© Велко Ангелов Не без значение е и въпросът за

...
© Велко Ангелов Не без значение е и въпросът за
Коментари Харесай

Мнения Daily - Драмата с "Олимпик": КФН можеше да направи много повече

© Велко Ангелов Не без значение е и въпросът за собствеността на банкрутиралия осигурител. Още по тематиката
Мнения Daily - Частен концесионер може да избави Седемте езера

И още: Tуристическите нации развиват необикновен национализъм; Европейските националисти мъчно ще одобряват Банън
20 авг 2018
Мнения Daily - Рецептите на новите " консерватори " са подправени

И още: Обичайните обвинени желаят да ни скарат със Скопие; Санкциите на Съединени американски щати против Анкара в действителност целят изолираност на Иран
16 авг 2018 Риск печели...

Драмата с " Олимпик ": КФН можеше да направи доста повече

От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче Веле "

" Кои са пък тези? " Това бе най-често срещаната реакция на новината за банкрута на кипърската застрахователна компания " Олимпик ". Мнозина в никакъв случай не бяха чували името ѝ, нито пък им е минавало през мозъка да се застраховат там. Оказа се обаче, че цели 275 хиляди българи (към месец май т.г.) са ѝ се доверили и са я изкачили чак до четвърто място на пазара на застраховката " Гражданска отговорност " с дял от близо 10%.

Да, страната в лицето на Комисията за финансов контрол (КФН) е официално права, че в тази ситуация става дума за компания, лицензирана в друга страна от Европейски Съюз (Кипър). Което значи, че е " пусната на пазара " не от българския, а от кипърския регулатор, и че оперира тук, ползвайки се от " правото на определяне " - част от свободното придвижване на услуги в Европейски Съюз. Съответно и отговорността за надзора над активността ѝ е главно на органа, издал лиценза. КФН е официално права и когато споделя, че е изпълнила отговорностите си, като още при първия сигнал от Кипър за отнетия лиценз (на 10 май) е забранила на компанията да подписва нови контракти и да удължава старите. Възможно е да е официално права и в изказванието си, че няма по какъв начин на пострадалите да бъде платено от двата български фонда и че пострадалите би трябвало да чакат обезщетение от Кипър като кредитори на компанията по процедурата за нейната неплатежоспособност.

Истината обаче е, че КФН е можела да направи доста повече. Особено щом става дума за компания с толкоз огромен пазарен дял, която оперира единствено в Кипър и в България, като тукашният ѝ бизнес е много по-голям от кипърския. Сега се обръща внимание основно на въпроса за действителните притежатели, които КФН не била проверила. Или се прави, че не знае. Които и да са те обаче, Комисията не е бивало да си затваря очите за от дълго време известното на всички в сектора (не)пазарно държание на компанията. Специалисти показват, че е можела да вземем за пример да ревизира, да алармира кипърската страна и даже сама да постанова наказания с следващ арбитраж в европейския регулатор. Или най-малкото: можела е ясно да предизвести потребителите, че при проблем ще би трябвало да разчитат не на българския, а на кипърския механизъм за отбрана. И че да се дават пари на компания, която регистрира загуби и все пак продава на нереално ниски цени, е извънредно рисковано и безразсъдно.

Впрочем, последното сигурно е добре известно на голяма част от пострадалите. Но все пак те са решили да надхитрят страната и (спазвайки официално закона) да минат " фино ", като влязат в една прекомерно съмнителна скица. Ако " Гражданската отговорност " не беше наложителна, същите тези хора вероятно въобще нямаше да я заплащат - с презумпцията, че заплащат вместо някой различен (още един налог на държавата) за нещо, което не ги визира.

Накрая няколко думи и за самата компания. Засега е ясно, че тя е изпаднала в несъстоятелност, само че не и за какво. Не без значение е и въпросът за собствеността. Може в действителност да се окаже, че действителните притежатели са не люксембургско сдружение, благосъстоятелност на панамска компания с " краен едноличен притежател " някакъв испански жител (чиито далавери в самата Испания са разкрити още през 2015), а някакви наследници на българските героичен времена в застраховането, когато " гущерът отряза опашката си ".

----------
Неприемливо е левичари и НПО-та да транспортират незаконни мигранти.

Преселение

Време е за рационална позиция по миграцията в Европейски Съюз

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил

Фотограф: Guglielmo Mangiapane
Позицията ми срещу Брекзит - тъй като с излизането си Обединеното кралство дава неприятен образец за други страни членки - е директно производна от проевропейските ми убеждения. Смятам, че Европейски Съюз е неповторим късмет за европейските нации да запазят идентичността си и да запазят заможността си през идните провокации в световния свят. Но си давам сметка, че в случай че вотът ЗА Брекзит стана факт, той беше свързан на първо място от нежеланието на островитяните да одобряват необятно отворените порти на Европа за безконтролна миграция от Африка и Азия към Стария континент.

Как и за какъв брой време ще се реализира Брекзит е към момента въпрос без явен отговор. Едно е ясно - в случай че желаеме британци, австрийци, италианци, поляци, унгарци, българи и все по-големи общности от останалите европейски народи да не престават да имат вяра и да работят за обединена Европа, Европейски Съюз би трябвало да предприеме незабавни ограничения за защита на своите граници сходно на всяка уважаваща себе си държавна конструкция. Съвършено недопустимо е НПО-та, евродепутати и левичарски деятели да не престават пред очите на всички да транспортират незаконни мигранти на европейска територия.

Съвършено недопустимо е европейски политически служители да ни четат лекции за " правата на индивида " когато става дума за всеобщо незаконно навлизане на мигранти на европейска територия - против закона и разпоредбите на институциите. Нещо повече - инатът на европейските политически служители да не престават да заобикалят казуса с миграцията води на власт в Европа радикални десни обединения, които желаят да вкарат политики в другия завършек на спектъра - властническо затваряне и ренационализиране на Европа. Това ли желаеме?

Време е за проевропейска рационална позиция и политика в интерес на охранявани европейски граници, репатриране на незаконни мигранти и ясни правила за имиграция в Европа, контрактувани сред страните членки. Времето от 2015 година до момента тече в посока на изпуснатите благоприятни условия. Време на процедура нямаме.

-----------

Ципрас се показва за победител, само че в действителност удължи с три години мъката на Гърция.

Еврозона

Второ избавяне на Гърция надали ще има

От коментар на Бернд Ригерт за " Дойче Веле "

Фотограф: Dado Ruvic
Когато през 2010 година стана явно, че с помощта на високите дефицити, ниската продуктивност, високите заплати и прекомерното вътрешно ползване Гърция е изправена пред банкрут, Европа и МВФ взеха решение да оказват помощ на гърците. Те обаче не бяха длъжни да го сторят. Защото европейските контракти категорично изключват изкупуването на задължения. Затова Европейски Съюз и МВФ се договориха да провиснал пари на Гърция при извънредно преференциални условия, с цел да може страната да продължи да извършва своите отговорности. Да продължи да изплаща заплати и пенсии да вземем за пример.

Естествено еврозоната предприе тази стъпка освен в символ на взаимност, а и от личен интерес, с цел да предотврати разпростирането на рецесията и върху останалата част от валутния съюз. Политиците се погрижиха и за това, банките в Германия, Франция и Испания да не банкрутират и да не бъдат повлечени в бездната дружно с Гърция. Страните от еврозоната и МВФ можеха да работят и по различен метод. Можеха да вземем за пример да се вслушат в многочислените предвещания, че Гърция в никакъв случай няма да може да бъде избавена.

Финансовото саниране на Гърция нямаше да е допустимо без твърди условия. Гръцката страна трябваше да ограничи фрапантно своите несъразмерни разноски. Населението се отхвърли от приходите си. Икономиката се сви. Всичките тези крути ограничения бяха неизбежни, с цел да бъде принудена страната да предприеме структурните промени, затлачени от десетилетия.

Не са прави критиците, които непрекъснато приказват, че кредиторите са унищожили страната със своите ограничения за икономии. Без ограниченията за саниране Гърция нямаше да може да се изправи на крайници, щеше бързо да се срине и да напусне еврозоната. Щеше да бъде изцяло изолирана от всевъзможни финансови източници.

Лявопопулисткият министър председател Алексис Ципрас, който в този момент жъне овациите като избавител от робството на Тройката, бързо разбра това. В продължение на няколко месеца той играеше ролята на ляв бунтовник и дружно със своя финансов министър Янис Варуфакис се опълчи против всички кредитори. През 2015 година той докара страната до ръба банкрута. След това Ципрас промени курса си и наложи още по-крути ограничения за икономии. Той усили налозите, само че в същото време затлачи промените. Като цяло той беше подвластен от избавителния курс на еврозоната, а в този момент се показва за победител. Загадка остава, за какво гърците му имат вяра на приказките. Безразсъдните дейности на Ципрас и Варуфакис доведоха да това, че страната остана три години по-дълго под избавителния чадър и стопанската система колабира.

Вторият късмет, който получава в този момент Гърция, беше плод на тежка работа. И той не трябва да се проиграва. Солидарността на европейците би трябвало да продължи. Ако обаче популистите от Полша до Италия дефинират тона в Европейски Съюз, можем да кажем довиждане на страни като Гърция.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР