© Цветелина Белутова Още по темата Президентът и БСП поотделно

...
© Цветелина Белутова Още по темата Президентът и БСП поотделно
Коментари Харесай

Парламентът открива сезона за избор на конституционни съдии

© Цветелина Белутова Още по тематиката
Президентът и Българска социалистическа партия поотделно нападнаха измененията в административния развой в Конституционен съд

Часове след обявяване на закона, което направи допустимо сезирането на Конституционния съд, съперниците се възползваха
18 сеп 2018
Вечерни вести: По-важното от уикенда и какво се чака през новата седмица

Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 " е на голяма загуба, само че дава 9.5 млн. лева против кибератаки; Фирма на брачната половинка на шефа на Държавния запас завоюва поръчка за 3.2 млн. лева.; Протести в Румъния против корупцията; Ердоган плаши Съединени американски щати, че ще търси нови съюзници; НАСА изстреля сонда към Слънцето
12 авг 2018 Броени дни остават до приключване на периода за номинации на претенденти за парламентарен арбитър от парламентарната квота, а към момента на уеб страницата на Народното събрание няма нито едно име.

Крайният период за оферти е 26 септември, сряда. Той е двуседмичен и стартира да тече от 12 септември, когато Народното събрание одобри процедурните правила за избор на парламентарен арбитър. В тях се дава 14-дневен период на депутатите да създадат документално предложение посредством ръководителя на Народното събрание до Комисията по правни въпроси.

До момента към момента няма постъпила номинация, а през последните години стана традиция кандидатурите за сходни избори да се внасят в последния миг. При предходни случаи дори имаше изказвания от представители на парламентарни партии, че това било метод да се спести на претендентите интервал на компромати и " удари под кръста ", въпреки че въвеждането на регламентирана процедура и стимулирани номинации бе направено точно за авансово публично разискване на цялата съответстваща информация за претендентите, в това число (и най-вече) на сензитивна информация.

Ротация на четирима съдии от 12-членния Конституционен съд (КС) се прави на всеки три години през ноември, когато изтича мандатът на съответната четворка. Тази година изтичат мандатите на Румен Ненков и Стефка Стоева от правосъдната квота, проф. Цанка Цанкова - от парламентарната, и Кети Маркова, която довършва мандата на умрялата Ванюша Ангушева от президентската квота.

Народното събрани би трябвало да изпрати в Конституционен съд един човек на мястото на проф. Цанкова, президентът - също един, а висшите съдилища би трябвало да изберат двама души от своята квота на общо заседание.

Цецка Цачева и Сотир Цацаров опровергаха слуховете, че са претенденти за Конституционен съд

През последните месеци интензивно, въпреки и импровизирано вървяха клюки, че за парламентарната квота има две сигурни кандидатури - на основния прокурор Сотир Цацаров, с упованието, че той ще освободи мандата си предварително, и на правосъдната министърка Цецка Цачева, с което Борисов да я компенсира за неудобствата, на които я подложи в президентската акция. В този смисъл интригата бе кой от двамата би бил определен, тъй като тази година Народното събрание ще смени единствено един парламентарен арбитър.

В последните две седмици обаче и двамата отхвърлиха да имат желание да се кандидатират за Конституционен съд – освен това задоволително ясно, че да не може да се прави оттегляне. В сряда водачът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов също сподели – в отговор на журналистически въпрос, че нито Цачева, нито Цацаров към сегашния миг не са обсъждани като вероятни кандидатури на ГЕРБ за парламентарен арбитър. В ГЕРБ щели да стартират разискването на тематиката в идните дни, сподели Цветанов, трябвало надлежно и решение на праламентарната група.

Разбира се, това звучи несериозно, доколкото избрът на конституционни съдии е авансово заложено събитие, освен това задоволително съществено, с цел да се взема решение в последния миг. Всъщност обяснението е друго, в случай че се наблюдава досегашната процедура по сходни номинации - изборът се взема решение посредством авансово и изцяло непрозрачно с ангажименти сред парламентарните сили и по тази причина все по-често претендентите са толкоз на брой (или съвсем толкова) колкото са вакантните места.

Постът на парламентарен арбитър е бленувана цел за доста адвокати и от много време насам се раздава не поради качества, а като премия - с деветгодишен мандат, висока заплата, няколко каузи годишно на отчет, доста екстри и обезпечена пенсия без таван след края на мандата, без значение от възрастта. Същевременно, за всяка власт е значимо да има солидно лоби в Конституционен съд, с цел да не неодобряват управническите й решения, а в последно време – и с цел да трансферират там главоболни проблеми, чието замитане под килима да остане за сметка на съда (пример Истанбулската конвенция). Така изборът на конституционни съдии се трансформира във значим пазарлък един път на три години.

Все още не е явен изборът на президента, както и моментът, в който той ще бъде разгласен. Неофициално от президентството разясняват само, че до рокадата на 12 ноември има още много време.

Много е евентуално да се окаже, че изборът на правосъдната свота ще стане прочут най-късно, което е извънредно – нормално висшите съдии първи избират претендентите си, от време на време още преди правосъдната почивка. За първи път тази година съдиите от Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) се събират на авансово общо заседание, на което за изработят разпоредбите за избор на членовете на Конституционен съд. До момента изборът за конституционни съдии от правосъдната квота постоянно е ставал на едно-единствено общо заседание, на което се гласоподават процедурни правила, вършат се номинации и се гласоподава. Промяната от тази година е по предложение на новия ръководител на Върховния административен съд Георги Чолаков. Първо ще се организира общо заседание, на което ще се гласоподават правила, ще се даде период за номинации, а по-късно ще се направи ново общо заседание за гласуването им.

Това е метод да се управлява номинирането и вота на съдиите, разясняват висши съдии. Официално Чолаков се аргументира за желаната от него процедура с това, че не било редно на едно съвещание да се вършат предложенията и да се гласоподават, тъй като трябвало да има опция " всеки да направи своя осведомен избор ". Но сходен проблем не може да има сред по-малко от 200 висши съдии, които се познават чудесно между тях, тъй като са градили кариера дружно.

Показателно е, че все още във Върховен административен съд се спряга една сигурна кандидатура – на Галина Солакова, а във Върховен касационен съд се приказва, че прекалено много кандидатури се задават и това може да разбие гласовете.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР