© Велко Ангелов Дълбока държаваРеалната политика се прави в прокуратуратаАбонирайте се

© Велко Ангелов Дълбока държаваРеалната политика се прави в прокуратуратаАбонирайте се ...

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата.

© Велко Ангелов "Дълбока държава"

Реалната политика се прави в прокуратурата

Абонирайте се за Капитал Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми От коментар на Полина Паунова за "Свободна Европа"

Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Христо Бисеров, Сергей Станишев, Николай Цонев, Емилия Масларова, Росен Плевнелиев. Общото между тези имена на пръв поглед е съществената им роля в публичния живот от последното десетилетие. Но между тях има друго сходство.
Ако съдът не е арбитър, правовата държава не би следвало да съществува.
Всички те знаят, че реалната политика в България не се случва на партийни съвещания или в сградите на парламента и Министерския съвет. Случва се в прокуратурата.

Свидетелство за това са личните им сблъсъци с държавното обвинение, до които се е стигало винаги, когато току-що властта се е изплъзнала от ръцете им.

"Всеки тича и хвърля един сигнал в прокуратурата и почва да вика: "Сезирана е прокуратурата, чакаме прокуратурата да реши!" Всички партии това правят. Чакаме тя да ни е арбитър. Хубаво де, ама когато арбитърът стане толкова важен, че да може и да решава мачовете като във футбола...", каза преди ден министър-председателят Бойко Борисов.

Думите му не бяха посрещнати с особен журналистически интерес. А трябваше. Защото те пораждат основни въпроси за начина на функционирането на демокрацията у нас. Такова е например питането: откога партиите, както казва премиерът, са приписали на държавното обвинение арбитърски функции? Отговор е наложителен.

По смисъла си прокуратурата няма как да бъде арбитър. Такъв е само съдът. И ако обвинението може да арбитрира между политически интереси (ако се доверяваме на премиерския нюх), то това не е нищо по-различно от признание, че в България съдът е подчинен на държавното обвинение.

Ако пък съдът не е арбитър, правовата държава не би следвало да съществува. А липсва ли тя, значи мачът, за който говори министър-председателят, се решава с произвол.

---------

За професионалните патриоти българинът е бял, православен и хетеросексуален.

Под дъгата

Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател

От коментар на бившия председател на СЕМ доц. Георги Лозанов за "Дойче веле"

За Сидеров отдавна е ясно, че зададат ли се избори, той тръгва да върши нещо обществено нетърпимо, за да се хареса на т.нар. "лузъри" и "хейтъри", които от дума не разбират и искат само да се руши и чупи, бие и пие. Очевидно разчита с тях да увеличи електората си.

Фотограф: Цветелина Белутова

Проблемът обаче е, че за да привличаш озлобени срещу истаблишмънта социални групи, докато сам принадлежиш към същия този истаблишмънт, скандалните ти жестове трябва да стават все по-радикални. Преди му стигаше случайната публика по улици, ресторанти и летища.

Сега обаче реши да вилнее направо пред националната аудитория на обществената медия. Намерението му: максимално да наруши споразумението за предизборно участие в БНТ, което сам е подписал. И не само многократно да надвиши полагащото му се време, но и активно да попречи на другите да се изказват и на водещата да изпълнява функциите си. Та чак се наложи да му изпратят жандармеристи, които обаче, кой знае защо, просто застанаха до него пред камерата, колкото да затвърдят търсения образ на цензуриран, онеправдан, преследван.

Нелогичната поява на жандармерията, фактът, че Сидеров беше оставен да използва почти цялото предаване за автопропаганда, както и бележката за стаж в телевизията на Сидеров, която Емил Кошлуков представи в СЕМ, предизвикаха коментари, че скандалът в "Референдум" може да е бил координиран между двамата.

Сидеров "изписа вежди" и на политиците, срещу които скочи. Да наречеш Каракачанов "крадец" заради закупуването на бойни самолети от САЩ, а Джамбазки "гей" след всичките му ругатни по адрес на различните, са толкова оперетъчни обвинения, че на практика изглеждат като политическа реклама. Негласното послание на Сидеров към коалиционните му партньори сякаш гласи: аз ви помагам да привличате системния електорат, а на мен ми оставете "лузърите".

Единственият безспорен потърпевш от скандала са хомосексуалните хора. Защото лепенето на етикета "гей" уязвява не толкова Джамбазки, колкото хилядите българи с различна сексуална ориентация. В праймтайма на обществената телевизия хомосексуалността бе лансирана като разбиращ се от само себе си негативен знак, като на всичко отгоре "крадец" и "гей" бяха поставени в общ ред на дискредитиращи обвинения. Само че кражбата е престъпление, което нарушава човешките права, докато хомосексуалността не просто не е престъпление, а дори човешко право.

Днес публичните говорители избягват да обявяват хомосексуалността за престъпление или болест (макар "на маса" това да става непрестанно). Но е постигнат широк дискриминационен консенсус, насърчаван от националистите, че хомосексуалността е срамна тайна, която трябва да се крие "под юргана", както пише Джамбазки. За професионалните патриоти българинът е бял, православен и хетеросексуален.

-------

Дори службите да разкрият "подпалвачите" на слуховете, кладата си остава.

Хибридна война

Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

От коментар на Емилия Милчева за "Дойче веле"

Слухът, че ще им вземат децата, накара стотици български роми да спрат децата си от училище. Организирана провокация чрез и в социалните мрежи създаде паника сред родители, че социалните служби ще прибират деца, които не са припознати от бащите си - каквито са голяма част от родените в ромския етнос.

Фотограф: Цветелина Белутова

Демонстрацията на сила от все още неназовани от държавата зловредници показа колко настървена е този път кампанията за местни избори. Но наред с това се видя колко е голяма пропастта между тези, които иронизират в социалните мрежи насажданата със Стратегията за детето паника, и онези, които действително се поддават на масовата истерия за отнемане на деца.

Различни експерти увериха многократно, че по самата Стратегия, изтеглена преди пет месеца заради организираната срещу нея съпротива, не се работи. Насадените с нея тревоги и боязън обаче остават. Необходим е само един спусък, за да бъдат задействани. Както се случи сега.

По време на протестите срещу Стратегията за детето, организирани от същите тези дезинформатори, Борисов обаче не беше толкова смел. Подплашен да не изгуби гласове на избори, той я оттегли - така, както "отказа" и държавата от Истанбулската конвенция.

Не, това не е подобие на "Костинбродската афера", която бе огласена през 2013 от тогавашната соцдепутатка Мая Манолова в съдружие с Николай Бареков и TV7 - и то точно в деня за размисъл преди парламентарните избори. Сега е по-сериозно. Защото се дърпат най-тънки струни - децата. Случилото се сега може да се тълкува и като предупреждение какво може да направят организаторите на подобни хибридни заплахи.

Манипулацията със слухове е стара като света, но социалните мрежи я направиха оръжие за масово поразяване. Ако в зората на демократичните промени ДПС плашеха и страхуваха избирателите си, че ей сега пак ще им сменят имената, а БСП пращаха активисти по опашките да говорят, че "Костов е циганин", то сега социалните мрежи станаха едновременно инкубатор и разпространител на страховити заблуди.

Според психолози, слуховете-плашила отразяват негативните очаквания на средата, в която възникват и се разпространяват. Те се появяват обикновено в периоди на социално напрежение. Известни са масовите психози през 1974 година в Мексико, а по-късно и в Индия, когато заради кампанията за ваксинации били пускани слухове, че стерилизират децата с цел да ограничат раждаемостта.

Дори и МВР и ДАНС да разкрият сегашните "подпалвачи" на слуховете, кладата си остава. Само една клечка кибрит е достатъчна.

Източник: capital.bg