Мнения Daily - Мюсюлманите не са "автомати на Корана"
© REUTERS TV Още по тематиката
Мнения Daily: Лесните решения в опазването на здравето не дават резултат
И още: След взривоопасното изявление на Бойко Рашков – тишина
10 дек 2017
Мнения Daily - Нова АЕЦ няма да работи в конкурентна среда
И още: Около 0.3% от компаниите генерират ¾ от БВП; Работата намирисва на " договорка " сред МОК и Русия
6 дек 2017 Над 80 % от мюсюлманските жители на Европа са секуларизирани. Мултикултурализъм
Мюсюлманите не са " автомати на Корана "
От коментар на Лоай Мъдхун за " Дойче веле "
" Броят на мюсюлманите в Европа ще пораства ", " Европа ще стане мюсюлманска ". Такива са заглавията в множеството немски медии, които разгласиха резултатите от изследването на американския " Пю Рисърч център ".
Тези заглавия звучат по този начин, като че ли би трябвало да се подготвим за неизбежна злополука въз основата на демографското развиване, която ще разклати устоите на европейските общества. Както се очакваше, десните популисти и ислямофобите, които от години непрекъснато предизвестяват за заплахата от ислямизиране на Германия и на Западна Европа и от възникването на една " Еврабия ", виждат удостоверение на своите опасения в проучването на американските учени. Ако се вгледа по-внимателно, човек незабавно ще забележи, че резултатите от проучването не са безусловно подобаващи за достоверни прогнози за демографското развиване в западните страни.
Този, който се подведе единствено по цифрите, несъзнателно стартира да следва логиката на параноидните пророци на апокалипсиса. Те естествено нямат никакъв интерес от интеграцията на мигрантите в демократичните общества. Много по-голям е въпросът по какъв начин конституционните демокрации ще подходят към обстоятелството, че броят на мюсюлманите в Европа ще пораства в бъдеще. Предварително обаче би трябвало да се каже, че това, в което имат вяра или не имат вяра жителите в плуралистичната демократична страна, е въпрос на персонален избор. Това, несъмнено, не значи, че всичко, което изисква една вяра, може да бъде осъществено в демократичната конституционна страна.
Актуалното проучване на " Пю рисърч " без подозрение демонстрира, че в бъдеще европейските общества ще би трябвало да свикнат с наличието на повече мюсюлмани в публичното пространство. И с това, че мюсюлманските жители на Европа ще упорстват свободно и намерено да изповядват своята вяра, както и представителите на другите религии, и преди всичко християните. Тази констатация обаче не е мотив за пробуждане на призрака на някаква " ислямизация на Запада ". Защото ислямът не е съществува като статична и закостеняла вяра. Това е единствено измислица в главите както на обикновените салафити, по този начин и на ислямофобските придвижвания. Защото мюсюлманите не образуват едносъставен блок на никое място по света и освен религията дефинира тяхното държание. Образно казано, те не са " автомати на Корана ". Във всяка ислямска страна има друга интерпретация на исляма.
Още в този момент над 80 % от мюсюлманските жители на Европа са секуларизирани в най-общия смисъл на това разбиране. Много по-важно е всички ние да осъзнаем смисъла на гражданското общество в демокрацията. Това значи да създадем нови благоприятни условия за действително присъединяване на всички жители в миграционните общества в Европа. И в същото време да защитим достиженията на демократичната народна власт.
------------
За пръв път от половин век в Европа има отчетлива политико-идеологическа динамичност.
Идеологии
Става дума за нещо друго от " фашизъм "
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук профил
Фотограф: LASZLO BALOGH
Интегрирането на новия " десен популизъм " в европейския политически мейнстрийм е към този момент в ход. Брубейкър отчетливо разграничава " десния популизъм " от десния радикализъм на предишното, като акцентира, че става дума за нещо радикално друго от фашизъм или други типове десен авторитаризъм.
Феноменът е по скоро " цивилизационизъм ", или опит за съчетаване на достиженията на демократичната народна власт със съзнанието за техния генезис в християнската традиция и с разбирането за нуждата те да бъдат отбранявани от интервенцията на ислямизма. Поставянето на акцента върху " цивилизация " разкрива и явен капацитет за преобразяване на този " десен популизъм " от охранително-националистичен в паневропейски план.
Излишно е да се заблуждаваме, че това ще се случи елементарно или че към момента хегемонният, въпреки и разтърсен, постмодерен демократизъм непринудено ще съобщи позициите си. Това, което е към този момент явно обаче, е, че за пръв път след 70-те години на ХХ век в Европа има отчетлива политико-идеологическа динамичност, шупване в един ценностен политически спор, който опровергава пророчествата за пенсионерска беззащитност на " Старата госпожа ".
Далеч съм от мисълта да начертавам розови вероятности - " десният популизъм " съдържа задоволително освен нелиберални, само че и недемократични предубеждения (тук понятието за народна власт е строго класическо, не постмодерно). Но безвредни пътища напред отвън блатото не съществуват. Новият европейски политически синтез ще се появи вследствие на битка сред разнообразни визии за бъдещето на Стария континент.
---------
Достъпът до персоналния живот на държавниците е част от обществената им роля.
Лична цялост
В публичен интерес е да се знае с кого спи президентът
От коментар на някогашния ръководител на Съвет за електронни медии доцент Георги Лозанов за Offnews.bg
Фотограф: ВЕЛКО АНГЕЛОВ
Росен Плевнелиев провокира значително упреци поради обществената прокламация на връзката си със синоптичка от " Нова телевизия ".
Логиката им беше следната: без значение че към този момент не е, откакто е бил, той си остава президент, а един президент не би трябвало да занимава хората с персоналния си живот. Точно противоположното е. Извън мандата си той по би могъл да упорства на персоналната си цялост, само че нейният предел, до момента в който е държавен глава, по изискване би трябвало да е мощно занижен. Казано без задръжки, в публичен интерес е да се знае с кого спи президентът. И освен той, а всички политици, изключително в случай че са на висок пост. Достъпът до персоналния им живот е част от обществената им роля.
Работата е там, че обществената роля е точно роля (вид маска) – можеш да схванеш индивидът зад нея какъв брой добре я играе, само че не и какъв е. Това става надалеч по-ясно, когато го погледнеш " от близко ", в частните му връзки, без прикритието на професионалната изява, съгласно общовалидни човешки категории като честен-безчестен, верен-разпътен, скромен-алчен, чувствителен-груб и прочие
Правото на сходно надничане през ключалката на политиците идва от представителната народна власт – избираме ги, с цел да ни съставляват, и в този смисъл те сме ние, което съкратява дистанцията посред ни, прави ги обозрими. Честата опозиция и недоволства от тяхна страна нормално е израз на устрема им да се употребяват от привилегиите на властта, без да понасят тежестта й, която най-общо се състои в това да нямаш секрети от гласоподавателите си.
Разбира се, правото на интерес към персоналния живот на политиците не би трябвало да се трансформира в мотив за медиен гнет над тях. Но в това отношение те са доста по-защитени, в сравнение с елементарните хора. Особено в случай че са жертва на персонална драма и след тях тичат кореспонденти, тъй като непознатото страдалчество добре се продава.
--------------
Заслугата за позитивните промени е напълно на труда, напъните и самодейността на хората и макар политиците.
Индекс на щастието
В България се живее по-добре? Не и с помощта на властта
От текст на Ясен Бояджиев за Deutsche Welle
" България става все по-добро място за живот, където децата ще имат по-добър живот от този на родителите си! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК! " - по този начин приключва писмото, с което тези дни управлението на ръководещата към този момент трети мандат партия се обърна към своите членове и структури във връзка 11-ия ѝ рожден ден. Писмото е написано в напълно бодряшки и самохвалебствен дух, както може би е редно в подобен ден за вътрешнофирмено напомпване на самочувствие.
То обаче явно е предопределено и за външна аудитория, тъй като, както показват създателите му, " ние обичаме 100% от българския народ и работим за положителното на всички ". Любовта си те потвърждават с изреждането на образци за, съгласно тях, " добре свършената работа ". Основното обръщение е, че каквото и положително да се е случило на българския народ, то е заслуга главно на ръководещата партия.
Тя е поставила " завършек на безпринципното ръководство на България ", спряла е отдалечаването на страната от " стандартите и полезностите на Европа " и се е трансформирала в " единствения поръчител, че бъдещето на децата ни ще бъде европейско ". При нея " развиването е очевидно ": " все по-ускоряващи се темпове на напредък " ( " по отношение на годината на учредяването ѝ Брутният вътрешен продукт на България към този момент се удвои " ), " непоклатимост, уравновесени бюджети, понижаване на дълга, увеличение на фискалния запас, работещи еврофондове " ; " автомагистрали, пътища и жп линии, пречиствателни станции, водни уреди, канализации и депа за боклуци, метро " и така нататък, и така нататък
Аз съм измежду тези, които считат, че като цяло България в действителност става все по-добро място за живот. Това е значимо да се признае поради все по-старателно насажданата в последно време носталгия по " положителните остарели времена " на социализма. Наистина в България децата към този момент имат по-добър живот от родителите си.
Но това с нищо не трансформира обстоятелството, че бодряшкият дух в писмото на ръководещата партия е непростим, а главните му послания са заблуждаващи. Не единствено тъй като някои от упоменатите " забележими резултати " се разминават с действителността. Много по-важно е, че измененията в България можеха да бъдат надалеч по-забележими, а напредъкът - неведнъж по-бърз и сензитивен, в случай че не бяха бездействието, безсилието и фактическият неуспех на ръководещата партия в основните промени. Поради което опазването на здравето, образованието, правосъдната система и какво ли не още са в положение на непрестанен и задълбочаващ се крах.
А още по-важно е, че вместо да бъде комплициран " завършек на безпринципното ръководство ", зад паравана на прословутата непоклатимост страната и нейните институции бяха завладени и подчинени на частни ползи, а " стандартите и полезностите на Европа " като върховенството на закона и свободата на медиите бяха стъпкани и изпразнени от наличие. Така страната ни от ден на ден се отдалечава от европейския и се доближава към някои източни модели, а гаранциите, " че бъдещето на децата ни ще бъде европейско ", не наподобяват сигурни.
А заслугата за позитивните промени, доколкото ги има, е напълно на труда, напъните, лишенията, упоритостта и самодейността на хората. Ако България става все по-добро място за живот, то е с помощта на тях. И макар политиците.
Мнения Daily: Лесните решения в опазването на здравето не дават резултат
И още: След взривоопасното изявление на Бойко Рашков – тишина
10 дек 2017
Мнения Daily - Нова АЕЦ няма да работи в конкурентна среда
И още: Около 0.3% от компаниите генерират ¾ от БВП; Работата намирисва на " договорка " сред МОК и Русия
6 дек 2017 Над 80 % от мюсюлманските жители на Европа са секуларизирани. Мултикултурализъм
Мюсюлманите не са " автомати на Корана "
От коментар на Лоай Мъдхун за " Дойче веле "
" Броят на мюсюлманите в Европа ще пораства ", " Европа ще стане мюсюлманска ". Такива са заглавията в множеството немски медии, които разгласиха резултатите от изследването на американския " Пю Рисърч център ".
Тези заглавия звучат по този начин, като че ли би трябвало да се подготвим за неизбежна злополука въз основата на демографското развиване, която ще разклати устоите на европейските общества. Както се очакваше, десните популисти и ислямофобите, които от години непрекъснато предизвестяват за заплахата от ислямизиране на Германия и на Западна Европа и от възникването на една " Еврабия ", виждат удостоверение на своите опасения в проучването на американските учени. Ако се вгледа по-внимателно, човек незабавно ще забележи, че резултатите от проучването не са безусловно подобаващи за достоверни прогнози за демографското развиване в западните страни.
Този, който се подведе единствено по цифрите, несъзнателно стартира да следва логиката на параноидните пророци на апокалипсиса. Те естествено нямат никакъв интерес от интеграцията на мигрантите в демократичните общества. Много по-голям е въпросът по какъв начин конституционните демокрации ще подходят към обстоятелството, че броят на мюсюлманите в Европа ще пораства в бъдеще. Предварително обаче би трябвало да се каже, че това, в което имат вяра или не имат вяра жителите в плуралистичната демократична страна, е въпрос на персонален избор. Това, несъмнено, не значи, че всичко, което изисква една вяра, може да бъде осъществено в демократичната конституционна страна.
Актуалното проучване на " Пю рисърч " без подозрение демонстрира, че в бъдеще европейските общества ще би трябвало да свикнат с наличието на повече мюсюлмани в публичното пространство. И с това, че мюсюлманските жители на Европа ще упорстват свободно и намерено да изповядват своята вяра, както и представителите на другите религии, и преди всичко християните. Тази констатация обаче не е мотив за пробуждане на призрака на някаква " ислямизация на Запада ". Защото ислямът не е съществува като статична и закостеняла вяра. Това е единствено измислица в главите както на обикновените салафити, по този начин и на ислямофобските придвижвания. Защото мюсюлманите не образуват едносъставен блок на никое място по света и освен религията дефинира тяхното държание. Образно казано, те не са " автомати на Корана ". Във всяка ислямска страна има друга интерпретация на исляма.
Още в този момент над 80 % от мюсюлманските жители на Европа са секуларизирани в най-общия смисъл на това разбиране. Много по-важно е всички ние да осъзнаем смисъла на гражданското общество в демокрацията. Това значи да създадем нови благоприятни условия за действително присъединяване на всички жители в миграционните общества в Европа. И в същото време да защитим достиженията на демократичната народна власт.
------------
За пръв път от половин век в Европа има отчетлива политико-идеологическа динамичност.
Идеологии
Става дума за нещо друго от " фашизъм "
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук профил
Фотограф: LASZLO BALOGH
Интегрирането на новия " десен популизъм " в европейския политически мейнстрийм е към този момент в ход. Брубейкър отчетливо разграничава " десния популизъм " от десния радикализъм на предишното, като акцентира, че става дума за нещо радикално друго от фашизъм или други типове десен авторитаризъм.
Феноменът е по скоро " цивилизационизъм ", или опит за съчетаване на достиженията на демократичната народна власт със съзнанието за техния генезис в християнската традиция и с разбирането за нуждата те да бъдат отбранявани от интервенцията на ислямизма. Поставянето на акцента върху " цивилизация " разкрива и явен капацитет за преобразяване на този " десен популизъм " от охранително-националистичен в паневропейски план.
Излишно е да се заблуждаваме, че това ще се случи елементарно или че към момента хегемонният, въпреки и разтърсен, постмодерен демократизъм непринудено ще съобщи позициите си. Това, което е към този момент явно обаче, е, че за пръв път след 70-те години на ХХ век в Европа има отчетлива политико-идеологическа динамичност, шупване в един ценностен политически спор, който опровергава пророчествата за пенсионерска беззащитност на " Старата госпожа ".
Далеч съм от мисълта да начертавам розови вероятности - " десният популизъм " съдържа задоволително освен нелиберални, само че и недемократични предубеждения (тук понятието за народна власт е строго класическо, не постмодерно). Но безвредни пътища напред отвън блатото не съществуват. Новият европейски политически синтез ще се появи вследствие на битка сред разнообразни визии за бъдещето на Стария континент.
---------
Достъпът до персоналния живот на държавниците е част от обществената им роля.
Лична цялост
В публичен интерес е да се знае с кого спи президентът
От коментар на някогашния ръководител на Съвет за електронни медии доцент Георги Лозанов за Offnews.bg
Фотограф: ВЕЛКО АНГЕЛОВ
Росен Плевнелиев провокира значително упреци поради обществената прокламация на връзката си със синоптичка от " Нова телевизия ".
Логиката им беше следната: без значение че към този момент не е, откакто е бил, той си остава президент, а един президент не би трябвало да занимава хората с персоналния си живот. Точно противоположното е. Извън мандата си той по би могъл да упорства на персоналната си цялост, само че нейният предел, до момента в който е държавен глава, по изискване би трябвало да е мощно занижен. Казано без задръжки, в публичен интерес е да се знае с кого спи президентът. И освен той, а всички политици, изключително в случай че са на висок пост. Достъпът до персоналния им живот е част от обществената им роля.
Работата е там, че обществената роля е точно роля (вид маска) – можеш да схванеш индивидът зад нея какъв брой добре я играе, само че не и какъв е. Това става надалеч по-ясно, когато го погледнеш " от близко ", в частните му връзки, без прикритието на професионалната изява, съгласно общовалидни човешки категории като честен-безчестен, верен-разпътен, скромен-алчен, чувствителен-груб и прочие
Правото на сходно надничане през ключалката на политиците идва от представителната народна власт – избираме ги, с цел да ни съставляват, и в този смисъл те сме ние, което съкратява дистанцията посред ни, прави ги обозрими. Честата опозиция и недоволства от тяхна страна нормално е израз на устрема им да се употребяват от привилегиите на властта, без да понасят тежестта й, която най-общо се състои в това да нямаш секрети от гласоподавателите си.
Разбира се, правото на интерес към персоналния живот на политиците не би трябвало да се трансформира в мотив за медиен гнет над тях. Но в това отношение те са доста по-защитени, в сравнение с елементарните хора. Особено в случай че са жертва на персонална драма и след тях тичат кореспонденти, тъй като непознатото страдалчество добре се продава.
--------------
Заслугата за позитивните промени е напълно на труда, напъните и самодейността на хората и макар политиците.
Индекс на щастието
В България се живее по-добре? Не и с помощта на властта
От текст на Ясен Бояджиев за Deutsche Welle
" България става все по-добро място за живот, където децата ще имат по-добър живот от този на родителите си! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК! " - по този начин приключва писмото, с което тези дни управлението на ръководещата към този момент трети мандат партия се обърна към своите членове и структури във връзка 11-ия ѝ рожден ден. Писмото е написано в напълно бодряшки и самохвалебствен дух, както може би е редно в подобен ден за вътрешнофирмено напомпване на самочувствие.
То обаче явно е предопределено и за външна аудитория, тъй като, както показват създателите му, " ние обичаме 100% от българския народ и работим за положителното на всички ". Любовта си те потвърждават с изреждането на образци за, съгласно тях, " добре свършената работа ". Основното обръщение е, че каквото и положително да се е случило на българския народ, то е заслуга главно на ръководещата партия.
Тя е поставила " завършек на безпринципното ръководство на България ", спряла е отдалечаването на страната от " стандартите и полезностите на Европа " и се е трансформирала в " единствения поръчител, че бъдещето на децата ни ще бъде европейско ". При нея " развиването е очевидно ": " все по-ускоряващи се темпове на напредък " ( " по отношение на годината на учредяването ѝ Брутният вътрешен продукт на България към този момент се удвои " ), " непоклатимост, уравновесени бюджети, понижаване на дълга, увеличение на фискалния запас, работещи еврофондове " ; " автомагистрали, пътища и жп линии, пречиствателни станции, водни уреди, канализации и депа за боклуци, метро " и така нататък, и така нататък
Аз съм измежду тези, които считат, че като цяло България в действителност става все по-добро място за живот. Това е значимо да се признае поради все по-старателно насажданата в последно време носталгия по " положителните остарели времена " на социализма. Наистина в България децата към този момент имат по-добър живот от родителите си.
Но това с нищо не трансформира обстоятелството, че бодряшкият дух в писмото на ръководещата партия е непростим, а главните му послания са заблуждаващи. Не единствено тъй като някои от упоменатите " забележими резултати " се разминават с действителността. Много по-важно е, че измененията в България можеха да бъдат надалеч по-забележими, а напредъкът - неведнъж по-бърз и сензитивен, в случай че не бяха бездействието, безсилието и фактическият неуспех на ръководещата партия в основните промени. Поради което опазването на здравето, образованието, правосъдната система и какво ли не още са в положение на непрестанен и задълбочаващ се крах.
А още по-важно е, че вместо да бъде комплициран " завършек на безпринципното ръководство ", зад паравана на прословутата непоклатимост страната и нейните институции бяха завладени и подчинени на частни ползи, а " стандартите и полезностите на Европа " като върховенството на закона и свободата на медиите бяха стъпкани и изпразнени от наличие. Така страната ни от ден на ден се отдалечава от европейския и се доближава към някои източни модели, а гаранциите, " че бъдещето на децата ни ще бъде европейско ", не наподобяват сигурни.
А заслугата за позитивните промени, доколкото ги има, е напълно на труда, напъните, лишенията, упоритостта и самодейността на хората. Ако България става все по-добро място за живот, то е с помощта на тях. И макар политиците.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ