Мнения Daily - Защо Борисов не посегна на Порожанов
© Цветелина Белутова Нима водачът на ГЕРБ е нивомерът за морал и издава присъди и индулгенции?
Власт в сянка
Защо Борисов не посегна на Порожанов
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък От коментар на Емилия Милчева за " Дойче Веле "
Министър-председателят Бойко Борисов не се поколеба да изхвърли като непотребен баласт един от родителите на ГЕРБ - Цветан Цветанов, правосъдния министър Цецка Цачева и още няколко по-дребни фигури след разкритията в " Апартаментгейт ", само че се запъна за земеделския министър Румен Порожанов. Оказа се, че Порожанов се употребява с по-голямо доверие от правилния сподвижник Цветанов, от преданата Цачева, от партийната вяра Делян Добрев, напуснали постове по знак на Лидера. Дали тъй като той е от квотата във властта, която не Борисов е избирал?
Разследващият уебсайт Биволъ и вестник " Сега " извадиха нескрито обстоятелството, че от имуществената декларация на Порожанов за 2017 година, подадена пред Антикорупционната комисия, липсват покупко-продажби за жилища в София и за земи в Банкя, осъществени от брачната половинка му. Налице са две версии, които водят до един и същи резултат - данните за покупко-продажбите ги няма в декларацията на земеделския министър, тъй като брачната половинка му не е вписана като... брачна половинка.
Дали Борисов този път ще смъкна доверието си от земеделския министър, откакто подмина абсурда с " къщите за посетители " - издигнатите с европейски средства частни резиденции на хора, свързани с властта. Порожанов, най-дългогодишният началник на Държавен фонд " Земеделие ", по чието време са осъществени множеството планове, твърди, че ДФЗ е направил всички " чекове " от позиция на условията за риск, разбор и инспекция. Под напора на събитията обаче прокуратурата стартира инспекции на плановете и активността на фонда.
Земеделският министър към този момент разгласи, че е подготвен да си подаде оставката, в случай че Борисов му я изиска. Нима един човек, бил той министър председател и водач на ръководеща партия, е нивомерът за морал и издава присъди и индулгенции, вместо правосъдната система? Ако изиска оставка - значи има нещо гнило, в случай че не изиска - значи всичко е наред, като че ли се намираме в зората на човечеството и апотеоза към живите богове, не в народна власт от ХХI век.
Разкритията за подозрително имане на хора от властта надали ще спрат до жилищата и къщите за посетители. С ограничението на лакомията за повече притежания, свойствена на хората, могат обаче да се оправят единствено работещи институции и самостоятелна правосъдна система, не еднолични решения за оставки на този или оня.
Заради огромните европейски запаси, разпределяни в региона на земеделието, и при Сакскобургготски, и в тройната коалиция, и в кабинета " Орешарски " земеделският министър, надлежно управата на фонда, бяха от квотата на Движение за права и свободи. Кариерното развиване на Порожанов стартира при кабинета НДСВ-ДПС, когато оглавява борда на " Булгартабак холдинг " - сигурен знак, че се употребява с доверието на партията на Доган. В първото държавно управление на Борисов бе шеф на кабинета на министъра на финансите Симеон Дянков, а през 2011 година без конкурс беше назначен за шеф на Държавен фонд " Земеделие ". Доказателство, че се употребява с изключително огромно доверие е престоят му в управлението на Българската банка за развиване (ББР), също и изборът му за министър на финансите в служебния кабинет " Близнашки ", назначен от президента Росен Плевнелиев.
Оставка на Порожанов няма да докара до радикални промени в работата на фонд " Земеделие ", само че тя, както и идващото предопределение ще покажат може ли да се опълчи Борисов на неназования публично трети сътрудник в обединението - или ще продължи да се употребява с доверието му.
----------
Изучаването на майчин език би трябвало да е въпрос на свободен избор.
Език мой – зложелател мой
За Анкара всеки мохамеданин на Балканите е турчин
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Не бих влизал в спор за явни неща - като да вземем за пример за изгодата от чуждоезиковото образование и за свободата да се учи всеки език - бил той майчин или непознат. Бих желал единствено да припомня подтекста, в който идва това изявление на дипломат Улусой.
Фотограф: Анелия Николова
От две десетилетия (може би повече), Движение за права и свободи оказва напън за приемане на закон, който да направи проучването на майчин език - друг от българския - наложително, а не на свободно избираем принцип, както е в този момент. Поредица от благовидни причини съпровождат тази рекламация, само че останалите партии в Народното събрание не са съгласни да поддържат настояването заради една съществена причина. Движение за права и свободи е не просто партия, а етнокорпоративна пирамида, която управлява напълно стопанския, политическия и общностния живот на българските турци и мюсюлмани.
Ако проучването на майчин език стане наложително, посредством своя властнически надзор върху общностите Движение за права и свободи ще разполага с изключение на всичко друго и с директна опция да дефинира кой е турчин и кой - не. Да не забравяме, че за публична Анкара всеки мохамеданин на Балканите е турчин - може би като се изключи албанците. Това е механизмa, посредством който потурчването на българските помаци и на огромни групи роми - мюсюлмани може да бъде сполучливо завършено.
Затова българската страна упорства проучването на майчин език да бъде свободно избираемо, с цел да подхожда на свободата на самоопределяне на българските жители, без значение от вероизповеданието и произхода им. Този модел на свободен избор на чуждоезиково образование е демократичен, доколкото се основава върху свободата на родителите и самите възпитаници да изберат съгласно ползите си разновидности на чуждоезиково образование.
Разбира се, сходен демократичен режим на чуждоезиково образование не удовлетворява представителите на публична Анкара у нас, както и избрани турски националистически среди на лично българска почва. Поредният претекст е също благовиден - да се приказва езикът на вложителя, в тази ситуация турски и да се уголемяват турските вложения. Можем да се поинтересуваме - в предприятията, построени с немски вложения, немски език ли се приказва? В американските ТЕЦ-ове " Марица-Изток " британският език ли е формален език на професионално другарство?
А другояче - дипломат Улусой не е споделил нещо обидно. Подхвърлил е една концепция, опакована като полуприкрито искане. Ако мине - мине. Ще се създадат идващите стъпки. Пак по този начин - усул, усул. Знаем си номерата, не се познаваме от през вчерашния ден.
Между другото - аз също предлагам проучването на турски език на всички българи, които имат интерес към южната ни съседка, както в областта на бизнеса, по този начин и в областта на културата. Интересен език е и е врата към една просвета, която хем ни е позната, хем изненадва с голям брой нови и непредвидени открития.
---------
Не са нужни законови промени, а функциониращи институции.
Усестърн
Промените за неизбежната защита ще основат повече проблеми
От коментар на Иван Брегов в седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система
Преди малко повече от година, в резултат на битов случай публичното внимание бе привлечено от чисто човешки проблем – в правото си ли е бил един пловдивски доктор, стреляйки по лице, пробвало да извърши кражба? Крайността на мненията се укрепи от оскъдицата на обстоятелства.
Фотограф: Цветелина Белутова
Но чисто човешкият проблем има строго юридически темперамент и визира няколко въпроса:
- Защитени ли са в задоволителна степен правата на българските жители?
- Ако отбраната не е в задоволителна степен, кой е виновен за това – неприятните закони или неприятното използване на законите?
- Необходима ли е смяна и в каква посока?
На пръв прочит властта посегна към най-лесното решение – с цел да няма отговорни институции и техните ръководители, отговорен се оказа законът. И се почна познатата популистка игра – министър прави комисия, работна група бистри незабавни промени, подвига се звук, а след това всичко потъва в забвение. Година по-късно проблемите в работата на институциите са забравени, само че желанието да бъде изменен Наказателният кодекс не стихват.
Така приложението на неизбежната защита преди дни бе изменено на първо четене от Народното събрание. Накратко, съгласно гласувания текст вместо по-лесно приложение се стига до сложна за използване казуистика, която не може изчерпателно да обхване всички вероятни случаи. Така нито самоотбраняващият се ще бъде в задоволителна степен предпазен, нито нападателят овъзмезден, нито правоприлагащият ще има преценка.
Въпреки познатите похвати на политическо равнище, случаи като този в Пловдив не са безапелационен мотив да се трансформира институтът на неизбежната защита, написан в Наказателния кодекс.
Първо, проблемите са повече институционални и изискват не законови промени, а промени при действието на институциите. И това се потвърждава неведнъж и многозначително – съперниците на правосъдната промяна се пробваха през 2015 година да подменят институционалното подсилване на съда и да отрекат потребността от отчетна прокуратура с оферти за промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Така неприятен се оказа наказателният развой, а не прилагащата го прокуратура в доказване на закононарушенията. Сега пък се променя Наказателният кодекс вместо да се обърне внимание на правоохранителните органи в лицето на Министерство на вътрешните работи и прокуратурата.
Вторият огромен проблем, който не можем да отхвърляме, е че за тъждество пред закона в България мъчно може да се приказва, когато в затънтените елементи на страната уязвимите групи от възрастни хора са оставени без никаква поддръжка. Така жителите на малко българско село са по-малко равни от живеещите в града. Как тогава ще се приложи измененият Наказателен кодекс, в случай че няма институция, която да го приложи?
Третият проблем е за смисъла от изтърпяване на наказване от наказаните. Наказателната принуда, лишена от обществена работа с причинителите на закононарушения, затвърждава непригодността им да бъдат част от което и да е общество – т.е. и тук би трябвало работа от страна на институциите с хората. Но лицата на изпълнителната власт и дума не загатват за това, а Главният прокурор приказва единствено кои не са хванатите и по какъв начин не може да им се приложи наказването.
Промяната на законите под претекст " Хората по този начин желаят " /твърдения на вътрешния министър/ може да докара обществото ни до такава степен, че в бъдещата конституция да написа, да вземем за пример, " ненавиждаме ромите, ще има безвъзмездна храна и ток за всички ", тъй като хората по този начин желаят. Но по какъв начин тогава ще живеят останалите български жители, които може и да не желаят тъкмо това?
Власт в сянка
Защо Борисов не посегна на Порожанов
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък От коментар на Емилия Милчева за " Дойче Веле "
Министър-председателят Бойко Борисов не се поколеба да изхвърли като непотребен баласт един от родителите на ГЕРБ - Цветан Цветанов, правосъдния министър Цецка Цачева и още няколко по-дребни фигури след разкритията в " Апартаментгейт ", само че се запъна за земеделския министър Румен Порожанов. Оказа се, че Порожанов се употребява с по-голямо доверие от правилния сподвижник Цветанов, от преданата Цачева, от партийната вяра Делян Добрев, напуснали постове по знак на Лидера. Дали тъй като той е от квотата във властта, която не Борисов е избирал?
Разследващият уебсайт Биволъ и вестник " Сега " извадиха нескрито обстоятелството, че от имуществената декларация на Порожанов за 2017 година, подадена пред Антикорупционната комисия, липсват покупко-продажби за жилища в София и за земи в Банкя, осъществени от брачната половинка му. Налице са две версии, които водят до един и същи резултат - данните за покупко-продажбите ги няма в декларацията на земеделския министър, тъй като брачната половинка му не е вписана като... брачна половинка.
Дали Борисов този път ще смъкна доверието си от земеделския министър, откакто подмина абсурда с " къщите за посетители " - издигнатите с европейски средства частни резиденции на хора, свързани с властта. Порожанов, най-дългогодишният началник на Държавен фонд " Земеделие ", по чието време са осъществени множеството планове, твърди, че ДФЗ е направил всички " чекове " от позиция на условията за риск, разбор и инспекция. Под напора на събитията обаче прокуратурата стартира инспекции на плановете и активността на фонда.
Земеделският министър към този момент разгласи, че е подготвен да си подаде оставката, в случай че Борисов му я изиска. Нима един човек, бил той министър председател и водач на ръководеща партия, е нивомерът за морал и издава присъди и индулгенции, вместо правосъдната система? Ако изиска оставка - значи има нещо гнило, в случай че не изиска - значи всичко е наред, като че ли се намираме в зората на човечеството и апотеоза към живите богове, не в народна власт от ХХI век.
Разкритията за подозрително имане на хора от властта надали ще спрат до жилищата и къщите за посетители. С ограничението на лакомията за повече притежания, свойствена на хората, могат обаче да се оправят единствено работещи институции и самостоятелна правосъдна система, не еднолични решения за оставки на този или оня.
Заради огромните европейски запаси, разпределяни в региона на земеделието, и при Сакскобургготски, и в тройната коалиция, и в кабинета " Орешарски " земеделският министър, надлежно управата на фонда, бяха от квотата на Движение за права и свободи. Кариерното развиване на Порожанов стартира при кабинета НДСВ-ДПС, когато оглавява борда на " Булгартабак холдинг " - сигурен знак, че се употребява с доверието на партията на Доган. В първото държавно управление на Борисов бе шеф на кабинета на министъра на финансите Симеон Дянков, а през 2011 година без конкурс беше назначен за шеф на Държавен фонд " Земеделие ". Доказателство, че се употребява с изключително огромно доверие е престоят му в управлението на Българската банка за развиване (ББР), също и изборът му за министър на финансите в служебния кабинет " Близнашки ", назначен от президента Росен Плевнелиев.
Оставка на Порожанов няма да докара до радикални промени в работата на фонд " Земеделие ", само че тя, както и идващото предопределение ще покажат може ли да се опълчи Борисов на неназования публично трети сътрудник в обединението - или ще продължи да се употребява с доверието му.
----------
Изучаването на майчин език би трябвало да е въпрос на свободен избор.
Език мой – зложелател мой
За Анкара всеки мохамеданин на Балканите е турчин
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Не бих влизал в спор за явни неща - като да вземем за пример за изгодата от чуждоезиковото образование и за свободата да се учи всеки език - бил той майчин или непознат. Бих желал единствено да припомня подтекста, в който идва това изявление на дипломат Улусой.
Фотограф: Анелия Николова
От две десетилетия (може би повече), Движение за права и свободи оказва напън за приемане на закон, който да направи проучването на майчин език - друг от българския - наложително, а не на свободно избираем принцип, както е в този момент. Поредица от благовидни причини съпровождат тази рекламация, само че останалите партии в Народното събрание не са съгласни да поддържат настояването заради една съществена причина. Движение за права и свободи е не просто партия, а етнокорпоративна пирамида, която управлява напълно стопанския, политическия и общностния живот на българските турци и мюсюлмани.
Ако проучването на майчин език стане наложително, посредством своя властнически надзор върху общностите Движение за права и свободи ще разполага с изключение на всичко друго и с директна опция да дефинира кой е турчин и кой - не. Да не забравяме, че за публична Анкара всеки мохамеданин на Балканите е турчин - може би като се изключи албанците. Това е механизмa, посредством който потурчването на българските помаци и на огромни групи роми - мюсюлмани може да бъде сполучливо завършено.
Затова българската страна упорства проучването на майчин език да бъде свободно избираемо, с цел да подхожда на свободата на самоопределяне на българските жители, без значение от вероизповеданието и произхода им. Този модел на свободен избор на чуждоезиково образование е демократичен, доколкото се основава върху свободата на родителите и самите възпитаници да изберат съгласно ползите си разновидности на чуждоезиково образование.
Разбира се, сходен демократичен режим на чуждоезиково образование не удовлетворява представителите на публична Анкара у нас, както и избрани турски националистически среди на лично българска почва. Поредният претекст е също благовиден - да се приказва езикът на вложителя, в тази ситуация турски и да се уголемяват турските вложения. Можем да се поинтересуваме - в предприятията, построени с немски вложения, немски език ли се приказва? В американските ТЕЦ-ове " Марица-Изток " британският език ли е формален език на професионално другарство?
А другояче - дипломат Улусой не е споделил нещо обидно. Подхвърлил е една концепция, опакована като полуприкрито искане. Ако мине - мине. Ще се създадат идващите стъпки. Пак по този начин - усул, усул. Знаем си номерата, не се познаваме от през вчерашния ден.
Между другото - аз също предлагам проучването на турски език на всички българи, които имат интерес към южната ни съседка, както в областта на бизнеса, по този начин и в областта на културата. Интересен език е и е врата към една просвета, която хем ни е позната, хем изненадва с голям брой нови и непредвидени открития.
---------
Не са нужни законови промени, а функциониращи институции.
Усестърн
Промените за неизбежната защита ще основат повече проблеми
От коментар на Иван Брегов в седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система
Преди малко повече от година, в резултат на битов случай публичното внимание бе привлечено от чисто човешки проблем – в правото си ли е бил един пловдивски доктор, стреляйки по лице, пробвало да извърши кражба? Крайността на мненията се укрепи от оскъдицата на обстоятелства.
Фотограф: Цветелина Белутова
Но чисто човешкият проблем има строго юридически темперамент и визира няколко въпроса:
- Защитени ли са в задоволителна степен правата на българските жители?
- Ако отбраната не е в задоволителна степен, кой е виновен за това – неприятните закони или неприятното използване на законите?
- Необходима ли е смяна и в каква посока?
На пръв прочит властта посегна към най-лесното решение – с цел да няма отговорни институции и техните ръководители, отговорен се оказа законът. И се почна познатата популистка игра – министър прави комисия, работна група бистри незабавни промени, подвига се звук, а след това всичко потъва в забвение. Година по-късно проблемите в работата на институциите са забравени, само че желанието да бъде изменен Наказателният кодекс не стихват.
Така приложението на неизбежната защита преди дни бе изменено на първо четене от Народното събрание. Накратко, съгласно гласувания текст вместо по-лесно приложение се стига до сложна за използване казуистика, която не може изчерпателно да обхване всички вероятни случаи. Така нито самоотбраняващият се ще бъде в задоволителна степен предпазен, нито нападателят овъзмезден, нито правоприлагащият ще има преценка.
Въпреки познатите похвати на политическо равнище, случаи като този в Пловдив не са безапелационен мотив да се трансформира институтът на неизбежната защита, написан в Наказателния кодекс.
Първо, проблемите са повече институционални и изискват не законови промени, а промени при действието на институциите. И това се потвърждава неведнъж и многозначително – съперниците на правосъдната промяна се пробваха през 2015 година да подменят институционалното подсилване на съда и да отрекат потребността от отчетна прокуратура с оферти за промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Така неприятен се оказа наказателният развой, а не прилагащата го прокуратура в доказване на закононарушенията. Сега пък се променя Наказателният кодекс вместо да се обърне внимание на правоохранителните органи в лицето на Министерство на вътрешните работи и прокуратурата.
Вторият огромен проблем, който не можем да отхвърляме, е че за тъждество пред закона в България мъчно може да се приказва, когато в затънтените елементи на страната уязвимите групи от възрастни хора са оставени без никаква поддръжка. Така жителите на малко българско село са по-малко равни от живеещите в града. Как тогава ще се приложи измененият Наказателен кодекс, в случай че няма институция, която да го приложи?
Третият проблем е за смисъла от изтърпяване на наказване от наказаните. Наказателната принуда, лишена от обществена работа с причинителите на закононарушения, затвърждава непригодността им да бъдат част от което и да е общество – т.е. и тук би трябвало работа от страна на институциите с хората. Но лицата на изпълнителната власт и дума не загатват за това, а Главният прокурор приказва единствено кои не са хванатите и по какъв начин не може да им се приложи наказването.
Промяната на законите под претекст " Хората по този начин желаят " /твърдения на вътрешния министър/ може да докара обществото ни до такава степен, че в бъдещата конституция да написа, да вземем за пример, " ненавиждаме ромите, ще има безвъзмездна храна и ток за всички ", тъй като хората по този начин желаят. Но по какъв начин тогава ще живеят останалите български жители, които може и да не желаят тъкмо това?
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ