Още един съд констатира "практика за отстраняване на неудобни магистрати"
© Цветелина Белутова Из претекстовете на Софийския апелативен съд (САС)
" САС също приема, че се касае за процедура, която компрометира правилото за самостоятелност на правосъдната власт и основава незаконосъбразен прийом за премахване на неуместни магистрати от съответни производства или повлияване на решенията им в избрана посока. " Още по тематиката
Георги Гатев стигна до съда с тъжба поради отнетия му допуск до секретна информация
Атаката е против Националното бюро за надзор върху СРС от прокуратурата и ДАНС е неприемлива от позиция на правовия ред
7 сеп 2017
Георги Гатев остава без достъп до класифицирана информация, ще апелира в съда
Членът на бюрото за надзор на СРС стана жертва на офанзива от прокуратурата и ДАНС
23 авг 2017
Георги Гатев: Чрез мен прокуратурата и ДАНС нападат контрола върху СРС
Защита посредством цялостна гласност разгласи като отговор членът на НБКСРС
4 авг 2017
Адвокатурата изрази опасения от офанзивата против Националното бюро за надзор върху СРС
Георги Гатев е изискал парламентарната комисия за ревизира дали е бил обект на нелегално подслушване и следене
28 юли 2017
ДАНС лиши позволява до информация на Георги Гатев, въпросите остават
Няма изясненост какво нарушаване е направил зам.-председателят на бюрото за надзор върху СРС
27 юли 2017
Прокуратурата нападна Бюрото за СРС - били помагали на подслушвани магистрати
Атаката идва, откакто стана известно, че съдията по делото " Марешки " е наблюдаван половин година по донос на прокурор
24 юли 2017
Как прокуратурата " отстреля " арбитър по делото Марешки
По оскърбителен донос ДАНС и прокуратурата подслушват съдийски кабинет и нарушава тайната на съвещанието в името на.... запазване на съдийската самостоятелност
7 юли 2017 Втора правосъдна инстанция оправда варненския арбитър Светлозар Георгиев, станал цел на прокуратурата, откакто бе определен при инцидентното систематизиране за арбитър по делото " Марешки ". След Софийския градски съд и Апелативен съд - София ясно удостоверява, че в тази ситуация става въпрос за " процедура, която компрометира правилото за самостоятелност на правосъдната власт и основава незаконосъбразен прийом за премахване на неуместни магистрати от съответни производства или повлияване на решенията им в избрана посока ".
Съдия Георгиев бе подложен на шестмесечно тотално подслушване и следене по " оперативна информация " и сигнал на прокурора по делото " Марешки ", след което бе упрекнат по скалъпено обвиняване, че се опитвал да въздейства върху различен варненски прокурор по съответно дело на негов другар служител на реда. През април т.г. Софийският градски съд (СГС) оправда Георгиев по това обвиняване, а в този момент и Софийският апелативен съд (САС) удостовери тази оправдателна присъда.
Многозначителни са претекстовете в решението на САС, тъй като те удостоверяват всички опасения за прокурорски напън по съответни каузи, за недостатъци в закона и практиката, допускащи опция да се подслушват съдийски кабинети, където се организират тайните съдийски заседания, за неустойчива процедура по разгласяване на данните, получени със СРС, и най-много – за опити да се отстраняват неуместни магистрати по съответни каузи.
Случаят рефлектира и върху Бюрото за надзор върху СРС
Междувременно, опитите на прокуратурата и ДАНС да потулят абсурда с шестмесечното следене на Светлозар Георгиев по донос, предизвика офанзивата им против члена на Националното бюро за надзор върху СРС Георги Гатев. Координираната акция на ДАНС и прокуратурата докара до фактическото премахване на Георги Гатев посредством отнемането на позволява му до класифицирана информация с очевидно несъстоятелна процедура и измислени претекстове . Гатев бе отхвърлен след предложение на прокуратурата до ДАНС, а упреците против него бяха посочени в прессъобщение на прокуратурата, съгласно което той бил давал обяснения на подслушвани магистрати (един от тях бил Светлозар Георгиев) по какъв начин да си напишат заявките до Бюрото. Самите разпознати магистрати опровергаха тези изказвания, само че вън от това - те не съдържат данни за укоримо държание. Скандалът с отстраняването на Гатев занапред чака развиване в съда и в парламентарната комисия по СРС.
Предистория
Историята стартира през август 2015 година, когато наказателното дело против Веселин Марешки и Красимира Колева във Варненския областен съд е било разпределено посредством инцидентен асортимент на арбитър Георгиев. Няколко месеца по-късно, по оперативна информация и сигнал на прокурорката по делото Виолета Радева, че Георгиев се кани да получи рушвет от Марешки, с цел да му " помогне " по делото, ДАНС желае позволение за използване на всички типове специфични разследващи средства (СРС) по отношение на Светлозар Георгиев - наблюдаване, подслушване, следене, в това число и навлизане в служебния му кабинет в съда. Данни за рушвет от Марешки не се откриват, само че е засечен диалог на арбитър Георгиев с негов другар служител на реда, упрекнат, че си не запомнил ловната пушка на покрива на колата след лов, нарушавайки ограниченията за сигурност. Георгиев провел диалог с прокурорката по делото против служителя на реда - Здравка Задгорска, като й споделил персоналното си мнение, че казусът е незначителен, само че при ангажимента, че тя е тази, която ще реши какво да прави. Прокурор Задгорска внесла обвинителен акт против служителя на реда, само че съдът го освободил от наказателна отговорност и му наложил административна санкция от 1000 лева Прокуратурата не протестирала тази глоба.
Съдии и прокурори са разпитвани за дейностите си по съответни каузи
В последвалото следствие против арбитър Георгиев са разпитани всички участници в това дело – дознател, прокурори, арбитър, и на всички е задаван въпросът за какво по този начин са формирали позицията си по делото. Неизвестно за какво, разпитвани са и съдията и прокурорът по друго, към момента висящо дело – против варненски нотариус, като им е бил задаван въпрос дали арбитър Георгиев им е оказвал напън. Всички са отрекли.
Тази процедура на проверяващите органи обаче слага сериозен проблем. Разпитите на съдиите и прокурорите по делото против Светлозар Георгиев " безспорно нарушават конституционния им статут на магистрати, които следва да вземат решенията си по вътрешно разбиране ", написа САС и прибавя, че техните актове могат да бъдат следени само по реда на инстанционния надзор. В случая прокурори и съдии са разпитвани неприемливо и незаконосъобразно за това по какъв начин са построили вътрешното си разбиране по влезнал в действие правосъден акт – по какъв ред е било прегледано делото, за какво е предписан избран правосъден акт, за какво не е подаден митинг, в това число съдийка е разпитвана по висящо пред нея правосъдно дело дали й е оказван напън.
" Реторичният въпрос на Софийски градски съд дали това би повлияло на вътрешното й разбиране при решение на делото има своя еднопосочен отговор и той е позитивен. По-същественото е, че един път разпитан дали не е бил обект на напън, магистратът автоматизирано се слага в изискванията на мощна накърнимост във връзка с преценката за по-нататъшната му безпристрастност при решение на случая. Така силово и всъщност незаконосъобразно бива подложен пред алтернативата да се самоотведе или да постанови акт, атакуем от позиция на декларираното с разпита, въпреки и косвено, подозрение в неговата безпристрасност.
В умозаключение по този въпрос САС също приема, че се касае за процедура, която компрометира правилото за самостоятелност на правосъдната власт и основава незаконосъбразен прийом за премахване на неуместни магистрати от съответни производства или повлияване на решенията им в избрана посока. ", написа в претекстовете на съда.
Правилно Софийски градски съд е приел, че арбитър Георгиев не е нарушил никакви свои служебни отговорности с държанието си в този случай, написа САС. А обвинителният акт на прокуратурата е базисно сгрешен, тъй като в него не са посочени нарушени отговорности, а конституционни и законови правила и етични правила. Според прокуратурата да вземем за пример, Георгиев е нарушил 1.3 от етичния кодекс, че " при вземането на решения магистратът е самостоятелен и не се въздейства от мнението на своите сътрудници ". Тук съдът репликира: " Едва ли е нужно да се обосновава категорично, че да се влияеш от колегиално мнение, може и да демонстрира известна нестабилност на характера и самооценката, която е укорима и следва да се преодолява, само че няма по какъв начин да се санкционира със затвор ".
Законът категорично не не разрешава да се подслушват съдийски кабинети
САС е безапелационен, че Софийски градски съд не е нарушил закона и не е разгласил държавна загадка, когато в претекстовете си е обсъждал съответното наличие на настояванията за използване на СРС по отношение на арбитър Георгиев. Същевременно, съдът прави забавна забележка по мъчителната за всички съдии тематика за подслушване на съдийските кабинети.
Вярно е, че е неприемливо откриване тайната на съдийското заседание, само че в закона категорично не са изключени съдийските кабинети от обсега на използване на СРС, написа съдът. " По принцип в естествена правосъдна палата и обикновено функционираща правосъдна система съвещателната стая е настрана помещение, друго от съдийския кабинет. Освен това даже да се одобри, че службите за сигурност, явно познават добре служебния обичай на българските съдии, включително и неговите недоимъци, в съответния случай не може да се обоснове желание от тяхна страна да узнаят наличието на скрито правосъдно заседание. ", са споделя в претекстовете му.
В Съдебната палата от дълго време се разяснява, че по този аспект от казуса - дали може да се подслушват съдийските кабинети където се организират и съвещанията, би трябвало да се произнесе Националното бюро за надзор върху СРС, защото това е негова тематика. Същото това Бюро обаче е обект на офанзивите на прокуратурата и ДАНС тъкмо поради практиката си да лимитира нарушаванията по използване на СРС.
" САС също приема, че се касае за процедура, която компрометира правилото за самостоятелност на правосъдната власт и основава незаконосъбразен прийом за премахване на неуместни магистрати от съответни производства или повлияване на решенията им в избрана посока. " Още по тематиката
Георги Гатев стигна до съда с тъжба поради отнетия му допуск до секретна информация
Атаката е против Националното бюро за надзор върху СРС от прокуратурата и ДАНС е неприемлива от позиция на правовия ред
7 сеп 2017
Георги Гатев остава без достъп до класифицирана информация, ще апелира в съда
Членът на бюрото за надзор на СРС стана жертва на офанзива от прокуратурата и ДАНС
23 авг 2017
Георги Гатев: Чрез мен прокуратурата и ДАНС нападат контрола върху СРС
Защита посредством цялостна гласност разгласи като отговор членът на НБКСРС
4 авг 2017
Адвокатурата изрази опасения от офанзивата против Националното бюро за надзор върху СРС
Георги Гатев е изискал парламентарната комисия за ревизира дали е бил обект на нелегално подслушване и следене
28 юли 2017
ДАНС лиши позволява до информация на Георги Гатев, въпросите остават
Няма изясненост какво нарушаване е направил зам.-председателят на бюрото за надзор върху СРС
27 юли 2017
Прокуратурата нападна Бюрото за СРС - били помагали на подслушвани магистрати
Атаката идва, откакто стана известно, че съдията по делото " Марешки " е наблюдаван половин година по донос на прокурор
24 юли 2017
Как прокуратурата " отстреля " арбитър по делото Марешки
По оскърбителен донос ДАНС и прокуратурата подслушват съдийски кабинет и нарушава тайната на съвещанието в името на.... запазване на съдийската самостоятелност
7 юли 2017 Втора правосъдна инстанция оправда варненския арбитър Светлозар Георгиев, станал цел на прокуратурата, откакто бе определен при инцидентното систематизиране за арбитър по делото " Марешки ". След Софийския градски съд и Апелативен съд - София ясно удостоверява, че в тази ситуация става въпрос за " процедура, която компрометира правилото за самостоятелност на правосъдната власт и основава незаконосъбразен прийом за премахване на неуместни магистрати от съответни производства или повлияване на решенията им в избрана посока ".
Съдия Георгиев бе подложен на шестмесечно тотално подслушване и следене по " оперативна информация " и сигнал на прокурора по делото " Марешки ", след което бе упрекнат по скалъпено обвиняване, че се опитвал да въздейства върху различен варненски прокурор по съответно дело на негов другар служител на реда. През април т.г. Софийският градски съд (СГС) оправда Георгиев по това обвиняване, а в този момент и Софийският апелативен съд (САС) удостовери тази оправдателна присъда.
Многозначителни са претекстовете в решението на САС, тъй като те удостоверяват всички опасения за прокурорски напън по съответни каузи, за недостатъци в закона и практиката, допускащи опция да се подслушват съдийски кабинети, където се организират тайните съдийски заседания, за неустойчива процедура по разгласяване на данните, получени със СРС, и най-много – за опити да се отстраняват неуместни магистрати по съответни каузи.
Случаят рефлектира и върху Бюрото за надзор върху СРС
Междувременно, опитите на прокуратурата и ДАНС да потулят абсурда с шестмесечното следене на Светлозар Георгиев по донос, предизвика офанзивата им против члена на Националното бюро за надзор върху СРС Георги Гатев. Координираната акция на ДАНС и прокуратурата докара до фактическото премахване на Георги Гатев посредством отнемането на позволява му до класифицирана информация с очевидно несъстоятелна процедура и измислени претекстове . Гатев бе отхвърлен след предложение на прокуратурата до ДАНС, а упреците против него бяха посочени в прессъобщение на прокуратурата, съгласно което той бил давал обяснения на подслушвани магистрати (един от тях бил Светлозар Георгиев) по какъв начин да си напишат заявките до Бюрото. Самите разпознати магистрати опровергаха тези изказвания, само че вън от това - те не съдържат данни за укоримо държание. Скандалът с отстраняването на Гатев занапред чака развиване в съда и в парламентарната комисия по СРС.
Предистория
Историята стартира през август 2015 година, когато наказателното дело против Веселин Марешки и Красимира Колева във Варненския областен съд е било разпределено посредством инцидентен асортимент на арбитър Георгиев. Няколко месеца по-късно, по оперативна информация и сигнал на прокурорката по делото Виолета Радева, че Георгиев се кани да получи рушвет от Марешки, с цел да му " помогне " по делото, ДАНС желае позволение за използване на всички типове специфични разследващи средства (СРС) по отношение на Светлозар Георгиев - наблюдаване, подслушване, следене, в това число и навлизане в служебния му кабинет в съда. Данни за рушвет от Марешки не се откриват, само че е засечен диалог на арбитър Георгиев с негов другар служител на реда, упрекнат, че си не запомнил ловната пушка на покрива на колата след лов, нарушавайки ограниченията за сигурност. Георгиев провел диалог с прокурорката по делото против служителя на реда - Здравка Задгорска, като й споделил персоналното си мнение, че казусът е незначителен, само че при ангажимента, че тя е тази, която ще реши какво да прави. Прокурор Задгорска внесла обвинителен акт против служителя на реда, само че съдът го освободил от наказателна отговорност и му наложил административна санкция от 1000 лева Прокуратурата не протестирала тази глоба.
Съдии и прокурори са разпитвани за дейностите си по съответни каузи
В последвалото следствие против арбитър Георгиев са разпитани всички участници в това дело – дознател, прокурори, арбитър, и на всички е задаван въпросът за какво по този начин са формирали позицията си по делото. Неизвестно за какво, разпитвани са и съдията и прокурорът по друго, към момента висящо дело – против варненски нотариус, като им е бил задаван въпрос дали арбитър Георгиев им е оказвал напън. Всички са отрекли.
Тази процедура на проверяващите органи обаче слага сериозен проблем. Разпитите на съдиите и прокурорите по делото против Светлозар Георгиев " безспорно нарушават конституционния им статут на магистрати, които следва да вземат решенията си по вътрешно разбиране ", написа САС и прибавя, че техните актове могат да бъдат следени само по реда на инстанционния надзор. В случая прокурори и съдии са разпитвани неприемливо и незаконосъобразно за това по какъв начин са построили вътрешното си разбиране по влезнал в действие правосъден акт – по какъв ред е било прегледано делото, за какво е предписан избран правосъден акт, за какво не е подаден митинг, в това число съдийка е разпитвана по висящо пред нея правосъдно дело дали й е оказван напън.
" Реторичният въпрос на Софийски градски съд дали това би повлияло на вътрешното й разбиране при решение на делото има своя еднопосочен отговор и той е позитивен. По-същественото е, че един път разпитан дали не е бил обект на напън, магистратът автоматизирано се слага в изискванията на мощна накърнимост във връзка с преценката за по-нататъшната му безпристрастност при решение на случая. Така силово и всъщност незаконосъобразно бива подложен пред алтернативата да се самоотведе или да постанови акт, атакуем от позиция на декларираното с разпита, въпреки и косвено, подозрение в неговата безпристрасност.
В умозаключение по този въпрос САС също приема, че се касае за процедура, която компрометира правилото за самостоятелност на правосъдната власт и основава незаконосъбразен прийом за премахване на неуместни магистрати от съответни производства или повлияване на решенията им в избрана посока. ", написа в претекстовете на съда.
Правилно Софийски градски съд е приел, че арбитър Георгиев не е нарушил никакви свои служебни отговорности с държанието си в този случай, написа САС. А обвинителният акт на прокуратурата е базисно сгрешен, тъй като в него не са посочени нарушени отговорности, а конституционни и законови правила и етични правила. Според прокуратурата да вземем за пример, Георгиев е нарушил 1.3 от етичния кодекс, че " при вземането на решения магистратът е самостоятелен и не се въздейства от мнението на своите сътрудници ". Тук съдът репликира: " Едва ли е нужно да се обосновава категорично, че да се влияеш от колегиално мнение, може и да демонстрира известна нестабилност на характера и самооценката, която е укорима и следва да се преодолява, само че няма по какъв начин да се санкционира със затвор ".
Законът категорично не не разрешава да се подслушват съдийски кабинети
САС е безапелационен, че Софийски градски съд не е нарушил закона и не е разгласил държавна загадка, когато в претекстовете си е обсъждал съответното наличие на настояванията за използване на СРС по отношение на арбитър Георгиев. Същевременно, съдът прави забавна забележка по мъчителната за всички съдии тематика за подслушване на съдийските кабинети.
Вярно е, че е неприемливо откриване тайната на съдийското заседание, само че в закона категорично не са изключени съдийските кабинети от обсега на използване на СРС, написа съдът. " По принцип в естествена правосъдна палата и обикновено функционираща правосъдна система съвещателната стая е настрана помещение, друго от съдийския кабинет. Освен това даже да се одобри, че службите за сигурност, явно познават добре служебния обичай на българските съдии, включително и неговите недоимъци, в съответния случай не може да се обоснове желание от тяхна страна да узнаят наличието на скрито правосъдно заседание. ", са споделя в претекстовете му.
В Съдебната палата от дълго време се разяснява, че по този аспект от казуса - дали може да се подслушват съдийските кабинети където се организират и съвещанията, би трябвало да се произнесе Националното бюро за надзор върху СРС, защото това е негова тематика. Същото това Бюро обаче е обект на офанзивите на прокуратурата и ДАНС тъкмо поради практиката си да лимитира нарушаванията по използване на СРС.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ