Съдът: Отказано лечение на дете в чужбина е дискриминация, която уврежда и родителите
© Цветелина Белутова Уникално правосъдно решение на Пловдивския административен съд присъжда общо 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди на двама родители, претърпяни от дискриминационен отвод на страната да обезпечи лекуване на щерка им в чужбина. Детето е диагностицирано през 2008 година, когато е било единствено на годинка и половина, със заболяване остра лимфобластна левкемия. Починало е през септември 2012 година след няколко години премеждия за нея и фамилията.
Осъдените институции са Министерството на здравеопазването (МЗ) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) в качеството й на приемник на Център " Фонд за лекуване на деца " (ЦФЛД), който от своя страна е непълен приемник на Център " Фонд за трансплантация ". Те ще би трябвало солидарно за изплатят по 50 000 лева обезщетение на всеки от родителите, дружно със законната рента за последните шест години от април 2013 година, когато е заведено делото, като искът на двамата родители е почетен в цялостния му размер. НЗОК посредством фонда е виновен за дискриминационния " отвод да подкрепи финансово и организационно осъществяване на лекуване в чужбина ", а здравното министерство – че не е изпълнило задължението си да предприеме нужните ограничения, с цел да обезпечи съответно лекуване на болните с онкохематологични болести по този начин, както е признато и в Националната стратегия за развиване на трансплантацията на стволови кафези в Република България 2007–2013 година
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Решението предстои на касационно обжалване пред Върховния административен съд (ВАС), само че по този начин или другояче това е първият прочут случай, когато отводът на страната да отпусне средства за лекуване в чужбина, както и бездействието на министерството по заявена от страната здравна политика се окачествява като дискриминация. Съдът приема причините на юристите по делото Катина Бончева и Теа Екимджиева, че нарушаването е осъществено в съпричинителство и в случай че Министерство на здравеопазването си бе изпълнило уговорките по здравната полотика, нямало е да се стигне до нарушаването на фонда с отхвърли за лекуване в чужбина. Нещо повече, в тази ситуация съдът приема, че от дискриминационните дейности на страната по отношение на детето са потърпевши и родителите, които би трябвало да получат обезщетение по реда на Закона за отговорността на страната и общините за вреди. Решението на съда се основава на решение на Комисията за отбрана от дискриминация от 2013 година, с което е открито, че в тази ситуация здравните управляващи са осъществили акт на директна дискриминация по симптом " персонално състояние " по отношение на болното дете, като в същото време са бездействали по задължението да обезпечат съответни условия за развиване на трасплантацията на стволови кафези в България.
Като зло съвпадане това решение идва в миг, в който за следващ път се повдига въпросът за лекуването на деца с онкохематологични болести, неналичието на медикаменти и бездействието на способените институции в тази тенденция, разяснява за " Капитал " юристът по здравно право Мария Шаркова (виж карето най-отдолу).
Фактите по делото
Съдът открива, че след диагностицирането на болестта на детето през 2008 година е било извършено лекуване в България, в това число и химиотерапия, само че през 2011 година настъпил рецидив. Лекарите предписват тежка химиотерапия, която да докара до ремисия, с цел да може да се направи трансплантация на хемопоетични стволови кафези. През април 2011 година Общественият съвет към ЦФЛД е отказал подкрепяне за лекуване в чужбина с претекст, че момичето има сестра, изцяло съвместима с нея по главните изисквани параметри. В последна сметка, след събиране на средства от донори, родителите се местят в Италия, там детето е признато в болница, а съгласно свидетелски показания " италианските лекари са били изумени от гъбичните инфекции открити в тялото му и от късния етап, в които идва при тях пациентката ".
Веднага след отхвърли през април 2011 година родителите сезират КЗД, формирана е кореспонденция, само че детето е умряло преди приключването й. С решението си от март 2013 година КЗД открива съществуване на директна дискриминация по симптом " персонално състояние " – момиченцето е третирано по-неблагоприятно спрямо посочено съответно друго дете с такова заболяване заради обстоятелството, че има съвместима сестра.
Същевременно в решението на КЗД се споделя, че в случай че Министерството на здравеопазването бе приложило ограниченията, разказани в издадената от Министерския съвет Национална стратегия за развиване на трансплантацията на стволови кафези в Република България 2007 – 2013 година, надлежно - в случай че са били спазени Работен проект " А " и Работен проект " Б " по приложение № 1 към Програмата, които дават и периоди за осъществяване на заложените действия, то евентуално е нямало да се стигне и до това неравно отнасяне, защото в България са щели да бъдат основани нужните условия " да се прави най-качествено, с оглед опциите на страната, лекуване на пациентите с онкохематологични болести, посредством подсигуряване на нужния брой донори на костен мозък за потребностите на страната ни и натрупването на задоволително количество генетичен материал в публичната банка за стволови кафези от пъпна шнур ". Именно това е заложено като съществена цел в Програмата, в която се регистрира, че: 1) броят на трансплантации у нас е надалеч под нужния за страната; 2) належащо е да се провеждат действия за набиране на донори за трансплантация на периферни и костно-мозъчни стволови кафези у нас; 3) липсва национална стратегия за развиване на донорството на стволови кафези за трансплантация; 4) належащо е усъвършенстването на структури, разполагащи със модерна софтуерна база и високо квалифицирани експерти в региона на трансплантацията на стволови клетки; 5) честотата на раковите болести на кръвта нараства както в международен, по този начин и в народен мащаб (107,3 регистрирани на 100 000 души от популацията през 2003 година и 117,1 – през 2005 г.); 6) левкемиите са най-честата причина за смъртност при децата.
Защитната теза на министерството по делото е, че националната стратегия няма нормативен темперамент. Другояче казано, въпреки че е призната от Министерски съвет, тя е просто следващият пожелателен документ и не основава отговорности, което е добър мотив за размисъл по какъв начин администрацията гледа на тактиките, които приема и шумно регистрира. Съдът обаче дава и контратълкуване - тази стратегия е заложена като съображение в претекстовете за промени в закона за тррансплантациите от 2008г., т.е. тя " слага една нормативна основа за развиване на трансплантацията на стволови кафези ".
Дискриминацията по отношение на детето рефлектира и върху родителите
Безспорно КЗД открива дискриминационно отнасяне по отношение на детето, а не по отношение на родителите, само че резултатът от това директно рефлектира върху тях, установи съдът. Родителите са дискриминирани точно заради дискриминационното третиране по отношение на щерка им. Те са станали очевидци на невъзможността детето им да получи съответно и навреме лекуване и са понесли болката и страданието на щерка си, " доколкото точно заради постановения отвод и несъблюдение на обвързване, се е стигнало до закъснение на лекуването й ", се споделя в решението.
" Именно неизпълнението на задължението на страната, в лицето на нейните органи (вкл. Министерство на здравеопазването), да осъществят такива ограничения, които да изравнят опциите на всички деца с онкохематологични болести с тези на останалите членове на обществото, с цел да бъде обезпечено във допустимо най-висока степен правото им на живот е сложило в дискриминационно състояние хората с онкохематологични болести. А в тази ситуация това дискриминационно състояние без всякакво подозрение се е отразило в извънредно висока степен и на родителите на дете с такова заболяване ", стимулира се съдът.Мария Шаркова, юрист по здравно право
Интересно и неповторимо решение по няколко аргументи
Решението е доста забавно и неповторимо по няколко аргументи. Най-напред е значимо да се спомене, че съдът не присъжда обезщетение за неимуществени вреди поради гибелта на детето, а поради претърпените болки и премеждия на неговите родители от осъществената дискриминация. Тук е значимо да се означи, че правосъдната процедура до този миг (с дребни изключения) е била поредна в тезата си, че обезщетение за неимуществени вреди на лица, разнообразни от съответната жертва на противоправното действие, могат да бъдат обезщетени, единствено в случай че търпят вреди от гибелта й. В съответния случай дискриминирането е била осъществена по отношение на умрялото дете. В същото време обаче, вредите на родителите, които несъмнено са директни очевидци на тази дискриминация, са били толкоз интензивни, че съдът е решил, че има директна причинна връзка сред тях и осъществената дискриминация.
В допълнение, това решение е доста значимо, тъй като нормално пациентите или техните наследници насочват исковете си към лечебни заведения, лекари и така нататък и рядко - към съответните държавни институции, отговарящи директно за политиката в опазването на здравето и контрола върху тези публични връзки. В този случай се признава, че със своето безучастие тези органи са съдействали за закъснение на лекуването на едно дете, за неговото страдалчество и това на фамилията му.
Като зло съвпадане това решение идва в миг, в който още веднъж, за следващ път, се повдига въпросът за лекуването на деца с онкохематологични болести и неналичието на съществени, животоспасяващи медикаменти за лекуването им и бездействието на същите тези органи да провеждат, осъществят и управляват процедурите по обезпечаването им.
Осъдените институции са Министерството на здравеопазването (МЗ) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) в качеството й на приемник на Център " Фонд за лекуване на деца " (ЦФЛД), който от своя страна е непълен приемник на Център " Фонд за трансплантация ". Те ще би трябвало солидарно за изплатят по 50 000 лева обезщетение на всеки от родителите, дружно със законната рента за последните шест години от април 2013 година, когато е заведено делото, като искът на двамата родители е почетен в цялостния му размер. НЗОК посредством фонда е виновен за дискриминационния " отвод да подкрепи финансово и организационно осъществяване на лекуване в чужбина ", а здравното министерство – че не е изпълнило задължението си да предприеме нужните ограничения, с цел да обезпечи съответно лекуване на болните с онкохематологични болести по този начин, както е признато и в Националната стратегия за развиване на трансплантацията на стволови кафези в Република България 2007–2013 година
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Решението предстои на касационно обжалване пред Върховния административен съд (ВАС), само че по този начин или другояче това е първият прочут случай, когато отводът на страната да отпусне средства за лекуване в чужбина, както и бездействието на министерството по заявена от страната здравна политика се окачествява като дискриминация. Съдът приема причините на юристите по делото Катина Бончева и Теа Екимджиева, че нарушаването е осъществено в съпричинителство и в случай че Министерство на здравеопазването си бе изпълнило уговорките по здравната полотика, нямало е да се стигне до нарушаването на фонда с отхвърли за лекуване в чужбина. Нещо повече, в тази ситуация съдът приема, че от дискриминационните дейности на страната по отношение на детето са потърпевши и родителите, които би трябвало да получат обезщетение по реда на Закона за отговорността на страната и общините за вреди. Решението на съда се основава на решение на Комисията за отбрана от дискриминация от 2013 година, с което е открито, че в тази ситуация здравните управляващи са осъществили акт на директна дискриминация по симптом " персонално състояние " по отношение на болното дете, като в същото време са бездействали по задължението да обезпечат съответни условия за развиване на трасплантацията на стволови кафези в България.
Като зло съвпадане това решение идва в миг, в който за следващ път се повдига въпросът за лекуването на деца с онкохематологични болести, неналичието на медикаменти и бездействието на способените институции в тази тенденция, разяснява за " Капитал " юристът по здравно право Мария Шаркова (виж карето най-отдолу).
Фактите по делото
Съдът открива, че след диагностицирането на болестта на детето през 2008 година е било извършено лекуване в България, в това число и химиотерапия, само че през 2011 година настъпил рецидив. Лекарите предписват тежка химиотерапия, която да докара до ремисия, с цел да може да се направи трансплантация на хемопоетични стволови кафези. През април 2011 година Общественият съвет към ЦФЛД е отказал подкрепяне за лекуване в чужбина с претекст, че момичето има сестра, изцяло съвместима с нея по главните изисквани параметри. В последна сметка, след събиране на средства от донори, родителите се местят в Италия, там детето е признато в болница, а съгласно свидетелски показания " италианските лекари са били изумени от гъбичните инфекции открити в тялото му и от късния етап, в които идва при тях пациентката ".
Веднага след отхвърли през април 2011 година родителите сезират КЗД, формирана е кореспонденция, само че детето е умряло преди приключването й. С решението си от март 2013 година КЗД открива съществуване на директна дискриминация по симптом " персонално състояние " – момиченцето е третирано по-неблагоприятно спрямо посочено съответно друго дете с такова заболяване заради обстоятелството, че има съвместима сестра.
Същевременно в решението на КЗД се споделя, че в случай че Министерството на здравеопазването бе приложило ограниченията, разказани в издадената от Министерския съвет Национална стратегия за развиване на трансплантацията на стволови кафези в Република България 2007 – 2013 година, надлежно - в случай че са били спазени Работен проект " А " и Работен проект " Б " по приложение № 1 към Програмата, които дават и периоди за осъществяване на заложените действия, то евентуално е нямало да се стигне и до това неравно отнасяне, защото в България са щели да бъдат основани нужните условия " да се прави най-качествено, с оглед опциите на страната, лекуване на пациентите с онкохематологични болести, посредством подсигуряване на нужния брой донори на костен мозък за потребностите на страната ни и натрупването на задоволително количество генетичен материал в публичната банка за стволови кафези от пъпна шнур ". Именно това е заложено като съществена цел в Програмата, в която се регистрира, че: 1) броят на трансплантации у нас е надалеч под нужния за страната; 2) належащо е да се провеждат действия за набиране на донори за трансплантация на периферни и костно-мозъчни стволови кафези у нас; 3) липсва национална стратегия за развиване на донорството на стволови кафези за трансплантация; 4) належащо е усъвършенстването на структури, разполагащи със модерна софтуерна база и високо квалифицирани експерти в региона на трансплантацията на стволови клетки; 5) честотата на раковите болести на кръвта нараства както в международен, по този начин и в народен мащаб (107,3 регистрирани на 100 000 души от популацията през 2003 година и 117,1 – през 2005 г.); 6) левкемиите са най-честата причина за смъртност при децата.
Защитната теза на министерството по делото е, че националната стратегия няма нормативен темперамент. Другояче казано, въпреки че е призната от Министерски съвет, тя е просто следващият пожелателен документ и не основава отговорности, което е добър мотив за размисъл по какъв начин администрацията гледа на тактиките, които приема и шумно регистрира. Съдът обаче дава и контратълкуване - тази стратегия е заложена като съображение в претекстовете за промени в закона за тррансплантациите от 2008г., т.е. тя " слага една нормативна основа за развиване на трансплантацията на стволови кафези ".
Дискриминацията по отношение на детето рефлектира и върху родителите
Безспорно КЗД открива дискриминационно отнасяне по отношение на детето, а не по отношение на родителите, само че резултатът от това директно рефлектира върху тях, установи съдът. Родителите са дискриминирани точно заради дискриминационното третиране по отношение на щерка им. Те са станали очевидци на невъзможността детето им да получи съответно и навреме лекуване и са понесли болката и страданието на щерка си, " доколкото точно заради постановения отвод и несъблюдение на обвързване, се е стигнало до закъснение на лекуването й ", се споделя в решението.
" Именно неизпълнението на задължението на страната, в лицето на нейните органи (вкл. Министерство на здравеопазването), да осъществят такива ограничения, които да изравнят опциите на всички деца с онкохематологични болести с тези на останалите членове на обществото, с цел да бъде обезпечено във допустимо най-висока степен правото им на живот е сложило в дискриминационно състояние хората с онкохематологични болести. А в тази ситуация това дискриминационно състояние без всякакво подозрение се е отразило в извънредно висока степен и на родителите на дете с такова заболяване ", стимулира се съдът.Мария Шаркова, юрист по здравно право
Интересно и неповторимо решение по няколко аргументи
Решението е доста забавно и неповторимо по няколко аргументи. Най-напред е значимо да се спомене, че съдът не присъжда обезщетение за неимуществени вреди поради гибелта на детето, а поради претърпените болки и премеждия на неговите родители от осъществената дискриминация. Тук е значимо да се означи, че правосъдната процедура до този миг (с дребни изключения) е била поредна в тезата си, че обезщетение за неимуществени вреди на лица, разнообразни от съответната жертва на противоправното действие, могат да бъдат обезщетени, единствено в случай че търпят вреди от гибелта й. В съответния случай дискриминирането е била осъществена по отношение на умрялото дете. В същото време обаче, вредите на родителите, които несъмнено са директни очевидци на тази дискриминация, са били толкоз интензивни, че съдът е решил, че има директна причинна връзка сред тях и осъществената дискриминация.
В допълнение, това решение е доста значимо, тъй като нормално пациентите или техните наследници насочват исковете си към лечебни заведения, лекари и така нататък и рядко - към съответните държавни институции, отговарящи директно за политиката в опазването на здравето и контрола върху тези публични връзки. В този случай се признава, че със своето безучастие тези органи са съдействали за закъснение на лекуването на едно дете, за неговото страдалчество и това на фамилията му.
Като зло съвпадане това решение идва в миг, в който още веднъж, за следващ път, се повдига въпросът за лекуването на деца с онкохематологични болести и неналичието на съществени, животоспасяващи медикаменти за лекуването им и бездействието на същите тези органи да провеждат, осъществят и управляват процедурите по обезпечаването им.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ