Мнения Daily - Черно море е Ахилесовата пета на НАТО
© Stringer Крилатите ракети " Калибр " са предизвестие за България и Румъния. Още по тематиката
Мнения Daily - " Патриотите " се сваряват на политическия котлон
И още: Кой е " по-натовец " - Борисов или Радев?; Как се изроди правосъдното самоуправление
29 ное 2018
Мнения Daily - А има ли значение кой седи зад митингите
И още: Наистина ли разбиването на порти е ефикасна полицейска мярка; Струва си да си помислим кои са същинските путинизатори
28 ное 2018 Геополитика
Черно море е Ахилесовата пета на НАТО
Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък. От коментар на Фолкер Вагенер за " Дойче Веле ".
В Черно море Русия твори свършени обстоятелства. Само на Крим са ситуирани 28 000 съветски бойци. За десетина години военният бюджет на страната беше повишен съвсем двойно. Украинската мини-флота, чиито пристанища са в Азовско море, попадна в хубавичко хватка на Путин. Военният окръг " Запад " натрупа нови оръжия най-много в Черноморския басейн. Новите подводници и фрегати, оборудвани с крилати ракети с отдалечен обхват на деяние " Калибр ", са ясна проява на мощ пред членките на НАТО в района - най-много по адрес на България и Румъния.
Особено за тези две страни спешните сюжети в района са повече от тревожни. По руски времена България беше вярна на Москва, а Румъния в един миг се дръпна на отдалеченост, само че през днешния ден и двете страни са в НАТО - от другата страна на барикадата. И таман техните крайбрежия образуват дълго време занемарявания югоизточен фланг на Алианса.
Още преди анексирането на Крим Румъния неведнъж предупреждаваше, че Черно море не трябва да се трансформира в " домашно езерце " на Русия. Букурещ упорито приканва за по-активно наличие на НАТО в района, в това число и за интернационална флотилия.
България нерешително отхвърли това предложение: културните и прочувствени връзки с " огромния брат " към момента са тесни. А за НАТО това е уязвимо място. Още повече, че в оръжейно отношение неувереният сътрудник от София към момента употребява част от руското завещание.
Да, югоизточният фланг на НАТО е неговата Ахилесова пета - това става изключително явно, когато погледнем към Турция. Ердоган към този момент от години повтаря, че Западът не желае същински да интегрира турците, а в този момент това разбиране се задълбочава в допълнение от запасите, които показва американският президент и на които самият Ердоган отвръща със същата монета. Москва продаде на турската войска противоракетните системи С-400 - факт, който вътре в НАТО разсъни гневното съмнение, че Турция към този момент не е правилен съдружник.
Независимо от усиленото въоръжаване на руснаците на Крим, турската флота (и изключително флотилията от подводници) към момента превъзхожда армията на Путин, само че политиката за сигурност на Турция наподобява по-скоро отбранителна. Разбира се, двете страни не са същински другари, само че въпреки всичко има разлика с времената през 19 век, когато те на няколко пъти водиха война една против друга таман поради Черноморския район.
Особено в икономическо отношение Турция и Русия са по-близки, в сравнение с е по усета на Алианса. Миналата седмица Путин и Ердоган се договориха, че " Турски поток " ще влезе в употреба в края на 2019 година. Тоест, последваща газова тръба ще мине по дъното на Черно море, заобикаляйки Украйна.
За разлика от Средиземноморския басейн или Балтийско море, Черноморският район не е еднороден в историческо и в културно отношение. По време на Студената война тук минаваше границата сред Изток и Запад. А през днешния ден, безусловно посред намерено море, се сблъскват три силови фактора: Русия, Турция и Западът. И още веднъж става дума не за някакво хармонизиране, а за стабилизиране на личните сфери на въздействие. Ето ти изходна позиция за спор.
-----------
За Съединени американски щати пазарният китайски авторитаризъм е по-опасен от руския комунизъм.
America first
Вашингтон само търси съдружници против Китай
От коментар на политолога Иван Кръстев за " Ню Йорк Таймс ". Преводът е на " Портал Култура ".
Фотограф: Jonathan Ernst
Светът няма да се върне в предходното си положение, даже демократите да влязат още веднъж Белия дом през 2020 година Много от измененията, стартирани от Тръмп в американската външна политика, ще продължат да работят дълго откакто него към този момент го няма. А що се отнася до ролята на Америка в света, то последствията от неговата политика могат да се окажат по-дългосрочни от тези на Джордж У. Буш или Барак Обама. Мигът на Тръмп може да се окаже като мига на Труман, когато за един къс интервал от време Америка трагично трансформира възгледите си за света.
Президентството на Тръмп сложи началото на две значими промени, които ще продължат да работят и откакто той към този момент не е на власт.
Първо, в лицето на неговата администрация Америка е изгубила увереността в своята изключителност. Не единствено президентът, само че и поколението на XXI век (по-голямата част от представителите на което не го одобряват) към този момент не споделят убеждението, че Америка е " незаменимата нация ", морално задължена да направи света сигурен за демокрацията. Разликата е, че поколението на XXI век счита, че Америка надали е по-добра от другите страни, до момента в който президентът Тръмп е уверен, че в случай че Америка желае да отбрани международното си водачество, тя даже би трябвало да бъде по-лоша от останалите.
Второ, в епохата на Тръмп съперничеството с Китай към този момент се постанова като учредителен принцип на американската външна политика. Републиканците и демократите през днешния ден спорят по съвсем всичко, само че в случай че има един въпрос, по който реализират същинско единодушие, това е убеждението, че Америка би трябвало да промени политиката си към Китай. Само неколцина идеалисти във Вашингтон не престават да считат, че икономическото развиване на Китай ще докара до политическо отваряне.
Вече има консенсус, че допускането на Китай да се причисли към Световната комерсиална организация през 2001 година е било неточност и че в случай че Америка не успее да ограничи геополитическото въздействие на Китай през днешния ден, на следващия ден това ще бъде невероятно. Безпокойството на Америка от Китай, съгласно мен, е резултат от осъзнаването на обстоятелството, че пазарноориентираният китайски авторитаризъм, учреден върху контрола над информацията, е доста по-опасен съперник за демократичните демокрации, в сравнение с в миналото беше руският комунизъм.
Днес постоянно може да усетите носталгия у европейците към епохата на Студената война – време, когато Съединените щати и Западна Европа бяха единни против Съветския съюз. Ала американците не споделят тази носталгия. Те търсят съдружници, които да ги поддържат против Китай. Само че борбата с Пекин не е нещо, към което множеството европейци имат интерес.
Ще бъде покруса, даже огромна неточност, в случай че европейците не осъзнаят, че връзките им със Съединените щати ще зависят от отношението им към Китай.
--------
Саудитска Арабия, Бахрейн, ОАЕ и Израел образуват нов блок, ориентиран против Иран.
Игра на тронове
Мохамед бин Салман изцяло зависи от Тръмп
От коментар на Мохамед Халаф за " Клуб Z ".
Фотограф: Handout
Напоследък Мохамед бин Салман се бе трансформирал в най-влиятелния престолонаследник в историята на Саудитска Арабия. След като наследи татко си на поста министър на защитата преди към четири години, той постави старания за преодоляването на другите родове въоръжени сили в кралството. А откакто в профил предходния престолонаследник Мохамед бен Найеф, той сложи отпред на Министерството на вътрешните работи младия му племенник - и по този начин лиши чичо му от въздействие върху тази значима система.
По сходен метод, откакто упрекна в корупция последния емир, който можеше да бъде негов кандидат за трона, а точно Мутаб бен Абдалла, той го в профил от поста пълководец на Саудитската национална армия, заменяйки го със относително неизкушен в политиката емир. Единствените емири, които резервираха позициите си, са прекомерно възрастни, или противоположното – прекомерно млади, с цел да бъдат възприемани като някаква сериозна конкуренция за Мохамед бин Салман.
По всичко наподобява, че Саудитска Арабия, Бахрейн, ОАЕ и Израел са в основата на нов блок, който се опълчва на Иран. Мохамед бен Салман реализира огромна победа, когато Тръмп реши да отдръпна присъединяване си в нуклеарното съглашение с Техеран, което и съгласно Саудитска Арабия не ликвидира нуклеарната заплаха от Иран. И в Рияд, както и в формален Вашингтон, се споделя мнението, че някогашният президент Обама се е поддал на пристрастното си отношение по отношение на Иран. При това е явно, че съглашението не докара до преустановяване създаването на ракетната стратегия и на нови бомби от режима на аятолласите.
Йеменската война, която стартира през 2015 година, е още една самодейност на Мохамед бин Салман, която получи поддръжката на Вашингтон. Кралството си сложи за цел ликвидирането на преврата на хусите, подкрепяни от Иран. Вместо това обаче проличаха слабостите на саудитските сухопътни сили, както и неефективността на техните Военновъздушни сили. Същевременно войната докара до тревожни равнища на цивилен загуби заради неналичието на точност на бомбардировките.
Поради всичко това американските политици бяха разграничени в мнението си във връзка с Мохамед бин Салман даже преди убийството на Кашоги. Ако обобщим, до момента в който Централно разузнавателно управление на САЩ заема най-враждебна позиция по отношение на Мохамед бин Салман, Държавния департамент, дружно с другите държавни ведомства, избират да балансират сред двете крайни позиции. Най-големият проблем за Саудитска Арабия е че всичко зависи от Тръмп и оставането му на власт. Както е известно, публичната поддръжка за господаря на Белия дом понижава, което се отрази и на неотдавнашните избори, довели до загубата на Републиканската партия на 40 места в Конгреса. Персоналната поддръжка на Тръмп за престолонаследника на Саудитска Арабия прави американско-саудитските връзки пленник на вътрешнополитическите антагонизми на Америка.
Аферата " Кашоги " породи догатки и упования, че кралската династия ще накаже и изолира Мохамед бин Салман, заради диктаторските му забежки, както и авантюристичния му жанр. Това до момента не се удостоверява от развиването на нещата. Доскоро се смяташе, че вероятността бин Салман да стане крал ще обезпечи на Саудитска Арабия десетилетия на устойчиво развиване. Сега обаче се вижда, че сходни упования са били преждевременни.
Мнения Daily - " Патриотите " се сваряват на политическия котлон
И още: Кой е " по-натовец " - Борисов или Радев?; Как се изроди правосъдното самоуправление
29 ное 2018
Мнения Daily - А има ли значение кой седи зад митингите
И още: Наистина ли разбиването на порти е ефикасна полицейска мярка; Струва си да си помислим кои са същинските путинизатори
28 ное 2018 Геополитика
Черно море е Ахилесовата пета на НАТО
Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък. От коментар на Фолкер Вагенер за " Дойче Веле ".
В Черно море Русия твори свършени обстоятелства. Само на Крим са ситуирани 28 000 съветски бойци. За десетина години военният бюджет на страната беше повишен съвсем двойно. Украинската мини-флота, чиито пристанища са в Азовско море, попадна в хубавичко хватка на Путин. Военният окръг " Запад " натрупа нови оръжия най-много в Черноморския басейн. Новите подводници и фрегати, оборудвани с крилати ракети с отдалечен обхват на деяние " Калибр ", са ясна проява на мощ пред членките на НАТО в района - най-много по адрес на България и Румъния.
Особено за тези две страни спешните сюжети в района са повече от тревожни. По руски времена България беше вярна на Москва, а Румъния в един миг се дръпна на отдалеченост, само че през днешния ден и двете страни са в НАТО - от другата страна на барикадата. И таман техните крайбрежия образуват дълго време занемарявания югоизточен фланг на Алианса.
Още преди анексирането на Крим Румъния неведнъж предупреждаваше, че Черно море не трябва да се трансформира в " домашно езерце " на Русия. Букурещ упорито приканва за по-активно наличие на НАТО в района, в това число и за интернационална флотилия.
България нерешително отхвърли това предложение: културните и прочувствени връзки с " огромния брат " към момента са тесни. А за НАТО това е уязвимо място. Още повече, че в оръжейно отношение неувереният сътрудник от София към момента употребява част от руското завещание.
Да, югоизточният фланг на НАТО е неговата Ахилесова пета - това става изключително явно, когато погледнем към Турция. Ердоган към този момент от години повтаря, че Западът не желае същински да интегрира турците, а в този момент това разбиране се задълбочава в допълнение от запасите, които показва американският президент и на които самият Ердоган отвръща със същата монета. Москва продаде на турската войска противоракетните системи С-400 - факт, който вътре в НАТО разсъни гневното съмнение, че Турция към този момент не е правилен съдружник.
Независимо от усиленото въоръжаване на руснаците на Крим, турската флота (и изключително флотилията от подводници) към момента превъзхожда армията на Путин, само че политиката за сигурност на Турция наподобява по-скоро отбранителна. Разбира се, двете страни не са същински другари, само че въпреки всичко има разлика с времената през 19 век, когато те на няколко пъти водиха война една против друга таман поради Черноморския район.
Особено в икономическо отношение Турция и Русия са по-близки, в сравнение с е по усета на Алианса. Миналата седмица Путин и Ердоган се договориха, че " Турски поток " ще влезе в употреба в края на 2019 година. Тоест, последваща газова тръба ще мине по дъното на Черно море, заобикаляйки Украйна.
За разлика от Средиземноморския басейн или Балтийско море, Черноморският район не е еднороден в историческо и в културно отношение. По време на Студената война тук минаваше границата сред Изток и Запад. А през днешния ден, безусловно посред намерено море, се сблъскват три силови фактора: Русия, Турция и Западът. И още веднъж става дума не за някакво хармонизиране, а за стабилизиране на личните сфери на въздействие. Ето ти изходна позиция за спор.
-----------
За Съединени американски щати пазарният китайски авторитаризъм е по-опасен от руския комунизъм.
America first
Вашингтон само търси съдружници против Китай
От коментар на политолога Иван Кръстев за " Ню Йорк Таймс ". Преводът е на " Портал Култура ".
Фотограф: Jonathan Ernst
Светът няма да се върне в предходното си положение, даже демократите да влязат още веднъж Белия дом през 2020 година Много от измененията, стартирани от Тръмп в американската външна политика, ще продължат да работят дълго откакто него към този момент го няма. А що се отнася до ролята на Америка в света, то последствията от неговата политика могат да се окажат по-дългосрочни от тези на Джордж У. Буш или Барак Обама. Мигът на Тръмп може да се окаже като мига на Труман, когато за един къс интервал от време Америка трагично трансформира възгледите си за света.
Президентството на Тръмп сложи началото на две значими промени, които ще продължат да работят и откакто той към този момент не е на власт.
Първо, в лицето на неговата администрация Америка е изгубила увереността в своята изключителност. Не единствено президентът, само че и поколението на XXI век (по-голямата част от представителите на което не го одобряват) към този момент не споделят убеждението, че Америка е " незаменимата нация ", морално задължена да направи света сигурен за демокрацията. Разликата е, че поколението на XXI век счита, че Америка надали е по-добра от другите страни, до момента в който президентът Тръмп е уверен, че в случай че Америка желае да отбрани международното си водачество, тя даже би трябвало да бъде по-лоша от останалите.
Второ, в епохата на Тръмп съперничеството с Китай към този момент се постанова като учредителен принцип на американската външна политика. Републиканците и демократите през днешния ден спорят по съвсем всичко, само че в случай че има един въпрос, по който реализират същинско единодушие, това е убеждението, че Америка би трябвало да промени политиката си към Китай. Само неколцина идеалисти във Вашингтон не престават да считат, че икономическото развиване на Китай ще докара до политическо отваряне.
Вече има консенсус, че допускането на Китай да се причисли към Световната комерсиална организация през 2001 година е било неточност и че в случай че Америка не успее да ограничи геополитическото въздействие на Китай през днешния ден, на следващия ден това ще бъде невероятно. Безпокойството на Америка от Китай, съгласно мен, е резултат от осъзнаването на обстоятелството, че пазарноориентираният китайски авторитаризъм, учреден върху контрола над информацията, е доста по-опасен съперник за демократичните демокрации, в сравнение с в миналото беше руският комунизъм.
Днес постоянно може да усетите носталгия у европейците към епохата на Студената война – време, когато Съединените щати и Западна Европа бяха единни против Съветския съюз. Ала американците не споделят тази носталгия. Те търсят съдружници, които да ги поддържат против Китай. Само че борбата с Пекин не е нещо, към което множеството европейци имат интерес.
Ще бъде покруса, даже огромна неточност, в случай че европейците не осъзнаят, че връзките им със Съединените щати ще зависят от отношението им към Китай.
--------
Саудитска Арабия, Бахрейн, ОАЕ и Израел образуват нов блок, ориентиран против Иран.
Игра на тронове
Мохамед бин Салман изцяло зависи от Тръмп
От коментар на Мохамед Халаф за " Клуб Z ".
Фотограф: Handout
Напоследък Мохамед бин Салман се бе трансформирал в най-влиятелния престолонаследник в историята на Саудитска Арабия. След като наследи татко си на поста министър на защитата преди към четири години, той постави старания за преодоляването на другите родове въоръжени сили в кралството. А откакто в профил предходния престолонаследник Мохамед бен Найеф, той сложи отпред на Министерството на вътрешните работи младия му племенник - и по този начин лиши чичо му от въздействие върху тази значима система.
По сходен метод, откакто упрекна в корупция последния емир, който можеше да бъде негов кандидат за трона, а точно Мутаб бен Абдалла, той го в профил от поста пълководец на Саудитската национална армия, заменяйки го със относително неизкушен в политиката емир. Единствените емири, които резервираха позициите си, са прекомерно възрастни, или противоположното – прекомерно млади, с цел да бъдат възприемани като някаква сериозна конкуренция за Мохамед бин Салман.
По всичко наподобява, че Саудитска Арабия, Бахрейн, ОАЕ и Израел са в основата на нов блок, който се опълчва на Иран. Мохамед бен Салман реализира огромна победа, когато Тръмп реши да отдръпна присъединяване си в нуклеарното съглашение с Техеран, което и съгласно Саудитска Арабия не ликвидира нуклеарната заплаха от Иран. И в Рияд, както и в формален Вашингтон, се споделя мнението, че някогашният президент Обама се е поддал на пристрастното си отношение по отношение на Иран. При това е явно, че съглашението не докара до преустановяване създаването на ракетната стратегия и на нови бомби от режима на аятолласите.
Йеменската война, която стартира през 2015 година, е още една самодейност на Мохамед бин Салман, която получи поддръжката на Вашингтон. Кралството си сложи за цел ликвидирането на преврата на хусите, подкрепяни от Иран. Вместо това обаче проличаха слабостите на саудитските сухопътни сили, както и неефективността на техните Военновъздушни сили. Същевременно войната докара до тревожни равнища на цивилен загуби заради неналичието на точност на бомбардировките.
Поради всичко това американските политици бяха разграничени в мнението си във връзка с Мохамед бин Салман даже преди убийството на Кашоги. Ако обобщим, до момента в който Централно разузнавателно управление на САЩ заема най-враждебна позиция по отношение на Мохамед бин Салман, Държавния департамент, дружно с другите държавни ведомства, избират да балансират сред двете крайни позиции. Най-големият проблем за Саудитска Арабия е че всичко зависи от Тръмп и оставането му на власт. Както е известно, публичната поддръжка за господаря на Белия дом понижава, което се отрази и на неотдавнашните избори, довели до загубата на Републиканската партия на 40 места в Конгреса. Персоналната поддръжка на Тръмп за престолонаследника на Саудитска Арабия прави американско-саудитските връзки пленник на вътрешнополитическите антагонизми на Америка.
Аферата " Кашоги " породи догатки и упования, че кралската династия ще накаже и изолира Мохамед бин Салман, заради диктаторските му забежки, както и авантюристичния му жанр. Това до момента не се удостоверява от развиването на нещата. Доскоро се смяташе, че вероятността бин Салман да стане крал ще обезпечи на Саудитска Арабия десетилетия на устойчиво развиване. Сега обаче се вижда, че сходни упования са били преждевременни.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ