Мнения Daily - Виновник за недоверието в прокуратурата е самата прокуратура
© Велко Ангелов В очите на хората държавното обвиняване е главен поддръжник на властовото статукво. Трета власт
Виновник за всеобщото съмнение в прокуратурата е самата прокуратура
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче Веле "
Тези дни, щом си пуснеш тв приемника, на екрана изгрява претендентът за основен прокурор. В новинарска емисия на една от огромните малките екрани дори откриха мотив да го пуснат три пъти – първоначално, по средата и към края. А и цялата прокуратура се държи като в предизборна акция - като че ли целокупното население ще избира идващия ѝ шеф.
Което е доста смешно, тъй като претендентът е един-единствен и е определен от дълго време, от който би трябвало. Други, определени по същия метод, го предложиха единомислещо и остана единствено да си го гласоподават, също единомислещо.
Защо тогава е целият този напор? Защото на дърпащите конците им се желае колкото се може по-малко хора да схванат, че изборът е превдварително решен, и колкото се може повече хора да им харесат избраника.
Проблемът е, че (почти) никой не има вяра на прокуратурата. А отговорни за това, съгласно нея, са някакви " заинтригувани " хора и медии, които към момента си фантазират, че тия неща подлежат на разискване. И си разрешават да настояват, че единствената кандидатура е, меко казано, несъответствуваща за поста. Затова цялата прокуратура се втурна да дава отпор на " тенденциозните и манипулативни мнения, отзиви и изявления ", без да опровергава всъщност написаното в тях.
В серия заявления от предходната седмица несъгласните бяха призовани към " приемливост, отговорност и доброжелателен звук " (да си мълчат и да не се бъркат, където не им е работа) и предизвестени, че в случай че не престават " да образуват съмнение у жителите към прокуратурата ", тя ще им отговори " с всички разрешени от закона средства ".
Дори и несъгласните да млъкнат обаче, цялата тази акция няма да помогне. Защото единственият провинен за всеобщото съмнение в прокуратурата е самата прокуратура. Тя от доста години работи в тази посока и към този момент е постигнала доста. Основната причина, естествено, е в трайната липса на присъди за корупция и злоупотреби по високите етажи на властта. Затова всеобщото разбиране е, че хората с действителна власт и техните доближени са на практика недосегаеми и че, в случай че се наложи да бъдат проверявани за нещо, то е единствено проформа, едвам бъдат изчистени.
От друга страна не остава неусетно, че мнозина, изпречили се по един или различен метод на властта, са подложени на систематичен тормоз с безкрайни следствия и измислени обвинявания. С две думи - в очите на хората прокуратурата е главен поддръжник на властовото статукво. Опитите ѝ да прикрие това посредством буйна реплика на активност, се провалят поради все по-карикатурните реализатори и трагикомичното разминаване сред шумна показност и краен резултат.
------------ При ГЕРБ и стопанската система стана развъдник за всяването на боязън.
Политинженерство
Много сме страхливи, само че е време да се оправим с това
От коментар на политолога Евгений Дайнов за " Дневник "
Вече е наложително да се заемем с тематиката " боязън ". Българите, както виждаме всеки ден, са смайващо нерешителен народ. Обиколил съм много страни и единственият народ, който съм виждал да живее в по-голям боязън от българите, е беларуският.
Национално заседание на ГЕРБ Бойко Борисов
Фотограф: Анелия Николова
Много сме страхливи, само че е време да се оправим с това. Защото инак ще изпаднем в ситуацията на беларуските ни съ-страхливци, които от боязън си имат все един и същи деспот на главата, без всякакво спиране, от 1994 година насам. Ще живеем все по-зле, а децата ни ще бъдат пребивани по улиците поради носенето на дънки, след което – затваряни, каквато е практиката в Беларус на Лукашенко.
Страхът на обособените хора може да бъде обясняван с всевъзможни психически аргументи – безволие, нерешителност и прочие Страхът нацяло едно общество обаче е затвърден в неналичието на дарба да обясниш, кой си, от кое място идеш, какво си постигнал и за какво ти се дължи почитание. В този смисъл, страхът на беларусите има ясна причина. До 1990 година те в никакъв случай не са имали самостоятелна страна. Не могат да обяснят, от кое място идват. Нямат и достижения, защото незабавно след руската тирания демократично избират диктатурата на Лукашенко.
Нямаме чак подобен проблем с обяснението, от кое място идваме. Но в последните години, редом с укрепването на режима на ГЕРБ, от ден на ден българи имат проблем да обяснят, какво са постигнали и за какво, надлежно, им е дължимо почитание, а не оскърбление. Проблемът е, че ГЕРБ целеустремено унищожаваше, година след година, самата опция човек да реализира нещо, със лични старания, което след това да стане основа на неговата самостоятелност.
Първо ГЕРБ завладя стопанската система като я раздаде " на порции " на свои доближени. Те незабавно се трансфораха в монополисти, т.е. унищожиха, благодарение на страната, всякаква конкуренция на " своя " територия. Нито можеш да влезеш на нея без позволение, нито пък можеш да конкурираш монополиста. Прогресираха само послушните, т.е. страхливите, тези, които можеха да се " уредят " без оглед на своята професионална или друга подготвеност.
После монополът, и без друго влошил стопанската система заради неналичието на конкуренция и поддържането на високи цени, в допълнение срина стандарта на живот, защото стартира да разчита само на лакеи – на хора, които нищо не умеят да правят. Много от тях незабавно се ориентираха към крадене, с което в допълнение утежниха стопанската среда.
В стопанската система страхът, не нововъведенията, започнаха да преобладават, защото лакеите прогресират само посредством послушание. Те друго предписание, с изключение на коленичене пред силата – не знаят. А тези, които недоволстваха срещу това състояние – и към тях беше приложена мощ, та да стартират и те да се опасяват. Бизнеси бяха завладяни, фалирани и затворени; правосъдно гонене бе проведено против компании, подаващи сигнали за корупция и нагласени поръчки.
Така стопанската система, вместо да стане развъдник на една самостоятелна междинна класа, неподдаваща се на боязън и напън, защото знае, коя е и на какво стъпва – стана развъдник за всяването на боязън. Поради неналичието на задоволително интелектуален потенциал, фрагментите на ГЕРБ бяха " отървали " айти бранша. Днес виждаме, по какъв начин посредством прокуратурата те завладяват и този бранш, до момента разрастващ се добре заради неналичието на интерес на страната – т.е. на овластените лакеи и разбойници – към него.
------- В политиката хомункулус се прави елементарно, само че се разиграва мъчно.
Маскарад
Създават заблуда, че чалгарят е скъсал синджира
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Компетентното следене на обществените реакции и мнения за новината, че се учредява чалга шоу партия чертае релативно ясна карта на зависимостите, заплащанията в кеш и очакванията за политическо съдействие сред следващия популистки театър и останалите проведени ползи в олигархията и олигархичната политика. Нека прибавим, че заплащанията са динамичен развой - всеки може да си поръча услуга от новото политическо лоби на мафията, облякло чисто бялата риза на бранители на " народа ".
Фотограф: Юлия Лазарова
Засега е задоволително да се означи, че " новият политик " слуша деликатно Сарая - то кой ли към този момент не го слуша деликатно, флиртува с властта на второ и трето равнище (демек - предпазливо), получава милувки от социологическия монопол, плаши прислугата на властта, че може да има разбърквания в подреждането на ибриците и тромаво се намества на " политическата сцена " по метода на тестът и грешката. Едно е да си шут, второ е да си цар, трето е да си везир на царя. Затова Сараят още не пуска " новия политик " непосредствено на сцената - бави го, разиграва го, отсрочва го, че нима се поочука и поочупи в новия поминък.
Интересна е историята на политическите хомункулуси, създадени от олигархията, с цел да й служат през последните десетилетия. През 90-те години задкулисието произвеждаше дребни скандалджии за разстройване политическия триумф на разнородната Съюз на демократичните сили съпротива. В началото на новия век изпадна една едра риба - купиха си цар, разиграха схеми за цялостен надзор върху страната и обществото. Успешно. След това пуснаха нов " човек от народа " за цар, само че го държаха - и го държат крепко, да не направи някой сакатлък... Засега няма празно.
Пробваха и хибрид на мощен мафиот зад кулисите, стъпил с единия крайник на политическата сцена. Също сполучливо - не се знае кой е по-главен - " индивидът от народа " или " лебеда "... Сараят може да каже. Шоуменът е друга разработка. Вързали са го на веригата и от много време - понякога - го поотпускат да излае по-близо до политическата сцена. След това го дърпат и го прибират назад в чалга колибата.
Сега основават заблуда, че чалгарят е скъсал синджира и тича напред в политическото съревнование. Да, но не. Пак го пускат и дърпат обратно - като че ли че вадят наедрял сом от блатото на подмолната мръсотия. Тия дни смениха името на " групировката ". Да забележим още какво ще сменят. Според видни адвокати - всичко е за промяна в " учредителната декларация ". Нямало да издържи на инспекцията на кой и да е съд за регистрация.
Криза има, рецесия в жанра. В политиката хомункулус се прави елементарно, само че се разиграва мъчно. И резултатът е непредвидим. Уж го насърчиш за една къса роля с две реплики на сцената, пък той вземе, че изкара три мандата... И назад - плащаш му като на Крез, телевизия му даваш, турне с печени кебапчета по страната за три месеца му организираш - то вземе, че влезе в европарламента и се спихне като екскремент... Даже и същински цар да извадиш - изгода йок. Не са роялистки времена, трудещите се прилъжат за 3-4 месеца, пък стартират да го попържат. Прост народ - не знае по какъв начин да се показва за синята кръв... Сега вървят залаганията за новия " план ". Нищо че е остарял - преоблечен е и обновен малко, понапудрен. И това ще мине - да забележим с какъв брой огромен харч.
Виновник за всеобщото съмнение в прокуратурата е самата прокуратура
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче Веле "
Тези дни, щом си пуснеш тв приемника, на екрана изгрява претендентът за основен прокурор. В новинарска емисия на една от огромните малките екрани дори откриха мотив да го пуснат три пъти – първоначално, по средата и към края. А и цялата прокуратура се държи като в предизборна акция - като че ли целокупното население ще избира идващия ѝ шеф.
Което е доста смешно, тъй като претендентът е един-единствен и е определен от дълго време, от който би трябвало. Други, определени по същия метод, го предложиха единомислещо и остана единствено да си го гласоподават, също единомислещо.
Защо тогава е целият този напор? Защото на дърпащите конците им се желае колкото се може по-малко хора да схванат, че изборът е превдварително решен, и колкото се може повече хора да им харесат избраника.
Проблемът е, че (почти) никой не има вяра на прокуратурата. А отговорни за това, съгласно нея, са някакви " заинтригувани " хора и медии, които към момента си фантазират, че тия неща подлежат на разискване. И си разрешават да настояват, че единствената кандидатура е, меко казано, несъответствуваща за поста. Затова цялата прокуратура се втурна да дава отпор на " тенденциозните и манипулативни мнения, отзиви и изявления ", без да опровергава всъщност написаното в тях.
В серия заявления от предходната седмица несъгласните бяха призовани към " приемливост, отговорност и доброжелателен звук " (да си мълчат и да не се бъркат, където не им е работа) и предизвестени, че в случай че не престават " да образуват съмнение у жителите към прокуратурата ", тя ще им отговори " с всички разрешени от закона средства ".
Дори и несъгласните да млъкнат обаче, цялата тази акция няма да помогне. Защото единственият провинен за всеобщото съмнение в прокуратурата е самата прокуратура. Тя от доста години работи в тази посока и към този момент е постигнала доста. Основната причина, естествено, е в трайната липса на присъди за корупция и злоупотреби по високите етажи на властта. Затова всеобщото разбиране е, че хората с действителна власт и техните доближени са на практика недосегаеми и че, в случай че се наложи да бъдат проверявани за нещо, то е единствено проформа, едвам бъдат изчистени.
От друга страна не остава неусетно, че мнозина, изпречили се по един или различен метод на властта, са подложени на систематичен тормоз с безкрайни следствия и измислени обвинявания. С две думи - в очите на хората прокуратурата е главен поддръжник на властовото статукво. Опитите ѝ да прикрие това посредством буйна реплика на активност, се провалят поради все по-карикатурните реализатори и трагикомичното разминаване сред шумна показност и краен резултат.
------------ При ГЕРБ и стопанската система стана развъдник за всяването на боязън.
Политинженерство
Много сме страхливи, само че е време да се оправим с това
От коментар на политолога Евгений Дайнов за " Дневник "
Вече е наложително да се заемем с тематиката " боязън ". Българите, както виждаме всеки ден, са смайващо нерешителен народ. Обиколил съм много страни и единственият народ, който съм виждал да живее в по-голям боязън от българите, е беларуският.
Национално заседание на ГЕРБ Бойко Борисов
Фотограф: Анелия Николова
Много сме страхливи, само че е време да се оправим с това. Защото инак ще изпаднем в ситуацията на беларуските ни съ-страхливци, които от боязън си имат все един и същи деспот на главата, без всякакво спиране, от 1994 година насам. Ще живеем все по-зле, а децата ни ще бъдат пребивани по улиците поради носенето на дънки, след което – затваряни, каквато е практиката в Беларус на Лукашенко.
Страхът на обособените хора може да бъде обясняван с всевъзможни психически аргументи – безволие, нерешителност и прочие Страхът нацяло едно общество обаче е затвърден в неналичието на дарба да обясниш, кой си, от кое място идеш, какво си постигнал и за какво ти се дължи почитание. В този смисъл, страхът на беларусите има ясна причина. До 1990 година те в никакъв случай не са имали самостоятелна страна. Не могат да обяснят, от кое място идват. Нямат и достижения, защото незабавно след руската тирания демократично избират диктатурата на Лукашенко.
Нямаме чак подобен проблем с обяснението, от кое място идваме. Но в последните години, редом с укрепването на режима на ГЕРБ, от ден на ден българи имат проблем да обяснят, какво са постигнали и за какво, надлежно, им е дължимо почитание, а не оскърбление. Проблемът е, че ГЕРБ целеустремено унищожаваше, година след година, самата опция човек да реализира нещо, със лични старания, което след това да стане основа на неговата самостоятелност.
Първо ГЕРБ завладя стопанската система като я раздаде " на порции " на свои доближени. Те незабавно се трансфораха в монополисти, т.е. унищожиха, благодарение на страната, всякаква конкуренция на " своя " територия. Нито можеш да влезеш на нея без позволение, нито пък можеш да конкурираш монополиста. Прогресираха само послушните, т.е. страхливите, тези, които можеха да се " уредят " без оглед на своята професионална или друга подготвеност.
После монополът, и без друго влошил стопанската система заради неналичието на конкуренция и поддържането на високи цени, в допълнение срина стандарта на живот, защото стартира да разчита само на лакеи – на хора, които нищо не умеят да правят. Много от тях незабавно се ориентираха към крадене, с което в допълнение утежниха стопанската среда.
В стопанската система страхът, не нововъведенията, започнаха да преобладават, защото лакеите прогресират само посредством послушание. Те друго предписание, с изключение на коленичене пред силата – не знаят. А тези, които недоволстваха срещу това състояние – и към тях беше приложена мощ, та да стартират и те да се опасяват. Бизнеси бяха завладяни, фалирани и затворени; правосъдно гонене бе проведено против компании, подаващи сигнали за корупция и нагласени поръчки.
Така стопанската система, вместо да стане развъдник на една самостоятелна междинна класа, неподдаваща се на боязън и напън, защото знае, коя е и на какво стъпва – стана развъдник за всяването на боязън. Поради неналичието на задоволително интелектуален потенциал, фрагментите на ГЕРБ бяха " отървали " айти бранша. Днес виждаме, по какъв начин посредством прокуратурата те завладяват и този бранш, до момента разрастващ се добре заради неналичието на интерес на страната – т.е. на овластените лакеи и разбойници – към него.
------- В политиката хомункулус се прави елементарно, само че се разиграва мъчно.
Маскарад
Създават заблуда, че чалгарят е скъсал синджира
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Компетентното следене на обществените реакции и мнения за новината, че се учредява чалга шоу партия чертае релативно ясна карта на зависимостите, заплащанията в кеш и очакванията за политическо съдействие сред следващия популистки театър и останалите проведени ползи в олигархията и олигархичната политика. Нека прибавим, че заплащанията са динамичен развой - всеки може да си поръча услуга от новото политическо лоби на мафията, облякло чисто бялата риза на бранители на " народа ".
Фотограф: Юлия Лазарова
Засега е задоволително да се означи, че " новият политик " слуша деликатно Сарая - то кой ли към този момент не го слуша деликатно, флиртува с властта на второ и трето равнище (демек - предпазливо), получава милувки от социологическия монопол, плаши прислугата на властта, че може да има разбърквания в подреждането на ибриците и тромаво се намества на " политическата сцена " по метода на тестът и грешката. Едно е да си шут, второ е да си цар, трето е да си везир на царя. Затова Сараят още не пуска " новия политик " непосредствено на сцената - бави го, разиграва го, отсрочва го, че нима се поочука и поочупи в новия поминък.
Интересна е историята на политическите хомункулуси, създадени от олигархията, с цел да й служат през последните десетилетия. През 90-те години задкулисието произвеждаше дребни скандалджии за разстройване политическия триумф на разнородната Съюз на демократичните сили съпротива. В началото на новия век изпадна една едра риба - купиха си цар, разиграха схеми за цялостен надзор върху страната и обществото. Успешно. След това пуснаха нов " човек от народа " за цар, само че го държаха - и го държат крепко, да не направи някой сакатлък... Засега няма празно.
Пробваха и хибрид на мощен мафиот зад кулисите, стъпил с единия крайник на политическата сцена. Също сполучливо - не се знае кой е по-главен - " индивидът от народа " или " лебеда "... Сараят може да каже. Шоуменът е друга разработка. Вързали са го на веригата и от много време - понякога - го поотпускат да излае по-близо до политическата сцена. След това го дърпат и го прибират назад в чалга колибата.
Сега основават заблуда, че чалгарят е скъсал синджира и тича напред в политическото съревнование. Да, но не. Пак го пускат и дърпат обратно - като че ли че вадят наедрял сом от блатото на подмолната мръсотия. Тия дни смениха името на " групировката ". Да забележим още какво ще сменят. Според видни адвокати - всичко е за промяна в " учредителната декларация ". Нямало да издържи на инспекцията на кой и да е съд за регистрация.
Криза има, рецесия в жанра. В политиката хомункулус се прави елементарно, само че се разиграва мъчно. И резултатът е непредвидим. Уж го насърчиш за една къса роля с две реплики на сцената, пък той вземе, че изкара три мандата... И назад - плащаш му като на Крез, телевизия му даваш, турне с печени кебапчета по страната за три месеца му организираш - то вземе, че влезе в европарламента и се спихне като екскремент... Даже и същински цар да извадиш - изгода йок. Не са роялистки времена, трудещите се прилъжат за 3-4 месеца, пък стартират да го попържат. Прост народ - не знае по какъв начин да се показва за синята кръв... Сега вървят залаганията за новия " план ". Нищо че е остарял - преоблечен е и обновен малко, понапудрен. И това ще мине - да забележим с какъв брой огромен харч.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ