Сянката на софийските строежи
© Юлия Лазарова Картината на градежите, позволени в София през 2019 година, е впечатляваща, само че не радва. Остава привкус на пропилени благоприятни условия, сила и капитали. Моментът, както знаем, е неповторим - има пари, търсене и предложение. Строителите работят все по-качествено, архитектите дават повече шир на въображението си, а плановете стават все по-добри. Подобен строителен напредък надали ще се повтори идните години – и по стопански, и по демографски аргументи.
Големият проблем е, че в следствие от него нито градът, нито качеството на живота в него стават доста по-добри - бетонът продължава да се налива безредно в презастроени територии с трагична инфраструктура. Има логичност свободните промишлени терени в София да се уплътняват, само че кое постанова новите здания да са залепени в китайски стени, хвърлящи безконечна сянка - не са ли слънцето и гледката към Витоша общо право на всички в София. Въздухът и зеленината стават по-малко, а изгубеното време в тапи и изпилените нерви при паркирането – от ден на ден.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Няма кой с изключение на общината да канализира съответно строителната сила. И да поделя съществуващата инфраструктура сред повече хора и планове. Успехът на затворените комплекси ясно демонстрира каква среда желаят хората – на въздух и зеленина. Общината можеше да предложи тази нормалност и на равнище град. Щеше да е далновидно. Защото, колкото повече общината гледа да уплътни компактния град, толкоз повече хората и даже строителите желаят да бягат от него. И развиването му по периферията за жал ще става безредно и на септични ями.
Въпросът не е за пари - строителните позволения можеше да са по-скъпи, имотните налози можеше да са структурирани по-правилно. Според легендите в миналото строителите вграждали в основите сенките на млади дами, с цел да бъдат постройките здрави. Днес безредните софийски градежи вършат противоположното - хвърлят тежки сенки върху качеството на общия ни живот.
Големият проблем е, че в следствие от него нито градът, нито качеството на живота в него стават доста по-добри - бетонът продължава да се налива безредно в презастроени територии с трагична инфраструктура. Има логичност свободните промишлени терени в София да се уплътняват, само че кое постанова новите здания да са залепени в китайски стени, хвърлящи безконечна сянка - не са ли слънцето и гледката към Витоша общо право на всички в София. Въздухът и зеленината стават по-малко, а изгубеното време в тапи и изпилените нерви при паркирането – от ден на ден.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Няма кой с изключение на общината да канализира съответно строителната сила. И да поделя съществуващата инфраструктура сред повече хора и планове. Успехът на затворените комплекси ясно демонстрира каква среда желаят хората – на въздух и зеленина. Общината можеше да предложи тази нормалност и на равнище град. Щеше да е далновидно. Защото, колкото повече общината гледа да уплътни компактния град, толкоз повече хората и даже строителите желаят да бягат от него. И развиването му по периферията за жал ще става безредно и на септични ями.
Въпросът не е за пари - строителните позволения можеше да са по-скъпи, имотните налози можеше да са структурирани по-правилно. Според легендите в миналото строителите вграждали в основите сенките на млади дами, с цел да бъдат постройките здрави. Днес безредните софийски градежи вършат противоположното - хвърлят тежки сенки върху качеството на общия ни живот.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ