Мнения Daily - Свидетели сме на оформящ се "зелен" консенсус
© Tt News Agency Критиките към амбициозното начинание обаче стартират да се усилват.
Екоаларма
Свидетели сме на оформящ се " зелен " консенсус
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От коментар на Владимир Шопов за " Свободна Европа "
Свидетели сме на точка на изкривяване, в действително време. Знаците за " зеленото " единодушие могат да бъдат открити безусловно във всички направления. В Европа обръщането на публичното мнение е впечатляващо. По данни на " Евробарометър ", за 93% смяната в климата е сериозен проблем. 84% поддържат прехода към чиста сила, даже при понижаване на дотациите за разнообразни изкопаеми запаси, а 92% желаят понижаване на излъчванията за " климатична индиферентност " към 2050 година.
На политическия терен социалдемократите са в суматоха. " Зелените " са не просто по петите им, а заплашват да ги изпратят в историята. Десницата също трескаво търси способи да кооптира " зелените " тематики, а консерваторите работят по лична еко интерпретация. Либералите пък мислят по какъв начин да ги съвместят с политиката на идентичността.
Непрестанно и на от ден на ден места по света нараства етичното ползване в най-различни сегменти. Все повече хора избират къде да работят съгласно еко профила на работодателите, съгласно това по какъв начин основават продуктите си, съгласно обществената им отговорност.
Нещата се трансформират с впечатляваща скорост и в света на бизнеса. Най-голямата компания за ръководство на активи - Black Rock, разгласи, че " климатичните промени се трансформират в решителен фактор за дълготрайните вероятности на компаниите ". Тези дни пък шефът на " Credit Suisse " Тиджан Тиам, разгласи, че неговата банка е изключително заинтригувана от вложения в прехода към ниско-въглеродна стопанска система, която занапред ще дава благоприятни условия. Наскоро шефът на 30-милиардния капиталов фонд, TCI Fund Management, съобщи, че ще се освободи от акциите на всички компании, които не разгласят своя " въглероден отпечатък " и не стартират да понижават излъчванията си.
Свидетели сме на оформящ се " зелен " консенсус. Постепенно политици, предприемачи и жители се подреждат към него, с доста и разнообразни мотивации. Все повече хора са същински обезпокоени от протичащото се, някои просто се пробват " да заловен вълната ", трети се нареждат, с цел да се възползват от идните огромни обществени вложения, четвърти желаят да си добавят политическата еднаквост на електоралния пазар.
Независимо от техните претекстове обаче, контурите на единодушието са обрисувани - би трябвало да се работи незабавно, всеобхватно и коренно. Най-бърз се оказа Европейски Съюз, чийто " зелен пакт " дава отговор на всички тези параметри и възнамерява една от най-мащабните трансформации на " остарелия континент " от последните десетилетия. Тя ще засегне цялата европейска стопанска система и връзки с останалия свят. На процедура идното десетилетие в Европа ще мине под тази нова рамка и множеството политики, които скоростно се развиват в нея.
Критиките към амбициозното начинание обаче стартират да се усилват, освен това много основателно. Оценката зад фундаменталната промяна към този момент се приема за неоспорима истина и все по-често на процедура води до затваряне на полемиките. Доста специалисти са на мнение, че целият този фундаментален енергиен и стопански преход не е изчислен съответно и занапред ще подмята неприятни изненади в най-различни направления - към страни, държавни управления, браншове на претовареност.
Въобще, готвената промяна е прекомерно дълбока, с цел да бъде оставена само на вихъра на моментната суматоха.
---------
Износителите ни на потребителски артикули са застрашени от " новата нормалност " на демографията.
Иде ли рецесия
Какви са рисковете от забавянето на световната стопанска система
От коментар на икономиста Лъчезар Богданов за седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система
В последните месеци консенсусът към упованието за световно икономическо закъснение измежду анализатори и бизнес водачи става все по-широк.
Фотограф: Юлия Лазарова
Растежът във водещите световни стопански системи се забавя. В Китай растежът на Брутният вътрешен продукт е най-нисък от началото на 1990-те години, а растежът на вложенията в главен капитал - най-нисък за последните две десетилетия. Инвестиционното търсене в китайската стопанска система е измежду главните " консуматори " на продукцията на мощно развитите в еврозоната машиностроене и автомобилостроене. В допълнение - комерсиалните разногласия способстват за настоящи усложнения и забавят стокообмена.
Едновременно с това, дълготрайните структурни проблеми в Европейски Съюз предпоставят нескончаем интервал на невисок напредък.
Трансформацията на българската стопанска система в последното десетилетие - до известна степен и в избрани браншове - сътвори предпоставки за повече накърнимост от утежняване на динамичността на стопанската система в Европейски Съюз, и изключително - на промишленото произвеждане. В експортно-ориентираните производства следим релативно нарастване на каузи на произведения, участващи в комплицирани интернационалните вериги на цената - разрастват се машиностроенето, производството на електрически уреди и апарати, автомобилни съставни елементи и други, за сметка на първични материали и енергоизточници. При услугите, макар положителните достижения, туризмът отстъпва водещата си роля на интернационалния превоз, ИТ услугите и аутсорсинга на бизнес услуги.
Относително мощно изложени на проблемите в европейската (и изключително - германската) индустрия са производителите на машини, електрически апарати и уреди и елементи за транспортни средства - по данни от 2018 година, 77% от продукцията е ориентирана към Европейски Съюз. Тези браншове способстват за 22% от общия експорт на артикули и 16,6% от наетите в промишлеността (около 95 хиляди) и са добавили 20 хиляди работни места единствено за последните шест години. Донякъде сходни евентуални проблеми могат да чакат и производството на оптична и друга прецизна измервателна техника и разнообразни произведения от метал - към 86% от продукцията се осъществя на пазарите в Европейски Съюз, като двата бранша наемат 65 хиляди служащия. За тези браншове Германия е неоспорим водач като експортна дестинация, Италия също е значим пазар.
Износителите на потребителски артикули - в това число дрехи, мебели и лекарства - са по-скоро застрашени от " новата нормалност " на неподходяща демография и слаб напредък в Европейски Съюз в дълготраен проект. Разглежданите обичайно като " тежки промишлености " - в това число производството на горива и преработката на метали - несъмнено ще бъдат наранени при огромни промени в световното търсене и ценовите нива на основните първични материали. В същото време, конкурентоспособността на предприятията в тези браншове е в доста по-голяма степен подвластна от направените вложения в софтуерно обновяване, което е причина за дълготрайна резистентност. Софтуерната промишленост и аутсорсингът на бизнес услуги - които прибавиха над 50 хиляди заети за последните 10 години - са изложени на отрицателните трендове при контрагентите си, само че в същото време основните учредения за развиването им в България са непокътнати, най-малко в средносрочен проект.
-----------
Къде е границата сред олигарси и предприемачи?
Песимистично
Олигархия и мощна междинна класа са взаимно изключващи се
От коментар на Емилия Милчева за " Дойче веле "
Ако босът на " Мултигруп " Илия Павлов беше жив, несъмнено щеше да е доайенът на олигарсите в България. Но беше разстрелян преди 17 години от незнайни и до през днешния ден лица, а от империята му, включваща в миналото стотици компании, оцеляха единствено няколко хотела от соцвремена. През 2003 година думата " олигарх " не беше в всеобщо обращение, обществото още вярваше, че ще излезе от тунела на прехода - и хоп, ето ти народна власт, сходна на райската градина от Библията.
Фотограф: Красимир Юскеселиев
Макар че още при започване на този век към този момент беше ясно кои са печелившите от прехода към народна власт и пазарна стопанска система - това не бяха българските жители, които по този начин и не станаха задоволително огромна междинна класа, тъй че техните ползи да направляват политиката на ръководещите. Олигархия и мощна междинна класа са взаимно изключващи се действителности. Оцелелите новобогаташи от прехода полека-лека се модифицираха в предприемачи, участваха в обществени събития, снимаха се с властта, финансираха очевидно и скрито разнообразни политически сили.
Онзи ден основният прокурор Иван Гешев разгласи от името на всинца ни, че " желаеме този престъпен преход да свърши ". Ако основният прокурор на Република България установи през 2020 година, че преходът е престъпен и още не е приключил, излиза, че четиримата основни прокурори преди него не са свършили никаква работа. Нито пък министър председателите, управлявали в изискванията на престъпен преход и съжителствали с по този начин образувания от него бизнес. А в последните десетина години министър председателят е еднакъв
" Олигарх е богат човек, който не може да вечеря с премиера ", сподели министър-председателят Бойко Борисов през 2012 година в изявление за " Капитал ", по времето на първия си мандат. А може ли да играе карти с премиера и също по този начин да му се обажда по телефона, до момента в който той спре да " му подвига ", както се случило с хазартния необут Васил Божков. В третия си мандат Борисов често-често стартира да загатва за " олигарси с медии ", без да ги назове, както и че към този момент се арестуват олигарси - да вземем за пример при задържането на Николай и Евгения Баневи през октомври 2018 година (Последваха ги семейство Арабаджиеви.) Тазгодишните акции против Божков и съдружниците му обаче са тема-табу за Борисов. Само основният прокурор приказва за тях, а в последните дни той е по-често в новините от Бойко Борисов.
Но къде е границата сред олигарси и предприемачи? Зависи от тяхната непосредственост до властта. Така излиза от така наречен Железен закон на олигархията, дефиниран от Роберт Михелс в книгата му " Социология на политическите партии в изискванията на народна власт " (1911 г.). Австрийският откривател прави извода, че публичният напредък е невъобразим без огромни организации.
Те, несъмнено, имат управителни органи и уред, които неизбежно концентрират властта в свои ръце и подчиняват политиката на личните си ползи. Така всяка партия, без значение какъв брой демократична е, оформя олигархична група, чиито ползи са свързани само с обезпечаване на привилегии - и равнодушие към потребностите на останалите. Затова Михелс счита, че демокрацията е невъзможна, защото пречките за реализирането ѝ са вкоренени в самата същина на човешката природа и политическите битки. Тъжен извод.
Екоаларма
Свидетели сме на оформящ се " зелен " консенсус
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От коментар на Владимир Шопов за " Свободна Европа "
Свидетели сме на точка на изкривяване, в действително време. Знаците за " зеленото " единодушие могат да бъдат открити безусловно във всички направления. В Европа обръщането на публичното мнение е впечатляващо. По данни на " Евробарометър ", за 93% смяната в климата е сериозен проблем. 84% поддържат прехода към чиста сила, даже при понижаване на дотациите за разнообразни изкопаеми запаси, а 92% желаят понижаване на излъчванията за " климатична индиферентност " към 2050 година.
На политическия терен социалдемократите са в суматоха. " Зелените " са не просто по петите им, а заплашват да ги изпратят в историята. Десницата също трескаво търси способи да кооптира " зелените " тематики, а консерваторите работят по лична еко интерпретация. Либералите пък мислят по какъв начин да ги съвместят с политиката на идентичността.
Непрестанно и на от ден на ден места по света нараства етичното ползване в най-различни сегменти. Все повече хора избират къде да работят съгласно еко профила на работодателите, съгласно това по какъв начин основават продуктите си, съгласно обществената им отговорност.
Нещата се трансформират с впечатляваща скорост и в света на бизнеса. Най-голямата компания за ръководство на активи - Black Rock, разгласи, че " климатичните промени се трансформират в решителен фактор за дълготрайните вероятности на компаниите ". Тези дни пък шефът на " Credit Suisse " Тиджан Тиам, разгласи, че неговата банка е изключително заинтригувана от вложения в прехода към ниско-въглеродна стопанска система, която занапред ще дава благоприятни условия. Наскоро шефът на 30-милиардния капиталов фонд, TCI Fund Management, съобщи, че ще се освободи от акциите на всички компании, които не разгласят своя " въглероден отпечатък " и не стартират да понижават излъчванията си.
Свидетели сме на оформящ се " зелен " консенсус. Постепенно политици, предприемачи и жители се подреждат към него, с доста и разнообразни мотивации. Все повече хора са същински обезпокоени от протичащото се, някои просто се пробват " да заловен вълната ", трети се нареждат, с цел да се възползват от идните огромни обществени вложения, четвърти желаят да си добавят политическата еднаквост на електоралния пазар.
Независимо от техните претекстове обаче, контурите на единодушието са обрисувани - би трябвало да се работи незабавно, всеобхватно и коренно. Най-бърз се оказа Европейски Съюз, чийто " зелен пакт " дава отговор на всички тези параметри и възнамерява една от най-мащабните трансформации на " остарелия континент " от последните десетилетия. Тя ще засегне цялата европейска стопанска система и връзки с останалия свят. На процедура идното десетилетие в Европа ще мине под тази нова рамка и множеството политики, които скоростно се развиват в нея.
Критиките към амбициозното начинание обаче стартират да се усилват, освен това много основателно. Оценката зад фундаменталната промяна към този момент се приема за неоспорима истина и все по-често на процедура води до затваряне на полемиките. Доста специалисти са на мнение, че целият този фундаментален енергиен и стопански преход не е изчислен съответно и занапред ще подмята неприятни изненади в най-различни направления - към страни, държавни управления, браншове на претовареност.
Въобще, готвената промяна е прекомерно дълбока, с цел да бъде оставена само на вихъра на моментната суматоха.
---------
Износителите ни на потребителски артикули са застрашени от " новата нормалност " на демографията.
Иде ли рецесия
Какви са рисковете от забавянето на световната стопанска система
От коментар на икономиста Лъчезар Богданов за седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система
В последните месеци консенсусът към упованието за световно икономическо закъснение измежду анализатори и бизнес водачи става все по-широк.
Фотограф: Юлия Лазарова
Растежът във водещите световни стопански системи се забавя. В Китай растежът на Брутният вътрешен продукт е най-нисък от началото на 1990-те години, а растежът на вложенията в главен капитал - най-нисък за последните две десетилетия. Инвестиционното търсене в китайската стопанска система е измежду главните " консуматори " на продукцията на мощно развитите в еврозоната машиностроене и автомобилостроене. В допълнение - комерсиалните разногласия способстват за настоящи усложнения и забавят стокообмена.
Едновременно с това, дълготрайните структурни проблеми в Европейски Съюз предпоставят нескончаем интервал на невисок напредък.
Трансформацията на българската стопанска система в последното десетилетие - до известна степен и в избрани браншове - сътвори предпоставки за повече накърнимост от утежняване на динамичността на стопанската система в Европейски Съюз, и изключително - на промишленото произвеждане. В експортно-ориентираните производства следим релативно нарастване на каузи на произведения, участващи в комплицирани интернационалните вериги на цената - разрастват се машиностроенето, производството на електрически уреди и апарати, автомобилни съставни елементи и други, за сметка на първични материали и енергоизточници. При услугите, макар положителните достижения, туризмът отстъпва водещата си роля на интернационалния превоз, ИТ услугите и аутсорсинга на бизнес услуги.
Относително мощно изложени на проблемите в европейската (и изключително - германската) индустрия са производителите на машини, електрически апарати и уреди и елементи за транспортни средства - по данни от 2018 година, 77% от продукцията е ориентирана към Европейски Съюз. Тези браншове способстват за 22% от общия експорт на артикули и 16,6% от наетите в промишлеността (около 95 хиляди) и са добавили 20 хиляди работни места единствено за последните шест години. Донякъде сходни евентуални проблеми могат да чакат и производството на оптична и друга прецизна измервателна техника и разнообразни произведения от метал - към 86% от продукцията се осъществя на пазарите в Европейски Съюз, като двата бранша наемат 65 хиляди служащия. За тези браншове Германия е неоспорим водач като експортна дестинация, Италия също е значим пазар.
Износителите на потребителски артикули - в това число дрехи, мебели и лекарства - са по-скоро застрашени от " новата нормалност " на неподходяща демография и слаб напредък в Европейски Съюз в дълготраен проект. Разглежданите обичайно като " тежки промишлености " - в това число производството на горива и преработката на метали - несъмнено ще бъдат наранени при огромни промени в световното търсене и ценовите нива на основните първични материали. В същото време, конкурентоспособността на предприятията в тези браншове е в доста по-голяма степен подвластна от направените вложения в софтуерно обновяване, което е причина за дълготрайна резистентност. Софтуерната промишленост и аутсорсингът на бизнес услуги - които прибавиха над 50 хиляди заети за последните 10 години - са изложени на отрицателните трендове при контрагентите си, само че в същото време основните учредения за развиването им в България са непокътнати, най-малко в средносрочен проект.
-----------
Къде е границата сред олигарси и предприемачи?
Песимистично
Олигархия и мощна междинна класа са взаимно изключващи се
От коментар на Емилия Милчева за " Дойче веле "
Ако босът на " Мултигруп " Илия Павлов беше жив, несъмнено щеше да е доайенът на олигарсите в България. Но беше разстрелян преди 17 години от незнайни и до през днешния ден лица, а от империята му, включваща в миналото стотици компании, оцеляха единствено няколко хотела от соцвремена. През 2003 година думата " олигарх " не беше в всеобщо обращение, обществото още вярваше, че ще излезе от тунела на прехода - и хоп, ето ти народна власт, сходна на райската градина от Библията.
Фотограф: Красимир Юскеселиев
Макар че още при започване на този век към този момент беше ясно кои са печелившите от прехода към народна власт и пазарна стопанска система - това не бяха българските жители, които по този начин и не станаха задоволително огромна междинна класа, тъй че техните ползи да направляват политиката на ръководещите. Олигархия и мощна междинна класа са взаимно изключващи се действителности. Оцелелите новобогаташи от прехода полека-лека се модифицираха в предприемачи, участваха в обществени събития, снимаха се с властта, финансираха очевидно и скрито разнообразни политически сили.
Онзи ден основният прокурор Иван Гешев разгласи от името на всинца ни, че " желаеме този престъпен преход да свърши ". Ако основният прокурор на Република България установи през 2020 година, че преходът е престъпен и още не е приключил, излиза, че четиримата основни прокурори преди него не са свършили никаква работа. Нито пък министър председателите, управлявали в изискванията на престъпен преход и съжителствали с по този начин образувания от него бизнес. А в последните десетина години министър председателят е еднакъв
" Олигарх е богат човек, който не може да вечеря с премиера ", сподели министър-председателят Бойко Борисов през 2012 година в изявление за " Капитал ", по времето на първия си мандат. А може ли да играе карти с премиера и също по този начин да му се обажда по телефона, до момента в който той спре да " му подвига ", както се случило с хазартния необут Васил Божков. В третия си мандат Борисов често-често стартира да загатва за " олигарси с медии ", без да ги назове, както и че към този момент се арестуват олигарси - да вземем за пример при задържането на Николай и Евгения Баневи през октомври 2018 година (Последваха ги семейство Арабаджиеви.) Тазгодишните акции против Божков и съдружниците му обаче са тема-табу за Борисов. Само основният прокурор приказва за тях, а в последните дни той е по-често в новините от Бойко Борисов.
Но къде е границата сред олигарси и предприемачи? Зависи от тяхната непосредственост до властта. Така излиза от така наречен Железен закон на олигархията, дефиниран от Роберт Михелс в книгата му " Социология на политическите партии в изискванията на народна власт " (1911 г.). Австрийският откривател прави извода, че публичният напредък е невъобразим без огромни организации.
Те, несъмнено, имат управителни органи и уред, които неизбежно концентрират властта в свои ръце и подчиняват политиката на личните си ползи. Така всяка партия, без значение какъв брой демократична е, оформя олигархична група, чиито ползи са свързани само с обезпечаване на привилегии - и равнодушие към потребностите на останалите. Затова Михелс счита, че демокрацията е невъзможна, защото пречките за реализирането ѝ са вкоренени в самата същина на човешката природа и политическите битки. Тъжен извод.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ