Законът за здравето - главоблъсканиците остават
© Юлия Лазарова Още по тематиката
Законова смяна може да върне пушенето в казина и игрални зали
Предложение за намаляне на административната тежест ще извади публичния превоз и казината от листата с места с публично предопределение и ще занижи контрола
8 авг 2018
Голямото доплащане за здраве
Или какви хрумвания за промени в модела на финансиране обмислят ръководещите
13 юли 2018
Здравната промяна на ГЕРБ 3: застраховка над осигуровката
Промените на отрасловия министър в модела ще са ясни до септември. Другият споменаван вид е повече каси
9 юли 2018 Насред безгрижния и отпускарски август на уеб страницата на Министерството на здравеопазването се появи план на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето. Тоъ надали ще остане в оферти тип откакто премине през публично разискване, полемики в ppдравната комисия и гласоподаване. Част от измененията, които по този начин настървено се разясняват през последните дни, евентуално няма да се случат или ще бъдат изцяло модифицирани, както постоянно се случва. Предложенията обаче отразяват вижданията на Министерството на здравеопазването и насоките на политиката, която ведомството следва.
Не по-малко значимо е обаче какво липсва в законопроекта. В Закона за здравето съществуват съществени пропуски, които остават незабелязани с години и неналичието на законодателна реакция е смущаваща.
Информираното единодушие
Мария Шаркова еосновател и ръководещ съучастник в профилираното адвокатско сдружение по здравно право " Шаркова и сътрудници " със специализации в Съединени американски щати, Англия, Франция Холандия.
Фотограф: Капитал Г. е на 13г., само че към този момент е родила в огромна регионална болница. Новороденото се нуждае от терапия с антибиотик, тъй като има данни за налична зараза. Според закона Г. е малолетна и не може да изрази осведомено единодушие за своето лекуване, което автоматизирано се придвижва върху лекуването и на детето й. Родителите й работят в Испания, затова няма баба и дядо, които да създадат избор за лекуването на внучето си. Лекарите могат да проведат антибиотична терапия без осведомено единодушие, единствено в случай че положението на бебето е незабавно, в противоположен случай ще носят административно-наказателна и вероятно гражданска отговорност при пораждане на затруднения.
Някои биха си споделили, че това е казуистика, само че доста лекари ще потвърдят, че в действителност е постоянно срещан проблем. Подобни обстановки пораждат и когато родителите не са на общо мнение във връзка с лекуването на детето или когато малолетният юноша не се съгласява с волята на родителите си за своето лекуване.
Разрешаването на описаните проблеми сега минава през процедури, които са несъвместими като времетраене и трудност с нуждата от бързи и съответни диагностично-лечебни действия. България е страна по Конвенцията за правата на детето и е длъжна да обезпечи спазването на най-хубавия интерес на лицата под 18г., когато обещано решение ги визира. Дефицитът в Закона за здравето обаче продължава да слага медицинския личен състав в невъзможни за превъзмогване обстановки. Необходимо е да се обмислят специфични процедури, които да обезпечат навреме и качествено лекуване на децата при съблюдаване на техните права.
Още по-често срещани са случаите, при които родителите отсъстват за известно време от страната и поверяват грижите за децата си на баби, лели или даже близки другари. В обособени региони в България съществуват цели села, в които родственици отглеждат невръстните наследници на емигранти. При нужда от обзор при доктор, банкет на медикаменти или осъществяване на друго неспешно лекуване няма кой да изрази единодушие, тъй като в закона липсва опция за упълномощаване на трети лица да упражняват това право. Според фамилния кодекс родителите не могат да трансферират грижата за физическото и психическото здраве на децата си върху други лица посредством упълномощаване с изключение на, несъмнено, в случай че категорично не се планува такава опция. В Закона за здравето е планувано, че пациентът може да упълномощи някой да получи информация вместо него, само че не и да направи заместващ осведомен избор за лекуване след упълномощаване.
Възможността за установяване на здравен прокурист е планувана в законодателството на доста европейски страни и посредством нея се вземат решение голям брой на практика проблеми, като по едно и също време в по-голяма степен се пазят правата на пациенти, които по някаква причина не могат да изразят единодушие за своето лекуване.
Освен това в съответни обстановки пациентът следва да разполага с опция да даде инструкции за метода, по който би желал да бъде третиран в случаи, когато няма да е в физическо или психическо положение да показва воля. Необходимо е да се планува опцията пациентите да дават предварителни инструкции (living will, advanced directives) за лекуване. В момента при незабавни случаи лекарите да длъжни да подхващат всевъзможни ограничения за възобновяване здравето на пациента, без да са длъжни да се преценяват с хипотетичната воля на болния. Много постоянно онкологично заболели или възрастни пациенти не желаят да бъдат ресусцитирани (първа помощ при прекъсване на сърцето - бел. ред.), само че сегашният закон не им дава гаранции, че това предпочитание ще бъде взето поради.
Липсващите дефиниции
Законът за здравето категорично открива правилата, на които се основава наличната здравна помощ: качество, своевременност и достатъчност. В него обаче липсват дефиниции на тези понятия, което основава съществени усложнения при реализиране на надзор върху здравното обслужване.
Съдебната процедура по административно-наказателни каузи е безапелационна, че позоваването единствено на обособените правила, без конкретизация и изясненост в какво се показва некачествената или несвоевременнана здравна помощ води до анулация на наказателните постановления. В 34% от делата в тази област административно-наказващият орган се е позовал точно на тези правила, което прави казусът важен.
По делата за така наречен " медицински неточности " този недостиг основава необятни благоприятни условия за разнообразни тълкования от движимостите лица, изготвящи съдебно-медицински експертизи, и за основаване на спорна правосъдна процедура.
Утвърдените от науката и практиката способи
В член 79 от Закона за здравето е планувано, че здравната помощ в България се оказва посредством използването на одобрени от науката и практиката способи. При използването и на тази наредба са налице несъгласия и неясноти. Как се утвърждават тези способи? И кой преценя подобаващия способ в съответната обстановка? Много постоянно учени в региона на медицината доближават до разнообразни, от време на време противоположни заключения и отхвърлят или удостоверяват обособени способи. Кой е съответстващият способ в този случай, изключително в случай че тази преценка следва да се направи от съда или от органите, контролиращи лечебните заведения? Тези въпроси остават без отговор и след следващия законопроект за анулация на Закона за здравето.
Обсъдените тук проблеми не са нереални, тъй като пораждат ежедневни главоблъсканици и в без това усложнените условия, в които работим. Сегашният Закон за здравето от дълго време не отразява публичните връзки в изброените нагоре области и не е редно законодателят да остане апатичен към този факт.
Законова смяна може да върне пушенето в казина и игрални зали
Предложение за намаляне на административната тежест ще извади публичния превоз и казината от листата с места с публично предопределение и ще занижи контрола
8 авг 2018
Голямото доплащане за здраве
Или какви хрумвания за промени в модела на финансиране обмислят ръководещите
13 юли 2018
Здравната промяна на ГЕРБ 3: застраховка над осигуровката
Промените на отрасловия министър в модела ще са ясни до септември. Другият споменаван вид е повече каси
9 юли 2018 Насред безгрижния и отпускарски август на уеб страницата на Министерството на здравеопазването се появи план на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето. Тоъ надали ще остане в оферти тип откакто премине през публично разискване, полемики в ppдравната комисия и гласоподаване. Част от измененията, които по този начин настървено се разясняват през последните дни, евентуално няма да се случат или ще бъдат изцяло модифицирани, както постоянно се случва. Предложенията обаче отразяват вижданията на Министерството на здравеопазването и насоките на политиката, която ведомството следва.
Не по-малко значимо е обаче какво липсва в законопроекта. В Закона за здравето съществуват съществени пропуски, които остават незабелязани с години и неналичието на законодателна реакция е смущаваща.
Информираното единодушие
Мария Шаркова еосновател и ръководещ съучастник в профилираното адвокатско сдружение по здравно право " Шаркова и сътрудници " със специализации в Съединени американски щати, Англия, Франция Холандия.
Фотограф: Капитал Г. е на 13г., само че към този момент е родила в огромна регионална болница. Новороденото се нуждае от терапия с антибиотик, тъй като има данни за налична зараза. Според закона Г. е малолетна и не може да изрази осведомено единодушие за своето лекуване, което автоматизирано се придвижва върху лекуването и на детето й. Родителите й работят в Испания, затова няма баба и дядо, които да създадат избор за лекуването на внучето си. Лекарите могат да проведат антибиотична терапия без осведомено единодушие, единствено в случай че положението на бебето е незабавно, в противоположен случай ще носят административно-наказателна и вероятно гражданска отговорност при пораждане на затруднения.
Някои биха си споделили, че това е казуистика, само че доста лекари ще потвърдят, че в действителност е постоянно срещан проблем. Подобни обстановки пораждат и когато родителите не са на общо мнение във връзка с лекуването на детето или когато малолетният юноша не се съгласява с волята на родителите си за своето лекуване.
Разрешаването на описаните проблеми сега минава през процедури, които са несъвместими като времетраене и трудност с нуждата от бързи и съответни диагностично-лечебни действия. България е страна по Конвенцията за правата на детето и е длъжна да обезпечи спазването на най-хубавия интерес на лицата под 18г., когато обещано решение ги визира. Дефицитът в Закона за здравето обаче продължава да слага медицинския личен състав в невъзможни за превъзмогване обстановки. Необходимо е да се обмислят специфични процедури, които да обезпечат навреме и качествено лекуване на децата при съблюдаване на техните права.
Още по-често срещани са случаите, при които родителите отсъстват за известно време от страната и поверяват грижите за децата си на баби, лели или даже близки другари. В обособени региони в България съществуват цели села, в които родственици отглеждат невръстните наследници на емигранти. При нужда от обзор при доктор, банкет на медикаменти или осъществяване на друго неспешно лекуване няма кой да изрази единодушие, тъй като в закона липсва опция за упълномощаване на трети лица да упражняват това право. Според фамилния кодекс родителите не могат да трансферират грижата за физическото и психическото здраве на децата си върху други лица посредством упълномощаване с изключение на, несъмнено, в случай че категорично не се планува такава опция. В Закона за здравето е планувано, че пациентът може да упълномощи някой да получи информация вместо него, само че не и да направи заместващ осведомен избор за лекуване след упълномощаване.
Възможността за установяване на здравен прокурист е планувана в законодателството на доста европейски страни и посредством нея се вземат решение голям брой на практика проблеми, като по едно и също време в по-голяма степен се пазят правата на пациенти, които по някаква причина не могат да изразят единодушие за своето лекуване.
Освен това в съответни обстановки пациентът следва да разполага с опция да даде инструкции за метода, по който би желал да бъде третиран в случаи, когато няма да е в физическо или психическо положение да показва воля. Необходимо е да се планува опцията пациентите да дават предварителни инструкции (living will, advanced directives) за лекуване. В момента при незабавни случаи лекарите да длъжни да подхващат всевъзможни ограничения за възобновяване здравето на пациента, без да са длъжни да се преценяват с хипотетичната воля на болния. Много постоянно онкологично заболели или възрастни пациенти не желаят да бъдат ресусцитирани (първа помощ при прекъсване на сърцето - бел. ред.), само че сегашният закон не им дава гаранции, че това предпочитание ще бъде взето поради.
Липсващите дефиниции
Законът за здравето категорично открива правилата, на които се основава наличната здравна помощ: качество, своевременност и достатъчност. В него обаче липсват дефиниции на тези понятия, което основава съществени усложнения при реализиране на надзор върху здравното обслужване.
Съдебната процедура по административно-наказателни каузи е безапелационна, че позоваването единствено на обособените правила, без конкретизация и изясненост в какво се показва некачествената или несвоевременнана здравна помощ води до анулация на наказателните постановления. В 34% от делата в тази област административно-наказващият орган се е позовал точно на тези правила, което прави казусът важен.
По делата за така наречен " медицински неточности " този недостиг основава необятни благоприятни условия за разнообразни тълкования от движимостите лица, изготвящи съдебно-медицински експертизи, и за основаване на спорна правосъдна процедура.
Утвърдените от науката и практиката способи
В член 79 от Закона за здравето е планувано, че здравната помощ в България се оказва посредством използването на одобрени от науката и практиката способи. При използването и на тази наредба са налице несъгласия и неясноти. Как се утвърждават тези способи? И кой преценя подобаващия способ в съответната обстановка? Много постоянно учени в региона на медицината доближават до разнообразни, от време на време противоположни заключения и отхвърлят или удостоверяват обособени способи. Кой е съответстващият способ в този случай, изключително в случай че тази преценка следва да се направи от съда или от органите, контролиращи лечебните заведения? Тези въпроси остават без отговор и след следващия законопроект за анулация на Закона за здравето.
Обсъдените тук проблеми не са нереални, тъй като пораждат ежедневни главоблъсканици и в без това усложнените условия, в които работим. Сегашният Закон за здравето от дълго време не отразява публичните връзки в изброените нагоре области и не е редно законодателят да остане апатичен към този факт.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ