Мнения Daily - Подоходното неравенство не е задължително нещо лошо
© Цветелина Белутова Премахването на плоския налог не понижава неравенството. Още по тематиката
Мнения Daily - Хората са жадни за жертви
И още: Как 1.5 млн. гласа се оказа повече от 2.5 млн.; Дясното съществува под естествените си равнища на поддръжка
6 ное 2018
Мнения Daily - Защо такситата в София от време на време изчезват
И още: На мода са контра-будителите; Вече съвсем никой не приказва за " пестник за Тръмп "
5 ное 2018 Равен старт
Подоходното неравноправие не е наложително нещо неприятно
От коментар на икономиста Десислава Николова в седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система
Получавате достъп до всички публикации и целия списък на вестника. Последните години главните интернационалните институции - МВФ и Световната банка, от ден на ден насочват и аналитичната си работа, и стратегиите си към битка с подоходното неравноправие. Само ще кажем, че подоходното неравноправие не е наложително нещо неприятно, изключително когато е разследване от персоналните старания на индивидите. Ако няма неравноправие в приходите, тогава няма да има и тласък за обучение, повишение на квалификацията, полагане на труд и предприемачество. Това, несъмнено, е равнозначно на социализъм и води до провал на стопанската система, рано или късно.
Съвсем различен е въпросът с подоходното неравноправие, което се дължи на неравноправие във опциите – т.е. стартът пред другите човеци не е идентичен и това предопределя и другите резултати в приходите и изискванията на живот по-късно. За разлика от противоречивия въпрос за битката с подоходното неравноправие, доближаване на стартовите условия и понижаване на неравенствата във опциите е цел, която среща необятна поддръжка в множеството развити общества.
Някои интернационалните откриватели и национални държавни управления се концентрират единствено върху неравенствата в приходите и търсят такива политики, които да ги понижат, без оглед на повода за тези неравенства – неравномерен старт (т.е. условия оттатък контрола на индивидите) или незадоволителни персонални старания. Мисленето за вероятните ограничения нормално опира до преразпределението през бюджета, което включва както данъчните политики, по този начин и обществените прехвърляния.
Що се отнася до данъчните ограничения, все по-често се срещат рекомендации за въвеждане на прогресивно облагане на персоналните приходи, освен това задоволително стръмно такова, за понижаване на подоходното неравноправие. Съответно една от главните " линии на офанзива " на юристите на тези политики е точно пропорционалното облагане на приходите в страните, където го има (известно още като плосък данък). Именно това е и фокусът на сегашния материал.
Оказва се, че това схващане за " битката с подоходното неравноправие " благодарение на данъчната политика е фундаментално неправилно. Бърз взор към един от най-популярните знаци за подоходно неравноправие, коефициентът Джини, в Европейски Съюз демонстрира за какво това е по този начин.
Оказва се, че страните с плоски (пропорционални) налози върху приходите в Европейски Съюз имат същото неравноправие на приходите – а в множеството от последните 10 години даже по-ниско – от страните с прогресивни налози върху приходите. Това се вижда ясно, в случай че се съпостави междинният коефициент Джини за разполагаемия приход след налози за страните с плоски налози върху приходите с този за страните с прогресивна канара на облагане на приходите (виж графиката по-долу).
В Европейски Съюз все още с плосък налог върху приходите са Естония, Литва, Унгария, Румъния, Чехия и България. До 2017 година (последната година, за която има данни) и Латвия е в лагера на страните с плосък налог. Простата междинна от Джини коефициентите във всяка от групите демонстрира, че сред двете групи де факто няма разлика в подоходното неравноправие що се отнася до приходите след налози. В този смисъл, апелът за унищожаване на плоските налози върху персоналните приходи и замяната им с прогресивни за стесняване на неравенството не почива на никакви доказателства и надлежно не може да се чака да понижи подоходното неравноправие.
--------- Европа благоденства под военния чадър на Съединени американски щати.
Исторически уроци
Слабостта на Европа е заложена тъкмо преди Първата международна война
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
[Reuters]
Днес (11 ноември – бел. ред.) се навършват 100 години от края на Първата международна война. Въпреки че войната е разследване на огромни несъгласия и спорове сред главните велики сили на Европа, нейното експлоадиране не е предизвестено и неизбежно. Възможни са и други сюжети за развиване на комплицираните взаимоотношения сред огромните европейски сили, които биха съхранили ролята на Стария континент като център на интернационалната система през 20 век и биха дали опция " златното столетие " от епохата на Европейския концерт да продължи, въпреки и в изменени условия.
За страдание в историята се случва друго. Първата международна война унищожава Европа, изтощава позициите на главните европейски сили, над 15 милиона души умират, войната е последвана от икономическа злополука. В резултат от Първата международна война се осъществят " сюжетите на преизподнята " - болшевишката гражданска война от 1917 година, идването на фашизма на власт в Италия (1922 година ) и успеха на немския нацизъм (1933 г.). Така разрушенията и споровете, подбудени от Първата международна война, залагат причинно-следствените връзки, водещи към още по-мащабен и кръвопролитен спор - Втората международна война.
Европа в никакъв случай не се възвръща от разрушенията на тези две войни.
През епохата на Студената война Западна Европа осъществя своя огромен план за интеграция в Европейската общественост и Европейския съюз, към който по-късно се причисляват и посткомунистическите общества на Източна Европа. Но европейското благополучие и триумфът на интеграцията са вероятни на първо място вследствие на американския нуклеарен чадър през Студената война и позицията на Съединени американски щати като единствена свръхсила след краха на комунизма.
Европа продължава да бъде извънредно уязвима и нежна в своята некадърност да се трансформира в самоинициативен стратегически фактор и фактор за своята лична сигурност. Промяната на интернационалната система след 2010 година към нов цикъл на геополитическо съревнование, идването на власт във Вашингтон на Доналд Тръмп и възраждането на съветската геополитическа настъпателност са фактори на неустойчивост, които чертаят неподходящи вероятности за европейското бъдеще. Основите на тази уязвимост на Стария континент се залагат в годините преди Първата международна война, когато европейските сили самонадеяно и без задоволителна отговорност заменят механизмите на интернационално съдействие на Европйския концерт с ера на съревнование, ескалирала до открит боен спор.
Днешна Европа е пацифистка, само че това към този момент е незадоволително и несъответстващо. Уроците на историята би трябвало да се четат и премислят от всяко потомство според от провокациите, пред които то се изправя. Кристофър Кларк дава една нова и истинска интерпретация на аргументите, довели до Първата международна война в своята книга " Лунатици ". Инерцията и самоувереността на европейските политически елити са част от аргументите за експлоадиране на войната.
Трудно можем да се абстрахираме от аналогиите с днешния ден. За да създадем тези аналогии - и да извлечем поуките от тях, би трябвало да познаваме историята. Една от главните беди на човечеството през всички столетия е, че хората доста малко четат история.
----- " Всяка неделя " беше живковска симулация на свободна публицистика.
Архивите са живи
Награждаването на Кеворкян е двоен морал
От коментар на Емил Л. Георгиев за " Площад Славейков "
Фотограф: Надежда Чипева
Кеворк Кеворкян, публицист, скришен сътрудник на Държавна сигурност и една от най-противоречивите фигури в медийното пространство през последните 30 години, получи най-голямото отличие на Съюза на българските публицисти, носещо името на Йосиф Хербст, за цялостна активност и особени заслуги в българската публицистика. Навръх 10 ноември.
Изглежда явно, че премията е за активността на Кеворкян преди измененията – с съвсем 30-годишно забавяне. След измененията КК смени езика и стилистиката си, даде мощен старт на чалгализацията на ефира с радио " Сигнал+ ", включи се в медийната войска от някогашни сътрудници на Държавна сигурност, които се заеха да потвърждават, че всички са " мискини " (ако използваме кеворкяновата стилистика).
Преди 10 ноември 1989 година Кеворкян безспорно бе един от дребното хора, чиято работа се доближаваше до същинската публицистика, а не беше просто пропагандно обслужване на тоталитарната власт. Разбира се, не той е измислил този модел на магазинно предаване, само че с " Всяка неделя " КК пръв съумя да го приложи у нас. И триумфът му беше обезпечен — в мощно изкривената непазарна среда със единствено една телевизия, неговото предаване бе обезпечено с пари и поддръжка, невъзможни за останалите.
" Всяка неделя " нямаше никаква външна конкуренция, само че нямаше и никаква вътрешна. Зад предаването стоеше Иван Славков (генерален шеф на Българска национална телевизия и шурей на Тодор Живков). Така Кеворкян можеше да си разреши мнения и посетители, постоянно влизащи в съществено несъгласие с тогавашната идеологическа, партийна и държавна теория (която пък през втората половина на 80-те бе в настойчиво, безшумно несъгласие с формалната идеология на руските перестройчици). Затова във " Всяка неделя " се срещаха мнения, фрагменти, въпроси и персони, поради които всяко друго предаване би било спряно. Кеворкян бе рекламното лице, което показваше, че и в България може да се прави публицистика. Не доста, единствено в едно предаване, само че може.
При връчването на премиите на Съюз на българските журналисти журналистът Димитър Стоянов от " Биволъ " върна премията, извоювана в категорията " Електронен уебсайт ", с претекста, че не може да одобри отличие в конкурс, номинирал също и хора, които били забъркани в службите, гласи известието за награждаването на уеб страницата на Съюз на българските журналисти. Димитър Стоянов се оказа единственият, който не одобри за обикновено да се връчи журналистическо отличие за сътрудник, донасял за сътрудниците си пред репресивния уред, който крепеше тоталитарния режим на Българска комунистическа партия 45 години.
Разбира се, всеки случай е друг, само че в досието на сътрудник " Димитър " са останали задоволително доноси, с цел да имаме някакви подозрения в неговите занимания. Когато в неделя критикуваш по малкия екран жестокостта и нелепостта на системата, а през останалите дни от седмицата пишеш под псевдоним доноси срещу хората, с които работиш и които подлагат на критика между тях същата тая система, ти се лишаваш изцяло от интегритет. То е същото, като да основеш чалга радио и след това да се възмущаваш дружно с Райна Кабаиванска, че чалгата завземала все по-големи публични пространства. Това е двоен морал, или по-скоро цялостна липса на морал.
Мнения Daily - Хората са жадни за жертви
И още: Как 1.5 млн. гласа се оказа повече от 2.5 млн.; Дясното съществува под естествените си равнища на поддръжка
6 ное 2018
Мнения Daily - Защо такситата в София от време на време изчезват
И още: На мода са контра-будителите; Вече съвсем никой не приказва за " пестник за Тръмп "
5 ное 2018 Равен старт
Подоходното неравноправие не е наложително нещо неприятно
От коментар на икономиста Десислава Николова в седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система
Получавате достъп до всички публикации и целия списък на вестника. Последните години главните интернационалните институции - МВФ и Световната банка, от ден на ден насочват и аналитичната си работа, и стратегиите си към битка с подоходното неравноправие. Само ще кажем, че подоходното неравноправие не е наложително нещо неприятно, изключително когато е разследване от персоналните старания на индивидите. Ако няма неравноправие в приходите, тогава няма да има и тласък за обучение, повишение на квалификацията, полагане на труд и предприемачество. Това, несъмнено, е равнозначно на социализъм и води до провал на стопанската система, рано или късно.
Съвсем различен е въпросът с подоходното неравноправие, което се дължи на неравноправие във опциите – т.е. стартът пред другите човеци не е идентичен и това предопределя и другите резултати в приходите и изискванията на живот по-късно. За разлика от противоречивия въпрос за битката с подоходното неравноправие, доближаване на стартовите условия и понижаване на неравенствата във опциите е цел, която среща необятна поддръжка в множеството развити общества.
Някои интернационалните откриватели и национални държавни управления се концентрират единствено върху неравенствата в приходите и търсят такива политики, които да ги понижат, без оглед на повода за тези неравенства – неравномерен старт (т.е. условия оттатък контрола на индивидите) или незадоволителни персонални старания. Мисленето за вероятните ограничения нормално опира до преразпределението през бюджета, което включва както данъчните политики, по този начин и обществените прехвърляния.
Що се отнася до данъчните ограничения, все по-често се срещат рекомендации за въвеждане на прогресивно облагане на персоналните приходи, освен това задоволително стръмно такова, за понижаване на подоходното неравноправие. Съответно една от главните " линии на офанзива " на юристите на тези политики е точно пропорционалното облагане на приходите в страните, където го има (известно още като плосък данък). Именно това е и фокусът на сегашния материал.
Оказва се, че това схващане за " битката с подоходното неравноправие " благодарение на данъчната политика е фундаментално неправилно. Бърз взор към един от най-популярните знаци за подоходно неравноправие, коефициентът Джини, в Европейски Съюз демонстрира за какво това е по този начин.
Оказва се, че страните с плоски (пропорционални) налози върху приходите в Европейски Съюз имат същото неравноправие на приходите – а в множеството от последните 10 години даже по-ниско – от страните с прогресивни налози върху приходите. Това се вижда ясно, в случай че се съпостави междинният коефициент Джини за разполагаемия приход след налози за страните с плоски налози върху приходите с този за страните с прогресивна канара на облагане на приходите (виж графиката по-долу).
В Европейски Съюз все още с плосък налог върху приходите са Естония, Литва, Унгария, Румъния, Чехия и България. До 2017 година (последната година, за която има данни) и Латвия е в лагера на страните с плосък налог. Простата междинна от Джини коефициентите във всяка от групите демонстрира, че сред двете групи де факто няма разлика в подоходното неравноправие що се отнася до приходите след налози. В този смисъл, апелът за унищожаване на плоските налози върху персоналните приходи и замяната им с прогресивни за стесняване на неравенството не почива на никакви доказателства и надлежно не може да се чака да понижи подоходното неравноправие.
--------- Европа благоденства под военния чадър на Съединени американски щати.
Исторически уроци
Слабостта на Европа е заложена тъкмо преди Първата международна война
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
[Reuters]
Днес (11 ноември – бел. ред.) се навършват 100 години от края на Първата международна война. Въпреки че войната е разследване на огромни несъгласия и спорове сред главните велики сили на Европа, нейното експлоадиране не е предизвестено и неизбежно. Възможни са и други сюжети за развиване на комплицираните взаимоотношения сред огромните европейски сили, които биха съхранили ролята на Стария континент като център на интернационалната система през 20 век и биха дали опция " златното столетие " от епохата на Европейския концерт да продължи, въпреки и в изменени условия.
За страдание в историята се случва друго. Първата международна война унищожава Европа, изтощава позициите на главните европейски сили, над 15 милиона души умират, войната е последвана от икономическа злополука. В резултат от Първата международна война се осъществят " сюжетите на преизподнята " - болшевишката гражданска война от 1917 година, идването на фашизма на власт в Италия (1922 година ) и успеха на немския нацизъм (1933 г.). Така разрушенията и споровете, подбудени от Първата международна война, залагат причинно-следствените връзки, водещи към още по-мащабен и кръвопролитен спор - Втората международна война.
Европа в никакъв случай не се възвръща от разрушенията на тези две войни.
През епохата на Студената война Западна Европа осъществя своя огромен план за интеграция в Европейската общественост и Европейския съюз, към който по-късно се причисляват и посткомунистическите общества на Източна Европа. Но европейското благополучие и триумфът на интеграцията са вероятни на първо място вследствие на американския нуклеарен чадър през Студената война и позицията на Съединени американски щати като единствена свръхсила след краха на комунизма.
Европа продължава да бъде извънредно уязвима и нежна в своята некадърност да се трансформира в самоинициативен стратегически фактор и фактор за своята лична сигурност. Промяната на интернационалната система след 2010 година към нов цикъл на геополитическо съревнование, идването на власт във Вашингтон на Доналд Тръмп и възраждането на съветската геополитическа настъпателност са фактори на неустойчивост, които чертаят неподходящи вероятности за европейското бъдеще. Основите на тази уязвимост на Стария континент се залагат в годините преди Първата международна война, когато европейските сили самонадеяно и без задоволителна отговорност заменят механизмите на интернационално съдействие на Европйския концерт с ера на съревнование, ескалирала до открит боен спор.
Днешна Европа е пацифистка, само че това към този момент е незадоволително и несъответстващо. Уроците на историята би трябвало да се четат и премислят от всяко потомство според от провокациите, пред които то се изправя. Кристофър Кларк дава една нова и истинска интерпретация на аргументите, довели до Първата международна война в своята книга " Лунатици ". Инерцията и самоувереността на европейските политически елити са част от аргументите за експлоадиране на войната.
Трудно можем да се абстрахираме от аналогиите с днешния ден. За да създадем тези аналогии - и да извлечем поуките от тях, би трябвало да познаваме историята. Една от главните беди на човечеството през всички столетия е, че хората доста малко четат история.
----- " Всяка неделя " беше живковска симулация на свободна публицистика.
Архивите са живи
Награждаването на Кеворкян е двоен морал
От коментар на Емил Л. Георгиев за " Площад Славейков "
Фотограф: Надежда Чипева
Кеворк Кеворкян, публицист, скришен сътрудник на Държавна сигурност и една от най-противоречивите фигури в медийното пространство през последните 30 години, получи най-голямото отличие на Съюза на българските публицисти, носещо името на Йосиф Хербст, за цялостна активност и особени заслуги в българската публицистика. Навръх 10 ноември.
Изглежда явно, че премията е за активността на Кеворкян преди измененията – с съвсем 30-годишно забавяне. След измененията КК смени езика и стилистиката си, даде мощен старт на чалгализацията на ефира с радио " Сигнал+ ", включи се в медийната войска от някогашни сътрудници на Държавна сигурност, които се заеха да потвърждават, че всички са " мискини " (ако използваме кеворкяновата стилистика).
Преди 10 ноември 1989 година Кеворкян безспорно бе един от дребното хора, чиято работа се доближаваше до същинската публицистика, а не беше просто пропагандно обслужване на тоталитарната власт. Разбира се, не той е измислил този модел на магазинно предаване, само че с " Всяка неделя " КК пръв съумя да го приложи у нас. И триумфът му беше обезпечен — в мощно изкривената непазарна среда със единствено една телевизия, неговото предаване бе обезпечено с пари и поддръжка, невъзможни за останалите.
" Всяка неделя " нямаше никаква външна конкуренция, само че нямаше и никаква вътрешна. Зад предаването стоеше Иван Славков (генерален шеф на Българска национална телевизия и шурей на Тодор Живков). Така Кеворкян можеше да си разреши мнения и посетители, постоянно влизащи в съществено несъгласие с тогавашната идеологическа, партийна и държавна теория (която пък през втората половина на 80-те бе в настойчиво, безшумно несъгласие с формалната идеология на руските перестройчици). Затова във " Всяка неделя " се срещаха мнения, фрагменти, въпроси и персони, поради които всяко друго предаване би било спряно. Кеворкян бе рекламното лице, което показваше, че и в България може да се прави публицистика. Не доста, единствено в едно предаване, само че може.
При връчването на премиите на Съюз на българските журналисти журналистът Димитър Стоянов от " Биволъ " върна премията, извоювана в категорията " Електронен уебсайт ", с претекста, че не може да одобри отличие в конкурс, номинирал също и хора, които били забъркани в службите, гласи известието за награждаването на уеб страницата на Съюз на българските журналисти. Димитър Стоянов се оказа единственият, който не одобри за обикновено да се връчи журналистическо отличие за сътрудник, донасял за сътрудниците си пред репресивния уред, който крепеше тоталитарния режим на Българска комунистическа партия 45 години.
Разбира се, всеки случай е друг, само че в досието на сътрудник " Димитър " са останали задоволително доноси, с цел да имаме някакви подозрения в неговите занимания. Когато в неделя критикуваш по малкия екран жестокостта и нелепостта на системата, а през останалите дни от седмицата пишеш под псевдоним доноси срещу хората, с които работиш и които подлагат на критика между тях същата тая система, ти се лишаваш изцяло от интегритет. То е същото, като да основеш чалга радио и след това да се възмущаваш дружно с Райна Кабаиванска, че чалгата завземала все по-големи публични пространства. Това е двоен морал, или по-скоро цялостна липса на морал.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ