© Цветелина Белутова Заподозрените са конкртни личности, облагата им е

...
© Цветелина Белутова Заподозрените са конкртни личности, облагата им е
Коментари Харесай

Мнения Daily - Защо хората са гневни за "Апартаментгейт", а не за "Белене"

© Цветелина Белутова Заподозрените са конкртни персони, облагата им е разпознаваема.

Vox Populi

Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Защо хората са гневни за " Апартаментгейт ", а не за " Белене "

От коментар на икономиста Красен Станчев за " Свободна Европа "

Този " гейт " е по-голям, в сравнение с се възприема от всички (или съвсем всички) коментатори и наранени. Той няма да завърши единствено с разкрития за " жилища " и " къщи " и ще засегне още доста политици. В тази серия последната жертва ще е министър председателят.

Историята не е битова и няма общо с " манталитета на българина ", който разбирал от движимости, само че не и от комплицирани способи на изземване на непознат приход като АЕЦ " Белене ", " Цанков камък ", Топлоелектрическа централа " Варна ", пиянство на кафе с основния прокурор, КТБ, " заменки " и така нататък Апартаментите са тематика по микроикономически аргументи. Заподозрените са обособени персони, облагата им е явна и разпознаваема. При другите способи на обир виновниците са група с друга степен организация на споделена отговорност, минала през законна процедура на взимане на групови решения.

При тези случаи недоволството от проведените групи е единствено нереално. Недоволните могат да положат старания да разкрият злодеятелите. Това ще им коства време и средства, ще срещнат упорита самозащита, слаби изгледи за триумф и нужда от оставки и нови общи избори, които в немалка степен зависят от хипотетичните виновници и от опит се знае, че е евентуално Сульо да размени Пульо (или обратното).

При обособения миропомазан от апартамент или къща отговорността е ясна, а наказването – неизбежно: подмокреното добро име е досадно даже за съратниците. Така работи демокрацията. Това е повода разкритията да " минават " през медиите, а не по " каналния ред ".

Избирателите, колкото и да са недоволни, постоянно са умишлено невежи за публичните разноски от тези злоупотреби – така и така пренебрежимо дребни.

Общият разход за " къщите " е 200 млн. лева Това е сума, която държавното управление харчи през 2018 година за два астрономически дни, 1/182 част от разноските на българските данъкоплатци за държавното управление и неговите политики на година. А 160 от тези 200 милиона въобще не са локален принос. Загубата на българския жител е 6.5 лева за седем години. Тя е 1.3 лева за интервала, в случай че е злоупотребено единствено с 20% от средствата.

При АЕЦ " Белене ", ситуацията е на практика същото: в случай че централата е 51% държавна благосъстоятелност и се изплаща 15 години, разходът би бил еднакъв (в непрекъснати цени, без цена на финансирането) на 170 лева на човек на година. За " Белене " обаче можеш да излъжеш, че е от социална изгода и да прехвърлиш разноските към бъдещите генерации.

Правно-технически в " апартамент гейт " евентуално няма значими престъпления, страните по покупко-продажбите са свободни да се спогодят за цената. Тук работи репутацията: тя е залог на доверие, който може да бъде отдръпнат при всяко подозрение в социална пристойност.

------------
Случаят " Пеевски " e признак за българската фасадна народна власт.

Маскарад

Кучетата лаят, Пеевски си пее

От коментар на Петър Чолаков за " Дойче Веле "

Движение БОЕЦ внесе сигнал до Централната изборна комисия, в който сложи въпроса дали Делян Пеевски дава отговор на законовите условия за евродепутат. Г-н Пеевски е в листата с претенденти за членове на Европейския парламент (ЕП) на Движение за права и свободи. Сигналът се отнася до последния аршин, т.е. къде Пеевски е живял през последните 6 месеца. Според БОЕЦ няма данни, че той дава отговор на това изискване.

Фотограф: Юлия Лазарова

Казусът бе решен бързо от ЦИК - няма спънки пред присъединяване на господин Пеевски като претендент на евровота. Но, предвид на подозренията, които витаят към неговата известност, е добре, че въпросът за политическата му склонност се слага на масата. Проблемът е там, че такива подозрения се изричат от години, а остават без последици.

Всъщност, би трябвало да попитаме не дали господин Пеевски става за евродепутат, а какво въобще прави в политиката? Защо обществото търпи възхода на такива " велики комбинатори "?

Особената биография на господин Пеевски не е апокриф. Известно е по какъв начин като член на Национална движение „Симеон Втори", единствено на 21 години и без нужния учебен ценз, той оглавява борда на " Пристанище Варна " ЕАД; по какъв начин като зам.-министър на държавната политика по бедствия и повреди в държавното управление на Станишев е упрекнат в корист със служебно състояние и уволнен, а след това възобновен, " заради липса на доказателства ". Няма смисъл да описваме " прехвърлянето " му в редиците на Движение за права и свободи, нито да рисуваме карта на медийната му империя ( " Монитор ", " Телеграф ", " Политика ", " Меридиан мач ", " Борба ", " Канал 3 " и т.н.) и ползите му в цигарения отрасъл. В последния отчет на " Репортери без граници " господин Пеевски е посочен като " олицетворение " на аргументите за неприятното положение на свободата на медиите в България. А в изявление за EurActiv евродепутат от Eвропейските Зелени съобщи: Пеевски е " от вида хора, против които се борим ".

Когато приказваме за търпимостта към феномена " Пеевски ", може да се възрази, че през юни 2019 ще се навършат 6 години от митингите против избора му за ръководител на ДАНС от болшинството на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи в 42-то Народно заседание (14 юни 2013). Но митингите против избора на господин Пеевски не унищожиха ДНК-то на модела, който от време на време изстрелва такива " вундеркинди " към българския политически хоризонт. Кабинетът " Орешарски " и 42-ият парламент не се сгромолясаха под тежестта на публичния яд, а откакто Движение за права и свободи отдръпна поддръжката си за изпълнителната власт.

Случаят " Пеевски " e признак за българската фасадна народна власт, образец за това по какъв начин " тиктака " нейният механизъм. Той разкрива присъща за забележителна част от " политическия хайлайф " линия - безграничната надменност.

Арогантността на политиците разцъфтява в общество, в което доминира наследената от комунизма раболепна безкритичност. Тя избуява в страни, в които гласоподавателите се вият пред урните като пасажи златни рибки. Разпространено е убеждението, че тези членове на семейство Шаранови имат мимолетна памет - не помнят всичко след няколко секунди. Изследванията обаче опровергаха този мит и демонстрираха, че горките рибки са набедени незаслужено. Дори те помнят 4-5 месеца.

Аналогично, относително бързо обществото загуби интерес да проверява и далаверите на " Тройната коалиция ". И в случай че някой се чуди за какво гласоподавателите неглижират корупционните кавги, които съпътстват трите мандата на ГЕРБ в изпълнителната власт, просто би трябвало да огледа към " феномена Пеевски " и неговата смайваща виталност.

-----------

Традиционните партии губят, когато приказват коренно.

Евроизбори

Битката за Европейски Съюз е с незнаен край

От коментар на Весела Чернева, шеф на българския офис на Европейския съвет за външна политика, за " Клуб Z "

След уроците на референдума във Англия и изборите в Съединени американски щати, европейските избори заплашват да бъдат трето деяние в сагата на " отворените " против " затворените " общества, а залогът е бъдещето на Европейски Съюз. От изследване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) излиза обаче, че тази картина не дава отговор на действителността в Европа.

Фотограф: Leonhard Foeger

Неотдавнашно изследване на публичното мнение, поръчано от ЕСВП и извършено от компанията YouGov в 14 страни от Европейски Съюз с съвсем 50 000 интервюирани демонстрира, че борбата в Европа е с незнаен край: гласоподавателите непрекъснато трансформират изборните си планове, като желанията им се местят от центъра към извънредно дясното и извънредно лявото, само че и назад - от крайностите към средата.

Проучването води и до различен значим извод - че за множеството гласоподаватели играта с националната еднаквост не значи наложително гласоподаване в извънредно дясно. Голямо болшинство от европейците не счита, че би трябвало да избира сред това да бъдеш европеец и да бъдеш родолюбец, че двете идентичности могат да съществуват безпроблемно дружно. Това е напълно годно и за България (където ЕСВП организира единствено качествено проучване във фокус групи). Вероятно поради това крайните партии на всички места в Европейски Съюз стопираха да упорстват за излизане от Европейски Съюз или еврозоната - към този момент хората на континента не желаят да се отхвърлят от Съюза, даже и най-скептичните от тях.

Въпросът, който най-добре може да предскаже настроенията на хората, се оказа този за " системата ": дали европейците считат, че системата работи на национално и на европейско равнище. Около четвърт от електората дава отговор, че и двете работят, като тук превес имат германци, датчани и шведи. Втората група (38 процента) дава отговор, че системата не работи и на двете равнища: тук болшинство са французите ( " жълтите жилетки " ), гърците и италианците. България е в третата група - на тези, които разчитат на Европейски Съюз да поправя грешките на националните държавни управления. Те са още веднъж към четвърт от общата маса и са добре показани в Унгария, Румъния, Полша и Испания. Последната група - на националистите евроскептици, е едвам 14 на 100 от електората и има доста наличие в Дания, Австрия и Италия.

Основният избор, пред който европейските гласоподаватели считат, че са сложени - или най-малко тези от тях, които споделят, че системата не работи, е " срещу " статуквото. Това е точно главният проблем на обичайните партии в опита им да си върнат назад гласоподавателите, изтекли към краищата на политическата палитра: че те са привиждани като част от статуквото, че зовът за смяна не звучи достоверно в устите на обичайните политици.

Особено подозрителни наподобяват тези от тях, които се пробват да употребяват езика на крайните партии. Неотдавнашните парламентарни избори в Испания демонстрираха, че центристките гласоподаватели избират да гласоподават център-ляво и да санкционират християндемократите, когато те се приближат прекалено много до посланията на извънредно дясната " Вокс ".

За антиевропейците обаче тези избори ще бъдат мотив да популяризират суверенистките си хрумвания и да се консолидират макар огромните рзличия посред им. Блокиране на избора на нова Европейска комисия или на договарянията за идващия бюджет на Съюза са единствено два от вероятните резултати при този сюжет.

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР