© Велко Ангелов 1000 лева е цената на най-масово купуваните

...
© Велко Ангелов 1000 лева е цената на най-масово купуваните
Коментари Харесай

Столицата на белите рокли

© Велко Ангелов 1000 лв. е цената на най-масово купуваните рокли.Часът е 10 без нещо сутринта, а магазините за рокли на ул. " Марица " в Асеновград са към този момент отворени. Средата на юли, когато се подвигат най-вече сватби, е жътвеният сезон за тях и готовността за следващия дълъг ден на крайник се чете в очите на шефката, която посреща екипа ни в " Ателие Александра ". Емилия Гайдарова е една от трите притежателя на дребния фешън бизнес. " Бяхме първият магазин на улицата. Сега към този момент има повече от 100 компании ", споделя Гайдарова и се извинява, че ще ни остави за малко, защото в пробната има клиентка.

Младоженката е пристигнала от Англия особено с цел да опитва булчинска рокля, харесана в Instagram профила на ателието. Макар да наподобява като излята по нея, към бъдещата младоженка стартира суматоха с карфици и креда. В същия момент през вратата нахълтва идната група клиенти.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики С мирис от соца

" В Асеновград се е намирал единственият цех за сватбени дрехи на Балканския полуостров и когато доскоро повече от 20 години предприятието затваря, работилите в него към двеста души се ориентират към лично произвеждане ", споделя Емилия Гайдарова. Това е пътят, по който се е появило и нейното ателие. " Според мен бизнесът се развива добре освен за нас. Поне няколкостотин са хората, които се устоят от шиенето на булчински тоалети в града. Развиваме се непрестанно ", продължава Гайдарова и прецизира, че не всяка фешън къща има личен дизайнер. " В града дизайнерите не са доста. Това, че някой е видял рокля в интернет и я е направил, не значи, че е дизайнер. Но защото в България е доста мъчно да се наблюдават тези неща, всички минават за дизайнери. "

Гайдарова обръща внимание, че през последните години има компании, които от производители са се преориентирали към търговията с булчински дрехи. " Внасят се рокли, най-вече от Турция. " По думите й такава конфекция може да се откри за по 200-300 лева, изключително след спада на лирата там, до момента в който цените на създадените в Асеновград сватбени тоалети стартират от 500-600 лева

" Не бих споделила, че вносителите на рокли лишават от нашите клиенти. По-скоро вредят на имиджа на града. Защото Асеновград е прочут с това, че хората са производители и клиентите желаят да намерят нещо друго, правено тук, на място. Иначе всеки може да отиде до Турция - не е толкоз надалеч ", изяснява предприемачката.

Тя е безапелационна, че за специфичен мотив клиентите са подготвени да платят повече, само че изискват отсреща качество. Немалка част от роклите се вършат по самостоятелно фиктивен за клиента модел, споделя Гайдарова. Такива дрехи нормално се вършат съвсем напълно на ръка и излизат сред 2 и 4 хиляди лева Най-масово се купуват рокли за към хиляда лв..

Хванати в нета " Поне няколкостотин са хората, които се устоят от шиенето на булчински тоалети в града. "
Емилия Гайдарова, " Ателие Александра " " Момичетата са доста в час с трендовете от последната минута. "
Стоян Радичев, дизайнер

Ако преди десетина години бъдещите младоженки първо са идвали в Асеновград и чак след дълъг тур из витрини и магазини са намирали своята сватбена рокля, към този момент забележителна част от клиентите идват през обществените мрежи. " Момичетата идват на място, откакто към този момент са изгледали какво има в Instagram, ориентирали са се кой каква линия има и са набелязали авансово по няколко рокли ", са усещанията на Стоян Радичев. Той е един от огромните в бизнеса с публични тоалети в Асеновград, като ателието му обезпечава целогодишна претовареност на 20 души.

" Смея да настоявам, че девойките са доста в час с трендовете от последната минута. Знаят всичко за новите сбирки на международните дизайнери. Взискателни са. Искат по-луксозни рокли ", продължава Радичев. " Имаме много клиенти, които са били първо зрелостници, след това са били куми, булки, след това техни другари се женят. Ставаме другари с течение на годините и доста от новите клиенти са научили за мен от рекомендация, не че идват толкоз от интернет ", споделя Радичев.

Според него бизнесът с публични тоалети е бизнес, който предлага прекарване, и покупката на рокля не е единственото, което води клиентите към ателието. " Самото взимане на ограничения е прекарване, в което клиентът е център на внимание и това го кара да се усеща специфичен. Заложил съм доста в образование на личния състав, с цел да може по време на целия престой клиентът да се усеща като вкъщи си ", споделя Радичев.

На въпрос дали дали не би могъл да развие бизнеса и отвън рамките на Асеновград, а за какво не и зад граница, предприемачът дава отговор, че естеството на формалните тоалети го възпира в растежа. " То не е да направиш няколко магазина и да страда качеството. Продуктът не е всеобщ. Дрехите по тялото на индивида имат характерни условия и не инцидентно хората идват тук и търсят мен. От разстояние няма по какъв начин да го предложиш това, изяснява Радичев. Иначе в Италия, Испания, Турция пазарът е огромен. Там има огромни цехове с по 200-300 служащи. На Запад продават рокли по 6-7 хиляди даже по 12 хиляди евро. Това са съществени суми, само че там има и такива клиенти. Не че и там не продават индийски и китайски рокли, само че когато клиентът желае нещо особено, той се обръща към италианския дизайнер. "

Не всичко е бяло

Под празничния воал на формалните рокли обаче се крият и някои по-грозни действителности. Бизнесът разрешава в него да паразитира и сив бранш, а заплатите на заетите в ателиетата са ниски. Средно приходът на шивачи и продавач-консултанти е чисто към хиляда лв.. В град, който е на 20 км от Пловдив и неговите заводи, това не наподобява задоволително мотивиращо.

Намирането на хора, за които не е непрестижно да шият, е мъчно, а образованието лишава години. " Благодарен съм на бюрото по труда, че участвах в стратегия и по този начин съумях да си наема 4-5 души ", споделя Стоян Радичев. Той обръща внимание и че липсва професионално обучение по специалността и единственият метод за образование остава практиката, което носи разноски и опасности от брак на материали.

В ателиетата работят главно с вносни материали, чиито цени се повишават. " За страдание не се създават в България, по тази причина внасяме от разнообразни страни - основно Италия и Турция. Държим на качеството ", показва Емилия Гайдарова. " Поръчват се платове още от Дубай, Индия, Китай. Опитваме се да вкарваме нововъведения - да вземем за пример лазерни машини за разкрояване на някои по-дребни елементи и украси по роклите ", прибавя Радичев.

Според бизнесмените бизнесът с публични тоалети няма бариери и е отворен за всеки, който желае да се впусне в него. Възвръщаемост може да се чака на третата или четвъртата година, като през това време човек би трябвало да има финансов тил и запас да влага. За да се пробие обаче, би трябвало да се поддържа качество и да се гледа международната сцена.

Бизнесът на сектора има капацитет за развиване и в случай че производителите се обединят в асоциация или клъстер, с цел да могат да разискват проблемите си и да търсят решения, които биха били от изгода за всички. На този стадий неналичието на конструкция затруднява даже обикновени неща - да вземем за пример събирането на точна информация за това какъв брой хора са заети с правенето на булчински рокли и каква стойност за стопанската система на града придава това занимание. Със сигурност тя не е по никакъв начин дребна, още повече че с изключение на директно заетите печелят още бизнесите на бижутери, търговците на обувки, чанти и аксесоари, заведенията за хранене и хотелите. Всичко това е част от необикновената стопанска система на града, прочут като Малкото Милано.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР