© Цветелина Белутова Още по темата Пловдив в очакване на

...
© Цветелина Белутова Още по темата Пловдив в очакване на
Коментари Харесай

София си има конкуренция

© Цветелина Белутова Още по тематиката
Пловдив в очакване на китайското кацане

Договорът за концесията на летище Пловдив с китайската HNA Airport Group ще се подпише при започване на юни
11 май 2018
Пловдив - от аграрни център до индустриално сърце на България

Пловдив съумя да се трансформира в индустриално сърце на България, а към този момент притегля и от ден на ден обществен живот. Сега му остава идващия скок в развиването към културна и иновационна столица
10 май 2018 Статията е част от специфичното издание на " Капитал Градовете: Пловдив ". Всички текстове по тематиката може да откриете тук.

Пролетта е сезонът на Пловдив. Зимата го затваря, а лятото го разтапя. Но в една от първите топли априлски съботни вечери на дългата стотина метра улица " Братя Пулеви " в Капана царува вакханалия. В единия край се чества отварянето на най-новия коктейл бар в града - Gingertale, а четиримата бармани колкото да смогват да вършат напитки за всички искащи, затрупали заведението и улицата пред него. Други десетки са насядали пред към този момент класическото " Канапе ", а по-надолу под меката светлина и на по-спокойна музика са гостите на един от по хип питейните заведения кафенета Basquiat.

Това е единствено една от уличките във възраждащия се като място за ваучър и айляк някогашен занаятчийски квартал под тепетата. На всеки няколко седмици се разкриват нови заведения за хранене – подочухме даже, че единственият перуански ресторант в страната ще отвори порти покрай паметния " Паваж " през май. Същата събота пък в старите царски конюшни отвори едноименното заведение, със сцена под звездите и гръцка пост-пънк музика...

Но в Пловдив не се отварят единствено питейни заведения. Капанът може да е празненство сърцето на града, само че икономическото му е другаде. През тази година в обединяването от 6 стопански зони, познато като " Тракия икономическа зона " (ТИЗ) са отворили порти четири нови завода, а напълно скоро френската фабрика за авиочасти Latecoere ще стартира употреба. Общо това са най-малко 2000 работни места, основани единствено през тази година, и половината от тях са на български вложители, споделя създателят на зоната Пламен Панчев.

Възход на всичко фронтове

Вече не е загадка за никого, изключително за софиянци, че Пловдив става все по-привлекателно място. И то освен за съботно-неделен туризъм, а даже и за кариера и – за какво не - живот. Все отново доста чужденци към този момент са създали тази стъпка, привлечени или от филиалите на компаниите им, или като така наречен цифрови номади, които могат да работят на всички места по света, само че постоянно се застояват навръх " айляшки " места с задоволително ваучър, с цел да е забавно, с задоволително успокоение, с цел да може да се прави работа, и задоволително обществен живот, с цел да поддържаш мрежа от познати.

Именно по тази причина животът и силата, които се събират към Капана, са по-важни, в сравнение с наподобяват на пръв взор. Това не е просто място за отмора или ваучър – това е обществен капитал, който кара хората, минаващи като туристи, да се върнат, а тези, които работят – да желаят да останат. Погледнете който желаете по-малък град (далеч освен в България) и ще откриете, че в случай че нямате това неуловимо и неописуемо вибриране, което дава обещание дните да съдържат освен това от пътуването до работа, хората не се задържат в близост след пълноправие. Англичаните го назовават vibe.

Капитал Градове - Пловдив

Фотограф: Цветелина Белутова
Тихият подем на Пловдив се гради върху индустриалния взрив, само че ще продължи единствено в случай че трептенето се ускори. " Всяка година тук се отварят приблизително 7-8 завода, а след 2011 година се вижда увеличение на високотехнологичното произвеждане и изтикване на по-нископрофилираните промишлености назад към по-малките градове ", споделя зам.-кметът с ресори обучение, бизнес развиване, европейски политики и интернационално съдействие Стефан Стоянов. Според най-пресните данни на " Тракия тех ", платформа за обмяна на софтуерно познание, основана в града, Пловдив има най-високия коефициент на претовареност отвън столицата – 55.4%, а единствено през миналата 2017 година в града заетите са се нараснали с 38 хиляди души, като това е довело и до машинален приръст на популацията от 2400 души.

Валентина Куцева, един от притежателите на платформата за образование " Лимакон ", споделя, че един от най-важните мотори, които карат хората да останат и да работят в града, е това те да виждат себеподобни, да знаят, че има вероятност пред тях. " Едно от най-трудните неща е да намериш средата си, само че когато се срещаш с верните хора, стартират да се раждат хрумвания, а те от своя страна основават нови компании или вземат решение проблемите на съществуващите ", счита тя.

Проблеми и (опити за) решения

Разбира се, Пловдив остава български град – а това значи проблеми с планирането, финансирането и, несъмнено - градския превоз. Заради недоразумение сред прилежащи общини да вземем за пример липсва постоянна връзка сред града и летището, от което печелят такситата, само че не и първото усещане на увеличаващите се уикенд туристи от Европа.

С новите хора пък идват и тапите, увеличението на наемите и дефицитът на жилища. Същевременно годините на " приключване на мозък " към този момент водят до дефицит на фрагменти на приблизително и високо равнище в доста от заводите. А с цел да се развива в посока " четвъртата индустриална гражданска война ", на Пловдив му е нужно не просто да притегля вложения, а да се концентрира върху промишлености и софтуерно развиване, които да го качат по-високо във веригата на добавената стойност.

" Оформят се две трендове - тапите, които се появиха преди към три години поради многото поправки, и увеличаващото се население и служащи, както и дефицитът на хотелска база поради множеството туристи ", споделя Стоянов.

С първия проблем общината се пробва да се оправи, като внедри електронно таксуване и цялостна система за ръководство на градския превоз и трафика в града, само че това става доста, доста по-бавно от предстоящото. " Ремонтите се правят ювелирно ", пък се майтапи със скоростта на дейностите един от жителите на града, с които " Капитал " беседва.

Друг проблем е фактът, че " Пловдив спи на юг и работи на север ", споделя Стоянов. За да го позволи, общината работи по това да изкара трафика отвън центъра, като сега се проектира нов мост от западната страна на Марица, а пътят към Асеновград, на изток от Пловдив, също се ремонтира. Ремонтите на централните булеварди обаче от време на време трансформират придвижването в пъкъл, а местата за паркиране стават ъгъл.

Инвестиция в бъдещето

С две думи, Пловдив се разви до такава степен, че да има няколко нови бариери: дефицит на хора за съществуващите си бизнеси и потребност от прескачане на идващото равнище в индустриалното развиване - жестоко казано, от сглобяване към измисляне. Една от концепциите за това по какъв начин да се излезе от тази обстановка има създателят на ТИЗ Пламен Панчев.

" Бизнесът се задъхва поради неналичието на добре готови фрагменти на приблизително равнище с техническо обучение ", установи Панчев. Според него даже с двата филиала на механически университети не се изкарват задоволително на брой и качество фрагменти.

За да се оправи с това, Панчев и някои от партньорските компании, които оперират в зоната, работят по основаването на Център за образование и подготовка на механически експерти. Той ще съставлява самобитен пул за образование както на огромни компании, по този начин и на по-малки компании, които не могат да си разрешат лични лаборатории. Ще се преподават по към този момент създадени, само че и приспособени стратегии, включващи образования за техници по пневматика, хидравлика, PLS контролери, роботика, сградна автоматизация, технолози за енергийна успеваемост и други.

" Подготвили сме къси сесии за оператори на машини, които да не престават по две-три седмици и да се преподават базови знания по пневматика, хидравлика, електрически задвижвания, също и по-продължителни, напреднали образования ", споделя Панчев. Целта на центровете е да приготвят най-малко по 500 оператори годишно, а с напредването и привличането на повече сътрудници – да стартират обособени курсове за инженери и индустриални дизайнери. " С повече дизайнери и конструктори-инженери ще можем да разчитаме фирмите да не трансферират единствено сглобяването към България, а и филиали на своите софтуерни и развойни центрове ", споделя той.

Част от проекта на ТИЗ е да се работи с учебните заведения и университетите, като им се дава индустриална техника, както и пространство за учителите да покачат личните си качества и да влязат в крайник с последните технологии. Панчев споделя, че чака центърът да проработи с университетите в идните месеци, а с професионалните гимназии – още с началото на идната образователна година.
За да има нововъведения обаче, са нужни иноватори. А те са необикновен вид - виреят единствено при избрани условия.

Вчерашни фабрики, днешни системи

В тази посока работят най-малко няколко организации в града. Една от тях е " Тракия тех ", част от която е и ИТ експертът и бизнесмен Йовко Ламбрев. " Идеята ни е да привличаме нови хора и бизнеси към града, да съберем под един покрив хората с концепция, тези с парите и промишлеността, чиито проблеми би трябвало да се вземат решение. Така ще побутнем Пловдив от индустриална към новаторска столица.

Според него интерес от вложители има, само че към момента екосистемата на започващите бизнеси е нежна, а решенията, които оферират, едва ли ще могат да доведат до цифрова промяна. " Сега ИТ секторът е в огромен грях към промишлеността. Всяка фабрика има своите характерни потребности от систематична интеграция, а технологиите са в близост – единствено би трябвало да се поднесат по верния метод ", прибавя Ламбрев.

Но част от индустриалните компании, които работят в и към града, към този момент сами стартират да търсят цифрови решения на проблемите си. За това споделя уеб дизайнерът и шеф на две ИТ компании Георги Ангелов, който съорганизира срещите за програмисти и бизнесмени Silicon Drinkabouts и съдружие " Развитие на новаторски започващи компании ", или РИСК. Компаниите му се занимават както с изработката на уеб страници на фабрики от ТИЗ, по този начин и с внедряването на програмен продукт за автоматизация на процесите и Customer relationship management технологии за връзка сред фирмите и клиентите им.

Дава образец с последния им клиент – огромна компания за произвеждане на газирани питиета, които до неотдавна не са имали Фейсбук страница, а уеб сайтът бил останал в предишния век. " А в този момент желаят, с изключение на да възобновим уеб страницата им, също да създадем програмен продукт, с който дистрибуторите им да могат непосредствено да дават на фабриката поръчките на клиентите си ", споделя той. Според Георги не става толкоз дума за липса на пари, що се касае за липса на дипломиран личен състав, който да се оправя с нововъведенията. " Все още го има настроението " интернет може да работи за другите, само че за нашата компания – не ", споделя младият ИТ експерт.

По думите му последователно българските фабрики стартират да търсят от ден на ден и повече цифрови експерти – от програмисти през рекламисти и такива, специализиращи в цифровия маркетинг.

Пловдив е гладен. За всичко

Това, че фирмите сами стартират да се приготвят за бъдещето, проличава и от триумфа на " Лимакон " - платформата за образования и съвещания на Иван Бондоков и Валентина Куцева. Те оперират в Пловдив от три години и преподават редица меки умения както на аутсорсинг корпорации, по този начин и на дребни и междинни предприятия от града. " В дребните и междинните фамилни предприятия има промяна на поколенията. Децата, които са били в чужбина, се връщат и желаят да иновират с въвеждането на нови способи за ръководство, да брандират по-добре продуктите си, да ги маркетират... ", изброява Иван. С Валентина се концентрират върху по-малките фамилни компании, тъй като считат, че те са гръбнакът на локалната стопанска система. " Никога не се знае по кое време ще си тръгне огромният интернационален цех или кол-центърът. А корените на дребните и междинните компании са тук ", счита Валентина.
" Това, от което " Лимакон " печели, е фактът, че от ден на ден компании избират да си вършат корпоративните образования в града, вместо да вървят до София. Има апетит, апетит, апетит за образования! ", прибавя тя.

Допълнителна ниша, която " Лимакон " развиват, е да подкрепят дребните и междинните предприятия в сфери, в които те имат потребности, само че нямат бюджет, с цел да наемат цялостен екип. " Гръбнакът на пловдивската промишленост са междинните компании. Те стават все по-склонни да се отварят за консултантски услуги, дизайнери, експерти по човешки запаси и ИТ поддръжка. Но тъй като не са задоволително огромни, с цел да поддържат цели отдели, стартират да употребяват външни услуги. Активно във Фейсбук групи се търсят услугите на експерти на свободни начала ", споделя Валентина.

Двамата са оптимисти във връзка с посоката на развиване. " Пловдив стана доста cool. Досега София нямаше опция от позиция на всемирски живот, а в този момент има сериозна конкуренция – стартира да става съвременно да се местиш тук и това е обвързвано значително с опциите за превозване на свободното време ", мисли Иван.

Една от неексплоатираните сили на Пловдив, споделят те, е да притегля чужденци, освен като туристи, а и като работещи и създаващи работни места.

Новият мотор - чужденците

Алесандро Салерно е 34-годишен италиански инженер-механик от Пулия в Южна Италия, който от 4 години живее в града. Срещаме го в бара " Котка и мишка " в петък следобяд, където той чака своите другари и самичък пие чаша вино. " Седем часът е, а аз към този момент съм приключил работа, отишъл съм на фитнес, изкъпал съм се и пия тук с теб ", споделя Алесандро. И дава образец: " Ж.иях и работих в Рим шест години, по това време още щях да бъда в метрото ". Тук той се усеща свободен да разполага с времето си – нещо, което за човек от по-малък град като него е било окончателно изгубено в италианската столица. " Хората знаят къде съм – имаме ли свободно време, се намираме в Капана. А в случай че му залипсват по-шумните купони, се качва на колата и отива в София (защото въпреки всичко сме в България, където влаковете не са превоз, а).

Но това надалеч не значи, че италианецът не работи крепко или че е оставил кариерата си. Точно противоположното – той идва в България като дизайнер на части за ел. системи, поема екип от 80 души на една поточна линия, научава британски ( " Това бе най-големият ми потрес – осъзнах, че никой не ме схваща " ), а към днешна дата към този момент е продуктов управител, виновен за работата на половината цех, или 1000 души. " Сега работата ми е 80% връзка. Това в действителност промени метода, по който мисля ", споделя Алесандро.

Той е един от стотиците чужденци, които са си намерили мястото под тепетата. Някои от тях ще останат тук вечно, други – за дълго, а трети – за не чак толкоз. В акомодацията им оказват помощ няколко групи за взаимопомощ във Фейсбук, като най-голямата е Expats in Plovdiv. Отиваме на тяхна петъчна колекция пред джаз бара в Капана и заварваме петдесетина чужденци и техните български другари, които пийват бира и приказват разпалено.

Едни от първите, които се набиват на очи, са младо австрийско семейство. 33-годишните Дитер и Даниела – той е електрически инженер в EVN, а тя е художничка и млада майка на 13-месечната Фелия, която стои в слинга ѝ, до момента в който майка ѝ се среща с част от новите експати. Разказват, че са в Пловдив от няколко месеца, само че от ден на ден стартират да харесват мястото. " Но ще останем тук най-вече още три-четири години, до момента в който дребната не стартира да върви на учебно заведение ", споделя Дитер. " Пет ", поглежда го брачната половинка му: " Аз таман започнах да се откривам! " Благодарение на групата те съумяват да намерят нужната информация. " Намерихме бебешко плуване и обожаваме, че множеството заведения за хранене тук са отворени към децата и имат детски кътчета – във Виена надалеч не е по този начин ", споделя австрийката. Тя бързо се приспособява към локалната артистична просвета и стартира да търси галерии и изложения, на които да оказва помощ. Храната също ѝ харесва, изключително маслините и кашкавалът. " Но езикът, о, езикът ", споделя Даниела най-сериозната си драма, откогато живее в Пловдив.

Чужденците са необикновен обществен капитал за града и имат капацитета да трансформират облика му изцяло. Когато Наталия Елис и брачният партньор ѝ Влад идват в България преди няколко години, с цел да пренесат своя ИТ бизнес Speedflow group, в това число 65-те чиновници и техните фамилии от Украйна през 2013 година, тя не съумява да придвижи със себе си голямата сбирка от кактуси, която развъжда в одеската ботаническа градина. Но за сметка на това придвижва пристрастеността си към цветята и парковете. Елис е създателка на групата за възобновление на остарялата Ботаническа градина в града и от няколко месеца интензивно провежда почистването ѝ и лобира за обновяването ѝ благодарение на Аграрния университет в града и общината. " Във Фейсбук групата сме към този момент над 800 души, на почистването идват сред 20 и 50 души ", споделя тя, добавяйки, че към този момент една десета от територията на градината е почистена. Тя разпалено приказва за цялостната идея, която има за градината: " Беседи навън за деца, магазин за дарове, основаване на оранжерии и кътове, заделени за редки цитруси, японска градина, британска градина... ", изброява украинката, до момента в който демонстрира свършеното на екрана на своя телефон. В момента битката ѝ е да набере средства за ограда на градината, а в работата ѝ оказват помощ доста чужденци. " 80% от хората, които идват на почистванията, са чужденци – украинци, испанци, италианци ", споделя Елис.

Тази обществена неактивност я нервира. " Хората чакат нещата да се случат от единствено себе си – кметът да направи Ботаническата градина! Викат, подлагат на критика – без значение дали правиш нещо, или не правиш нищо. " Но Наталия за разлика от Дитер мисли да остане. Така че Пловдив може и да има още веднъж градина.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР