Зелени и с кауза
© Shutterstock Пластмаса, замърсен въздух, хранителни боклуци - това са от тези съвременни тематики, по които е елементарно да се пишат гневни статуси във Фейсбук. Далеч по-трудно е да се търсят същински решения, само че точно това вършат нашите герои. Всички те са част от поколението, което от ден на ден се вълнува от екологичните проблеми (според проучването " Българската юноша 2018/2019 " една трета от младите са мощно обезпокоени от замърсяването на въздуха и измененията в климата). Всички те са млади, предприемчиви, само че и твърдо решени да вложат житейската си философия и в своите инициативи.
Някои от образците тук инцидентно откриват казуса, който вземат решение, други са имали персонална мотивация. Не са безусловно експерти в сферата, в която работят, само че имат хъс, напипват тестванията и не се срамят да търсят помощта на експерти, когато се постанова. Като бизнесмени те поемат отговорност за бъдещето, желаят да вземат решение екологичните конфликти, които ни заобикалят, и считат, че даже дребните всекидневни привички могат да имат резултат - изключително в случай че лека-полека близките попиват от тях. Ламинирано с царевица
Фотограф: Надежда Чипева
През 2017 година Анджела Иванова се занимава с принт, предпечат и снимка, а Гергана Станчева е фрийлансър - илюстратор и дизайнер. Към този миг двете от години следват в персоналния си живот философия за грижа за околната среда и разумното продължение е да я пренесат в професионалния. Започват да търсят биоразградимо фолио за ламиниране - нещо, на което множеството консуматори, даже и такива с екологично схващане, не обръщат внимание. Но то се употребява освен да се запазят скъпи документи, а и за много по-нетрайни неща - рекламни материали, менюта в заведения за хранене и т.н.Оказва се, че в България такова не се продава, като дистрибуторът у нас им споделя, че преди този момент предлаганата опция не е била изцяло разградима, а и е била скъпа. Тогава те се обръщат към специалист - доцент доктор Даринка Христова от Българска академия на науките. Поръчват фолио от Тайван и от Англия, тя ги тества и излиза наяве, че те са сертифицирани по стандарта на Съединени американски щати, където е нужно биоразградимостта да е над 65%. Това значи, че действително това е общоприет полимер, основан на нефт, разбъркан с нишесте или други добавки, които оказват помощ да се разпадне ненапълно, само че не и до дъно, изяснява Гергана. Оказва се, че те нагазват в изцяло нова и неразучена територия - за последните две години те не съумяват да открият даже данни какъв брой е отпадъкът от ламиниращия филм. В подтекста на актуалните полемики за пластмасата новият артикул - изцяло биоразградимо фолио за ламиниране, наподобява, че се появява таман в точния момент. " Истината е, че до момента в който има толкоз евтини и работещи ламинати, които не влизат в нито една инструкция, ще са проблем. Масово хората не знаят, че ги има, не е нещо, което се вижда. Няма напън върху промишлеността това нещо да се промени. Когато по този начин или другояче държиш пазара и никой не желае да се промениш, няма логичност да изскочиш със зелено решение ", изясняват те.
Двете се сплотяват и стават ръководещи сътрудници в стартъпа LAM’ON. Знаели, че в земеделието да вземем за пример се употребява биоразградимо фолио, с което се покриват полетата през зимата. " Започнахме да нищим и да проверяваме вариантите ", споделя Гергана
В края на 2017 година те стигат до финала на надпреварата Climate Launchpad в Кипър. " Тогава концепцията беше още на салфетка. Не чакахме да спечелим, само че беше потребен опит, с цел да разберем какво е бизнес проект, можем ли да го създадем ", споделя Анджела. Когато се връщат от Кипър, доцент доктор Даринка Христова ги среща с доктор Филип Ублеков от Българска академия на науките, който се причислява към екипа и е специалистът по полимери в процеса. През 2018 година те печелят първото си финансиране - 15 хиляди евро от програмата Climate-KIC. Преди година и половина стартират проби в лабораторни условия, като осъзнават, че лепилният пласт е доста значим детайл и желаят и той да е биоразградим. Д-р Ублеков го създава особено за тях. Решението е основано на полимлечна киселина - биополимер, който се добива от царевица.
След като на лабораторно равнище продуктът е подготвен, те би трябвало да го тестват в индустриални условия и да намерят подизпълнители. " Тогава стартира главоблъсканицата ", споделят те.
Екипът желае да употребява същите машини, както за полимерното фолио, като и цените им да са на същото равнище. Спечелват втори транш на финансиране - 30 хиляди $, от Chivas Venture. Всичките средства се влагат в проби и произвеждане, а те продължат да работят като фрийлансъри.
Правят осъзнатия избор да създават в България. В ролята на специалист Филип Ублеков има основна роля в диалозите с производителите, защото хем може да изясни какво тъкмо би трябвало да се случи, хем има престиж, като човек с дълготраен опит с полимерите. След доста проби и неточности към този момент продуктът е индустриално създаден, имат контрактувани връзки с производителите. " Сега заключваме последната рецептура на фолиото и по-късно подписваме know-how съглашението, тъй че да се знае какво излиза всякога от тяхното произвеждане ", споделя Анджела. По проект при започване на 2020 година продуктът ще е на пазара, като те към този момент са открили контакт с клиенти в печатната промишленост и знаят, че и у нас, и в чужбина има интерес.
Отделно Анджела се занимава и с ПОСТА - кетъринг и станция за продажба на храна без млечни или месни артикули в биоразградими опаковки. Намира се до пресечката на ул. " Екзарх Йосиф " и ул. " Бачо Киро " в столицата, като екипът е формиран от трима души. Отварят през юни тази година, като Анджела споделя, че огромна част от клиентите им въобще не са вегани. " От офисите в региона си носят я буркан, я кутийка за храната, която купуват, а ние ги окуражаваме с отстъпка, като носят собствен резервоар ", споделя тя.
Така хем с ПОСТА, хем с техните лични привички и препоръки към другите съумяват да привлекат още съидейници към екологичния метод на живот. " Наистина става табиет и не се замисляш от един миг нататък. Един човек самичък не може да промени кой знае какво, само че повлича и други хора, в случай че има съответен мотив за тези привички ", считат те. И двете са веган, и двете носят платнени торбички за пазар и чаши за многократна приложимост в себе си, както и събират отпадъците си разделно. Приятелите им демонстрират всякога, когато пропуснат найлоновата торбичка в магазина, като от своя страна Анджела споделя, че постоянно ги насърчава. " Зарязяващо е да правиш положително и да си логичен ", споделят те. Да демаскираш казуса с въздуха
Фотограф: Надежда Чипева
" Както хората вървят за риба, по този начин аз върша маски, които защищават от мръсния въздух ", майтапи се Петър Живков. На процедура обаче това е по този начин - той е инженер, който стои в основата на Airlief, приложение с информация за качеството на въздуха и здравни препоръки, както и новаторски маски, които защищават и от едрата, и от фината прахуляк. На процедура това не е бизнес, от който да се устоя, а по-скоро занимание за него.
Всичко стартира още когато Петър е дете. " Аз съм роден и израснал в крайните квартали на София и от дете имам респираторни проблеми и астма. Още си припомням по какъв начин лежах като дете в детското поделение на " Александровска ". Особено тежко беше зимата ", споделя той. С годините казусът понижава, до момента в който не отива да живее в град Хошимин във Виетнам, където въздухът е замърсен поради натоварения трафик и горивото с неприятно качество. След като разпознава казуса, той взема решение да търси решението му.
" Започнах да чета, да изучавам, да виждам научни извадки. Започнах да мисля по какъв начин аз, елементарното инженерче от София, мога да направя нещо, което хем реалистично да мога да извърша, хем да е ясно, съответно и практично. Аз съм инженер, вземам решение проблемите по прагматични способи ", споделя Петър. Преди две години взе участие в събитие - Sofia Service Jam, където за 48 часа се създава първообраз на артикул или услуга. Тогава се оформя концепцията за маската, която леко се трансформира във времето. Променя се и екипът на няколко пъти, само че Петър е константата. Проектът Airlief печели грант от 35 хиляди евро чисто заплащане и 15 хиляди евро във формата на ваучери за услуги в инфраструктурата на мрежата на Wear Sustain - платформа, която търси решения, съчетаващи умни технологии и екологичен дизайн. Освен потребността да защищава хората от мръсния въздух Петър желае да адресира и огромния проблем с отпадъка в резултат на потребление на еднократни маски - в Пекин всеки ден се изхвърлят 1 милион такива, споделя той.
" Това е огромен екологичен проблем, който взехме решение с устойчиви материали - използваме рециклиран текстил, дълготрайни материали, използваме 3D технология за шиене, която понижава разхода по време на производството. Почти няма отпадъчен артикул ", споделя инженерът. Докато се стигне до финалния дизайн, Петър и хората към него минават през впечатляващите 64 итерации по работата на маската. Започнали са с интелигентна маска, която се свързва с приложението, след това обаче решили да са по-гъвкави и да опростят концепцията, с цел да не основават и спомагателни опасности за бъгове. Маската е в продажба от напълно скоро и към този момент има най-малко 500 продадени, а ежедневните консуматори на приложението са хиляди и са пръснати из 68 страни. " Ние събираме доста данни от разнообразни източници, също така app-ът е безвъзмезден и няма реклами ", прецизира Петър.
Основната задача на Airlief сякаш е да образова и надлежно да защищити хората у нас - въпреки всичко изчисленията сочат, че над 8 хиляди души са жертва на мръсния въздух всяка година. " Хората нехаят. В България сме привикнали да осмиваме или да подлагаме на критика, някой който прави нещо друго. Но в действителност по този метод демонстрираме и променяме. Дори и 50 души да видят на открито с маска, хората стартират да се замислят: за какво са с маска, работят ли, каква е повода за качеството на въздуха ", счита създателят на Airlief.
Вторият източник на финансиране идва, откакто Airlief взе участие в акселератор на Massachusetts Institute of Technology и е единственият участник от Източна Европа. След това стартира план с полска компания, като концепцията е приложението да бъде приспособено към полските условия и да се преведе на полски език. " Тяхната концепция беше да ревизират дали с сходни способи за превантивност могат да оказват помощ на хората в рискови групи да понижат болесттите и хоспитализациите ", споделя Петър Живков. Допълва обаче, че в България Airlief не е получила интерес нито от бизнеса, нито от институциите. Toва обаче няма да спре младия инженер, който продължава интензивно да приказва за качеството на въздуха.Екосистема от инициативи
Фотограф: Надежда Чипева
Атанас Енев и Ваня Миланова са сътрудници в живота и в работата. Допреди две години той работи като проектант в столична компания, а тя се отпътува с планов мениджмънт. Нещо обаче липсва и на двамата. " Винаги съм си мечтал да имам лична компания, само че това е размита идея. В момента, в който трябваше да уточнявам какво има смисъл за мен, отговорът беше резистентност ", споделя Атанас. Уточнява, че поколението им работи половинчато, в случай че не има вяра същински в това, което прави.
" Започнахме Biomyc със съдружника ми Деян Георгиев преди към две години. Искахме да създадем лична компания, която има значение, и за нас това беше такава, която се занимава с устойчиви артикули, насочени към пазара ", споделя Атанас. Те влизат в бизнеса с опаковките през 2018 година около възбраната на пластмасите за еднократна приложимост. Компанията стартира като биотехнологична, в границите на шест месеца съумяват да завоюват и финансиране, като са подкрепени от Европейски институт по нововъведения и технологии (ЕИИТ) и Cleantech Bulgaria. Разработват опаковъчни материали от биоразградими боклуци, които могат да се употребяват в строителната и мебелната промишленост, като получават забележителна помощ от биотехнолога проф. Албърт Кръстанов и неговия екип. Стигат до лабораторна фаза, като получават и втори грант от ЕИИТ. Цялото им финансиране досега е над 240 хиляди лева
В един миг екипът на Biomyc осъзнава обаче, че до момента в който патентоват новата технология и я пуснат на пазара, ще минат години. Затова сменят курса и стартират да вършат екологично чист дизайн, като се свързват с хора, които към този момент вършат чисти технологии и употребяват тях. Първият им клиент е била дребна българска винарна, за която създават лазерно изрязани дървени плоскости. " Това е различен вид на екологично чистите артикули - нововъведението беше не в материала, а в потреблението на лазер, с цел да има най-малко боклук от материала ", изяснява Атанас Енев. След другите им клиенти са българска бирария, немска компания, която към този момент пазят в загадка, както и натуралната козметична марка е-Лек, за която са изработили първата опаковка от гъбен материал в България, която ще е на пазара при започване на 2020 година
Засега продуктите им не са за всеобщо произвеждане. " Влизаме или като пилотни серии, или в маркетинг бюджета на по-големи компании, където съгласно мен е свястно да се стартира на този стадий ", споделя Атанас. Но това ще е до един миг, до момента в който екологично чистите артикули не станат по-скоро предписание, а не изключение. " Кръговата стопанска система и устойчивостта е систематичен проблем, който би трябвало да се нападна освен от бизнеса, само че и от образованието и крайния консуматор. Нашата логичност е, че най-хубавият метод да направиш екологично чистите артикули забавни за крайния консуматор е, като са новаторски ", счита архитектът.
Веднъж част от стартъп екосистемата, екипът към този момент покорява и нови пазарни ниши. Ваня е пособия на Biomyc, само че съумява да се развихри в идващия им бизнес - Nulala Catering.
Концепцията е за гурме кетъринг за корпоративни клиенти с нулев боклук. Първият клиент се появява инцидентно при започване на 2019 година Докато екипът разисква новия си бизнес в кафене, инцидентно се появява тяхна позната, която пита по какъв начин върви Biomyc. Те споделят новата си концепция и се оказва, че тъкмо в този миг дамата има потребност от кетъринг компания. Така вършат дебюта си на събитие на Junior Achievement. Следват други клиенти, измежду които Renault и GoGuide, като към този момент са готвили за над 15 събития. Таргетът им са корпорации, защото считат, че колкото повече хора схванат за концепцията с нулевия боклук, толкоз по-голям отпечатък ще имат върху средата към тях. Досега най-голямото събитие, за което са готвили, е било от 200 души.
Екологичният детайл се състои в това, че се стремят да имат най-малък боклук от храната, като оползотворяват всяка част от продуктите. Тук също се раждат нововъведения. Например Ваня измисля по какъв начин да употребява сока от маринатата на лилаво зеле, което ферментира, като направи от него хайвер с усет туршия. " Използваме способ с глазиране, в който всяка течност може да се трансформира в гурме хайвер ", споделя тя. Отделят внимание на дизайна на храните и на доставчиците, като в по-голямата част от времето пазарят от магазините със лични контейнери. " Не сме решили уравнението за безусловно всички храни, несъмнено. Имаме боклук - събираме го разделно, компостираме го ", споделя Ваня.
Екипът на този стадий още веднъж е от трима души, само че възнамеряват да наемат още хора през 2020 година " Вместо едно заведение в София да има съвършен метод на снабдяване на храна с нулев боклук, би трябвало да са доста заведения, които са на приблизително или над междинното равнище ", счита Атанас Енев. Вече влагат и в лична кухня и така наречен клекшоп на столичната ул. " Уилям Гладстон ", който е бил разумното продължение. " Искахме да превърнем самородния български феномен - клекшопа, в място, в което се подготвя гурме храна с нулев боклук ", споделя съоснователката на Nulala. До момента инвестицията за закупуване на мястото и висококачественото съоръжение е към 60 хиляди лева Що се отнася до цените им, скоро те са създали равносметка за това къде желаят да се нареждат. " Изборът е дали да работим с повече клиенти, или да повишим цените и да работим с по-малко. За идеологията ни по-подходящо е първото, само че пък бизнес страната гласи, че колкото по-малко клиенти са подготвени да платят премиум цена, толкоз облагата е по-добра и времето, което се влага, ще се отплати по-добре ", изяснява Атанас.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики
Някои от образците тук инцидентно откриват казуса, който вземат решение, други са имали персонална мотивация. Не са безусловно експерти в сферата, в която работят, само че имат хъс, напипват тестванията и не се срамят да търсят помощта на експерти, когато се постанова. Като бизнесмени те поемат отговорност за бъдещето, желаят да вземат решение екологичните конфликти, които ни заобикалят, и считат, че даже дребните всекидневни привички могат да имат резултат - изключително в случай че лека-полека близките попиват от тях. Ламинирано с царевица
Фотограф: Надежда Чипева
През 2017 година Анджела Иванова се занимава с принт, предпечат и снимка, а Гергана Станчева е фрийлансър - илюстратор и дизайнер. Към този миг двете от години следват в персоналния си живот философия за грижа за околната среда и разумното продължение е да я пренесат в професионалния. Започват да търсят биоразградимо фолио за ламиниране - нещо, на което множеството консуматори, даже и такива с екологично схващане, не обръщат внимание. Но то се употребява освен да се запазят скъпи документи, а и за много по-нетрайни неща - рекламни материали, менюта в заведения за хранене и т.н.Оказва се, че в България такова не се продава, като дистрибуторът у нас им споделя, че преди този момент предлаганата опция не е била изцяло разградима, а и е била скъпа. Тогава те се обръщат към специалист - доцент доктор Даринка Христова от Българска академия на науките. Поръчват фолио от Тайван и от Англия, тя ги тества и излиза наяве, че те са сертифицирани по стандарта на Съединени американски щати, където е нужно биоразградимостта да е над 65%. Това значи, че действително това е общоприет полимер, основан на нефт, разбъркан с нишесте или други добавки, които оказват помощ да се разпадне ненапълно, само че не и до дъно, изяснява Гергана. Оказва се, че те нагазват в изцяло нова и неразучена територия - за последните две години те не съумяват да открият даже данни какъв брой е отпадъкът от ламиниращия филм. В подтекста на актуалните полемики за пластмасата новият артикул - изцяло биоразградимо фолио за ламиниране, наподобява, че се появява таман в точния момент. " Истината е, че до момента в който има толкоз евтини и работещи ламинати, които не влизат в нито една инструкция, ще са проблем. Масово хората не знаят, че ги има, не е нещо, което се вижда. Няма напън върху промишлеността това нещо да се промени. Когато по този начин или другояче държиш пазара и никой не желае да се промениш, няма логичност да изскочиш със зелено решение ", изясняват те.
Двете се сплотяват и стават ръководещи сътрудници в стартъпа LAM’ON. Знаели, че в земеделието да вземем за пример се употребява биоразградимо фолио, с което се покриват полетата през зимата. " Започнахме да нищим и да проверяваме вариантите ", споделя Гергана
В края на 2017 година те стигат до финала на надпреварата Climate Launchpad в Кипър. " Тогава концепцията беше още на салфетка. Не чакахме да спечелим, само че беше потребен опит, с цел да разберем какво е бизнес проект, можем ли да го създадем ", споделя Анджела. Когато се връщат от Кипър, доцент доктор Даринка Христова ги среща с доктор Филип Ублеков от Българска академия на науките, който се причислява към екипа и е специалистът по полимери в процеса. През 2018 година те печелят първото си финансиране - 15 хиляди евро от програмата Climate-KIC. Преди година и половина стартират проби в лабораторни условия, като осъзнават, че лепилният пласт е доста значим детайл и желаят и той да е биоразградим. Д-р Ублеков го създава особено за тях. Решението е основано на полимлечна киселина - биополимер, който се добива от царевица.
След като на лабораторно равнище продуктът е подготвен, те би трябвало да го тестват в индустриални условия и да намерят подизпълнители. " Тогава стартира главоблъсканицата ", споделят те.
Екипът желае да употребява същите машини, както за полимерното фолио, като и цените им да са на същото равнище. Спечелват втори транш на финансиране - 30 хиляди $, от Chivas Venture. Всичките средства се влагат в проби и произвеждане, а те продължат да работят като фрийлансъри.
Правят осъзнатия избор да създават в България. В ролята на специалист Филип Ублеков има основна роля в диалозите с производителите, защото хем може да изясни какво тъкмо би трябвало да се случи, хем има престиж, като човек с дълготраен опит с полимерите. След доста проби и неточности към този момент продуктът е индустриално създаден, имат контрактувани връзки с производителите. " Сега заключваме последната рецептура на фолиото и по-късно подписваме know-how съглашението, тъй че да се знае какво излиза всякога от тяхното произвеждане ", споделя Анджела. По проект при започване на 2020 година продуктът ще е на пазара, като те към този момент са открили контакт с клиенти в печатната промишленост и знаят, че и у нас, и в чужбина има интерес.
Отделно Анджела се занимава и с ПОСТА - кетъринг и станция за продажба на храна без млечни или месни артикули в биоразградими опаковки. Намира се до пресечката на ул. " Екзарх Йосиф " и ул. " Бачо Киро " в столицата, като екипът е формиран от трима души. Отварят през юни тази година, като Анджела споделя, че огромна част от клиентите им въобще не са вегани. " От офисите в региона си носят я буркан, я кутийка за храната, която купуват, а ние ги окуражаваме с отстъпка, като носят собствен резервоар ", споделя тя.
Така хем с ПОСТА, хем с техните лични привички и препоръки към другите съумяват да привлекат още съидейници към екологичния метод на живот. " Наистина става табиет и не се замисляш от един миг нататък. Един човек самичък не може да промени кой знае какво, само че повлича и други хора, в случай че има съответен мотив за тези привички ", считат те. И двете са веган, и двете носят платнени торбички за пазар и чаши за многократна приложимост в себе си, както и събират отпадъците си разделно. Приятелите им демонстрират всякога, когато пропуснат найлоновата торбичка в магазина, като от своя страна Анджела споделя, че постоянно ги насърчава. " Зарязяващо е да правиш положително и да си логичен ", споделят те. Да демаскираш казуса с въздуха
Фотограф: Надежда Чипева
" Както хората вървят за риба, по този начин аз върша маски, които защищават от мръсния въздух ", майтапи се Петър Живков. На процедура обаче това е по този начин - той е инженер, който стои в основата на Airlief, приложение с информация за качеството на въздуха и здравни препоръки, както и новаторски маски, които защищават и от едрата, и от фината прахуляк. На процедура това не е бизнес, от който да се устоя, а по-скоро занимание за него.
Всичко стартира още когато Петър е дете. " Аз съм роден и израснал в крайните квартали на София и от дете имам респираторни проблеми и астма. Още си припомням по какъв начин лежах като дете в детското поделение на " Александровска ". Особено тежко беше зимата ", споделя той. С годините казусът понижава, до момента в който не отива да живее в град Хошимин във Виетнам, където въздухът е замърсен поради натоварения трафик и горивото с неприятно качество. След като разпознава казуса, той взема решение да търси решението му.
" Започнах да чета, да изучавам, да виждам научни извадки. Започнах да мисля по какъв начин аз, елементарното инженерче от София, мога да направя нещо, което хем реалистично да мога да извърша, хем да е ясно, съответно и практично. Аз съм инженер, вземам решение проблемите по прагматични способи ", споделя Петър. Преди две години взе участие в събитие - Sofia Service Jam, където за 48 часа се създава първообраз на артикул или услуга. Тогава се оформя концепцията за маската, която леко се трансформира във времето. Променя се и екипът на няколко пъти, само че Петър е константата. Проектът Airlief печели грант от 35 хиляди евро чисто заплащане и 15 хиляди евро във формата на ваучери за услуги в инфраструктурата на мрежата на Wear Sustain - платформа, която търси решения, съчетаващи умни технологии и екологичен дизайн. Освен потребността да защищава хората от мръсния въздух Петър желае да адресира и огромния проблем с отпадъка в резултат на потребление на еднократни маски - в Пекин всеки ден се изхвърлят 1 милион такива, споделя той.
" Това е огромен екологичен проблем, който взехме решение с устойчиви материали - използваме рециклиран текстил, дълготрайни материали, използваме 3D технология за шиене, която понижава разхода по време на производството. Почти няма отпадъчен артикул ", споделя инженерът. Докато се стигне до финалния дизайн, Петър и хората към него минават през впечатляващите 64 итерации по работата на маската. Започнали са с интелигентна маска, която се свързва с приложението, след това обаче решили да са по-гъвкави и да опростят концепцията, с цел да не основават и спомагателни опасности за бъгове. Маската е в продажба от напълно скоро и към този момент има най-малко 500 продадени, а ежедневните консуматори на приложението са хиляди и са пръснати из 68 страни. " Ние събираме доста данни от разнообразни източници, също така app-ът е безвъзмезден и няма реклами ", прецизира Петър.
Основната задача на Airlief сякаш е да образова и надлежно да защищити хората у нас - въпреки всичко изчисленията сочат, че над 8 хиляди души са жертва на мръсния въздух всяка година. " Хората нехаят. В България сме привикнали да осмиваме или да подлагаме на критика, някой който прави нещо друго. Но в действителност по този метод демонстрираме и променяме. Дори и 50 души да видят на открито с маска, хората стартират да се замислят: за какво са с маска, работят ли, каква е повода за качеството на въздуха ", счита създателят на Airlief.
Вторият източник на финансиране идва, откакто Airlief взе участие в акселератор на Massachusetts Institute of Technology и е единственият участник от Източна Европа. След това стартира план с полска компания, като концепцията е приложението да бъде приспособено към полските условия и да се преведе на полски език. " Тяхната концепция беше да ревизират дали с сходни способи за превантивност могат да оказват помощ на хората в рискови групи да понижат болесттите и хоспитализациите ", споделя Петър Живков. Допълва обаче, че в България Airlief не е получила интерес нито от бизнеса, нито от институциите. Toва обаче няма да спре младия инженер, който продължава интензивно да приказва за качеството на въздуха.Екосистема от инициативи
Фотограф: Надежда Чипева
Атанас Енев и Ваня Миланова са сътрудници в живота и в работата. Допреди две години той работи като проектант в столична компания, а тя се отпътува с планов мениджмънт. Нещо обаче липсва и на двамата. " Винаги съм си мечтал да имам лична компания, само че това е размита идея. В момента, в който трябваше да уточнявам какво има смисъл за мен, отговорът беше резистентност ", споделя Атанас. Уточнява, че поколението им работи половинчато, в случай че не има вяра същински в това, което прави.
" Започнахме Biomyc със съдружника ми Деян Георгиев преди към две години. Искахме да създадем лична компания, която има значение, и за нас това беше такава, която се занимава с устойчиви артикули, насочени към пазара ", споделя Атанас. Те влизат в бизнеса с опаковките през 2018 година около възбраната на пластмасите за еднократна приложимост. Компанията стартира като биотехнологична, в границите на шест месеца съумяват да завоюват и финансиране, като са подкрепени от Европейски институт по нововъведения и технологии (ЕИИТ) и Cleantech Bulgaria. Разработват опаковъчни материали от биоразградими боклуци, които могат да се употребяват в строителната и мебелната промишленост, като получават забележителна помощ от биотехнолога проф. Албърт Кръстанов и неговия екип. Стигат до лабораторна фаза, като получават и втори грант от ЕИИТ. Цялото им финансиране досега е над 240 хиляди лева
В един миг екипът на Biomyc осъзнава обаче, че до момента в който патентоват новата технология и я пуснат на пазара, ще минат години. Затова сменят курса и стартират да вършат екологично чист дизайн, като се свързват с хора, които към този момент вършат чисти технологии и употребяват тях. Първият им клиент е била дребна българска винарна, за която създават лазерно изрязани дървени плоскости. " Това е различен вид на екологично чистите артикули - нововъведението беше не в материала, а в потреблението на лазер, с цел да има най-малко боклук от материала ", изяснява Атанас Енев. След другите им клиенти са българска бирария, немска компания, която към този момент пазят в загадка, както и натуралната козметична марка е-Лек, за която са изработили първата опаковка от гъбен материал в България, която ще е на пазара при започване на 2020 година
Засега продуктите им не са за всеобщо произвеждане. " Влизаме или като пилотни серии, или в маркетинг бюджета на по-големи компании, където съгласно мен е свястно да се стартира на този стадий ", споделя Атанас. Но това ще е до един миг, до момента в който екологично чистите артикули не станат по-скоро предписание, а не изключение. " Кръговата стопанска система и устойчивостта е систематичен проблем, който би трябвало да се нападна освен от бизнеса, само че и от образованието и крайния консуматор. Нашата логичност е, че най-хубавият метод да направиш екологично чистите артикули забавни за крайния консуматор е, като са новаторски ", счита архитектът.
Веднъж част от стартъп екосистемата, екипът към този момент покорява и нови пазарни ниши. Ваня е пособия на Biomyc, само че съумява да се развихри в идващия им бизнес - Nulala Catering.
Концепцията е за гурме кетъринг за корпоративни клиенти с нулев боклук. Първият клиент се появява инцидентно при започване на 2019 година Докато екипът разисква новия си бизнес в кафене, инцидентно се появява тяхна позната, която пита по какъв начин върви Biomyc. Те споделят новата си концепция и се оказва, че тъкмо в този миг дамата има потребност от кетъринг компания. Така вършат дебюта си на събитие на Junior Achievement. Следват други клиенти, измежду които Renault и GoGuide, като към този момент са готвили за над 15 събития. Таргетът им са корпорации, защото считат, че колкото повече хора схванат за концепцията с нулевия боклук, толкоз по-голям отпечатък ще имат върху средата към тях. Досега най-голямото събитие, за което са готвили, е било от 200 души.
Екологичният детайл се състои в това, че се стремят да имат най-малък боклук от храната, като оползотворяват всяка част от продуктите. Тук също се раждат нововъведения. Например Ваня измисля по какъв начин да употребява сока от маринатата на лилаво зеле, което ферментира, като направи от него хайвер с усет туршия. " Използваме способ с глазиране, в който всяка течност може да се трансформира в гурме хайвер ", споделя тя. Отделят внимание на дизайна на храните и на доставчиците, като в по-голямата част от времето пазарят от магазините със лични контейнери. " Не сме решили уравнението за безусловно всички храни, несъмнено. Имаме боклук - събираме го разделно, компостираме го ", споделя Ваня.
Екипът на този стадий още веднъж е от трима души, само че възнамеряват да наемат още хора през 2020 година " Вместо едно заведение в София да има съвършен метод на снабдяване на храна с нулев боклук, би трябвало да са доста заведения, които са на приблизително или над междинното равнище ", счита Атанас Енев. Вече влагат и в лична кухня и така наречен клекшоп на столичната ул. " Уилям Гладстон ", който е бил разумното продължение. " Искахме да превърнем самородния български феномен - клекшопа, в място, в което се подготвя гурме храна с нулев боклук ", споделя съоснователката на Nulala. До момента инвестицията за закупуване на мястото и висококачественото съоръжение е към 60 хиляди лева Що се отнася до цените им, скоро те са създали равносметка за това къде желаят да се нареждат. " Изборът е дали да работим с повече клиенти, или да повишим цените и да работим с по-малко. За идеологията ни по-подходящо е първото, само че пък бизнес страната гласи, че колкото по-малко клиенти са подготвени да платят премиум цена, толкоз облагата е по-добра и времето, което се влага, ще се отплати по-добре ", изяснява Атанас.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ