Йонко Грозев ще оглави една от петте секции на Европейския съд по правата на човека
© Велко Ангелов Българският арбитър в Страсбург Йонко Грозев е определен за ръководител на една от петте секции на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ). Това стана ясно от известие на уеб страницата на съда в петък. Според правилника за работа на съда изборът се прави от пленарния състав от 48 съдии на Европейски съд по правата на човека с скрито гласоподаване и при комплицирана процедура с многостепенен избор. Мандатът на Йонко Грозе като ръководител на секция стартира на 18 май.
Съдът в Страсбург има ръководител, двама зам. ръководители, които са и ръководители на секции, Бюро на Съда, което се състои от ръководителите на секциите. За ръководител на Съда преди четири дни бе определен Роберт Спано (Исландия), който преди пет месеца бе в България по покана на Върховния касационен съд. Съдия Спано бе главен преподавател на проведената от Върховен касационен съд конференция " Независимостта на съда - настоящи аспекти в практиката на Европейския съд по правата на индивида ".
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики " Изборът на арбитър Грозев е справедливо доверие и самопризнание от сътрудниците му за неговите професионални и персонални качества ", разяснява пред " Капитал " предходният български арбитър в Страсбург Здравка Калайджиева. " От все сърце му искам триумф в натоварващата и виновна работа като ръководител на секция! ", добавя тя. " Очевидно има основна разлика в критериите и преценките на съдиите в Европейски съд по правата на човека и на българския министър на правораздаването ", разяснява още Здравка Калайджиева, като напомня офанзивата против Йонко Грозев при започване на март, в която ефективно присъединяване взе Данаил Кирилов.
Скандал за вътрешна приложимост
Изборът на Йонко Грозев става единствено месец откакто името му бе забъркано в нелепа конспирация, в която ефективно присъединяване взе правосъдният министър Данаил Кирилов. Тогава се появиха няколко изявления в проправителствени и пропрокурорски медии от кръга на Делян Пеевски, в които се цитираше отчет на извънредно консервативна френска неправителствена организация Европейски център за право и правораздаване (ECLJ), съгласно който част от съдиите в Европейски съд по правата на човека били в " спор на ползи ", тъй като " произхождали " от правозащитни неправителствени организации (повече по тематиката тук). Сред тези съдии бяха посочени Йонко Грозев и Здравка Калайджиева, известни български правозащитни юристи с доста сполучливи каузи в Европейски съд по правата на човека, а обстоятелствата, които се сочат като " уличаващи " за двамата, са част от обществените им биографии на уеб страницата на съда. Всъщност една огромна част от съдиите в Европейски съд по правата на човека са били преди този момент юристи и представители на академичната общественост.
Това обаче даде мотив на министър Данаил Kиpилoв през март да разяснява: " Дотам стигнахме, че френските сътрудници да ни кажат какво е ситуацията у нас. " На услужливо подаден въпрос той добави, че българската страна не може да желае отзоваване на арбитър Йонко Грозев, само че " отзoвaвaнe нa cъдия oт Eвpoпeйcĸия cъд пo пpaвaтa нa чoвeĸa мoжe дa пpaвят caмo и eдинcтвeнo cъдиитe oт тoзи cъд и тo c изключително, ĸвaлифициpaнo мнoзинcтвo двe тpeти oт цeлия cъcтaв ".
Решението по делото " Колеви против България " , формирано по тъжба на някогашния прокурор от Върховната касационна прокуратурата Николай Колев, убит пред дома му през декември 2002 година, разпознава един от най-сериозните проблеми в институционалното устройство на страната - цялостната безнаказаност и безотговорност на основния прокурор в български условия. Фактите по това дело демонстрират, че няма механизъм за дейно и независимо следствие на каквито и да е обвинявания против основния прокурор, в това число и при обществени изказвания за съпричастност в ликвидиране и опити за ликвидиране, тормоз, корист с власт и други
Данаил Кирилов разгласи като негатив на Йонко Грозев обстоятелството, че той е взел участие като юрист по делото " Колеви против България ". Решението по това дело и досега основава огромни проблеми на българските управляващи, които години след постановяването му не желаят да изпълнят генералните ограничения като вкарат законодателни и организационни гаранции за отчетност и дейно следствие на основния прокурор (виж карето вляво).
Атаката против Йонко Грозев е предизвикана и от ясната му позиция по този проблем. Това Данаил Кирилов съобщи в прав текст: " Освен в правораздаването, когато се върнат в България, да не дават в едни или други медии изявленията с отзиви, които директно касаят каузи, в които те са взели участие. Цитирам коментара на Йонко Грозев в " Дневник " във връзка с мнението на Венецианската комисия два дни преди аз да го разглася, преди Венецианската комисия да ми го изпрати. "
В изявление пред " Дневник " от 6 март Йонко Грозев разяснява това изказване по следния метод: " Това беше публично събитие през 2019 година на Комитета на министрите, на което бях поканен да вземам участие в полемиката. Как да не направя коментар?! Нали по тази причина ме бяха поканили публично уредниците. Нали тогава в държавното управление непрестанно си сменяха позицията за нужните промени във връзка с основния прокурор. Пак стигаме до решението по делото " Колеви " - това е казусът. "
Съдът в Страсбург има ръководител, двама зам. ръководители, които са и ръководители на секции, Бюро на Съда, което се състои от ръководителите на секциите. За ръководител на Съда преди четири дни бе определен Роберт Спано (Исландия), който преди пет месеца бе в България по покана на Върховния касационен съд. Съдия Спано бе главен преподавател на проведената от Върховен касационен съд конференция " Независимостта на съда - настоящи аспекти в практиката на Европейския съд по правата на индивида ".
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики " Изборът на арбитър Грозев е справедливо доверие и самопризнание от сътрудниците му за неговите професионални и персонални качества ", разяснява пред " Капитал " предходният български арбитър в Страсбург Здравка Калайджиева. " От все сърце му искам триумф в натоварващата и виновна работа като ръководител на секция! ", добавя тя. " Очевидно има основна разлика в критериите и преценките на съдиите в Европейски съд по правата на човека и на българския министър на правораздаването ", разяснява още Здравка Калайджиева, като напомня офанзивата против Йонко Грозев при започване на март, в която ефективно присъединяване взе Данаил Кирилов.
Скандал за вътрешна приложимост
Изборът на Йонко Грозев става единствено месец откакто името му бе забъркано в нелепа конспирация, в която ефективно присъединяване взе правосъдният министър Данаил Кирилов. Тогава се появиха няколко изявления в проправителствени и пропрокурорски медии от кръга на Делян Пеевски, в които се цитираше отчет на извънредно консервативна френска неправителствена организация Европейски център за право и правораздаване (ECLJ), съгласно който част от съдиите в Европейски съд по правата на човека били в " спор на ползи ", тъй като " произхождали " от правозащитни неправителствени организации (повече по тематиката тук). Сред тези съдии бяха посочени Йонко Грозев и Здравка Калайджиева, известни български правозащитни юристи с доста сполучливи каузи в Европейски съд по правата на човека, а обстоятелствата, които се сочат като " уличаващи " за двамата, са част от обществените им биографии на уеб страницата на съда. Всъщност една огромна част от съдиите в Европейски съд по правата на човека са били преди този момент юристи и представители на академичната общественост.
Това обаче даде мотив на министър Данаил Kиpилoв през март да разяснява: " Дотам стигнахме, че френските сътрудници да ни кажат какво е ситуацията у нас. " На услужливо подаден въпрос той добави, че българската страна не може да желае отзоваване на арбитър Йонко Грозев, само че " отзoвaвaнe нa cъдия oт Eвpoпeйcĸия cъд пo пpaвaтa нa чoвeĸa мoжe дa пpaвят caмo и eдинcтвeнo cъдиитe oт тoзи cъд и тo c изключително, ĸвaлифициpaнo мнoзинcтвo двe тpeти oт цeлия cъcтaв ".
Решението по делото " Колеви против България " , формирано по тъжба на някогашния прокурор от Върховната касационна прокуратурата Николай Колев, убит пред дома му през декември 2002 година, разпознава един от най-сериозните проблеми в институционалното устройство на страната - цялостната безнаказаност и безотговорност на основния прокурор в български условия. Фактите по това дело демонстрират, че няма механизъм за дейно и независимо следствие на каквито и да е обвинявания против основния прокурор, в това число и при обществени изказвания за съпричастност в ликвидиране и опити за ликвидиране, тормоз, корист с власт и други
Данаил Кирилов разгласи като негатив на Йонко Грозев обстоятелството, че той е взел участие като юрист по делото " Колеви против България ". Решението по това дело и досега основава огромни проблеми на българските управляващи, които години след постановяването му не желаят да изпълнят генералните ограничения като вкарат законодателни и организационни гаранции за отчетност и дейно следствие на основния прокурор (виж карето вляво).
Атаката против Йонко Грозев е предизвикана и от ясната му позиция по този проблем. Това Данаил Кирилов съобщи в прав текст: " Освен в правораздаването, когато се върнат в България, да не дават в едни или други медии изявленията с отзиви, които директно касаят каузи, в които те са взели участие. Цитирам коментара на Йонко Грозев в " Дневник " във връзка с мнението на Венецианската комисия два дни преди аз да го разглася, преди Венецианската комисия да ми го изпрати. "
В изявление пред " Дневник " от 6 март Йонко Грозев разяснява това изказване по следния метод: " Това беше публично събитие през 2019 година на Комитета на министрите, на което бях поканен да вземам участие в полемиката. Как да не направя коментар?! Нали по тази причина ме бяха поканили публично уредниците. Нали тогава в държавното управление непрестанно си сменяха позицията за нужните промени във връзка с основния прокурор. Пак стигаме до решението по делото " Колеви " - това е казусът. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ