Майсторът и струните
© Цветелина Белутова Всичко се случва в мрачен гараж в кв. " Горна баня ", където Костадин Димитров стартира и приключва всички китари и баскитари, които създава напълно на ръка. Неговата марка KD Basses е добре позната освен измежду българските музиканти, само че и измежду такива по целия свят - въпреки немного хора фактически да имат някой от инструментите му. Те са малцина, защото цялата поточна линия в действителност е ръцете на Димитров, а през тях минават едвам по три или четири инструмента всяка година.
Китарите и басовете на Димитров са по-скоро творби на изкуството, в сравнение с музикални принадлежности. Това не значи, че не са за допиране и свирене, а че по думите му всяка китара е основана по този начин, че един музикант да няма потребност да я сменя до края на живота си. Той дава и доживотна гаранция, като единственото, което остава за притежателите на артикул на KD Basses, е постоянната промяна на износените от свирене струни.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Димитров няма срещу да разисква цифри, само че избира да остави съобщаването на цените на обособените принадлежности на техните притежатели. " Ценообразуването при мен е много просто - материали и труд. Обичайно цените на китарите са приблизително към 3-4 хиляди лв. за инструмент ", споделя лютиерът. Добавя, че най-скъпият инструмент, който е правил, коства към 10 хиляди лева
Фотограф: Цветелина Белутова
Стругарят, който стана лютиер
Всъщност Димитров по специалност е шлосер и става лютиер по-скоро по случайност. Историята му на китарен занаятчия стартира през 1997 година, когато негов другар се захваща с изработката на три китари. Той стартира с дървото, само че среща компликации при " хардуера " в една китара - така наречен железария, металните детайли като ключове и мост, които опъват струните от единия до другия край.
Димитров стартира да ги създава, само че скоро се оказва отговорник за всички планове. " Приятелят ми отпътува за Португалия и аз останах с три незавършени китари. Сметнах обаче, че щом мога да манипулирам метали на струг, мога да върша същото и с дървото ", споделя той. Успява да приключи трите инструмента и да ги продаде. Спомня си, че тогава в България има мощно осезаема липса на каквото и да било многообразие във връзка с китари.
През идващите няколко години продължава да прави принадлежности, като по личната му оценка те се усъвършенстват от ден на ден. Скоро обаче се " среща с действителността ", откакто през 2004 година посещава Musikmesse - панаирът на производителите на музикални принадлежности във Франкфурт. Димитров е там, с цел да се яви на изявление за работа в цех за китари в Северна Ирландия, и носи със себе си най-хубавия си бас до момента.
" Интервюиращият прегледа инструмента ми, изслуша ме и просто ми даде пропуск за целия панаир ", споделя Димитров. " Когато потеглих да обикалям, ме хвана позор. Всички китари изглеждаха като извънземни по отношение на моите принадлежности. Прибрах се назад в България и седмици наред не знаех какво да върша. В последна сметка взех решение, че със сълзи и скубане на коси няма да стане нищо и би трябвало да подходя по-сериозно. Изолирах всичко, което съм правил до този миг. "
Фотограф: Цветелина Белутова
Историята на всяко дърво
Няма съответен миг, в който Димитров да е минал от възприятието на позор до това да бъде утвърден занаятчия. Той просто продължава да прави баскитари и китари. Първият сериозен инструмент, който прави след конфликта си с действителността, се споделя KD23 - баскитара, направена от 23 пласта дървесина. Впоследствие тя е видяна от немски продуцент и търговец на принадлежности, с който Димитров работи в границите на години, като създава принадлежности под непознат бранд, който към този момент не съществува. " Това беше доста значимо за мен, тъй като имаше кой да показва грешките ми и ме накара да приема високите стандарти на открито ", споделя той.
Димитров си дава сметка, че с цел да бъде купена една китара или бас от България за хиляди левове, тя би трябвало да дава нещо, което го няма на всеобщия пазар. За Димитров това е разнообразието от дървен материал, който има България, и сравнителното еднообразие на интернационалния пазар в това отношение.
Дори скъпите китари на пазара, като да вземем за пример тези на моделите Les Paul или Stratocaster на двете най-известни компании, Gibson и Fender, употребяват съвсем напълно единствено махагон, клен, елша или явен. Инструментите KD Basses бягат точно от това еднообразие. Димитров употребява дървен материал като ябълка, орех, круша или черница, или другояче казано, дървета, които постоянно свършват в камини, без някой да осъзнава нито музикалните свойства на дървото, нито хубостта оттатък кората им.
Димитров има повече истории за самия дървен материал, в сравнение с за приключените китари. Казва, че е намирал подобен за китари съвсем на всички места - от дънери, върху които седят баби, до дървета в родната му Нова Загора, за които е желал позволение от общината. Иронията е, че колелото на лютиерската му кариера към този момент се е завъртяло и през днешния ден той прави всичко самичък - от дървото до адаптерите (магнитите, които улавят трептенето на струните), като се изключи хардуера, който поръчва от Япония.
" Не знам дали съм си основал име, само че през последните години съумях да направя нещо доста значимо - да си сверя часовника с работещите стопански системи, с лютиерите, които са заети с години напред, и с музикантите, които имат благоприятни условия. "
Фотограф: Цветелина Белутова
Китарите на майстора
Един план на Димитров лишава приблизително към три месеца, което мощно лимитира броя на инструментите, които може да създава в границите на година. Три месеца обаче не значи непрекъсната физическа работа, тъй като във времето влиза и отлежаване на дървото, срастване, лакиране, съхнене и други.
" Обикновено хората, които идват при мен, имат някаква визия в главата си, която по-късно се стремим да превърнем в действителност. Най-често контактувам с клиентите си по имейл, като всекидневно си разменяме по 100-150 имейла, до момента в който уточним всички елементи ", споделя Димитров. Преминава се от най-важното в една китара - формата на тялото, дървото, електрониката и адаптерите, до елементи като хардуера, профила и дебелината на грифа. В някои случаи има и специфични условия от клиентите или отличителни хрумвания на лютиера - да вземем за пример два входа за китара или LED светлини над грифа.
Отличителни за китарите на Димитров са и другите цветове на дървения материал, които той реализира посредством технологията " стабилизация на дървото ", при която то се обработва със смола и се трансформират и някои свойства на материала, като да вземем за пример тежестта, твърдостта и реакцията им при влажни среди.
Поръчките за инструментите на KD Basses идват както от България, по този начин и от чужбина. " Имало е години, в които работя единствено за външни клиенти, само че пък през миналата работих напълно по български поръчки ", споделя Димитров. В момента той има поръчки за три инструмента, по които ще работи през идващите няколко месеца, което значи, че 2020 година е значително към този момент заета и планувана и за него не остава друго, с изключение на да продължи със идващото си произведение на изкуството.
Освен направа на китари вършиме ли и поправки и други лютиерски действия?
- Вече не. Ремонти, ремонти, настройки правех през цялото време. Това е единственият сигурен, постоянен приход за един лютиер. Това обаче значи да си споделяш непрекъснато с няколко души. Всичко е комплицирано и зависиш от настроението на клиентите, които пък не схващат какво им приказваш. Още по-трудно е, когато с клиента не сте в еднакъв град. И от две години не се занимавам с друго с изключение на с цялостна направа на принадлежности.
Има ли организация на производителите на музикални артикули в България?
- Не, няма, само че със брачната половинка ми Силвия организираме всяка година събитието Българска музикална работилница. Това е среща с изложбен темперамент, която има за за цел да съкрати дистанцията и да увеличи заема на доверие на българския музикален консуматор към българските музикални артикули и услуги. На събитието вземат присъединяване музиканти, звукозаписни студиа, лютиери на акустични и електрически китари, фолклорни принадлежности, китарни резултати и усилватели.
Китарите и басовете на Димитров са по-скоро творби на изкуството, в сравнение с музикални принадлежности. Това не значи, че не са за допиране и свирене, а че по думите му всяка китара е основана по този начин, че един музикант да няма потребност да я сменя до края на живота си. Той дава и доживотна гаранция, като единственото, което остава за притежателите на артикул на KD Basses, е постоянната промяна на износените от свирене струни.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Димитров няма срещу да разисква цифри, само че избира да остави съобщаването на цените на обособените принадлежности на техните притежатели. " Ценообразуването при мен е много просто - материали и труд. Обичайно цените на китарите са приблизително към 3-4 хиляди лв. за инструмент ", споделя лютиерът. Добавя, че най-скъпият инструмент, който е правил, коства към 10 хиляди лева
Фотограф: Цветелина Белутова
Стругарят, който стана лютиер
Всъщност Димитров по специалност е шлосер и става лютиер по-скоро по случайност. Историята му на китарен занаятчия стартира през 1997 година, когато негов другар се захваща с изработката на три китари. Той стартира с дървото, само че среща компликации при " хардуера " в една китара - така наречен железария, металните детайли като ключове и мост, които опъват струните от единия до другия край.
Димитров стартира да ги създава, само че скоро се оказва отговорник за всички планове. " Приятелят ми отпътува за Португалия и аз останах с три незавършени китари. Сметнах обаче, че щом мога да манипулирам метали на струг, мога да върша същото и с дървото ", споделя той. Успява да приключи трите инструмента и да ги продаде. Спомня си, че тогава в България има мощно осезаема липса на каквото и да било многообразие във връзка с китари.
През идващите няколко години продължава да прави принадлежности, като по личната му оценка те се усъвършенстват от ден на ден. Скоро обаче се " среща с действителността ", откакто през 2004 година посещава Musikmesse - панаирът на производителите на музикални принадлежности във Франкфурт. Димитров е там, с цел да се яви на изявление за работа в цех за китари в Северна Ирландия, и носи със себе си най-хубавия си бас до момента.
" Интервюиращият прегледа инструмента ми, изслуша ме и просто ми даде пропуск за целия панаир ", споделя Димитров. " Когато потеглих да обикалям, ме хвана позор. Всички китари изглеждаха като извънземни по отношение на моите принадлежности. Прибрах се назад в България и седмици наред не знаех какво да върша. В последна сметка взех решение, че със сълзи и скубане на коси няма да стане нищо и би трябвало да подходя по-сериозно. Изолирах всичко, което съм правил до този миг. "
Фотограф: Цветелина Белутова
Историята на всяко дърво
Няма съответен миг, в който Димитров да е минал от възприятието на позор до това да бъде утвърден занаятчия. Той просто продължава да прави баскитари и китари. Първият сериозен инструмент, който прави след конфликта си с действителността, се споделя KD23 - баскитара, направена от 23 пласта дървесина. Впоследствие тя е видяна от немски продуцент и търговец на принадлежности, с който Димитров работи в границите на години, като създава принадлежности под непознат бранд, който към този момент не съществува. " Това беше доста значимо за мен, тъй като имаше кой да показва грешките ми и ме накара да приема високите стандарти на открито ", споделя той.
Димитров си дава сметка, че с цел да бъде купена една китара или бас от България за хиляди левове, тя би трябвало да дава нещо, което го няма на всеобщия пазар. За Димитров това е разнообразието от дървен материал, който има България, и сравнителното еднообразие на интернационалния пазар в това отношение.
Дори скъпите китари на пазара, като да вземем за пример тези на моделите Les Paul или Stratocaster на двете най-известни компании, Gibson и Fender, употребяват съвсем напълно единствено махагон, клен, елша или явен. Инструментите KD Basses бягат точно от това еднообразие. Димитров употребява дървен материал като ябълка, орех, круша или черница, или другояче казано, дървета, които постоянно свършват в камини, без някой да осъзнава нито музикалните свойства на дървото, нито хубостта оттатък кората им.
Димитров има повече истории за самия дървен материал, в сравнение с за приключените китари. Казва, че е намирал подобен за китари съвсем на всички места - от дънери, върху които седят баби, до дървета в родната му Нова Загора, за които е желал позволение от общината. Иронията е, че колелото на лютиерската му кариера към този момент се е завъртяло и през днешния ден той прави всичко самичък - от дървото до адаптерите (магнитите, които улавят трептенето на струните), като се изключи хардуера, който поръчва от Япония.
" Не знам дали съм си основал име, само че през последните години съумях да направя нещо доста значимо - да си сверя часовника с работещите стопански системи, с лютиерите, които са заети с години напред, и с музикантите, които имат благоприятни условия. "
Фотограф: Цветелина Белутова
Китарите на майстора
Един план на Димитров лишава приблизително към три месеца, което мощно лимитира броя на инструментите, които може да създава в границите на година. Три месеца обаче не значи непрекъсната физическа работа, тъй като във времето влиза и отлежаване на дървото, срастване, лакиране, съхнене и други.
" Обикновено хората, които идват при мен, имат някаква визия в главата си, която по-късно се стремим да превърнем в действителност. Най-често контактувам с клиентите си по имейл, като всекидневно си разменяме по 100-150 имейла, до момента в който уточним всички елементи ", споделя Димитров. Преминава се от най-важното в една китара - формата на тялото, дървото, електрониката и адаптерите, до елементи като хардуера, профила и дебелината на грифа. В някои случаи има и специфични условия от клиентите или отличителни хрумвания на лютиера - да вземем за пример два входа за китара или LED светлини над грифа.
Отличителни за китарите на Димитров са и другите цветове на дървения материал, които той реализира посредством технологията " стабилизация на дървото ", при която то се обработва със смола и се трансформират и някои свойства на материала, като да вземем за пример тежестта, твърдостта и реакцията им при влажни среди.
Поръчките за инструментите на KD Basses идват както от България, по този начин и от чужбина. " Имало е години, в които работя единствено за външни клиенти, само че пък през миналата работих напълно по български поръчки ", споделя Димитров. В момента той има поръчки за три инструмента, по които ще работи през идващите няколко месеца, което значи, че 2020 година е значително към този момент заета и планувана и за него не остава друго, с изключение на да продължи със идващото си произведение на изкуството.
Освен направа на китари вършиме ли и поправки и други лютиерски действия?
- Вече не. Ремонти, ремонти, настройки правех през цялото време. Това е единственият сигурен, постоянен приход за един лютиер. Това обаче значи да си споделяш непрекъснато с няколко души. Всичко е комплицирано и зависиш от настроението на клиентите, които пък не схващат какво им приказваш. Още по-трудно е, когато с клиента не сте в еднакъв град. И от две години не се занимавам с друго с изключение на с цялостна направа на принадлежности.
Има ли организация на производителите на музикални артикули в България?
- Не, няма, само че със брачната половинка ми Силвия организираме всяка година събитието Българска музикална работилница. Това е среща с изложбен темперамент, която има за за цел да съкрати дистанцията и да увеличи заема на доверие на българския музикален консуматор към българските музикални артикули и услуги. На събитието вземат присъединяване музиканти, звукозаписни студиа, лютиери на акустични и електрически китари, фолклорни принадлежности, китарни резултати и усилватели.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ