© Велко Ангелов Статията е част от специалното издание Капитал

...
© Велко Ангелов Статията е част от специалното издание Капитал
Коментари Харесай

Да те научат да летиш

© Велко Ангелов Статията е част от специфичното издание " Капитал Градове: Плевен "

Когато човек прекрачи прага на авиационния факултет в град Долна Митрополия, мъчно може да си показа, че тук се приготвят фрагменти за една от най-перспективните специалности в света. Стари здания и амортизирано съоръжение навяват по-скоро асоциации с съсипия. С две думи, тук наподобява повече като казарма, в сравнение с като университет. Но зад високите зидове на авиобазата се крият доста благоприятни условия.

Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък.
Фотограф: Велко Ангелов На фона на очертаващия се продължителен дефицит на всевъзможни фрагменти за авиоиндустрията в международен мащаб, които към този момент стартират да забавят и растежа й, традициите в този вид образование в България могат да се окажат добра опция страната. Плевен може да завоюва доста от това - отварянето на Медицинския университет в града към непознати студенти през последните години е добър образец за изгодите, които увеличението на младежите може да донесе на градската стопанска система и среда.

Как се става авиатор

След редица преобразувания през годините познатата като " учебното заведение за водачи " база в Долна Митрополия сега е факултет към Националния боен университет във Велико Търново. Обучението в него пък се подчинява на по-особен административен режим. Казано в резюме, просветителното министерство е предоставило оптималната квота студенти, които могат да бъдат обучавани. Същевременно на база свои прогнози за потребността от фрагменти в армията през идващите години Министерството на защитата " поръчва " какъв брой студенти да бъдат признати в обособените специалности. Те са със статут на курсанти, получават прехрана от страната и след завършването си (5 години период на обучение) стартират работа към военните структури. Така след поръчката на ведомството, в случай че останат свободни бройки, се одобряват и други студенти, които заплащат такси за образованието си и нормално по-късно търсят реализация в гражданската авиация (4 години период на обучение). По този модел сега във факултета се образоват над 300 души, споделя деканът му полк. доцент Марин Маринов. От тях над половината са бъдещи чиновници на армията.

През последните години междинният брой претенденти за едно място е 2 - 2.5 души, а за най-желаната компетентност - за водачи, борещите са приблизително четирима

Фотограф: Велко Ангелов
Авиационният факултет се сблъсква със същите проблеми както всички други университети в България - демографската картина и всеобщият отлив на младежи от техническите науки понижават претендентите с всяка минала година, само че все пак, в случай че се сравнят данните, той стои добре на фона на останалите обучителни структури. През последните години междинният брой претенденти за едно място е 2- 2.5 души, а за най-желаната компетентност - за водачи, борещите са приблизително четирима. Този интерес, става известно, обаче не е задоволителен за попълване на квотите.

През тази година за първи път във факултета е имало незаети места за летци. " При нас процедурата за кандидатстване е доста по-сложна. От 5-6 претенденти единствено един съумява да премине авиомедицинските прегледи ", изяснява деканът, разказвайки, че с годините за жалост от ден на ден младежи имат здравословни проблеми или предпоставки за такива, което е и причина те да не бъдат позволени от медицинските комисии още при предварителния асортимент.

При постъпването в университета курсантите към военното министерство и студентите в гражданските специалности учат дружно, като, несъмнено, курсантите имат настрана и военни предмети. По наблюдения на зам.-декана подполк. доцент Живо Петров към половината от студентите в цивилните специалности отпадат след втората година поради слаб триумф. " Курсантите и студентите се образоват дружно и се изпитват по еднакъв метод. Но при курсантите мотивацията за образование е доста по-висока, тъй като те дължат неустойки, в случай че отпаднат ", споделя Петров. За сметка на това обаче реализацията по специалностите на приключилите е извънредно висока - приблизително над 80%. Резултат, с който могат да се похвалят доста малко университети в страната.

Фотограф: Велко Ангелов Поглед към бъдещето

Именно високата реализацията на студентите в авиационните специалности е добра насочна точка за това, което страната може да направи тук. Очакванията на Международната асоциация за гражданската авиация (ICAO) са, че през идващите 20 години нови 25 хиляди самолета ще бъдат добавени към съществуващия авиопарк от 17 хиляди такива.

Бурният напредък пък от своя страна съгласно проучване на самолетостроителя Boeing значи, че до 2032 година ще са нужни нови 498 хиляди водачи за пътнически и товарни полети, както и 556 хиляди техници и други авиоспециалисти. " Може да се каже, че авиацията е бранш, построен от несъгласия. Докато технологията играе все по-голяма роля в нейното развиване и се влагат милиарди в авиационна инфраструктура и съоръжение, не престават да понижават вложенията в човешкия капитал ", споделя полк. доктор Ивайло Ангелов, който е зам.-началник на националния боен университет по Военновъздушни сили.

Впрочем това към този момент дава отрицателен резултат - съгласно скорошно изследване на Reuters единствено през тази година експертите чакат спад на облагата на авиоиндустрията в международен мащаб с към 15% поради растящите разноски за горива и за заплати. В средносрочен проект пък неналичието на фрагменти евентуално ще се окаже спирачка за растежа в бранша. Но тя може и да се окаже опция България да се нарежда в ниша, в която има положителни обичаи, в случай че, несъмнено, реши да се отвори повече към гражданското въздухоплаване.

По данни на декана на факултета през тази година в него е отворена нова компетентност - за експерти по авиационни електронни системи за ръководство на въздушното придвижване и още с първия банкет са запълнени местата в нея. Факултетът има и сделка с държавно дружество " Ръководство на въздушно придвижване " студентите от тази компетентност да минават и на практика стаж. Крачката е значима, тъй като последният випуск експерти по въздушно придвижване е приключил през 1997 година Така този буфер от над 11 години, в които няма нови подготвени, евентуално скоро ще докара до сериозен дефицит на фона на растящите полети вътре в страната и над нея.

Фотограф: Велко Ангелов
В очакване на команда

Но на разумния въпрос за какво факултетът не се обърне доста повече към гражданската авиация при този предстоящ дефицит, каквото прочее от години прави друга конструкция към военното министерство - морското учебно заведение във Варна, което организира разнообразни курсове за цивилни моряци, отговорът се оказва по-сложен. " Действително би трябвало да се направи нещо, с цел да се влезе в тази ниша ", споделя полк. Ивайло Ангелов. По думите му факултетът има концепция за основаване на обединен авиационен център. " Този център би трябвало да бъде за образование на летци-пилоти, експерти по ръководство на авиацията, обслужване на въздушното придвижване и инженерно-технически състав за военновъздушните сили и гражданската авиация ", споделя още той.

Фотограф: Велко Ангелов Казано с други думи, концепцията е на едно място да бъдат обучавани всевъзможен вид фрагменти за тази промишленост, в това число висшисти и курсове за различен вид експерти. Според зам.-декана на авиационния факултет обаче, с цел да се реализира нещо такова, е належащо да има " малко по-голям щат и опция за избрана дребна финансова самостоятелност ". Към момента годишният бюджет на факултета се движи сред 3.5 и 4 млн. лева, а съгласно декана през тази година в допълнение са обезпечени от Министерството на защитата други 4 млн. лева за ремонт въз основата, като сега Националният боен университет приготвя и организира процедури по публични поръчки за реализатори. " Говорим за още 200-300 хиляди лева ", счита зам. деканът.

Така по-скоро дали ще се осъществя тази смяна зависи от политическото решение за това. През пролетта въпросът бе обсъждан в парламентарната комисия по защита след въпрос на ръководителя й Константин Попов (ГЕРБ), като бе препоръчан вид и факултетът да бъде обособен като независимо образователно заведение. Дали обаче това ще се случи следва да се разбере. А в това време България изпуска шанса си да взе участие в бранш, в който има добра основа.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР