© sevdashishmanova.com СЕВДА ШИШМАНОВА е журналист, продуцент и режисьор. Миналата

© sevdashishmanova.com СЕВДА ШИШМАНОВА е публицист, продуцент и режисьор. Миналата седмица разгласи, че напуща Българска национална телевизия, където работи през последните 25 години като кореспондент, интернационален сътрудник, включително от военни зони, а по-късно като член на борда и програмен шеф. Отразявала е работата на 7 български държавни управления и двама български президенти.

Като програмен шеф основава единственото ежедневно предаване за просвета " Денят стартира с просвета ", форматите " История.bg ", " Лачените обувки на българското кино ", " Пътуващо кино с БНТ1 ". Реализира плановете " Голямото четене ", " Ръкописът ", " Малкото огромно четене ", " Голямото рок междучасие ". Автор е на 11 документални кино лентата, част от които са отличени с интернационалните награди. Продуцент е на сериалите " Четвърта власт " и " Под прикритие ", който се счита за най-успешния български сериал, продаден в над 180 територии.
Член на няколко кино журита, включително интернационалните. Още по тематиката
Овладяването на малките екрани

Коалицията сред ГЕРБ и Пеевски нападна огромните тв канали, тъй като те са от дребното острови на медийна независимост
13 окт 2017
Съвет за електронни медии утвърди управителния съвет на Българска национална телевизия
28 сеп 2017
Кой ще управлява Българска национална телевизия

Конкурсът за нов общоприет шеф на публичната телевизия приготвя почвата за цялостното й преодоляване от властта. Това ще нанесе големи вреди, тъй като Българска национална телевизия е един от дребното принадлежности на жителите да изискват отчетност от политиците
18 авг 2017
Защо напускате Българска национална телевизия?

- Винаги съм приемала позицията на програмен шеф като мандатна и с встъпването в служба на новия общоприет шеф подадох оставка и молба за овакантяване. Защитих обществено идея за програмното развиване на БНТ1 преди седем години и считам, че главните цели от нея са към този момент осъществени. В края на този интервал знам, че опцията да превърнем Българска национална телевизия в същинска социална телевизия е лимитирана от остарелия Закон за радио и телевизия, който не е променян 20 години.

Дебатът за установяване на задачата на публичните телевизия и радио и методът им на финансиране не е приоритет за политиците и обществото. А до момента в който това не се случи, публичните медии остават пленник на всяко ръководство. Държавата показва - единствено преди няколко години - по какъв начин може да упражнява надзор. По време на държавното управление на Орешарски Българска национална телевизия беше осъдена с понижаване на дотацията с 5 милиона лв. поради обективното отразяване на митингите през 2013 и основаването на сериала " Четвърта власт ". Тогава от трибуната на българския парламент беше декларирано, че по този начин Българска национална телевизия няма да може повече да харчи запас за сходно държание и планове.

Българска национална телевизия не може да бъде социална и самостоятелна при настоящия медиен закон. Може единствено да се пробва да води такава политика.

Имате доста осъществени планове като програмен шеф на Българска национална телевизия. Но какво не успяхте да свършите?
- Поех риска да създадем различна на комерсиалните малките екрани стратегия, само че без значение от последователното повишение на рейтинга на БНТ1 и публичното самопризнание за културните, филмовите планове и обективността на новините не съумях да препозиционирам малкия екран преди двете огромни частни компании.

Не съумях като част от мениджърския екип да убедя ръководещите, че би трябвало да поддържат финансово програмната политика на Българска национална телевизия.

А като план това, което не съумях да направя, е взаимен сериал в копродукция с други европейски малките екрани и продуцентски компании.

В доста европейски страни като Германия, Англия, Австрия най-гледаните малките екрани са публичните. В същото време в България стана тъкмо противоположното - през последните години делът от аудиторията на Българска национална телевизия понижа. Защо?

- Преди всичко желая да кажа, че в осведомителната среда, в която живеем, публичните медии би трябвало да останат аршин за обективност, меродавност и самостоятелност. Това е тяхната задача. Показателно е по какъв начин при съдбовни събития като резултати от избори, терористичен акт или естествени бедствия да вземем за пример потребителите търсят информация от тях, тъй като им имат доверие.

Доверието е заем, който публичните медии не могат да си разрешат да изгубят, те са самозащитата на потребителя. И ще имат все по-голяма роля като нужния стандарт, към който хората ще съотнасят и ще сверяват спорния информативен поток, който ги прави несигурни и уплашени.

В отговор на вашия въпрос - повода Българска национална телевизия да е на трета позиция по гледаемост е точно в неналичието на съответно финансиране. Българският политически хайлайф не схваща ролята на публичните медии. Докато европейските държавни управления все по-ясно осъзнават, че инвестицията в тях е отбрана на обществото. Защита против нашествието на комерсиалните медийни концерни, които посредством ефира уголемяват въздействието на своите притежатели за икономическо и политическо брокерство.

Има разнообразни подходи – моделът може да обезпечи напълно бюджета на публичната медия или пък да разреши тя да бъде разположена пазарно и сама да изкарва част от парите си посредством реклама и продажба на лична продукция. Но във всички случаи би трябвало да е ясно, че независимостта се подсигурява освен от метода, само че и от размера на финансиране.

Програмната политика, която водим към този момент седем години, дава резултат последователно. Повишаването на рейтингите в утринния политически и културен слот, новинарските излъчвания и праймтаймът с журналистика и европейски сериали и документалистика е развой, който лиши години. Това е тактика, която се основава напълно на креатив, усъвършенстване на финансовия запас и на изключителна селекция при закупуване на продукцията. Българска национална телевизия да вземем за пример не може да си разреши договорка с огромните мейджъри и да купува блокбастери, за това преговаряме за неведнъж по-ниски цени най-вече на самостоятелна американска и европейска кино продукция, която дава отговор и на профила на публичната телевизия. Стойността на час стратегия, която произвеждаме, е несравнима с тази в комерсиалните малките екрани.

Една от тактиките на властта в Русия за надзор над медиите (и надлежно хората) е същинската публицистика да се замества със зрелища. Виждате ли сходна наклонност и в българските малките екрани?

- В Българска национална телевизия не. В комерсиалните малките екрани развлекателните продукции постоянно са с преимущество пред новините и публицистиката. Но в българския случай следим нещо забавно. То е обвързвано по-скоро с отвод да се влага в нови телевизионни формати и с години се продуцира едно и също наличие, по-евтино е. Постепенно то губи качеството си, профанизира аудиторията, предлага хибридни форми сред шоу и политика. Така в реалити форматите, които все по-отчаяно експлоатират низките пристрастености на хората, редом се прави и политическа работа - посредством героизиране на следващия нахален националист да вземем за пример. Същото важи и за токшоу излъчвания, които се трансформират в политически план. Други, в популисткия тренд, имат " проверяващи " рубрики, с цел да се " борят за правдивост за дребния човек ", и фенът има вяра, че живее в правова страна. Независимо че в новините да вземем за пример е имало репортаж за европейската оценка за неналичието на прогрес в правосъдната промяна, което за него е скучна информация.

Размиването на жанровете (абсурден микс на шоу и публицистика) не дава опция на аудиторията да се ориентира и операцията е съвършена. Отговорът на Българска национална телевизия беше безапелационен. Срещу турските сериали и реалити стратегиите в праймтайм ние програмирахме най-хубавата си журналистика и в най-гледаното време на малките екрани фенът може да избира сред турски сериали, братя и ферми по комерсиалните канали и " История.бг ", " Референдум " и " Панорама " по БНТ1. Това е сложна борба, само че ние постигнахме резултат и увеличението на аудиторията е непрекъсната наклонност.Променен е и моралният профил на политическия хайлайф, подобен на процедура няма.
Има ли в този момент в Българска национална телевизия условия някой кореспондент да направи това, което вие направихте по времето на Жан Виденов с тогавашния вътрешен министър - да зададе неуместен въпрос на министър в неуместен за него миг? Aко има - ще бъде ли излъчено?

- Проблемът не е в това дали подобен репортаж може да бъде изработен и даже излъчен. А в тотално променената среда, в неналичието на сериозна маса, коятo може да реагира и да провокира съответната глоба. Тогава се стигна до оставката на министъра. Авторитетът на медията и публичната реакция след репортажа накараха Виденов да реагира.

Променен е и моралният профил на политическия хайлайф, подобен на процедура няма. През последвалите години имаше задоволително компрометиращи и скандални разкрития, само че резултатът върху политическите процеси и политическите решения е нулев.

Промяната на медийната среда, в която многотиражните жълти издания, мултифункционалните уеб сайтове с материали без създатели и пошлите реалити формати, подменят всяка сензитивност към истинността на обстоятелствата, към стойностите в обществото и критериите, е мъчно обратим развой. Рейтингите и тиражите демонстрират, че т.нар сериозна маса от дълго време не си задава въпроса това, което гледа или чете, истина ли е, или не е, значимо ли е за обществото или не. И всяка кардинална позиция или журналистическо следствие могат да бъдат етикетирани като поръчкови, тъй като насреща е аудиторията, която е изгубила аршин. Обратно, всяка целева акция против неуместен за властта човек да се одобри като справедлива. Как се резервира публицистиката в такава среда? Просто пропада до последното място по независимост на словото в Европейски Съюз.

Спокойна ли сте, че тези телевизионни кореспонденти, които в този момент влизат в специалността, ще имат свободата да избират значимите съгласно тях тематики и смелостта да кажат и покажат какво мислят по тях?

- Работя с доста млади кореспонденти в Българска национална телевизия и моите наблюдения са, че точно журналистическият стандарт, който тя постанова, е това, което ги притегля. Журналистите на Българска национална телевизия минават през обучителни стратегии на EBU (European Broadcasting Union) за инспекция на информация и подправени вести. В основата на работата, без значение дали е за онлайн или ефирни вести, се съблюдават етичните стандарти и правилата за безпристрастност и плурализъм на гледните точки.

Професионализмът стартира с избора на всеки публицист в каква публицистична политика взе участие, интересува ли се кой е притежател на медията, за която работи, знае ли какви стандарти пази тя. Тогава свободата да избира тематиките и да демонстрира какво мисли зависи единствено от него.

Живеем във време, когато всеки фен може да е на процедура кореспондент, да предава от мястото на събитието и по тази причина все по-голяма стойност за специалността публицист получават журналистическите следствия, мненията и анализите. Тях не може да ги направи инцидентният минувач, който се оказа с телефон в ръка, когато падна аероплан в река Хъдзън и фрагментите се трансфораха в хедлайн за новинарските излъчвания.
Журналистиката от ден на ден ще се разпознава с подготвеност, коментар и задълбочено показване на обстоятелствата. Тава, което ще се окаже значимо, са персонифицираната публицистика, престижите, документалистиката. Ще е все по-трудно да се постановат, само че ще могат да се изправят против оборотния инфотеймънт, който завладява медиите.

Доставката на новините от ден на ден ще наподобява като услуга без значение дали на събитието има кореспондент или фен. Най-зловещите фрагменти от войната в Сирия са направени от хората, които останаха в плен на превзетите от " Ислямска страна " градове.

Предстои смяна в собствеността на двете най-големи български малките екрани - bTV и Nova. Какви опасности носи това?
- Рискът е двете най-гледани медии да бъдат завладяни от политически брокери, в случай че купувачите са подставени компании, без да е ясно кой действително стои зад тях. Най-лошият сюжет ще бъде, в случай че новите притежатели съставляват подмолни политически играчи. Обратно, в случай че са компании с потвърден интернационален опит в промишлеността, това ще е нова опция за развиване на българския ефирен пазар и на медийната среда като цяло.

Един спор - малкия екран постанова или следва усета на феновете?
- Моето виждане постоянно е било, че малкия екран, още по-валидно за публичната телевизия, би трябвало да изпреварва и постанова усет. В това беше и достижението на формата " Голямато четене " да вземем за пример. С него ние задвижихме развой, който има своето значение за книгите и разпространяването им 10 години след неговото основаване. Освен това като екранна реализация показахме, че забавление не е равно на пошли реалити формати. Предизвикахме смяна в държанието на рекламодателите, които за пръв път вложиха в наличие, а не в рейтинг. Същото се случи и с формата " Голямото рок междучасие ".

Зрителят е признателен, когато не го подценяваш. Той влиза в крайник с това, което върви преди неговия усет, тъй като кой човек не избира да гледаш на него като на четец, а не като на воайор. Аз не се подлъгвам, това е сложна борба, само че си заслужава усилието.

С какво ще се занимавате след Българска национална телевизия?
- Започвам да работя по интернационален план и желая да основа лична продуцентска компания.