна в обстановката на кабинета " Орешарски " след избора на Пеевски за началник на ДАНС. Това е обстановка, в която политическото оцеляване става единствен приоритет, а легитимността на ръководството е съдбовно уронена. Предсрочните избори стартират да наподобяват въпрос на време, а ръководещите се движат по политическия кръг като след тежък нокдаун. Абсурдното назначение на Валери Симеонов за глава на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания е ясно доказателство, че те са доста замаяни от удара.
Въпросът за какво Валери Симеонов не си отива има и един объркващ политически отговор, който не може да се подмине елементарно обаче: Доналд Тръмп е президент на Съединени американски щати. В този смисъл казусът с Валери Симеонов, Сидеров и всички други политически талибани, които от периферните подмолия на партийния набор заеха основни управнически позиции, е систематичен. Трябва да бъде обяснено по какъв начин междинният гласоподавател стартира освен да толерира радикали и реторически екстремисти, само че и да гласоподава за тях.
Една специфичност на българската обстановка, която прави " балансирането " все по-невъзможно, е, че, за разлика от Съединени американски щати, у нас няма коренно ляво крило – " деятели прогресивисти ". Българска социалистическа партия, парадоксално, направи закостенял завой даже преди ГЕРБ. Всички останали парламентарно показани партии са също по-скоро в консервативния набор (ДПС по етно-културни причини). Затова за леви радикали са нарочени главно интелектуалци и НПО-та и те са превърнати от " консервативните " идеолози в архивраг.
Така или другояче процесът на радикализация и поляризация е забележим и той изяснява по какъв начин и за какво острото, наситено с ненавист и стигматизиращо говорене стартира да се смята за " обикновено ". Създава се нова " политическа уместност ", съгласно която съперникът е постоянно морално повреден – той е или изменник, или е платен, или е нравствено повреден. А най-добре и трите дружно.
Казусът " Валери Симеонов " е в действителност проблем за границите на тази нова политическа уместност. Изглежда нейният принцип е, че може да се наскърбява на " толераст " и " джендър ", само че не може да се наскърбява на физически кусур. Или пък може пиар на министерство да заплашва, че ще " хване сопата ", може да се лепят етикети като " соросоиди ", само че не може да се слагат под въпрос претекстовете на майки на деца с увреждания. Валери Симеонов явно не е схванал всички нюанси на новата политическа уместност и кара с обидите наред, което му навлече и националния яд. 
