© Юлия Лазарова Още по темата Как мишката не изяде

...
© Юлия Лазарова Още по темата Как мишката не изяде
Коментари Харесай

Плати си за линка!

© Юлия Лазарова Още по тематиката
Как мишката не изяде книжката

Пазарът на книги в България пораства, а страховете, че технологиите ще сложат завършек на хартиените издания се оказват пресилени
25 май 2018
Асоциация ще оказва помощ на основателите на авторско наличие да продават отвън България
от Дневник,10 май 2018 Две основни ремонти в региона на авторските права, който ще обиден всички онлайн консуматори, бяха утвърдени през днешния ден от правната комисия на Европейския парламент.

Накратко, първата ще изисква от разпространителите на онлайн наличие да имат подписани лицензионни съглашения с издателите, с цел да могат да разгласяват линкове и малко изложение на материала. Ако няма такова (например сред facebook и " Икономедиа " ), потребителят (facebook) няма да може да разгласява линк към този текст.

Втората корекция пък ще принуди доставчиците на онлайн наличие да ревизират авансово материалите, които се качват на техните уеб сайтове, за съществуването на лицензионни съглашения с държателите на авторските права. Т.е. в случай че някой консуматор желае да разгласява във facebook този текст от " Икономедиа " (защото доста го харесва), то обществената платформа ще би трябвало да ревизира дали той има лицензионно съглашение с " Икономедиа " за общественото разпространяване на нейните артикули.

Противниците на двата текста назовават първия " налог линк ", а втория - " upload филтър ". Въпреки сериозната опозиция на част от депутатите, отпред със зелената Юлия Реда (която в действителност е член на Пиратската партия в Германия), болшинството от Европейската национална партия, дружно с депутати от други парламентарни групи, съумяха прокарат текстовете в комисията. Те ще би трябвало да бъдат гласувани от всички европейски депутати на 4 юли, а по-късно предстоят договаряния сред Екологичен потенциал и страните членки. Очаква се те да завършат бързо поради близостта на позициите на Народното събрание и страните членки тотемата.

Внимавай в линка!

При настоящия режим потребителите нямат ограничавания да разгласяват линкове към медийно наличие. Стандартната отбрана на авторското право покрива единствено публикуването на забележителна част от материала (например можете свободно да цитирате няколко фрази от този текст, както и да перифразирате част от него, само че нямате право да употребявате основна част от него или целия с комерсиална цел). Линкът и даже малко изложение, явно не са основна част от материала.

Въпреки това, огромна част от бизнеса на платформи като facebоok, google или по-малки агрегатори на вести, е точно публикуването на линове. Резултатите от търсенето в google притеглят главното количество реклама, само че издателите не получават нищо от нея, макар че точно те са една от значителните аргументи за оборота на търсачките.

Затова и под мощния напън на Германия, която има сходно законодателство, и с претекста за отбрана на медиите, Европейската комисия предложи платформите да са задължени да имат лицензионни съглашения с медиите, с цел да разгласяват линкове към тяхното наличие.

Подобна мярка не би трябвало да засегне крайните консуматори, само че съперниците й показват, че в случай че платформите откажат да сключат лицензи, те ще спрат да популяризират наличието. Така не просто ще пострада свободата на словото, само че ще завоюват производителите на подправени вести, за които явно това не основава спънки да популяризират дезинформацията си свободно. Самите издатели пък ще получат по-малко опция за разпространяване (сега да вземем за пример, доста е евентуално да научите за този текст не от уеб страницата на " Капитал ", а примерно от някой агрегатор или facebook).

Според Реда сходни ограничавания са имали противоположния резултат в Германия и Испания. Германските издатели обаче са твърдо за измененията.

" Да @@@ тая еМ Пе тройка "

В момента, в случай че държателите на права заявят, че техни артикули се популяризират без тяхно позволение, доставчиците на онлайн наличие са длъжни да го отстранен от техните уеб сайтове. Този развой обаче лишава време и онлайн доставчиците не бързат да смъкват наличието, постоянно базирайки се на обстоятелството, че то не е тяхно, а на потребителите, които са го качили. Така голямо количество предпазени с права авторски материали обикалят свободно интернет – 60 % от трафика на youtube да вземем за пример са музикални файлове.

В резултат на това, асоциациите, които пазят държателите на права, настояват, че се е образувала голяма " разлика в цената " сред това, което техните създатели получават за продуктите си и приходите, който се генерират от онлайн доставчиците за тяхна сметка. Сумата с към 5 милиарда евро годишно единствено в Европа, съгласно асоциации като немската GEMA и европейската IFPI. (В България казусът е по-популярен от песента на " Ъпсурд " " Колега ".)

Поради тази причина Европейската комисия предложи доставчиците на онлайн наличие да ревизират авансово дали качваните от потребителите филми, музика, книга и така нататък имат лицензионни съглашения с държателите на авторските права.

Докладчикът на комисията по правни въпроси на Екологичен потенциал Аксел Вос още повече ожесточи режима - за разлика от Европейска комисия, която оферираше единствено огромните онлайн снабдители да са задължени да вършат инспекции за права, той съумя да прокара текст, съгласно който всички снабдители ще би трябвало да ревизират качваното наличие. От този режим са изключени малко платформи като wikipedia или github.

Противниците

Групата на съперниците на тази мярка, която в Европейският парламент се води от Реда, считат, че тя нарушава правото на свободно изложение, а правата на музикалните или филмовите компании могат да бъдат предпазени по различен метод. В България да вземем за пример съдружие " Цифрова република " започва акция " Спри робополицията! ", ориентирана против противоречивия член 13, който се пояснява като въвеждащ автоматизирано пречистване на наличие по логаритми. Реда предлага платформите да подписват общи лицензионни контракти с държателите на правата, само че да не ревизират самостоятелните консуматори.

Натискът за това законодателство идваше главно от страните, които са огромни производители на наличие, като Франция, Испания и Германия, до момента в който страни като Естония, които имат доста цифрови компании, разчитащи на свободен достъп, бяха срещу. Затова и полемиките не напреднаха по време на Естонското председателство на Съвета на Европейски Съюз. Българското председателство, което наследи Талин отпред на Съвета на Европейски Съюз, обаче придвижи въпроса.

Като цяло София следваше линията на държателите на правата и на Европейската комисия, и, най-малко обществено, нямаше лична позиция. Самите оферти бяха направени от Гюнтер Йотингер, предшественика на Мария Габриел като цифров комисар. За Габриел евродепутати настояват, че не демонстрира еластичност по към този момент препоръчаните текстове, само че сега тя по този начин или другояче няма особена роля. Позицията й ще се види, в случай че по време на идните договаряния сред страните членки и Екологичен потенциал има съществено различие и Габриел и нейният екип ще би трябвало да посредничат за постигането на компромис.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР