© shutterstock Още по темата Началник на отдел Фискален контрол

...
© shutterstock Още по темата Началник на отдел Фискален контрол
Коментари Харесай

Узаконен данъчен произвол

© shutterstock Още по тематиката
Началник на отдел " Фискален надзор " в Национална агенция за приходите е прострелян в центъра на София

Службата управлява придвижването на рискови артикули и товари
18 дек 2017
Венислав Йотов: Изпитвали сме го на гърба си

Вицепрезидентът на Българо-американската комерсиална камара пред " Капитал "
21 юли 2017
Галя Димитрова: Ревизиите понижават внезапно и по този начин би трябвало да е

Изпълнителният шеф на Националната организация за приходите пред " Капитал "
9 юни 2017 Четири години откакто беше въведен режимът на засилен фискален надзор за придвижването на разнообразни типове артикули, разногласията сред бизнеса и данъчната администрация се усилват. Причината е в една наредба в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), посредством която ежедневно и незаконосъобразно се попречва активността на изцяло действителни работещи сдружения с годишен оборот от милиони левове.
Става въпрос за член 121а от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и метода, по който се пояснява и ползва от данъчната администрация. Той дава опция да бъде употребен за оказване на непозволен напън или прям рекет и върху сдружения, които са правилни данъкоплатци. Няма да е пресилено даже в случай че се каже, че неправилното пояснение и използване на въпросната наредба оказва съществено отрицателно въздействие върху бизнес климата като цяло. Административните съдилища в цялата страна са се произнесли стотици пъти по какъв начин би трябвало да се пояснява и надлежно ползва противоречивата наредба. Въпреки това данъчната администрация демонстративно продължава да пренебрегва правосъдната процедура.

Къде е казусът

При осъществяване на фискален надзор (виж карето) органът по приходите може да изиска от обществения реализатор да наложи неотложно предварителни обезпечителни ограничения върху имуществото на получателя на стоката за застраховане на вземанията за налози, които биха зародили (чл. 121а, алинея 1 от ДОПК). Обезпечението би трябвало да е в размер не по-малко от 30% от пазарната стойност на стоката. Тоест за разлика от общия режим за налагане на обезпечителни ограничения този на фискалния надзор позволява обезпечения за бъдещи данъчни отговорности. За да се наложат законосъобразно, органите по приходите наложително следва да изискат тяхното налагане от обществен реализатор. Това изискване на закона обаче всеобщо не се извършва. Обикновено органите по приходите сами издават протоколи, с които постановат обезпечителни ограничения на задължените лица, които са, меко казано, противоречиви. Към сегашния миг се е натрупала солидна правосъдна процедура, в която се приема, че въпросните протоколи са издадени от незапознат орган и заради това са оскъдни административни актове. Това е и първото значително разминаване сред духа и смисъла на закона и неговото използване на процедура.

Следващото разминаване е в наредбата (чл. 121а, алинея 2 от ДОПК), която споделя, че обезпечения могат да се наложат и когато органът по приходите откри, че при следващо предписание със стоката събирането на дължимите налози ще бъде невероятно или доста ще се затрудни. Основният въпрос, който поражда практическото приложение на тази норма, е по какъв начин и при съществуването на какви обстоятелства и доказателства може обосновано да се одобри, че бъдещото събиране на налози от въпросното лице би било значително затруднено. За да аргументират риск от следващо събиране на данъчни отговорности, приходните органи прибягват до така наречен единни критерии за риск, отнесени към данъчно-осигурителна информация за съответното сдружение, подлежащо на фискален надзор. Те са създадени от самата приходна администрация за нейни вътрешноведомствени цели, без да са нормативно регламентирани в някакъв акт, документ или оповестени обществено по някакъв метод. Такива критерии са да вземем за пример търгуването с рискови контрагенти, декларирането на Данък добавена стойност за внасяне, неподходящ размера на оборотите и други Във всички избрания на административните съдилища изрично се застъпва мнението, че въпросните критерии за риск не откриват по никакъв метод заплаха от затруднено събиране на бъдещи данъчни отговорности с оглед осъществяването на съответна договорка.

Тълкуването и използването на член 121а, алинея 3 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс също провокира голям брой разногласия сред администрацията и бизнеса. С нея органите по приходите за фискален надзор са овластени да обезпечават единствено доказателства, а не непосредствено да " събират " суми под формата на поръчителство.
Въпреки това и към сегашния миг приходната администрация продължава всеобщо да издава протоколи, с които стоката се " изземва " под претекст, че по този метод се обезпечават доказателства. Собственикът се предизвестява, че в случай че не заплати авансово дължимите за тази стока налози в размер на 30% от нейната пазарна цена, и то в период до 72 часа, под формата на поръчителство за бъдещи обществени вземания, същата ще бъде иззета в интерес на страната. Един тип притежателят се принуждава да си откупи назад стоката от данъчните, защото в противоположен случай тя предстои на конфискация.
По този метод нормативната уредба може да бъде употребена освен против битката със сивата стопанска система, само че и за краткотрайно изцяло непозволено изземване на парични средства от действителни работещи сдружения, правилни данъкоплатци.
Целта явно е страната, въпреки и краткотрайно, да оперира с техните средства. Тя им ги връща вероятно след няколкомесечни инспекции, само че без да начислява законно откритата рента.

Какво може да се промени

Тези противоречиви моменти съгласно мен могат да бъдат решени единствено със законодателна смяна.

На първо място несъмнено и изрично би трябвало да се обясни кой орган може да постанова обезпечителни ограничения и да изземва наложително пари от бизнеса при осъществяван фискален надзор - органите, упражняващи въпросния надзор, или обществените реализатори.

На второ място, би трябвало да се обясни по отношение на какъв вид сдружения може да се постановат въпросните обезпечителни ограничения. Какви обезпечителни потребности да вземем за пример постановат насилственото изземване на оборотни средства от сдружения, които имат задоволително активи и имущество в балансите си и които във всеки миг могат да подсигуряват вземанията на страната за налози и осигуровки? Според мен следва категорично да се запише в нормативната уредба, че парични обезпечения за бъдещи данъчни отговорности следва да бъдат налагани единствено на сдружения, за които се откри, че работят с желание за осъществяване на данъчна машинация и не имат активи или имущество, с които да подсигуряват бъдещите си данъчни отговорности. Защото главната цел на режима на фискален надзор въпреки всичко е да разреши предварителното събиране на данъчни отговорности от сдружения, които всъщност са кухи структури. А не да пречи на работещия бизнес.
Как работи

Засиленият фискален надзор се показва в прекъсването на транспортни средства, натоварени със артикули, избрани като такива с висок фискален риск, слагането на механически средства за надзор на транспортните средства, следене на тяхното придвижване на територията на страната и надлежно инспекция при разтоварването им. Всички тези действия несъмнено дисциплинираха огромна част от търговците на бързооборотни артикули и малко или доста доведоха до понижаване на данъчните измами и стесняване на сивата стопанска система в този бранш като цяло.
Режимът беше въведен през 2014 година с промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Законът даде пълномощие на министъра на финансите еднолично да дефинира със заповед кои ще са тези артикули. Сред тях са плодове, зеленчуци, горива, месо, риба, мляко, брашно. Главната концепция беше чрез физическото следене на избрани артикули да се предотврати тяхното неведнъж фиктивно прекачване от сдружение на сдружение, които действително не правят стопанска активност, не имат личен състав или активи. По този метод всеобщо се занижаваше, укриваше или присвояваше непозволено Данък добавена стойност, като данъчните отговорности се оставяха на кухи, в множеството случаи еднолични търговски сдружения. Техният единствен притежател нормално е някое малоимотно лице, което не може или не желае да спомага на данъчната администрация.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР