© Цветелина Белутова Няколкостотин хиляди българи вече са прекарали COVID-19.

...
© Цветелина Белутова Няколкостотин хиляди българи вече са прекарали COVID-19.
Коментари Харесай

Наистина ли 280 хил българи са изкарали COVID-19 на крак?

© Цветелина Белутова " Няколкостотин хиляди българи към този момент са прекарали COVID-19 ". Това изказване от дълго време циркулира в избрани професионални среди, като един от най-горещите му бранители е доцент Атанас Мангъров, шеф на клиниката по детски инфекциозни заболявания и обществен критик на дейностите на щаба. По негово виждане новият ковид не е доста по-различен и рисков от грип и колкото по-бързо го прекарат всеобщо по-младите и здрави хора, толкоз по-добре - ще има групов имунитет.

Мнението му споделят и други лекари, а в последния месец натрупването на повече обществени данни от тестванията им дава опция да защитят изказванията си, употребявайки числата. Днес пред bTV доцент Мангъров разгласи, че " към 280 000 са имали контакт с Covid-19 ". Огромната част от тях не са го усетили и не са го разбрали ". Изводът му се базира на данните от проби направени в 33 лаборатории в цялата страна, които през вчерашния ден бяха обобщени и публикувани от доктор Георги Тодоров, лабораторен доктор и притежател на " Прима лаб " в Русе .

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Според тях от 61 000 души, тествани с PCR, 2300 са позитивни или 3.78% от всички. Също по този начин 31 000 души са тествани с кръвни проби за антитела и от тях 1200 души са имали такива, което е 3.88%. Това съгласно Мангъров и сътрудника му доктор Тодоров, значи, че почти 4% от седеммилионното население на страната е имало допир с вируса или към 280 000 души. Доцентът също по този начин съотнася броя на смъртните случаи не към броя на действително диагностицираните, а към този сбор хипотетично прекарали вируса 280 хил души и по този начин получава смъртност от към 0.04 % - по-малка даже от тази при елементарния сезонен грип. По същия метод се извежда и съотношението на хоспитализациите, което се оказва едвам 0.12%.

Подобно пояснение на данните обаче е подвеждащо. Посочваните от доцент Мангъров 280 хиляди (всъщност 271 хиляди съгласно резюмето на доктор Тодоров) преболедували не са факт, а експтраполация, а посочваната ниска смъртност и ниското равнище на хоспитализации са догатки, основани на тази екстраполация. Тя самата обаче е спекулативна по ред аргументи:

1. Направените дотук проби не са представителни и от тях не могат да се вадят заключения за здравния статус на цялото население на България. През последните два месеца проби с PCR по линия на здравните управляващи са правени най-вече на хора със признаци и на техни контактни лица, както и на хора от рискови групи, в огнища на болестта и така нататък Така е доста по-логично да се одобри, че съотношението болни/здрави измежду тестваните хора е неколкократно по-голямо, в сравнение с би било в цялото население. Резултатите от тестването против възнаграждение в частните лаборатории също са надалеч от представителни. Първо, тъй като те не са налични за всички - цената е ограничителен фактор, а различен е местоположението - частните лаборатории са ситуирани в по-големите градове, които по принцип са по-благоприятна среда за развиване на епидемията. И второ, през тях съгласно наблюденията на работещи в самите лаборатории минават също най-вече хора, които имат или са имали скоро признаци или считат, че са били изложени на риск. Реално по-правдива картина биха посочили данните от всеобщите проучвания, които сега вършат огромните работодатели в България измежду чиновниците си. Тези данни обаче не са разграничени от общите и не са обществено налични, с цел да могат да се проучват в целокупност. Знае се да вземем за пример, че една от огромните търговски вериги не е засякла нито един случай измежду над 2800 тествани служителя. 14 случая пък бяха засечени в завода за авточасти на Kostal в Пазарджик, който е най-големият у нас и в него работят над 2 хиляди души. Това демонстрира много ниски равнища на заболеваемост - за каквото приказват и формалните данни.
2. Данните от лабораториите не са изцяло ясни. Официално от щаба регистрират направени малко над 70 хил PCR теста. Принципно на всеки пациент със подозрения за ковид се вършат по няколко теста, до момента в който се потвърди заболяването и по-късно (при повечето) да се потвърди оздравяването им. Досега от щаба в никакъв случай не са посочвали броя на тестваните хора, а единствено броя на направените проби, за което и постоянно са подложени на критика. В резюмето на доктор Тодоров обаче се приказва за 61 хил души, тествани с PCR. Отделно в резюмето на лабораторните данни има и 31 хил души, тествани за антитела. Не излиза наяве обаче дали хората, изследвани с PCR и тези с бързи проби са разнообразни, или част от тях се припокриват - т.е. дали еднакъв човек е бил тестван и с двата типа проби. Ако има припокриване, това би понижило посочения % на инфектираните.
3. Проблемите с недостоверните резултати от бързите проби Здравните експерти в международен мащаб се сплотиха към мнението, че серологичните проби всеобщо към момента са значително неточни. Дори тези, които дават по-коректни резултати при изпробването им, не са минали инспекцията на времето - с цел да се потвърди изцяло коректността им би трябвало да се създадат изследвания с голям брой фокус групи и хиляди участници. До момента никой не е приключил сходно изследване, а тествете се пускат на пазара поради спешността на обстановката. Проучванията с бързи проби у нас - като се изключи че би трябвало да се одобряват с едно мислено, също по този начин не демонстрираха еднопосочна картина, както означи тази заран и ръководителят на щаба ген. Мутафчийски. В Банско, където имаше наложена цялостна карантина поради огнище в ски зоната, позитивни за антитела са 112 от изследвани 2200 души - или малко над 5%. В същото време проучване през април измежду над 1000 служители на реда сподели едвам 7 позитивни теста, сходни бяха резултатите и измежду тестване на над 1000 военни. Това накара представители на щаба да стигнат до извода, че българското население е всеобщо " девствено " във връзка с ковид. В Пловдив сега се организира всеобщо тестване на инцидентен принцип, от което обаче към момента няма резултати. Големи очаквания, че популацията всеобщо към този момент е имало допир с заболяването - с десетки пъти повече, в сравнение с могат да засекат тестванията, в действителност имаха доста страни. Надеждите за групов имунитет обаче не се оправдаха даже в най-засегнатите страни - Съединени американски щати, Италия, Испания и други Само преди 2 дни резултатите от Мадрид - най-масово и тежко наранена столица в света, демонстрираха едвам 5% население с антитела. 4. Измерването на смъртността по време на пандемия е извънредно мъчно и отваря необятни варианти за спекулации

Изчисленията на доцент Мангъров и компания сочат към смъртност у нас от 0.04%, което е доста ниска стойност - под тази за грип, която в международен мащаб е към 0.1%. Така, съгласно него, то потвърждава убеждението му, че новият ковид не е по-опасен от грипа. Насред пандемия обаче същинската смъртност се мери мъчно, още повече, когато става дума за непозната болест, чиито проявления още не са добре проучени. Коронавирусът не постоянно убива директно - доста постоянно предизвиква съдбовни проблеми във значими органи - бъбреци, сърце и други Смъртта на хиляди хора, изключително възрастни, в редица страни остава недоказана дали е поради ковид или не, като не всички са тествани. На процедура страните даже нямат идентична методология за преброяване на жертвите. Така изчисляването на смъртността е отворено за тълкования. Наскоро да вземем за пример професор Джон Йоанисис от Станфорд пусна проучване, което твърди че смъртността от ковид е сред 0.02%-0.4%, т.е в обсега на тази от грип. За база той употребява 12 обособени проучвания на групи хора с проби за антитела, като взима броят на тези с позитивни резултати за основа. Методите му обаче са мощно подложени на критика от други учени, които показват както минусите на тези проби, по този начин и избирателността на проучванията - едно от тях да вземем за пример е измежду проби от кръвни донори, които кардинално са в доста положително здраве. Но не е включено да вземем за пример испанското изследване за антитела, което води към извод за най-малко към 1.4% смъртност. 5. Огромното разминаване с формалните данни

За съвсем пет месеца битка с новия вирус към този момент е ясно, че мнозина карат заболяването безсимптомно, което навежда на мисълта, че заболеваемостта в действителност е по-висока, в сравнение с се потвърждава с проби. Колко тъкмо по-висока обаче и далисъотношението е идентична на всички места по света остава неразбираемо. Единствените обстоятелства, както неведнъж са отбелязвали и от СЗО, са тези, които ни разкрива диагностиката и емпиричността. За България в действителност те демонстрират една напълно естествена, средностатистическа картина: Диагностицираните с ковид у нас са малко над 2300 души или 335 души на 1 млн население. По този индикатор страната ни заема 91 място от общо 215 страни. 120 са жертвите на заболяването, което е 17 смъртни случая на 1 млн население. По този индикатор България е на 68-о място от 215 страни. Смъртността (или по-скоро - съотношението сред регистрирани случаи и умряли заразени) от към 5.2 %, която е съпоставима с тази в доста други страни - приблизително за света публично тя e 6.5%. Към момента в България има 1500 дейни случая, от които към 290 са приети в болница (19%), а 31 са в интензивни отделения (2%). Тези данни изцяло съответстват със междинните стойности за света, които са към 20% приети в болница и 2% сериозни случаи. Aко приемем за вярна една от междинните стойности на смъртността (например тази от Мадрид - 1.4%) и пресметнем броя на хората, срещнали се с вируса в България през умрелите досега тук (120 човека), това значи че инфектирани са били 8571 индивида. Иначе казано открити са 27% от всички инфектирани, което още веднъж е в междинните стойности на това, което се допуска, че се случва по света. Друга формула имат в пък в българския спешен щаб, съгласно който с проби съумяваме да намерим 1 на 6 болни. Ако това е по този начин, то засегнатите от заболяването у нас са малко над 13 800 индивида - доста повече от формалната численост, само че доста надалеч от посочваните от доктор Тодоров и доцент Мангъров 270-280 хиляди. При тази заболеваемост смъртността би спаднала под 1% - ниска, само че не и несрещана дотук стойност (тя е сходна да вземем за пример в по-слабо засегнатите немски провинции). Официалните данни в действителност не демонстрират някакво чудодейно протичане на заболяването в България - със стотици хиляди инфектирани, само че единствено шепа тежко заболели и умряли. Напротив - ниският брой на жертвите на вируса в действителност приказва, че болестта до момента не е била необятно публикувана у нас и точно това прави България застрашена от възможна втора вълна.
Щеше да е хубаво доцент Мангъров да е прав. Уви, този път най-вероятно не е.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР