Средната температура в 11 български града се е покачила с над 1 градус от 2000 г. насам
© Victor Fraile Още по тематиката
Най-голямата суша от 35 години удари фермерите в Австралия
Промяната на климата към момента разделя политическите партии и популацията
12 сеп 2018
Сбогом, туризъм през август!
Продължителността на туристическия сезон ще понижава в Южна Европа и ще се усилва в Северна.
13 юли 2018 Oт началото на века междинната температура в единадесет български града се е покачила с над един градус в съпоставяне със междинната температура през целия 20 век. Става дума за Видин, Плевен, Русе, Шумен, Варна, Стара Загора, Сливен, Бургас, Враца, Хасково, Пловдив и София.
Това демонстрират данните от интернационално изследване, по което работят осем европейски медии, обединени в Европейската мрежа за публицистика, основана на данните (EDJN). В рамките на плана са оценени историческите температурни записи за 558 европейски, а междинната температура за XX век е съпоставена с данните от 2000 година насам.
Резултатите демонстрират, че през XXI всеки по-голям град в Европа е по-топъл спрямо XX. В някои градове нарастването на междинната температура е с близо с три градуса.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: EDJNet Смаляване
Изследването проучва и историческите метеорологични записи за 15 български града - Видин, Плевен, Русе, Шумен, Варна, Стара Загора, Сливен, Бургас, Враца, Хасково, Пловдив, София, Пазарджик и Благоевград. При първите 11 града стоплянето от началото на века е с над 1 градус. Средно за Европа стоплянето е 1.2 градуса.
Най-бързо " затоплящият " се град е Европа е Кируна, който е намира в северната част на Швеция. Там междинните температури от началото на XXI са се повишили с 3.4 градуса в съпоставяне със междинните данни за целия XX век.
Затоплянето - най-видимо в Северна България
В " класирането " очевидно се открояват градовете от Северна България. Във Видин, Плевен и Русе температурата се е покачила с по 1.3 градуса, а в Шумен, Варна, Стара Загора и Сливен - с 1.2. Следващата група български обитаеми места, в които температурата се е покачила с 1.1 градуса включва Бургас, Враца, Хасково и Пловдив.
Данните демонстрират, че горещите дни (в които междинната температура за 24 часа е над 29 градуса) се усилват и надлежно дните, в които междинната температура е под 0 градуса - понижават.
Така да вземем за пример, в случай че приблизително през XX век в София е имало 2 горещи дни през годината, то от началото на века те са се нараснали на 2.6. В същото време дните, в които междинната температура за 24 часа е била под нулата са намалели от от 47.7 на 41.2 годишно. За съпоставяне - броят на горещите дни във Видин се е нараснал от 1.6 през XX век на 4.7 от 2000 година насам.
Фактът, че градове от Северна България са най-засегнати от покачването на температурите има своето пояснение. Георги Стефанов, управител " Климатични промени и Зелена стопанска система " от WWF разяснява: " България попада главно в умерено-континенталния пояс. Релефът е разнороден, само че е главно планински или полупланински. В планинските и полупланинските региони, поради зеленината и екосистемите, резултатът от стоплянето не се усеща толкоз доста. В равнинните площи и Северна България, където надморската височина е ниска, е тъкмо противоположното " разяснява Георги Стефанов.
Експертът изяснява, че този релеф, в комбинацията с неналичието на гори и на задоволително влажни зони, предизвика по-големи темперaтурни екстремуми. Ефектът от тези фактори е доста по-видим в още по-сухи зони, като да вземем за пример в Североизточна България.
Как това ни визира?
Покачването на температурите не е просто статистика, тъй като има действителен резултат върху здравето, стопанската система, инфраструктурата и даже образованието.
Топлинните талази водят до увеличение на смъртността. По-топлото време притегля комари и други инсекти, които могат да придвижват болести.
Увеличеният брой на по-топли дни води повишава разноските за инфраструктура - от по-високите температури асфалтът и релсите се деформират.
Изследване на Graffin Zivin et al. от 2018 година демонстрира, че когато междинната дневна температура се повиши над 22 градуса, когнитивните качества на учениците понижават. Проблем, който се вижда да вземем за пример при тестванията по математика.
Във Видин дните, в които междинната температура е над 22 градуса, са се нараснали близо двойно (от 5.9 през 20 век на 11.1 от началото на века). Ако тези дни са съвпаднали с датите на матурата, то това може да е сложило учениците от Видин в неравностойно състояние спрямо връстниците им от други градове в страната.
Георги Стефанов от WWF дава още един образец за резултата от покачването на температурите - изместването на сезона за произвеждане на земеделска продукция: " Вижда се от момента на засяването до прибирането на реколтата. Гроздето към този момент се бере през август, а не през септември. Лятото към този момент не се жъне юли, края на юни, а се стартира още от края на май. "
В идната част на проучването може да прочетете какво вършат и какво могат да създадат българските общини по отношение на тези трендове.
Най-голямата суша от 35 години удари фермерите в Австралия
Промяната на климата към момента разделя политическите партии и популацията
12 сеп 2018
Сбогом, туризъм през август!
Продължителността на туристическия сезон ще понижава в Южна Европа и ще се усилва в Северна.
13 юли 2018 Oт началото на века междинната температура в единадесет български града се е покачила с над един градус в съпоставяне със междинната температура през целия 20 век. Става дума за Видин, Плевен, Русе, Шумен, Варна, Стара Загора, Сливен, Бургас, Враца, Хасково, Пловдив и София.
Това демонстрират данните от интернационално изследване, по което работят осем европейски медии, обединени в Европейската мрежа за публицистика, основана на данните (EDJN). В рамките на плана са оценени историческите температурни записи за 558 европейски, а междинната температура за XX век е съпоставена с данните от 2000 година насам.
Резултатите демонстрират, че през XXI всеки по-голям град в Европа е по-топъл спрямо XX. В някои градове нарастването на междинната температура е с близо с три градуса.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: EDJNet Смаляване
Изследването проучва и историческите метеорологични записи за 15 български града - Видин, Плевен, Русе, Шумен, Варна, Стара Загора, Сливен, Бургас, Враца, Хасково, Пловдив, София, Пазарджик и Благоевград. При първите 11 града стоплянето от началото на века е с над 1 градус. Средно за Европа стоплянето е 1.2 градуса.
Най-бързо " затоплящият " се град е Европа е Кируна, който е намира в северната част на Швеция. Там междинните температури от началото на XXI са се повишили с 3.4 градуса в съпоставяне със междинните данни за целия XX век.
Затоплянето - най-видимо в Северна България
В " класирането " очевидно се открояват градовете от Северна България. Във Видин, Плевен и Русе температурата се е покачила с по 1.3 градуса, а в Шумен, Варна, Стара Загора и Сливен - с 1.2. Следващата група български обитаеми места, в които температурата се е покачила с 1.1 градуса включва Бургас, Враца, Хасково и Пловдив.
Данните демонстрират, че горещите дни (в които междинната температура за 24 часа е над 29 градуса) се усилват и надлежно дните, в които междинната температура е под 0 градуса - понижават.
Така да вземем за пример, в случай че приблизително през XX век в София е имало 2 горещи дни през годината, то от началото на века те са се нараснали на 2.6. В същото време дните, в които междинната температура за 24 часа е била под нулата са намалели от от 47.7 на 41.2 годишно. За съпоставяне - броят на горещите дни във Видин се е нараснал от 1.6 през XX век на 4.7 от 2000 година насам.
Фактът, че градове от Северна България са най-засегнати от покачването на температурите има своето пояснение. Георги Стефанов, управител " Климатични промени и Зелена стопанска система " от WWF разяснява: " България попада главно в умерено-континенталния пояс. Релефът е разнороден, само че е главно планински или полупланински. В планинските и полупланинските региони, поради зеленината и екосистемите, резултатът от стоплянето не се усеща толкоз доста. В равнинните площи и Северна България, където надморската височина е ниска, е тъкмо противоположното " разяснява Георги Стефанов.
Експертът изяснява, че този релеф, в комбинацията с неналичието на гори и на задоволително влажни зони, предизвика по-големи темперaтурни екстремуми. Ефектът от тези фактори е доста по-видим в още по-сухи зони, като да вземем за пример в Североизточна България.
Как това ни визира?
Покачването на температурите не е просто статистика, тъй като има действителен резултат върху здравето, стопанската система, инфраструктурата и даже образованието.
Топлинните талази водят до увеличение на смъртността. По-топлото време притегля комари и други инсекти, които могат да придвижват болести.
Увеличеният брой на по-топли дни води повишава разноските за инфраструктура - от по-високите температури асфалтът и релсите се деформират.
Изследване на Graffin Zivin et al. от 2018 година демонстрира, че когато междинната дневна температура се повиши над 22 градуса, когнитивните качества на учениците понижават. Проблем, който се вижда да вземем за пример при тестванията по математика.
Във Видин дните, в които междинната температура е над 22 градуса, са се нараснали близо двойно (от 5.9 през 20 век на 11.1 от началото на века). Ако тези дни са съвпаднали с датите на матурата, то това може да е сложило учениците от Видин в неравностойно състояние спрямо връстниците им от други градове в страната.
Георги Стефанов от WWF дава още един образец за резултата от покачването на температурите - изместването на сезона за произвеждане на земеделска продукция: " Вижда се от момента на засяването до прибирането на реколтата. Гроздето към този момент се бере през август, а не през септември. Лятото към този момент не се жъне юли, края на юни, а се стартира още от края на май. "
В идната част на проучването може да прочетете какво вършат и какво могат да създадат българските общини по отношение на тези трендове.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ