За една предизвестена смърт или защо "късата верига" винаги ще дава накъсо?
© Цветелина Белутова В средата на април приемането на държавното разпореждане, задължаващо комерсиалните вериги да обезпечат привилегировано излагане на български районни хранителни артикули, провокира мощни възражения и остро опълчване от страна на огромните търговски вериги. Малко по-късно напрежението спадна, а търговците оповестиха, че ще извършват уговорките си по Постановление № 70 от 14 април 2020г. за обезпечаване на съществени групи храни, създадени на територията на Република България, в комерсиалните обекти, представляващи вериги от магазини (ПМС №70), обнародвано на 21 април.
Въпреки всичко обаче, Постановление на Министерски съвет №70, състоящо се единствено от два члена с общо 7 алинеи плюс заключителни разпореждания, е явно незаконосъобразно, което слага под въпрос неговото битие и резултат и дава съществени учредения за оспорването му без ограничаване във времето.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Постановлението е признато при жестоко нарушаване на Закона за нормативните актове
Постановление на Министерски съвет №70 е подзаконов нормативен административен акт - то съдържа административноправни правила със наложителен темперамент. Адресатите му не са категорично избрани, само че могат да бъдат индивидуализирани посредством пояснение на критериите за " верига магазини ", въведени в член 1. Това са " комерсиалните обекти, представляващи вериги от магазини за самообслужване, за продажба на дребно на храни и нехранителни артикули, където търговията се прави от името и за сметка на едно лице и постройките и оборудванията съставляват сложен обект, и които разполагат с обекти допълнително от три административни области на територията на страната ".
От тези получатели се изисква неведнъж да преценяват активността си с постановлението, до момента в който трае неговото деяние, което все още е лимитирано до края на актуалната година. През това време обаче, получателите на постановлението би трябвало да се преценяват с него непрекъснато, непрестанно, с от време на време повтарящи се дейности - поддържане на наличност чрез периодически доставки, периодически заплащания и периодически дейности по поддръжка на щандове и други
Проблемът е, че за приемането на нормативни актове Законът за нормативните актове (ЗНА) дефинира съответен ред, който в тази ситуация не е спазен при приемането на Постановление на Министерски съвет №70. Нарушени са правилата на аргументираност, неприкритост, координация и непоклатимост на нормотворческия развой. Проектът за разпореждане не беше предмет на публични съвещания с жители и юридически лица. Министерството на земеделието, храните и горите е позволило опорочаване на процедурата като не е разгласило плана в Портала за публични съвещания, ведно със съответните претекстове, отчета и предварителната частична оценка на въздействието по член 20 от Закон за нормативните актове. В процеса на приемане на постановлението липсваше каквато и да е гласност за постъпилите оферти за разпореждания, техните създатели, както и публична аргументация за неприетите оферти. Тази информация също трябваше да участва на Портала за публични съвещания.
Неизпълнението на тези императивни условия на Закон за нормативните актове съставлява значително нарушаване на административнопроизводствените правила и обуславя незаконосъобразността на Постановление на Министерски съвет №70.
Съгласно член 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени пред съда от жителите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни ползи са наранени или могат да бъдат наранени от оспорвания нормативен акт, или за които той поражда отговорности. Оспорването не е лимитирано във времето. Ако съдът удостовери незаконосъобразността на нормативния акт, лицата, чийто права и ползи са били наранени, могат да търсят обезщетение по реда на Закона за отговорността на страната и общините за вреди. Обезщетенията се изплащат от държавния бюджет, т.е. от данъкоплатците.
Държавата се намесва в договорни връзки сред частни субекти
Постановлението има за цел да уреди преимущество на районните производители на храни посредством една " къса верига " на доставките сред тях и търговците на храни. Като съображение за приемане на Постановление на Министерски съвет № 70 в заключителните му разпореждания се сочи член 6, т. 2 от Закон за нормативните актове във връзка със закона за изключителното състояние. Цитираният текст от Закон за нормативните актове гласи, че Министерският съвет издава постановления, когато урежда неуредени от законите публични връзки в региона на неговата изпълнителна и разпоредителна активност.
В съответния случай обаче нито става дума за неуредени от законите публични връзки, нито предлаганата с постановлението уредба е съгласно законите. Засягат се връзки сред частни субекти. Отношения, които се уреждат на правилото на свободата на договаряне, прогласена от Закона за отговорностите и договорите. Всяка интервенция на страната в опит да наложи глобени с санкции императивни ограничения за регулация на договорни връзки сред частно правни субекти граничи с административен произвол . Постановлението опонира на свободата и автономията на договаряне при търговията с храни, с него се нарушават съществени пазарни правила и се утежняват взаимоотношенията сред търговци и снабдители. Наложените наказания, обнародвани на 24 април 2020г. с допълнение на Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние (което бе признато с преходни разпореждания към законопроект за промени в Закона за комерсиалния указател!) са безпричинно високи, с оглед степента на " публичната заплаха ", от която ни защищават и страдат от същите пороци на процеса на приемането им, като тези изброени нагоре.
Българският законодател постоянно е бил подложен на критика за неразбираема дефинирани законови текстове, само че рядко се е стигало до такава степен получателите на нормативен акт да не могат да бъдат избрани, заради липса на изясненост на наредбите в акта. Постановлението нахвърля критерии, съгласно които всяка верига магазини от рода направи-си-сам или всяка верига магазини за бяла и черна техника непосредствено стават негови получатели, в случай че оферират минерална вода, безалкохолни питиета или сладолед да вземем за пример, а това на процедура не е необичайност. Контролът върху осъществяването на Постановление на Министерски съвет №70 е вменен на Българска организация за сигурност на храните (БАБХ), само че за нея ще е извънредно комплицирано да организира този надзор законосъобразно, поради безусловно невъзможните за реализация текстове.
Последователност при нормотворческата мисъл?
Не толкоз от дълго време (януари 2019 г.), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разгласи мнение по план за промени в Закона за отбрана на потребителите, в който се съдържаше предложение за оптималната надценка на артикули от първа нужда, в претекстовете към него бе включено и уточнението от " български производители ". В мнението си Комисия за защита на конкуренцията категорично уточни: " В случай, че концепцията на приложението на препоръчаната регулация е да се подтиква продажбата на българските артикули, би трябвало да се означи, че сходен метод би представлявал ограничаване на конкуренцията, защото основава географски бариери за свободното придвижване на артикули и услуги, като една от четирите съществени свободи на вътрешния пазар и слага някои участници на пазара в привилегировано състояние по отношение на други - в тази ситуация би сложил доставчиците на български артикули в привилегировано състояние по отношение на задграничните. " В претекстовете си Комисия за защита на конкуренцията категорично реферира и към европейското законодателство (включително Договора за действието на Европейския съюз), което България е задължена да ползва.
По прилика, претекстовете на Комисия за защита на конкуренцията от януари 2019 година са еквивалентно използвани към Постановление на Министерски съвет №70 - явно още веднъж едни производители са в привилегировано състояние по отношение на други. От тази позиция, изпълняването на това разпореждане от търговците на процедура би ги сложило в обстановка, в която те спомагат за " ограничение " на конкуренцията. Това, от своя страна, е нарушаване, за което законът планува глоба в размер до 10 % от оборота на предприятието за миналата година.
Съвсем обособен е въпросът до каква степен търговците са задължени да съблюдават разпореждане, което опонира на по-горестоящ нормативен акт, какъвто е Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК). Според Административнопроцесуален кодекс и Закон за нормативните актове, в случай че разпореждане опонира на нормативен акт от по-висока степен (в случая опонира на специфичния Закон за отбрана на конкуренцията), правораздавателните органи са длъжни да ползват по-високият по степен акт.
От друга страна, национални ограничения, които дават преимущество на търговията с локални артикули, се смятат за ограничения, еквивалентни на количествените ограничавания по смисъла на член 34 от Договора за действието на Европейския съюз (ДФЕС), според практиката на Съда на Европейски Съюз. Най-известният подобен проблем е Европейска комисия против Ирландия (делото " Buy Irish! " или " Купувайте ирландско! " ). По това дело Съдът на Европейски Съюз реши, че откакто съществува акция, насочена към насърчаването на избора на местни/локални артикули, нейната цел в действителност е да ограничи пазара на неместните артикули, т.е. това е мярка за количествено ограничаване. Според трайната процедура на Съда на Европейски Съюз, при несъгласие сред национални актове с невисок сан и съществени общностни нормативни актове, съдилищата са задължени да ползват акта от по-висок сан, какъвто и Договор за функционирането на Европейския съюз.
Колко е къса паметта на засегнатите?
Не толкоз, колкото се чака. Постановление на Министерски съвет №70 припомня един неслучил се през 2016 година план на български закон (бел.ред. за смяна в Закона за храните), който беше основан по образеца на един към този момент недействащ румънски закон, признат от северната ни съседка през 2015г.
От тогава насам в статута на България като правова страна и държава-членка на Европейски Съюз няма смяна. Ситуацията на изключително състояние не значи изключителна опция за неспазване на закона и основаване на незаконосъобразни административни актове. Аргументите, с които Европейска комисия спря българския план за закон през 2016 и суспендира румънския, са настоящи и към днешна дата. Пренебрегването им, което дефакто се случи с приемането на постановлението, значи на процедура сигурна санкция за България, ще се заплаща от българските данъкоплатците, включително и от районните производители. А идващите избори чукат на вратата.
Въпреки всичко обаче, Постановление на Министерски съвет №70, състоящо се единствено от два члена с общо 7 алинеи плюс заключителни разпореждания, е явно незаконосъобразно, което слага под въпрос неговото битие и резултат и дава съществени учредения за оспорването му без ограничаване във времето.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Постановлението е признато при жестоко нарушаване на Закона за нормативните актове
Постановление на Министерски съвет №70 е подзаконов нормативен административен акт - то съдържа административноправни правила със наложителен темперамент. Адресатите му не са категорично избрани, само че могат да бъдат индивидуализирани посредством пояснение на критериите за " верига магазини ", въведени в член 1. Това са " комерсиалните обекти, представляващи вериги от магазини за самообслужване, за продажба на дребно на храни и нехранителни артикули, където търговията се прави от името и за сметка на едно лице и постройките и оборудванията съставляват сложен обект, и които разполагат с обекти допълнително от три административни области на територията на страната ".
От тези получатели се изисква неведнъж да преценяват активността си с постановлението, до момента в който трае неговото деяние, което все още е лимитирано до края на актуалната година. През това време обаче, получателите на постановлението би трябвало да се преценяват с него непрекъснато, непрестанно, с от време на време повтарящи се дейности - поддържане на наличност чрез периодически доставки, периодически заплащания и периодически дейности по поддръжка на щандове и други
Проблемът е, че за приемането на нормативни актове Законът за нормативните актове (ЗНА) дефинира съответен ред, който в тази ситуация не е спазен при приемането на Постановление на Министерски съвет №70. Нарушени са правилата на аргументираност, неприкритост, координация и непоклатимост на нормотворческия развой. Проектът за разпореждане не беше предмет на публични съвещания с жители и юридически лица. Министерството на земеделието, храните и горите е позволило опорочаване на процедурата като не е разгласило плана в Портала за публични съвещания, ведно със съответните претекстове, отчета и предварителната частична оценка на въздействието по член 20 от Закон за нормативните актове. В процеса на приемане на постановлението липсваше каквато и да е гласност за постъпилите оферти за разпореждания, техните създатели, както и публична аргументация за неприетите оферти. Тази информация също трябваше да участва на Портала за публични съвещания.
Неизпълнението на тези императивни условия на Закон за нормативните актове съставлява значително нарушаване на административнопроизводствените правила и обуславя незаконосъобразността на Постановление на Министерски съвет №70.
Съгласно член 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени пред съда от жителите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни ползи са наранени или могат да бъдат наранени от оспорвания нормативен акт, или за които той поражда отговорности. Оспорването не е лимитирано във времето. Ако съдът удостовери незаконосъобразността на нормативния акт, лицата, чийто права и ползи са били наранени, могат да търсят обезщетение по реда на Закона за отговорността на страната и общините за вреди. Обезщетенията се изплащат от държавния бюджет, т.е. от данъкоплатците.
Държавата се намесва в договорни връзки сред частни субекти
Постановлението има за цел да уреди преимущество на районните производители на храни посредством една " къса верига " на доставките сред тях и търговците на храни. Като съображение за приемане на Постановление на Министерски съвет № 70 в заключителните му разпореждания се сочи член 6, т. 2 от Закон за нормативните актове във връзка със закона за изключителното състояние. Цитираният текст от Закон за нормативните актове гласи, че Министерският съвет издава постановления, когато урежда неуредени от законите публични връзки в региона на неговата изпълнителна и разпоредителна активност.
В съответния случай обаче нито става дума за неуредени от законите публични връзки, нито предлаганата с постановлението уредба е съгласно законите. Засягат се връзки сред частни субекти. Отношения, които се уреждат на правилото на свободата на договаряне, прогласена от Закона за отговорностите и договорите. Всяка интервенция на страната в опит да наложи глобени с санкции императивни ограничения за регулация на договорни връзки сред частно правни субекти граничи с административен произвол . Постановлението опонира на свободата и автономията на договаряне при търговията с храни, с него се нарушават съществени пазарни правила и се утежняват взаимоотношенията сред търговци и снабдители. Наложените наказания, обнародвани на 24 април 2020г. с допълнение на Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние (което бе признато с преходни разпореждания към законопроект за промени в Закона за комерсиалния указател!) са безпричинно високи, с оглед степента на " публичната заплаха ", от която ни защищават и страдат от същите пороци на процеса на приемането им, като тези изброени нагоре.
Българският законодател постоянно е бил подложен на критика за неразбираема дефинирани законови текстове, само че рядко се е стигало до такава степен получателите на нормативен акт да не могат да бъдат избрани, заради липса на изясненост на наредбите в акта. Постановлението нахвърля критерии, съгласно които всяка верига магазини от рода направи-си-сам или всяка верига магазини за бяла и черна техника непосредствено стават негови получатели, в случай че оферират минерална вода, безалкохолни питиета или сладолед да вземем за пример, а това на процедура не е необичайност. Контролът върху осъществяването на Постановление на Министерски съвет №70 е вменен на Българска организация за сигурност на храните (БАБХ), само че за нея ще е извънредно комплицирано да организира този надзор законосъобразно, поради безусловно невъзможните за реализация текстове.
Последователност при нормотворческата мисъл?
Не толкоз от дълго време (януари 2019 г.), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разгласи мнение по план за промени в Закона за отбрана на потребителите, в който се съдържаше предложение за оптималната надценка на артикули от първа нужда, в претекстовете към него бе включено и уточнението от " български производители ". В мнението си Комисия за защита на конкуренцията категорично уточни: " В случай, че концепцията на приложението на препоръчаната регулация е да се подтиква продажбата на българските артикули, би трябвало да се означи, че сходен метод би представлявал ограничаване на конкуренцията, защото основава географски бариери за свободното придвижване на артикули и услуги, като една от четирите съществени свободи на вътрешния пазар и слага някои участници на пазара в привилегировано състояние по отношение на други - в тази ситуация би сложил доставчиците на български артикули в привилегировано състояние по отношение на задграничните. " В претекстовете си Комисия за защита на конкуренцията категорично реферира и към европейското законодателство (включително Договора за действието на Европейския съюз), което България е задължена да ползва.
По прилика, претекстовете на Комисия за защита на конкуренцията от януари 2019 година са еквивалентно използвани към Постановление на Министерски съвет №70 - явно още веднъж едни производители са в привилегировано състояние по отношение на други. От тази позиция, изпълняването на това разпореждане от търговците на процедура би ги сложило в обстановка, в която те спомагат за " ограничение " на конкуренцията. Това, от своя страна, е нарушаване, за което законът планува глоба в размер до 10 % от оборота на предприятието за миналата година.
Съвсем обособен е въпросът до каква степен търговците са задължени да съблюдават разпореждане, което опонира на по-горестоящ нормативен акт, какъвто е Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК). Според Административнопроцесуален кодекс и Закон за нормативните актове, в случай че разпореждане опонира на нормативен акт от по-висока степен (в случая опонира на специфичния Закон за отбрана на конкуренцията), правораздавателните органи са длъжни да ползват по-високият по степен акт.
От друга страна, национални ограничения, които дават преимущество на търговията с локални артикули, се смятат за ограничения, еквивалентни на количествените ограничавания по смисъла на член 34 от Договора за действието на Европейския съюз (ДФЕС), според практиката на Съда на Европейски Съюз. Най-известният подобен проблем е Европейска комисия против Ирландия (делото " Buy Irish! " или " Купувайте ирландско! " ). По това дело Съдът на Европейски Съюз реши, че откакто съществува акция, насочена към насърчаването на избора на местни/локални артикули, нейната цел в действителност е да ограничи пазара на неместните артикули, т.е. това е мярка за количествено ограничаване. Според трайната процедура на Съда на Европейски Съюз, при несъгласие сред национални актове с невисок сан и съществени общностни нормативни актове, съдилищата са задължени да ползват акта от по-висок сан, какъвто и Договор за функционирането на Европейския съюз.
Колко е къса паметта на засегнатите?
Не толкоз, колкото се чака. Постановление на Министерски съвет №70 припомня един неслучил се през 2016 година план на български закон (бел.ред. за смяна в Закона за храните), който беше основан по образеца на един към този момент недействащ румънски закон, признат от северната ни съседка през 2015г.
От тогава насам в статута на България като правова страна и държава-членка на Европейски Съюз няма смяна. Ситуацията на изключително състояние не значи изключителна опция за неспазване на закона и основаване на незаконосъобразни административни актове. Аргументите, с които Европейска комисия спря българския план за закон през 2016 и суспендира румънския, са настоящи и към днешна дата. Пренебрегването им, което дефакто се случи с приемането на постановлението, значи на процедура сигурна санкция за България, ще се заплаща от българските данъкоплатците, включително и от районните производители. А идващите избори чукат на вратата.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ