Гералд Кнаус: България може да насочи разговора в ЕС за миграцията в правилната посока
© Цветелина Белутова Още по тематиката
Как (не) се стопира миграцията
Без основаването на легални канали за миграция нещастията в Средиземноморието ще продължат
4 ное 2017
Как азербайджанската пералня изцапа България (допълнена)
Правителството трансферира на Европейска банка за възстановяване и развитие решението дали да освободи Калин Митрев, само че в. " Гардиън " цитира банката, съгласно която той не е техен чиновник, а има роля, еквивалентна на дипломат на България
7 сеп 2017
Ще тръгнат ли още веднъж бежанците през Балканите
Въпреки напрежението сред Турция и Европейски Съюз, повтаряне на лятото на 2015 година е малко евентуално
20 авг 2016
Разковничето на бежанската рецесия
Дали съглашението сред Европейски Съюз и Турция ще проработи ще се реши в Гърция, където десетки хиляди бежанци остават хванати в капан
13 мар 2016
Сделка с шейтана
Европейски Съюз няма различен избор да ограничи бежанския поток с изключение на партньорство с Турция. Проблемът е, че двете страни си дават обещание неща, които мъчно могат да изпълнят
11 мар 2016 Защо миграцията продължава да е толкоз разделяща тематика в Европейски Съюз две години след пика на бежанската рецесия?
В момента нито един от централните детайли на миграционната политика на Европейски Съюз не работи. И това е две години по-късно. С едно изключение – Холандия, на страните в Европейски Съюз им лишава години, до момента в който вземат дефинитивно решение кой има или няма потребност от даване на леговище. Всички страни без изключение се провалят във връщането на тези, които не получават бежански статут, само че по този начин или другояче остават. Преди две години Европейски Съюз одобри проект за квоти за разселване, който не реши нито един проблем, само че отвори дълбоки идеологически и политически разделения в Европа. Европейски Съюз има Дъблинския правилник, който би трябвало да споделя къде се вземат решение случаите на искане на леговище. Той не работи към този момент двадесет години. Не работи и сега. Европейски Съюз продължава да няма отговор какво да прави с основна своя политика и е мощно разграничен.
Какъв е урокът от неуспеха с квотите?
Беше неточност да се стартира дебата с разселването. Две години по-късно имаме релокирани към 30 хиляди души. Квотите се провалиха не тъй като Унгария искаше да се провалят, а тъй като бяха зле замислени. Италия и Гърция не са сигурни, че релокацията в действителност им оказва помощ, тъй като тя би трябвало да е част от политика, която обгръща и противозаконните пристигания. Разселваме един човек от Гърция, само че в това време идват трима нови. Ако имаме развой, при който можем да направляваме броя на идващите и да връщаме тези, които нямат потребност от протекция в Европейски Съюз, то тогава релокирането на получили статут на бежанци е почтена политика. Но ние не вършим това. Ние разселваме търсещи леговище.
Последното предложение на Европейската комисия за промяна на дъблинската система, което ще се разисква в идващите месеци и още веднъж провокира толкоз несъгласия, няма да проработи, даже да бъде признато. Ето за какво се надявам, че българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, въпреки да би трябвало да работи с това, което сега е поставено на масата, да бъде задоволително мъдро, с цел да разбере, че същинското решение за Европа е в смяна на дебата. Ние нямаме потребност от нови регулации. Просто би трябвало да се снабдим с инструментите за използване на това, което към този момент сме приели - да вземем за пример съглашението сред Европейски Съюз и Турция. Ако то се извършва по този начин, както е замислено, ще бъде от изключителна значимост за Гърция, Балканите и целия Европейски Съюз.
Как може България в ролята си на ръководител на Съвета на Европейски Съюз да промени дебата?
Може да се реализира доста, в случай че България постави на масата следните прагматични въпроси. Първо, близо 9 хиляди души са пристигнали в Гърция за последните два месеца. Бройката още веднъж е тръгнала съществено нагоре. Ако не престават със същата скорост, това значи към 60 хиляди пристигнали за година. Релокирането на 20 хиляди от тях не е решение за Гърция. Вместо това би трябвало да намерим метод да понижим броя на идващите.
Това значи, че първо трябват бързи и обективни процедури по предоставяне на леговище, които да отсяват кой има потребност от протекция и кой може да бъде върнат в Турция. За да стане това, са нужни запаси – преводачи, админи, съдии. Това, което може да направи България, е да попита Гърция от какво има потребност и да попита останалите страни в Европейски Съюз какво са подготвени да създадат, за спрат нещастието по гръцките острови. Нужно е да се придвижи най-хубавият европейски опит по предоставяне на леговище - холандската система, където решенията се взимат за шест седмици, в това число минаването през съда на първа инстанция - в района на Егейско море.
Второ, въпросът е по какъв начин Европейски Съюз може да извърши обещанията си към Анкара във връзка с разселването на бежанци от Турция. Ако България каже, че също е подготвена да взе участие в разселването (примерно с 500 души) и призове останалите в Европейски Съюз да го създадат, това ще е мощен сигнал. Не всички ще вземат участие, само че някои ще го създадат. В подмяна Турция ще има тласък да извърши своята част от договорката.
И трето, би трябвало да имаме спор за Средиземноморието по какъв начин да успеем да накараме африканските страни, източник на миграция – Нигерия, Сенегал, Гамбия – да одобряват назад жителите си, които не получат протекция в Италия. В противоположен случай хората ще не престават да прииждат и да рискуват живота си, тъй като знаят, че без значение дали получат протекция или не, те ще останат в Европа.
Това са три доста прагматични въпроса – по какъв начин да се подобрят изискванията на гръцките острови, по какъв начин да се приложи съглашението с Турция и по какъв начин да преговаряме с африканските страни. Нито един от тези въпроси не включва комплицирано ново законодателство.
Но има други спънки. Например самата Гърция заради опасения за националния си суверенитет не желае европейски служители да имат правото да вземат решение кой да остане. Как може Атина да бъде уверена да одобри помощ?
Не мисля, че е проблем на суверенитет, тъй като никой холандец няма да взима решение кой остава в Гърция. Това ще вземат решение гръцките управляващи. Но може да имаме пилотен план, по който Европейски Съюз изпраща повече длъжностни лица, които да обработват случаите, а Гърция да назначи повече апелативни панели, които да ги вземат решение. В подмяна някои страни от Европейски Съюз - да вземем за пример Германия, Швеция и Франция - могат да кажат, че ще продължат непринудено да разселват хора от Гърция.
Това е в полза на Гърция, тъй като сегашният режим е допустимо най-лошият и има действителен риск да докара до неуспех на съглашението сред Европейски Съюз и Турция. И тогава Гърция ще пострада най-силно. Не става въпрос да се постанова нещо на Гърция, а да се работи дружно с гръцкото държавно управление. България може да прави това в идващите шест месеца. Това е евентуално най-важното и в същото време напълно допустимо за разрешаване предизвикателство пред българското председателство. България е в добра позиция да структурира и модерира разумен спор, който да докара до триумф на миграционната политика на Европейски Съюз.
Споразумението с Турция, за чийто проектант сте считан, работи отчасти. Какво е нужно, с цел да се приложи изцяло?
Три неща работят. Първо, броят на идващите спадна фрапантно - от 140 хиляди души през първите три месеца на 2016 година до 4 хиляди през зимата на 2017 година Второ, броят на удавилите се също понижа фрапантно. И трето, Европейски Съюз относително бързо и дейно дава средства за бежанците в Турция.
Но има и три детайла, които не проработиха. Първо, приемните условия на гръцките острови са срамни. Второ, процедурите за култивиране на молбите за леговище не престават да са мудни и затова доста малко хора биват връщани в Турция. Трето, обещанието, което някои страни от Европейски Съюз дадоха на Турция - да разселят огромен брой бежанци от страната по легален метод, не се съблюдава. Броят на разселените в Германия и Холандия остава невисок.
Ако работим по тези три въпроса, съглашението може да бъде огромен триумф за Европейски Съюз. Това е в интерес както на Германия, по този начин и на Унгария, както на правозащитните групи, по този начин и на вътрешните министри. И е напълно допустимо. Вместо да водим идеологически диспути за ненужни ограничения, дано се фокусираме върху това, което можем да създадем, което работи и избавя животи.
Каква е вероятността Европейски Съюз да подписа с африканските страни съглашение от вида на това с Турция?
Основата на договорката с Анкара е, че тя се съгласява да одобри назад тези хора, за които Европейски Съюз реши, че са в сигурност в Турция. Анкара прави това, тъй като има интерес. Подобно съглашение няма по какъв начин да бъде подписано примерно с Либия, Мали или Нигер, защото те не могат да подсигуряват сигурност.
Но може да има съглашение с Нигерия, която да се съгласи да ще одобри назад всеки нигериец, дошъл в Италия примерно след 1 януари 2018 година, за който се реши, че няма потребност от протекция. В подмяна би трябвало да предложим на Нигерия някакъв тип легален достъп до Европа за нейните жители - стипендии, визи. Подобна договорка ще даде резултат незабавно, тъй като в случай че нигерийците осъзнаят, че не би трябвало да рискуват живота си, тъй като шансът да бъдат върнати в родината си е 80%, броят на противозаконните пристигания в Либия и оттова в Италия ще спадне мигновено. Това е същинският урок от съглашението с Турция - допустимо е да се съблюдава Конвенцията за бежанците на Организация на обединените нации и въпреки всичко да се управлява противозаконната миграция, в случай че предложиш на страните нещо съществено, с цел да станат твои сътрудници, и в случай че си кадърен да взимаш бързи решения кого можеш да върнеш. Това е ключът.
Като ви слуша човек, оправянето с миграцията звучи елементарно, разумно и правяемо. Защо Европейски Съюз не съумява да го направи?
За да си отговорим, би трябвало да се запитаме по какъв начин се стигна до съглашението сред Европейски Съюз и Турция. То се случи, първо, тъй като в оня миг немският канцлер Ангела Маркел и министър председателят на Холандия (която тогава беше ръководител на Съвета на ЕС) Марк Рюте в продължение на месеци вложиха цялата си политическа сила в постигането на договорка с Турция. Второ, самата Турция реши, че е в неин интерес да има сходно съглашение.
В момента тези два детайла липсват. Няма внимание на равнище министър председатели към мигрантската рецесия в Егейско море и Средиземноморието. Това е нещо, което българското председателство може да направи - да помоли някогашен министър председател или външен министър от Франция, Холандия или Швеция да вземем за пример да стане специфичен делегат на Европейски Съюз по миграцията, който да оказва помощ в диалозите с министри в Гърция и Турция за това по какъв начин договорката с Анкара да се трансформира в триумф. Иначе сега няма кой да поеме ролята, която Меркел и Рюте изиграха през 2016 година Това е единият отговор на въпроса - липсва ни инструментът.
И вторият отговор е, че имаме неправилен спор. Говорим за разселване, което не знаем по какъв начин да създадем, само че не приказваме по какъв начин да създадем бърза и качествена система за предоставяне на леговище, която да работи там, където е най-нужна - по границите на Европейски Съюз. А знаем, че такава съществува.
Надеждата ми е българското председателство да насочи дебата към това по какъв начин да имаме пилотен план, който с поддръжката на Европейски Съюз да придвижи холандската система в Гърция и Италия. С слагането на сходни въпроси може да стартира да се работи по практичните проблеми. Но първо би трябвало да се сложи верният въпрос. Опасността е вместо това доста сила и политически капитал да бъдат прахосани в радикални решения, които или ще се провалят, или няма да трансформират нищо. Това ще бъде във щета на гранични страни като Гърция, Италия и България и може да унищожи Шенген.
Гералд Кнаус е създател и ръководител на неправителствената организация " Европейска самодейност за непоклатимост " (ESI), както и член на Европейския съвет за външна политика. След като следва в Оксфорд, Брюксел и Болоня, той преподава стопанска система в Украйна (1993-1994 г.) а след това работи в неправителствени организации в България и Босна и Херцеговина, както и в задачата на Организация на обединените нации в Косово. Тай е един от създателите на термина " хайверна дипломация ", употребен в обявата му " Европа и Азербайджан: Краят на срама ". Кнаус е измежду най-влиятелните анализатори в Европа по мигрантската тематика, като немската преса го назова " Човекът, който измисли договорката с Турция за бежанците ".
Как (не) се стопира миграцията
Без основаването на легални канали за миграция нещастията в Средиземноморието ще продължат
4 ное 2017
Как азербайджанската пералня изцапа България (допълнена)
Правителството трансферира на Европейска банка за възстановяване и развитие решението дали да освободи Калин Митрев, само че в. " Гардиън " цитира банката, съгласно която той не е техен чиновник, а има роля, еквивалентна на дипломат на България
7 сеп 2017
Ще тръгнат ли още веднъж бежанците през Балканите
Въпреки напрежението сред Турция и Европейски Съюз, повтаряне на лятото на 2015 година е малко евентуално
20 авг 2016
Разковничето на бежанската рецесия
Дали съглашението сред Европейски Съюз и Турция ще проработи ще се реши в Гърция, където десетки хиляди бежанци остават хванати в капан
13 мар 2016
Сделка с шейтана
Европейски Съюз няма различен избор да ограничи бежанския поток с изключение на партньорство с Турция. Проблемът е, че двете страни си дават обещание неща, които мъчно могат да изпълнят
11 мар 2016 Защо миграцията продължава да е толкоз разделяща тематика в Европейски Съюз две години след пика на бежанската рецесия?
В момента нито един от централните детайли на миграционната политика на Европейски Съюз не работи. И това е две години по-късно. С едно изключение – Холандия, на страните в Европейски Съюз им лишава години, до момента в който вземат дефинитивно решение кой има или няма потребност от даване на леговище. Всички страни без изключение се провалят във връщането на тези, които не получават бежански статут, само че по този начин или другояче остават. Преди две години Европейски Съюз одобри проект за квоти за разселване, който не реши нито един проблем, само че отвори дълбоки идеологически и политически разделения в Европа. Европейски Съюз има Дъблинския правилник, който би трябвало да споделя къде се вземат решение случаите на искане на леговище. Той не работи към този момент двадесет години. Не работи и сега. Европейски Съюз продължава да няма отговор какво да прави с основна своя политика и е мощно разграничен.
Какъв е урокът от неуспеха с квотите?
Беше неточност да се стартира дебата с разселването. Две години по-късно имаме релокирани към 30 хиляди души. Квотите се провалиха не тъй като Унгария искаше да се провалят, а тъй като бяха зле замислени. Италия и Гърция не са сигурни, че релокацията в действителност им оказва помощ, тъй като тя би трябвало да е част от политика, която обгръща и противозаконните пристигания. Разселваме един човек от Гърция, само че в това време идват трима нови. Ако имаме развой, при който можем да направляваме броя на идващите и да връщаме тези, които нямат потребност от протекция в Европейски Съюз, то тогава релокирането на получили статут на бежанци е почтена политика. Но ние не вършим това. Ние разселваме търсещи леговище.
Последното предложение на Европейската комисия за промяна на дъблинската система, което ще се разисква в идващите месеци и още веднъж провокира толкоз несъгласия, няма да проработи, даже да бъде признато. Ето за какво се надявам, че българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, въпреки да би трябвало да работи с това, което сега е поставено на масата, да бъде задоволително мъдро, с цел да разбере, че същинското решение за Европа е в смяна на дебата. Ние нямаме потребност от нови регулации. Просто би трябвало да се снабдим с инструментите за използване на това, което към този момент сме приели - да вземем за пример съглашението сред Европейски Съюз и Турция. Ако то се извършва по този начин, както е замислено, ще бъде от изключителна значимост за Гърция, Балканите и целия Европейски Съюз.
Как може България в ролята си на ръководител на Съвета на Европейски Съюз да промени дебата?
Може да се реализира доста, в случай че България постави на масата следните прагматични въпроси. Първо, близо 9 хиляди души са пристигнали в Гърция за последните два месеца. Бройката още веднъж е тръгнала съществено нагоре. Ако не престават със същата скорост, това значи към 60 хиляди пристигнали за година. Релокирането на 20 хиляди от тях не е решение за Гърция. Вместо това би трябвало да намерим метод да понижим броя на идващите.
Това значи, че първо трябват бързи и обективни процедури по предоставяне на леговище, които да отсяват кой има потребност от протекция и кой може да бъде върнат в Турция. За да стане това, са нужни запаси – преводачи, админи, съдии. Това, което може да направи България, е да попита Гърция от какво има потребност и да попита останалите страни в Европейски Съюз какво са подготвени да създадат, за спрат нещастието по гръцките острови. Нужно е да се придвижи най-хубавият европейски опит по предоставяне на леговище - холандската система, където решенията се взимат за шест седмици, в това число минаването през съда на първа инстанция - в района на Егейско море.
Второ, въпросът е по какъв начин Европейски Съюз може да извърши обещанията си към Анкара във връзка с разселването на бежанци от Турция. Ако България каже, че също е подготвена да взе участие в разселването (примерно с 500 души) и призове останалите в Европейски Съюз да го създадат, това ще е мощен сигнал. Не всички ще вземат участие, само че някои ще го създадат. В подмяна Турция ще има тласък да извърши своята част от договорката.
И трето, би трябвало да имаме спор за Средиземноморието по какъв начин да успеем да накараме африканските страни, източник на миграция – Нигерия, Сенегал, Гамбия – да одобряват назад жителите си, които не получат протекция в Италия. В противоположен случай хората ще не престават да прииждат и да рискуват живота си, тъй като знаят, че без значение дали получат протекция или не, те ще останат в Европа.
Това са три доста прагматични въпроса – по какъв начин да се подобрят изискванията на гръцките острови, по какъв начин да се приложи съглашението с Турция и по какъв начин да преговаряме с африканските страни. Нито един от тези въпроси не включва комплицирано ново законодателство.
Но има други спънки. Например самата Гърция заради опасения за националния си суверенитет не желае европейски служители да имат правото да вземат решение кой да остане. Как може Атина да бъде уверена да одобри помощ?
Не мисля, че е проблем на суверенитет, тъй като никой холандец няма да взима решение кой остава в Гърция. Това ще вземат решение гръцките управляващи. Но може да имаме пилотен план, по който Европейски Съюз изпраща повече длъжностни лица, които да обработват случаите, а Гърция да назначи повече апелативни панели, които да ги вземат решение. В подмяна някои страни от Европейски Съюз - да вземем за пример Германия, Швеция и Франция - могат да кажат, че ще продължат непринудено да разселват хора от Гърция.
Това е в полза на Гърция, тъй като сегашният режим е допустимо най-лошият и има действителен риск да докара до неуспех на съглашението сред Европейски Съюз и Турция. И тогава Гърция ще пострада най-силно. Не става въпрос да се постанова нещо на Гърция, а да се работи дружно с гръцкото държавно управление. България може да прави това в идващите шест месеца. Това е евентуално най-важното и в същото време напълно допустимо за разрешаване предизвикателство пред българското председателство. България е в добра позиция да структурира и модерира разумен спор, който да докара до триумф на миграционната политика на Европейски Съюз.
Споразумението с Турция, за чийто проектант сте считан, работи отчасти. Какво е нужно, с цел да се приложи изцяло?
Три неща работят. Първо, броят на идващите спадна фрапантно - от 140 хиляди души през първите три месеца на 2016 година до 4 хиляди през зимата на 2017 година Второ, броят на удавилите се също понижа фрапантно. И трето, Европейски Съюз относително бързо и дейно дава средства за бежанците в Турция.
Но има и три детайла, които не проработиха. Първо, приемните условия на гръцките острови са срамни. Второ, процедурите за култивиране на молбите за леговище не престават да са мудни и затова доста малко хора биват връщани в Турция. Трето, обещанието, което някои страни от Европейски Съюз дадоха на Турция - да разселят огромен брой бежанци от страната по легален метод, не се съблюдава. Броят на разселените в Германия и Холандия остава невисок.
Ако работим по тези три въпроса, съглашението може да бъде огромен триумф за Европейски Съюз. Това е в интерес както на Германия, по този начин и на Унгария, както на правозащитните групи, по този начин и на вътрешните министри. И е напълно допустимо. Вместо да водим идеологически диспути за ненужни ограничения, дано се фокусираме върху това, което можем да създадем, което работи и избавя животи.
Каква е вероятността Европейски Съюз да подписа с африканските страни съглашение от вида на това с Турция?
Основата на договорката с Анкара е, че тя се съгласява да одобри назад тези хора, за които Европейски Съюз реши, че са в сигурност в Турция. Анкара прави това, тъй като има интерес. Подобно съглашение няма по какъв начин да бъде подписано примерно с Либия, Мали или Нигер, защото те не могат да подсигуряват сигурност.
Но може да има съглашение с Нигерия, която да се съгласи да ще одобри назад всеки нигериец, дошъл в Италия примерно след 1 януари 2018 година, за който се реши, че няма потребност от протекция. В подмяна би трябвало да предложим на Нигерия някакъв тип легален достъп до Европа за нейните жители - стипендии, визи. Подобна договорка ще даде резултат незабавно, тъй като в случай че нигерийците осъзнаят, че не би трябвало да рискуват живота си, тъй като шансът да бъдат върнати в родината си е 80%, броят на противозаконните пристигания в Либия и оттова в Италия ще спадне мигновено. Това е същинският урок от съглашението с Турция - допустимо е да се съблюдава Конвенцията за бежанците на Организация на обединените нации и въпреки всичко да се управлява противозаконната миграция, в случай че предложиш на страните нещо съществено, с цел да станат твои сътрудници, и в случай че си кадърен да взимаш бързи решения кого можеш да върнеш. Това е ключът.
Като ви слуша човек, оправянето с миграцията звучи елементарно, разумно и правяемо. Защо Европейски Съюз не съумява да го направи?
За да си отговорим, би трябвало да се запитаме по какъв начин се стигна до съглашението сред Европейски Съюз и Турция. То се случи, първо, тъй като в оня миг немският канцлер Ангела Маркел и министър председателят на Холандия (която тогава беше ръководител на Съвета на ЕС) Марк Рюте в продължение на месеци вложиха цялата си политическа сила в постигането на договорка с Турция. Второ, самата Турция реши, че е в неин интерес да има сходно съглашение.
В момента тези два детайла липсват. Няма внимание на равнище министър председатели към мигрантската рецесия в Егейско море и Средиземноморието. Това е нещо, което българското председателство може да направи - да помоли някогашен министър председател или външен министър от Франция, Холандия или Швеция да вземем за пример да стане специфичен делегат на Европейски Съюз по миграцията, който да оказва помощ в диалозите с министри в Гърция и Турция за това по какъв начин договорката с Анкара да се трансформира в триумф. Иначе сега няма кой да поеме ролята, която Меркел и Рюте изиграха през 2016 година Това е единият отговор на въпроса - липсва ни инструментът.
И вторият отговор е, че имаме неправилен спор. Говорим за разселване, което не знаем по какъв начин да създадем, само че не приказваме по какъв начин да създадем бърза и качествена система за предоставяне на леговище, която да работи там, където е най-нужна - по границите на Европейски Съюз. А знаем, че такава съществува.
Надеждата ми е българското председателство да насочи дебата към това по какъв начин да имаме пилотен план, който с поддръжката на Европейски Съюз да придвижи холандската система в Гърция и Италия. С слагането на сходни въпроси може да стартира да се работи по практичните проблеми. Но първо би трябвало да се сложи верният въпрос. Опасността е вместо това доста сила и политически капитал да бъдат прахосани в радикални решения, които или ще се провалят, или няма да трансформират нищо. Това ще бъде във щета на гранични страни като Гърция, Италия и България и може да унищожи Шенген.
Гералд Кнаус е създател и ръководител на неправителствената организация " Европейска самодейност за непоклатимост " (ESI), както и член на Европейския съвет за външна политика. След като следва в Оксфорд, Брюксел и Болоня, той преподава стопанска система в Украйна (1993-1994 г.) а след това работи в неправителствени организации в България и Босна и Херцеговина, както и в задачата на Организация на обединените нации в Косово. Тай е един от създателите на термина " хайверна дипломация ", употребен в обявата му " Европа и Азербайджан: Краят на срама ". Кнаус е измежду най-влиятелните анализатори в Европа по мигрантската тематика, като немската преса го назова " Човекът, който измисли договорката с Турция за бежанците ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ