Бизнесът на бъдещето
© Toru Hanai Погледнете в бъдещето
Промените, които технологиите провокират в стопанската система, промишлеността и работния пазар, ще са тематиката на конференцията " Индустрия 4.0 " на 17 октомври в " Гранд хотел Пловдив ". Регистрацията е отворена до 15 октомври, само че местата са лимитирани. Повече информация вижте тук или на страницата на събитието във Фейсбук. Организатори на конференцията са " Икономедиа ", община Пловдив и " Тракия тех ". Още по тематиката
Фирмите в България не чакат дигитализацията да докара до съкращения
Анкета на Германо-българската камара и " Сименс " демонстрира, че фирмите нямат дълготрайна тактика в тази област
24 сеп 2018
Не се опасявайте от роботите
Те ще доведат до повече, а не до по-малко работни места, твърди отчет на Световния стопански конгрес
20 сеп 2018
Терминът " Индустрия 4.0 " най-често се свързва с софтуерен прогрес във връзка с машинното самообразование, логаритмите, умните датчици, свъзрването на устройства. Много по-малко се приказва за нещо не по-маловажно - потребността от смяна в бизнес моделите на фирмите.
Иновационният специалист Франк Пилър е събрал резултатите от 40 огромни компании от немската промишленост и техните упования по какъв начин ще се трансформират бизнес моделите им.
Според Пилър, в добавка към оперативните благоприятни условия, които дава промишленост 4.0, всяка компания ще би трябвало да се запита въпроси по отношение на устойчивостта на настоящия си модел. Това значи, че те ще би трябвало още веднъж да се върнат към въпроси, които в множеството случаи не са си задавали от основаването си насам: какво желаят клиентите, по какъв начин го желаят, по какъв начин компанията да им го достави, като дружно с това и да работи на облага.
Именно този вътрешен разговор в фирмите, сред тях и бизнес сътрудниците им, както и сред тях и клиентите, ще бъде в центъра на конференцията на " Капитал " за Индустрия 4.0, която ще се организира на 17 октомври в Пловдив.
Бъдещето чука на вратата
В последния си отчет за бъдещето на работните места Световният стопански конгрес (WЕF) написа, че с наближаването на четвъртата индустриална гражданска война, фирмите търсят от ден на ден способи да вкарат в бизнес моделите си занапред навлизащи технологии, които да вдигнат ефикасността на производството, да им оказват помощ да стигнат до нови пазари и, несъмнено, да са конкурентноспособни. Все повече работодателите търсят работна ръка, която да може да се оправи с тези технологии – назад на общоприетия боязън, че измененията в бъдеще ще са свързани с по-малко работни места.
Докладът на WEF показва, че рисковете са по-големи за работодателите, в сравнение с за служащите, тъй като мащабите са разнообразни: преквалифицирането на един човек може да отнеме в най-масовия случай до една година (в още по-масовия: под шест месеца), до момента в който смяната на цялостен бизнес модел, освен това без ясна видимост какъв ще бъде неговия " период на валидност ". Това е значимо за страни като България. Тук работната ръка става все по-голям проблем, най-много с неналичието си. Това значи, че роботите тук няма да са заплаха, а опция. Какви са възможностите на страна като нашата в новата действителност, ще обсъждаме на специфичен панел с участници, които се занимават с роботизацията от първо лице в бизнеса тук.
Лекторите на конференцията Industry 4.0
Андрас Кадокса, сътрудник в McKinsey & Company
Андрас Кадокса е сътрудник в McKinsey & Company и съпредседател на McKinsey Digital Manufacturing, световната самодейност на McKinsey за Industry 4.0. Откакто се причисли към компанията през май 2007 година, той е съветвал и работил с автомобилни производители на автентично съоръжение, снабдители, клиенти от промишлеността и сферата на енергетиката. Той се концентрира върху Industry 4.0. / цифрова транформация на производството, възстановяване на оперативните резултати, продуктов и индустриален дизайн и дълготрайно стратегическо обмисляне
Милап Пател, шеф изкуствен интелект, тактика и промяна в Ericsson Милап Пател е шеф Изкуствен разсъдък, тактика и промяна в шведския телекомуникационен колос Ericsson. Основната му задача е да зададе тактика и пътна карта за цифрова промяна в Ericsson посредством инструментите на изкуствения разсъдък, а крайната цел - ангажирани клиенти, интелигентни бизнес интервенции, оправомощени чиновници и нови оферти. Фокусът му сега е върху когнитивната автоматизация в световните интервенции на Ericsson за поддръжка и споделено ръководство на услуги. Преди да се причисли към Ericsson, Милап е работил като съветник по ръководство в EY Advisory Скандинавия, като се концентрира върху цифровата тактика и промяна.
Информацията - най-важната инвестиция
С напредването на технологиите провокациите пред сегашните бизнес модели ще стават от ден на ден. Динамиката на технологиите към този момент минава в динамичност на тактиките. Това отваря опция за големи вложения. Според WEF да вземем за пример, през идващите 10 до 20 години ще бъдат вложени 8 трлн. $ единствено в Съединени американски щати – с цел да могат огромните компании да останат конкурентноспособни.
Сред интервюираните от форума представители на промишлеността 85% показват, че е доста евентуално до 2022 година да вкарат в бизнес модела си разбор на огромни данни. Почти толкоз считат да навлязат в сфери като интернет на нещата, които до неотдавна се смятаха за строгоспециализирани единствено за най-високотехнологичните компании в света. Машинното самообразование, навлизането на виртуална и добавена действителност, също са от трендовете за общо развиване на промишлеността. При това може да се добави, че отчетът на WEF преглежда единствено най-близкото бъдеще – до 2022 година
Последният панел на конференцията Industry 4.0 ще преглежда резултатите от разбора на огромни данни, машинното самообразование и интернет на нещата за индустриалните процеси и накъде насочват напъните си фирмите сега.
Без необикновен избор
Всъщност за бизнеса не остава огромен избор. В развитите стопански системи промишлеността ще би трябвало или да се развие, или да изчезне. Развитието е обвързвано освен с новите технологии, само че и с това кой да ги ръководи. До 2022 година 38% от запитаните компании от WEF (представляващи общо 15 млн. работници), считат да влагат в преквалификацията на хора. Очакванията на бизнеса са за нарастване на работните места във връзка с ръководство на планове, по-краткосрочни и свободни работни места, които да трансформират общата конструкция на пазара на труд.
Повечето компании няма да имат опцията да стоят прекомерно надалеч от общите трендове в промишлеността, тъй като ще рискуват да станат неконкурентноспособни и да изчезнат. Възможността за тях, с цел да се отличават от другите, е не да работят против течението, а да бъдат още по-активни и да вземат страна във връзка с дебата за бъдещето на работните места: въпрпосът за целите върху автоматизацията и аугментацията, както и въпросът за това дали да се засилят вложенията в работната ръка или да се засилят вложенията в роботиката.
Общата тематика на всички аспекти на " Индустрия 4.0 " е смяната, която обаче има доста измерения. Всички ще би трябвало да се трансформират, малко или доста – от индивидите, през бизнеса до държавните управления – и даже да не се наложи измененията да станат в идващите пет години, те са на процедура неизбежни. Задачата на чиновници, промишленост и власт е единствено една – смяната да докара до по-добър живот за всички.
Лекторите на конференцията Industry 4.0
Румен Цоневглавен изпълнителен шеф, КЦМ 2000
Румен Цонев е основен изпълнителен шеф на КЦМ 2000 Груп, член на Съвета на шефовете на КЦМ 2000 АД, както и ръководител на Надзорния съвет на КЦМ АД. Той има богат опит в областта на цветната металургия. Под негово управление през годините се извършват едни от най-големите планове на холдинга. Румен Цонев работи интензивно за внедряване на най-високи технологии в металургичния бранш, отчитайки най-хубав стопански и обществен резултат.
Вероника Домова, откривател в ABB Corporate Research
Вероника е израснала в Естония, където получава две бакалавърски степени - по осведомителни технологии и по изобразително изкуство. Първата й работа e като програмист и инженер по потребителския интерфейс. След като работи няколко години тя се мести в Швеция, с цел да учи магистърска степен в Royal Institute of Technology. В края на образованието си е поканена да напише дипломна работа в ABB Corporate Research (SECRC) във Вастерас, Швеция. След триумфа на това съдействие е поканена да работи в SECRC, където е към този момент повече от шест години. Работата й е в региона на User Experience (потребителско преживяване). Преди няколко години Вероника стартира докторска степен в университета Линкьопинг на тематика потребителство прекарване в индустрията. В проучванията си преглежда концепции като изкуствен интелект, интернет на нещата, визуализация на огромни масиви данни, виртуална действителност. Основната й цел е да направи промишлеността безвредно, дейно и привлекателно работно място за актуалните и бъдещи генерации.
Промените, които технологиите провокират в стопанската система, промишлеността и работния пазар, ще са тематиката на конференцията " Индустрия 4.0 " на 17 октомври в " Гранд хотел Пловдив ". Регистрацията е отворена до 15 октомври, само че местата са лимитирани. Повече информация вижте тук или на страницата на събитието във Фейсбук. Организатори на конференцията са " Икономедиа ", община Пловдив и " Тракия тех ". Още по тематиката
Фирмите в България не чакат дигитализацията да докара до съкращения
Анкета на Германо-българската камара и " Сименс " демонстрира, че фирмите нямат дълготрайна тактика в тази област
24 сеп 2018
Не се опасявайте от роботите
Те ще доведат до повече, а не до по-малко работни места, твърди отчет на Световния стопански конгрес
20 сеп 2018
Терминът " Индустрия 4.0 " най-често се свързва с софтуерен прогрес във връзка с машинното самообразование, логаритмите, умните датчици, свъзрването на устройства. Много по-малко се приказва за нещо не по-маловажно - потребността от смяна в бизнес моделите на фирмите.
Иновационният специалист Франк Пилър е събрал резултатите от 40 огромни компании от немската промишленост и техните упования по какъв начин ще се трансформират бизнес моделите им.
Според Пилър, в добавка към оперативните благоприятни условия, които дава промишленост 4.0, всяка компания ще би трябвало да се запита въпроси по отношение на устойчивостта на настоящия си модел. Това значи, че те ще би трябвало още веднъж да се върнат към въпроси, които в множеството случаи не са си задавали от основаването си насам: какво желаят клиентите, по какъв начин го желаят, по какъв начин компанията да им го достави, като дружно с това и да работи на облага.
Именно този вътрешен разговор в фирмите, сред тях и бизнес сътрудниците им, както и сред тях и клиентите, ще бъде в центъра на конференцията на " Капитал " за Индустрия 4.0, която ще се организира на 17 октомври в Пловдив.
Бъдещето чука на вратата
В последния си отчет за бъдещето на работните места Световният стопански конгрес (WЕF) написа, че с наближаването на четвъртата индустриална гражданска война, фирмите търсят от ден на ден способи да вкарат в бизнес моделите си занапред навлизащи технологии, които да вдигнат ефикасността на производството, да им оказват помощ да стигнат до нови пазари и, несъмнено, да са конкурентноспособни. Все повече работодателите търсят работна ръка, която да може да се оправи с тези технологии – назад на общоприетия боязън, че измененията в бъдеще ще са свързани с по-малко работни места.
Докладът на WEF показва, че рисковете са по-големи за работодателите, в сравнение с за служащите, тъй като мащабите са разнообразни: преквалифицирането на един човек може да отнеме в най-масовия случай до една година (в още по-масовия: под шест месеца), до момента в който смяната на цялостен бизнес модел, освен това без ясна видимост какъв ще бъде неговия " период на валидност ". Това е значимо за страни като България. Тук работната ръка става все по-голям проблем, най-много с неналичието си. Това значи, че роботите тук няма да са заплаха, а опция. Какви са възможностите на страна като нашата в новата действителност, ще обсъждаме на специфичен панел с участници, които се занимават с роботизацията от първо лице в бизнеса тук.
Лекторите на конференцията Industry 4.0
Андрас Кадокса, сътрудник в McKinsey & Company
Андрас Кадокса е сътрудник в McKinsey & Company и съпредседател на McKinsey Digital Manufacturing, световната самодейност на McKinsey за Industry 4.0. Откакто се причисли към компанията през май 2007 година, той е съветвал и работил с автомобилни производители на автентично съоръжение, снабдители, клиенти от промишлеността и сферата на енергетиката. Той се концентрира върху Industry 4.0. / цифрова транформация на производството, възстановяване на оперативните резултати, продуктов и индустриален дизайн и дълготрайно стратегическо обмисляне
Милап Пател, шеф изкуствен интелект, тактика и промяна в Ericsson Милап Пател е шеф Изкуствен разсъдък, тактика и промяна в шведския телекомуникационен колос Ericsson. Основната му задача е да зададе тактика и пътна карта за цифрова промяна в Ericsson посредством инструментите на изкуствения разсъдък, а крайната цел - ангажирани клиенти, интелигентни бизнес интервенции, оправомощени чиновници и нови оферти. Фокусът му сега е върху когнитивната автоматизация в световните интервенции на Ericsson за поддръжка и споделено ръководство на услуги. Преди да се причисли към Ericsson, Милап е работил като съветник по ръководство в EY Advisory Скандинавия, като се концентрира върху цифровата тактика и промяна.
Информацията - най-важната инвестиция
С напредването на технологиите провокациите пред сегашните бизнес модели ще стават от ден на ден. Динамиката на технологиите към този момент минава в динамичност на тактиките. Това отваря опция за големи вложения. Според WEF да вземем за пример, през идващите 10 до 20 години ще бъдат вложени 8 трлн. $ единствено в Съединени американски щати – с цел да могат огромните компании да останат конкурентноспособни.
Сред интервюираните от форума представители на промишлеността 85% показват, че е доста евентуално до 2022 година да вкарат в бизнес модела си разбор на огромни данни. Почти толкоз считат да навлязат в сфери като интернет на нещата, които до неотдавна се смятаха за строгоспециализирани единствено за най-високотехнологичните компании в света. Машинното самообразование, навлизането на виртуална и добавена действителност, също са от трендовете за общо развиване на промишлеността. При това може да се добави, че отчетът на WEF преглежда единствено най-близкото бъдеще – до 2022 година
Последният панел на конференцията Industry 4.0 ще преглежда резултатите от разбора на огромни данни, машинното самообразование и интернет на нещата за индустриалните процеси и накъде насочват напъните си фирмите сега.
Без необикновен избор
Всъщност за бизнеса не остава огромен избор. В развитите стопански системи промишлеността ще би трябвало или да се развие, или да изчезне. Развитието е обвързвано освен с новите технологии, само че и с това кой да ги ръководи. До 2022 година 38% от запитаните компании от WEF (представляващи общо 15 млн. работници), считат да влагат в преквалификацията на хора. Очакванията на бизнеса са за нарастване на работните места във връзка с ръководство на планове, по-краткосрочни и свободни работни места, които да трансформират общата конструкция на пазара на труд.
Повечето компании няма да имат опцията да стоят прекомерно надалеч от общите трендове в промишлеността, тъй като ще рискуват да станат неконкурентноспособни и да изчезнат. Възможността за тях, с цел да се отличават от другите, е не да работят против течението, а да бъдат още по-активни и да вземат страна във връзка с дебата за бъдещето на работните места: въпрпосът за целите върху автоматизацията и аугментацията, както и въпросът за това дали да се засилят вложенията в работната ръка или да се засилят вложенията в роботиката.
Общата тематика на всички аспекти на " Индустрия 4.0 " е смяната, която обаче има доста измерения. Всички ще би трябвало да се трансформират, малко или доста – от индивидите, през бизнеса до държавните управления – и даже да не се наложи измененията да станат в идващите пет години, те са на процедура неизбежни. Задачата на чиновници, промишленост и власт е единствено една – смяната да докара до по-добър живот за всички.
Лекторите на конференцията Industry 4.0
Румен Цоневглавен изпълнителен шеф, КЦМ 2000
Румен Цонев е основен изпълнителен шеф на КЦМ 2000 Груп, член на Съвета на шефовете на КЦМ 2000 АД, както и ръководител на Надзорния съвет на КЦМ АД. Той има богат опит в областта на цветната металургия. Под негово управление през годините се извършват едни от най-големите планове на холдинга. Румен Цонев работи интензивно за внедряване на най-високи технологии в металургичния бранш, отчитайки най-хубав стопански и обществен резултат.
Вероника Домова, откривател в ABB Corporate Research
Вероника е израснала в Естония, където получава две бакалавърски степени - по осведомителни технологии и по изобразително изкуство. Първата й работа e като програмист и инженер по потребителския интерфейс. След като работи няколко години тя се мести в Швеция, с цел да учи магистърска степен в Royal Institute of Technology. В края на образованието си е поканена да напише дипломна работа в ABB Corporate Research (SECRC) във Вастерас, Швеция. След триумфа на това съдействие е поканена да работи в SECRC, където е към този момент повече от шест години. Работата й е в региона на User Experience (потребителско преживяване). Преди няколко години Вероника стартира докторска степен в университета Линкьопинг на тематика потребителство прекарване в индустрията. В проучванията си преглежда концепции като изкуствен интелект, интернет на нещата, визуализация на огромни масиви данни, виртуална действителност. Основната й цел е да направи промишлеността безвредно, дейно и привлекателно работно място за актуалните и бъдещи генерации.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ