Брюксел е недоволен от състоянието на тунелите в България
© Юлия Лазарова България не умее и не знае по какъв начин да се грижи за тунелите си. Това, общо взето, излиза наяве от известие на Европейската комисия (ЕК) през днешния ден. Тя разгласи, че е изпратила уведомителни писма на Белгия, България, Италия, Испания и Хърватия, защото не съблюдават директивата за минимални ограничения за сигурност в тунелите, дълги над 500 м.
Тунелите у нас са мъчителна тематика и очевидно към този момент и Брюксел го знае. Те са сложни за поддържане и са станали рискови с времето, яъпреки че за тях се харчат доста пари по непрогледен метод - това е в резюме обстановката. Отговорните институции като Министерството на районното развиване и благоустройството (МРРБ) и подопечната му Агенция " Пътна инфраструктура " просто не се оправят с уговорките си.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Сега България има два месеца да се приготви с отговор за ограниченията, които са приели за поправяне на ситуацията. Ако те не го създадат, Европейска комисия може да реши да одобри стимулирано мнение.
Трагедията в " Ечемишка "
През февруари 2017 година осветителна греда в тунел " Ечемишка " на автомагистрала " Хемус " падна върху автомобил и умъртви жена. Това се случи в тръбата за София, където не е юридически значителен ремонт от 1984 година, когато е пусната в употреба. И към момента не е очакван подобен.
Нелепото в тази ситуация бе, че за неприятното положение на " Ечемишка " се е знаело от 2005 година Тогава пътната организация подписва контракт с Консорциум " Техностил 2001-Курортно строителство ", в който 99% са на свързаната с Движение за права и свободи компания " Трансстрой-Бургас ". Тя получава предплатено 2.4 млн. лева, само че по този начин и не стартира работа.
Както " Капитал " написа тогава в собствен коментар по тематиката: " Тунел " Ечемишка " е азбучник на превзетата, некадърна страна. "
И до момента във въпросната тръба не е осъществен огромен ремонт, като се изключи че след случая бяха сменени осветлителните системи за 304 хиляди лева Кога ще има цялостен ремонт, не е ясно. От АПИ разясниха пред " Капитал ", че през 2019 година не е очакван подобен, тъй като тече ремонт на " Витиня " и придвижването на " Хемус " ще се затрудни напълно.
Остават още терзания
Трагичният случай освети големия проблем, който съществува с поддържането на тунелите. Тогава служебният районен министър Спас Попниколов подреди да се изготви отчет за положението на съорженията по републиканската пътна мрежа. От него стана ясно, че общата дължина на тунели с " доста висок, висок и значителен риск " по нашите пътища са над 10.5 км..само за едната тръба. Иначе казано: 21 км тунели у нас са рискови.
Само от 2016 година насам в ремонтит за тунел " Витиня " са налети над 27 млн. лева за поправки, сочи информация от АПИ. Според източник от строителния бранш там има огромно напукване и е належащо комплицирано преизчисляване, което до момента никой не съумява или не се наема да извърши, с цел да бъде укрепено оборудването по ефикасен метод.
Казус има и с тунел " Топли дол " на " Хемус ", чието положение също е обозначен като притеснително в отчета от 2017г. От АПИ обясниха в отговор за " Капитал ", че там " през последните 10 години са осъществявани настоящи действия, свързани с поддържането на оборудванията ", без да уточнят за какви тъкмо действия и на каква стойност става въпрос.
Всички тези поправки се разпореждат на пътноподдържащото сдружение за " Хемус " - държавната " Автомагистрали ". Договорите се подписват за закрепена сума - например 10-20 млн.лв. за няколко години, само че след това без съревнование им се разпореждат действия за милиони левове, а те от своя страна ги превъзлагат на други компании.
Бъдещето на тунелите
Занапред у нас предстоят да се построят редица огромни тунелни обекти по пътища, жп трасета и метролинии. Скоро би трябвало да стартира строителството " Железница " на автомагистрала " Струма ", който ще е най-дългият у нас - над 2 км. По правата през Кресненското дефиле би трябвало да се построят още общо 4 км тунели.
Източници от строителния отрасъл споделят, че в България има дефицит на експерти в тунелното строителството. Според мненията от бранша съществена причина да бъде отритнат разновидността за 15 км тунел на автомагистрала " Струма " през Кресненското дефиле беше точно строителното лоби: никоя българска компания нямаше да може да се оправи с неговото създаване. Поддръжката му също щеше да е доста сложна: в случай че пътната организация и страната като цяло не може да се погрижи за тунел " Ечемишка ", дълъг малко над 800 м, парадокс е да се разчита за такова голямо оборудване.
Притеснителното е, че у нас се работи на правилото: в случай че не се случи покруса или Брюксел не размаха пръст, проблемите се натрупат и прашасват, а заплахата продължава да се надвесва над колите.
Тунелите у нас са мъчителна тематика и очевидно към този момент и Брюксел го знае. Те са сложни за поддържане и са станали рискови с времето, яъпреки че за тях се харчат доста пари по непрогледен метод - това е в резюме обстановката. Отговорните институции като Министерството на районното развиване и благоустройството (МРРБ) и подопечната му Агенция " Пътна инфраструктура " просто не се оправят с уговорките си.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Сега България има два месеца да се приготви с отговор за ограниченията, които са приели за поправяне на ситуацията. Ако те не го създадат, Европейска комисия може да реши да одобри стимулирано мнение.
Трагедията в " Ечемишка "
През февруари 2017 година осветителна греда в тунел " Ечемишка " на автомагистрала " Хемус " падна върху автомобил и умъртви жена. Това се случи в тръбата за София, където не е юридически значителен ремонт от 1984 година, когато е пусната в употреба. И към момента не е очакван подобен.
Нелепото в тази ситуация бе, че за неприятното положение на " Ечемишка " се е знаело от 2005 година Тогава пътната организация подписва контракт с Консорциум " Техностил 2001-Курортно строителство ", в който 99% са на свързаната с Движение за права и свободи компания " Трансстрой-Бургас ". Тя получава предплатено 2.4 млн. лева, само че по този начин и не стартира работа.
Както " Капитал " написа тогава в собствен коментар по тематиката: " Тунел " Ечемишка " е азбучник на превзетата, некадърна страна. "
И до момента във въпросната тръба не е осъществен огромен ремонт, като се изключи че след случая бяха сменени осветлителните системи за 304 хиляди лева Кога ще има цялостен ремонт, не е ясно. От АПИ разясниха пред " Капитал ", че през 2019 година не е очакван подобен, тъй като тече ремонт на " Витиня " и придвижването на " Хемус " ще се затрудни напълно.
Остават още терзания
Трагичният случай освети големия проблем, който съществува с поддържането на тунелите. Тогава служебният районен министър Спас Попниколов подреди да се изготви отчет за положението на съорженията по републиканската пътна мрежа. От него стана ясно, че общата дължина на тунели с " доста висок, висок и значителен риск " по нашите пътища са над 10.5 км..само за едната тръба. Иначе казано: 21 км тунели у нас са рискови.
Само от 2016 година насам в ремонтит за тунел " Витиня " са налети над 27 млн. лева за поправки, сочи информация от АПИ. Според източник от строителния бранш там има огромно напукване и е належащо комплицирано преизчисляване, което до момента никой не съумява или не се наема да извърши, с цел да бъде укрепено оборудването по ефикасен метод.
Казус има и с тунел " Топли дол " на " Хемус ", чието положение също е обозначен като притеснително в отчета от 2017г. От АПИ обясниха в отговор за " Капитал ", че там " през последните 10 години са осъществявани настоящи действия, свързани с поддържането на оборудванията ", без да уточнят за какви тъкмо действия и на каква стойност става въпрос.
Всички тези поправки се разпореждат на пътноподдържащото сдружение за " Хемус " - държавната " Автомагистрали ". Договорите се подписват за закрепена сума - например 10-20 млн.лв. за няколко години, само че след това без съревнование им се разпореждат действия за милиони левове, а те от своя страна ги превъзлагат на други компании.
Бъдещето на тунелите
Занапред у нас предстоят да се построят редица огромни тунелни обекти по пътища, жп трасета и метролинии. Скоро би трябвало да стартира строителството " Железница " на автомагистрала " Струма ", който ще е най-дългият у нас - над 2 км. По правата през Кресненското дефиле би трябвало да се построят още общо 4 км тунели.
Източници от строителния отрасъл споделят, че в България има дефицит на експерти в тунелното строителството. Според мненията от бранша съществена причина да бъде отритнат разновидността за 15 км тунел на автомагистрала " Струма " през Кресненското дефиле беше точно строителното лоби: никоя българска компания нямаше да може да се оправи с неговото създаване. Поддръжката му също щеше да е доста сложна: в случай че пътната организация и страната като цяло не може да се погрижи за тунел " Ечемишка ", дълъг малко над 800 м, парадокс е да се разчита за такова голямо оборудване.
Притеснителното е, че у нас се работи на правилото: в случай че не се случи покруса или Брюксел не размаха пръст, проблемите се натрупат и прашасват, а заплахата продължава да се надвесва над колите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ