Мнения Daily - ДПС и ГЕРБ добре са си разделили държавата
© Юлия Лазарова Дясната съпротива е барикадирана в центъра на София и няма обединен водач. Подчинение
Движение за права и свободи и ГЕРБ добре са си разделили страната
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче веле "
Най-вероятно е годината, която стартира, да не донесе огромни обрати.
Да стартираме с България. Това ще е една от редките години без избори. Властта преодоля рецесията с жилища и тераси; някак залъга медицинските сестри, които Меркел така и така вика на работа; на път е да тушира и напрежението към пресъхналия Перник като пусна напред министър Караниколов, който явно е непричом, а търсенето на същинските виновници отсрочи за неопределеното време.
Вярно, че с театралното излизане на " Атака " от обединението болшинство към този момент няма, само че изборът на Гешев сподели, че Движение за права и свободи и ГЕРБ добре са си разделили страната. Отваря се поле за шантаж от дребни играчи, само че господин Борисов знае по какъв начин тихомълком да се оправя с такива обстановки.
Повечето медии бяха кооптирани от властта и услужливо пускат димки за джендъри и норвежки кръвопийци; на митинги към този момент рядко виждате повече от сто-двеста индивида, а технологията на контра-протеста обезсърчава в допълнение. В Българска социалистическа партия не се обрисува водач, който да оспори властта на злощастната госпожа Нинова; с общопартийното гласоподаване тя си обезпечи служебна победа и надлежно по-нататъшно обезличаване на партията. Няма обединен водач и дясната съпротива, барикадирана в центъра на София.
Още не виждаме кой, оттатък сценаристите, взе участие в партията на господин Трифонов, а за какво разискват предполагаем протест на Цветанов, аз не разбирам. Всъщност единственият късмет за предварителни избори е май там горе да се скарат както стана при рухването на КТБ - само че тази тематика оставям на психолози и астролози.
Една незнайна, това е икономическата рецесия, която чакаме от предходната година. Растежът към този момент боксува, Брекзит удари Европа, а безумните търговски войни на Тръмп – света като цяло. Очаквана промяна или срив? Икономистите залагат на първата поради към момента нулевите лихви, новите софтуерни и зелени пространства за вложение, а и самата американска стопанска система, която гълтам парите ни като черна дупка. Дори да има срив, той ще доближи до нас с година забавяне (2008-а ни удари през 2009-а). Както знаем повишеният ни оптимизъм не е обвързван с победи (освен за Евровизия): ние тук гледаме да оцеляваме. Вероятно това е смисълът на проклетата шаблонност, с която ни обработват от известно време – традиция значи повтаряне: баница – мартеници, честване на Левски – несполучлив избор на съмнение...
Не ми се коства и че вълната от митинги, заляла света (без героичната ни татковина), ще докара до " промяна на системата " таман следващата година. Макрон взе да отстъпва по детайли от пенсионната си промяна, някои профсъюзи почнаха да поставят оръжие. Прогресистки сили овладяха огромните градове на властнически страни – Москва, Истанбул, Варшава, Будапеща. Но дали ще последва срив на съответните режими? Засега новият популизъм, съчетаващ народен нарцисизъм, традиционалистка измислица и обществен популизъм, е в цветущо здраве.
------
Свикнахме да одобряваме живота си като съдбовна непостижимост
Апатия
Дано 2020 да е по-гневна
От коментар на Спас Спасов за " Дневник "
Според организация " Алфа Рисърч " 33% от българите правят оценка отминалата 2019 година като по-добра за тях. За 14% тя е била по-лоша. Но в живота на най-голямата група от интервюираните – 53% - годината не е донесла никаква смяна.
Фотограф: Георги Кожухаров
Как са вероятни тези резултати в година, едвам докретала до края си под тежестта на кавги и избори?
Равнодушни сме, тъй като свикнахме с мантрата, че политиката е мръсна работа и единственото, което можем да чакаме е да ни ръководят все по-мръсно, само че не и все по-добре. Свикнахме да одобряваме живота си като съдбовна непостижимост. Затова спряхме да търсим опция. И даже по-зле – спряхме да се гневим и да се бунтуваме. Свикнахме с провалянето.
Свикнахме и с мисълта, че провалил се вицепремиер като Валери Симеонов, отхвърлен от поста си поради неприемлива надменност, може да бъде определен за зам.-председател на Народното събрание.
Свикнахме с безкритичността към своеволията на джипкаджийската власт, с това, че публицистите, пристигнали за брифинг с новоизбрания ръководител на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен могат да се окажат с демонтирани микрофони, че България се е трансформирала в република, ръководена от прослойка на постоянно почтените, а до доказване на противното в никакъв случай няма да се стигне.
За това съгласно различен резултат от изследването на " Алфа рисърч " " демотивиращите резултати от гражданския напън за смяна в правилата и качеството на ръководство " са довели до там, че постигането на повече правдивост се оказва приоритет едвам за 12% от интервюираните.
С всичко това свикнахме през 2019 година Започваме 2020 година. Дано е по-гневна!
---------
Получаваме подготвен исторически роман, в който стойностите са заложени.
Догма
За историята съвсем не се води и спор
От коментар на Димитър Атанасов за " Свободна Европа "
Какъв е шансът да се трансформират учебниците по история? Дотук тази просвета се употребява най-вече за одобряване на националистически клишета, а не за приемане на познания.
Фотограф: Цветелина Белутова
Изглежда, че се раждаме в среда, чиято историческа плътност е към този момент факт: хората знаят за хан Аспарух, за Крума Страшний, за Симеон Велики, Левски, Стамболов, даже и преди ние да се появим. По всичко проличава, че и след нас бъдещите генерации ще учат по какъв начин е основана българската страна, по какъв начин българите са били покръстени, по какъв начин Ботев е слязъл от парахода " Радецки " с четата си. И доста други. Получаваме подготвен исторически роман, в който стойностите са заложени. От нас се чака единствено да се гордеем с предишното си. И да го допълваме с нови герои, с чиито имена да назоваваме улици и площади, и да им подвигаме бронзови монументи, на които децата да се покланят с цвете един път годишно.
Историята ни гледа строго и с блеснал взор от паметника на цар Самуил в центъра на София. Изглежда, че отношението към предишното е заложено и нищо не зависи от нас – или не вървим в музея и не се кланяме на монумента, или одобряваме метода, по който са стилизирани обществените празнувания: като траурни церемонии, предопределени да покажат на всеобщия човек какъв брой е нищожен пред бронзовата камара и нейния гигантски морал.
Ролята на поколенията не е да предоговарят полезностите, легитимирайки замисъла си и с исторически образци, а да продължат култовете към иконите на нацията. Дискусия липсва. За болшинството професионални историци надалеч по-уютен се оказва цитатният модус – откакто разказът за предишното значително е открит доста преди нашето раждане, то какво ни остава, с изключение на да го повторим с леко осъвременен език?
Разговорът за ценностната му склонност е сменен от с напрежение безмълвие в подготвеност за мигновена отбрана на статуквото. Академичната историопис, сходно на литературата, основава и аудитория – съответна на носения от нея заряд. Дори в медийните планове, прицелени в разказването на история за неспециализирания фен, полемики има прекомерно рядко: няколко гласа приказват едно и също в директна съгласуваност с към този момент заложените идеологически линии. Популярният фен е учтив не да се радва на другите погледи към историята, а да мрънка срещу " следващото ѝ пренаписване ".
Интелектуалната съобразителност и различното мислене не се толерират и в учебно заведение. Нека да си спомним кино лентата " Ботев е глупак " (2013) на Деян Барарев – образованието, вместо да подтиква инакомислието, прави таман противоположното – способства за вкаменяването на към този момент направеното познание, което на собствен ред се свежда до набор от формули за повторение до цялостно погнуса.
Движение за права и свободи и ГЕРБ добре са си разделили страната
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче веле "
Най-вероятно е годината, която стартира, да не донесе огромни обрати.
Да стартираме с България. Това ще е една от редките години без избори. Властта преодоля рецесията с жилища и тераси; някак залъга медицинските сестри, които Меркел така и така вика на работа; на път е да тушира и напрежението към пресъхналия Перник като пусна напред министър Караниколов, който явно е непричом, а търсенето на същинските виновници отсрочи за неопределеното време.
Вярно, че с театралното излизане на " Атака " от обединението болшинство към този момент няма, само че изборът на Гешев сподели, че Движение за права и свободи и ГЕРБ добре са си разделили страната. Отваря се поле за шантаж от дребни играчи, само че господин Борисов знае по какъв начин тихомълком да се оправя с такива обстановки.
Повечето медии бяха кооптирани от властта и услужливо пускат димки за джендъри и норвежки кръвопийци; на митинги към този момент рядко виждате повече от сто-двеста индивида, а технологията на контра-протеста обезсърчава в допълнение. В Българска социалистическа партия не се обрисува водач, който да оспори властта на злощастната госпожа Нинова; с общопартийното гласоподаване тя си обезпечи служебна победа и надлежно по-нататъшно обезличаване на партията. Няма обединен водач и дясната съпротива, барикадирана в центъра на София.
Още не виждаме кой, оттатък сценаристите, взе участие в партията на господин Трифонов, а за какво разискват предполагаем протест на Цветанов, аз не разбирам. Всъщност единственият късмет за предварителни избори е май там горе да се скарат както стана при рухването на КТБ - само че тази тематика оставям на психолози и астролози.
Една незнайна, това е икономическата рецесия, която чакаме от предходната година. Растежът към този момент боксува, Брекзит удари Европа, а безумните търговски войни на Тръмп – света като цяло. Очаквана промяна или срив? Икономистите залагат на първата поради към момента нулевите лихви, новите софтуерни и зелени пространства за вложение, а и самата американска стопанска система, която гълтам парите ни като черна дупка. Дори да има срив, той ще доближи до нас с година забавяне (2008-а ни удари през 2009-а). Както знаем повишеният ни оптимизъм не е обвързван с победи (освен за Евровизия): ние тук гледаме да оцеляваме. Вероятно това е смисълът на проклетата шаблонност, с която ни обработват от известно време – традиция значи повтаряне: баница – мартеници, честване на Левски – несполучлив избор на съмнение...
Не ми се коства и че вълната от митинги, заляла света (без героичната ни татковина), ще докара до " промяна на системата " таман следващата година. Макрон взе да отстъпва по детайли от пенсионната си промяна, някои профсъюзи почнаха да поставят оръжие. Прогресистки сили овладяха огромните градове на властнически страни – Москва, Истанбул, Варшава, Будапеща. Но дали ще последва срив на съответните режими? Засега новият популизъм, съчетаващ народен нарцисизъм, традиционалистка измислица и обществен популизъм, е в цветущо здраве.
------
Свикнахме да одобряваме живота си като съдбовна непостижимост
Апатия
Дано 2020 да е по-гневна
От коментар на Спас Спасов за " Дневник "
Според организация " Алфа Рисърч " 33% от българите правят оценка отминалата 2019 година като по-добра за тях. За 14% тя е била по-лоша. Но в живота на най-голямата група от интервюираните – 53% - годината не е донесла никаква смяна.
Фотограф: Георги Кожухаров
Как са вероятни тези резултати в година, едвам докретала до края си под тежестта на кавги и избори?
Равнодушни сме, тъй като свикнахме с мантрата, че политиката е мръсна работа и единственото, което можем да чакаме е да ни ръководят все по-мръсно, само че не и все по-добре. Свикнахме да одобряваме живота си като съдбовна непостижимост. Затова спряхме да търсим опция. И даже по-зле – спряхме да се гневим и да се бунтуваме. Свикнахме с провалянето.
Свикнахме и с мисълта, че провалил се вицепремиер като Валери Симеонов, отхвърлен от поста си поради неприемлива надменност, може да бъде определен за зам.-председател на Народното събрание.
Свикнахме с безкритичността към своеволията на джипкаджийската власт, с това, че публицистите, пристигнали за брифинг с новоизбрания ръководител на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен могат да се окажат с демонтирани микрофони, че България се е трансформирала в република, ръководена от прослойка на постоянно почтените, а до доказване на противното в никакъв случай няма да се стигне.
За това съгласно различен резултат от изследването на " Алфа рисърч " " демотивиращите резултати от гражданския напън за смяна в правилата и качеството на ръководство " са довели до там, че постигането на повече правдивост се оказва приоритет едвам за 12% от интервюираните.
С всичко това свикнахме през 2019 година Започваме 2020 година. Дано е по-гневна!
---------
Получаваме подготвен исторически роман, в който стойностите са заложени.
Догма
За историята съвсем не се води и спор
От коментар на Димитър Атанасов за " Свободна Европа "
Какъв е шансът да се трансформират учебниците по история? Дотук тази просвета се употребява най-вече за одобряване на националистически клишета, а не за приемане на познания.
Фотограф: Цветелина Белутова
Изглежда, че се раждаме в среда, чиято историческа плътност е към този момент факт: хората знаят за хан Аспарух, за Крума Страшний, за Симеон Велики, Левски, Стамболов, даже и преди ние да се появим. По всичко проличава, че и след нас бъдещите генерации ще учат по какъв начин е основана българската страна, по какъв начин българите са били покръстени, по какъв начин Ботев е слязъл от парахода " Радецки " с четата си. И доста други. Получаваме подготвен исторически роман, в който стойностите са заложени. От нас се чака единствено да се гордеем с предишното си. И да го допълваме с нови герои, с чиито имена да назоваваме улици и площади, и да им подвигаме бронзови монументи, на които децата да се покланят с цвете един път годишно.
Историята ни гледа строго и с блеснал взор от паметника на цар Самуил в центъра на София. Изглежда, че отношението към предишното е заложено и нищо не зависи от нас – или не вървим в музея и не се кланяме на монумента, или одобряваме метода, по който са стилизирани обществените празнувания: като траурни церемонии, предопределени да покажат на всеобщия човек какъв брой е нищожен пред бронзовата камара и нейния гигантски морал.
Ролята на поколенията не е да предоговарят полезностите, легитимирайки замисъла си и с исторически образци, а да продължат култовете към иконите на нацията. Дискусия липсва. За болшинството професионални историци надалеч по-уютен се оказва цитатният модус – откакто разказът за предишното значително е открит доста преди нашето раждане, то какво ни остава, с изключение на да го повторим с леко осъвременен език?
Разговорът за ценностната му склонност е сменен от с напрежение безмълвие в подготвеност за мигновена отбрана на статуквото. Академичната историопис, сходно на литературата, основава и аудитория – съответна на носения от нея заряд. Дори в медийните планове, прицелени в разказването на история за неспециализирания фен, полемики има прекомерно рядко: няколко гласа приказват едно и също в директна съгласуваност с към този момент заложените идеологически линии. Популярният фен е учтив не да се радва на другите погледи към историята, а да мрънка срещу " следващото ѝ пренаписване ".
Интелектуалната съобразителност и различното мислене не се толерират и в учебно заведение. Нека да си спомним кино лентата " Ботев е глупак " (2013) на Деян Барарев – образованието, вместо да подтиква инакомислието, прави таман противоположното – способства за вкаменяването на към този момент направеното познание, което на собствен ред се свежда до набор от формули за повторение до цялостно погнуса.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ