Несподелената любов на Fiat Chrysler
© Reuters В края на май Fiat Chrystler публично изиска обединение с Renault, което можеше да докара до основаването на третия максимален производител на коли в света.Предложението за обединение на стойност 33 милиарда евро не съумя да преодолее обилни провокации във Франция, Италия и Япония.Основните аргументи за неуспеха на договорката бяха натискът от страна на френското държавно управление и нестабилните връзки в алианса сред Renault и Nissan. Изоснови. Това е точната дума, която разказва скорошното предложение за обединение сред Fiat Chrystler и Renault в мегасделка на стойност 33 милиарда евро, което беше необятно отразявано в медиите от Детройт до Токио. То имаше капацитета да промени изоснови международната автомобилна промишленост. Сливането щеше да сътвори третият максимален производител на коли по продажби след японската Toyota и немския Volkswagen. То обаче не съумя да се случи, а обвиняванията за неуспеха на договарянията започнаха съвсем незабавно след новината за края им. Всички сливания изискват балансирането на разнообразни ползи, до момента в който участниците в договарянията са повече или по-малко задоволени. В случая с Renault и Fiat Chrystler обаче до консенсус не се стигна поради многото забъркани участници с извънредно разнообразни ползи отпред с авторитетната роля на френското държавно управление, което има дял от 15% във френския производител.
В последна сметка Fiat отдръпна предлагането си, когато бордът на Renault изиска повече време. Това, което в действителност докара до краха на договорката, беше комбинацията от комплицираните връзки сред френската компания и японския ѝ сътрудник Nissan в границите на алианса Renault-Nissan-Mitsubishi, настояванията на френското държавно управление и забележителните политически провокации във Франция, Италия и Япония.
Френският народен първенец
Renault постоянно се разказва като перлата на короната на френската промишленост. Правителството беше под политически напън – от една страна, то се сблъска с неналичието на единодушие сред профсъюзите и желанието да подсигурява добре платените работни места в заводите на компанията, от друга, имаше потребност от повече време, с цел да се доближи до съглашение и с Nissan. Националната горделивост също беше заложена на карта, като се има поради мощната връзка, която ще се сътвори с италианско-американската организация при едно евентуално обединение. Франция държи 15% от акциите в компанията, което я прави най-големият индивидуален акционер във групата и ѝ дава избрани права в управителния ръб на компанията. В офертата за обединение Fiat оферираше всяка компания да има идентична благосъстоятелност в новото дружество. Така делът на френското държавно управление щеше да бъде понижен до 7.5%, само че то въпреки всичко щеше да резервира представителя си в борда на шефовете. Очакваше се, че френските профсъюзи ще имат огромно въздействие, а представителят на синдикатите в борда на Renault уточни, че и той ще се въздържи от гласуването. Те бяха скептични във връзка с предлагането на Fiat, опасявайки се от по-големи съкращения. От 2005 година насам Renault е загубилa минимум 22 хиляди работни места във Франция. Френският синдикат предизвести предходната седмица, че орязването на каузи на държавното управление в Renault може да даде на Fiat властта да ощети интервенциите във Франция за сметка на тези в Италия. В началото на юни френският финансов министър Бруно льо Мер се срещна с ръководителите на Renault. Той сложи изискванията на френската страна, с цел да се съгласи на сливането с Fiat – корпоративен щаб в Париж и съкращения на работни места в Съединени американски щати и Италия, преди такива да има във Франция. Италианската компания изглеждаше подготвена да отговори на множеството от настояванията на френското държавно управление. Председателят на автомобилния производител Джон Елкан обаче възнамеряваше да сътвори компания, на която да не се гледа като на политически обвързана – усещане, което е един от най-големите проблеми в връзките сред Renault и японския ѝ сътрудник Nissan.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Развод по френски
В продължение на 20 години Renault и японският авто производител Nissan имаха сполучлива връзка, обменяйки технологии и дизайни. Сега автомобилопроизводителите са изправени пред разстройства заради изменящите се технологии, екологичните условия и спада в международните продажби. За наследствени производители като двете компании съюзите и сливанията са от значително значение за бъдещето.
Връзката сред компаниите обаче е под въпрос, откогато някогашният проектант на алианса Карлос Гон беше задържан през ноември по обвинявания във финансови измами. Гон на процедура беше най-голямата връзка сред двете компании, както и с третата компания в алианса – Mitsubishi. Настоящите им водачи, ръководителят на Renault Жан-Доминик Сенар и основният изпълнителен шеф на Nissan Хирото Сайкава, са прекомерно внимателни в връзките между тях – това е и един от знаците за края на партньорството. В момента Renault държи 43.4% от Nissan, само че от японската компания желаят този дял да бъде понижен, а в подмяна представителите на Nissan в Renault ще поддържат сливането сред френския производител и Fiat Chrysler. Renault има проблем и с подетата промяна от страна на Nissan за промени във вътрешното ръководство на японската компания. Според източници на Reuters френският производител желае да има по-голяма власт при взимането на решения. От Nissan обаче не са съгласни с това искане на Renault. Първите договаряния сред Renault и Fiat Chrysler бяха извършени зад тила на Nissan - японската компания съобщи, че е била осведомена за предлагането за обединение единствено часове преди формалното ѝ оповестяване. " Регионалният мащаб е по-голям от световния обсег - районно насочените автомобилни производители нормално са по-лесни за ръководство и нормално имат по-добри резултати в тази промишленост ", разяснява анализаторът от Bernstein Макс Уорбърън. Миналата седмица, в навечерието на първата среща на борда на алианса Renault-Nissan-Mitsubishi, Сайкава излезе с изказване, което изглеждаше като предизвестие. " Потенциалното обединение на Fiat и Renault ще изисква фундаментален обзор на съществуващите ни връзки, с цел да се подсигурява, че ползите на Nissan са предпазени ", сподели той. Двамата представители на Nissan в борда на Renault по-късно обявиха, че имат намерение да се въздържат, в случай че гласуването за обединение се организира неотложно – това решение след това докара и до отдръпването на офертата от страна на Fiat.
Сянката на политиката
За Джон Елкан, който управлява 29-процентовия дял на фамилия Анели във Fiat Chrysler посредством холдинга Exor, сливането на италианско-американския авто производител с френския му съперник беше избавителен пояс.
Автопроизводителите търсят повече партньорства и съюзи, принудени от нуждата от оцеляване в промишленост, където финансовата активност се сблъсква с софтуерни разстройства. И въпреки всичко макар измененията в промишлеността бариерите пред сполучливото обединение на производителите остават - несъвместими корпоративни култури, профсъюзи и политици с противоположни национални ползи.
Всъщност сливането сред Renault и Fiat Chrysler можеше до докара до стопляне на връзките сред Франция и Италия, които доближиха най-ниската си точка, когато популистката изразителност на ръководещата италианска коалиция се сблъска с прагматичните политики на Макрон. Двете европейски страни имат сходни ползи - опазване на работните места в страните им и попречване на американската и китайската инвазия на европейски авто пазар.
Проблемът и за двете държавни управления е, че идеалът за европейски първенец може в последна сметка да се сблъска с техните национални ползи. Синдикатите от двете страни на Алпите желаят да знаят дали обещанията да не се редуцират работни места могат да бъдат спазени. Затова и Париж, и Рим се пробваха да извлекат колкото се може повече гаранции и преимущества при договарянето на договорката. Безспорно е обаче, че въпреки да се провалиха, договарянията за обединение сред Fiat Chrysler и Renault съживиха интензивността в бранша. Инвестиционните банкери, които се въртят към други евентуални играчи като притежателя на Peugeot – PSA, считат, че ще стартира вълна на консолидация в автомобилния бранш. " Мащабът е по-голям от всеки път – даже Fiat, който предходната година продаде малко под 5 млн. автомобила, е прекомерно дребен, с цел да оцелее самичък ", разяснява анализаторът в Bank of America Merrill Lynch.
В последна сметка Fiat отдръпна предлагането си, когато бордът на Renault изиска повече време. Това, което в действителност докара до краха на договорката, беше комбинацията от комплицираните връзки сред френската компания и японския ѝ сътрудник Nissan в границите на алианса Renault-Nissan-Mitsubishi, настояванията на френското държавно управление и забележителните политически провокации във Франция, Италия и Япония.
Френският народен първенец
Renault постоянно се разказва като перлата на короната на френската промишленост. Правителството беше под политически напън – от една страна, то се сблъска с неналичието на единодушие сред профсъюзите и желанието да подсигурява добре платените работни места в заводите на компанията, от друга, имаше потребност от повече време, с цел да се доближи до съглашение и с Nissan. Националната горделивост също беше заложена на карта, като се има поради мощната връзка, която ще се сътвори с италианско-американската организация при едно евентуално обединение. Франция държи 15% от акциите в компанията, което я прави най-големият индивидуален акционер във групата и ѝ дава избрани права в управителния ръб на компанията. В офертата за обединение Fiat оферираше всяка компания да има идентична благосъстоятелност в новото дружество. Така делът на френското държавно управление щеше да бъде понижен до 7.5%, само че то въпреки всичко щеше да резервира представителя си в борда на шефовете. Очакваше се, че френските профсъюзи ще имат огромно въздействие, а представителят на синдикатите в борда на Renault уточни, че и той ще се въздържи от гласуването. Те бяха скептични във връзка с предлагането на Fiat, опасявайки се от по-големи съкращения. От 2005 година насам Renault е загубилa минимум 22 хиляди работни места във Франция. Френският синдикат предизвести предходната седмица, че орязването на каузи на държавното управление в Renault може да даде на Fiat властта да ощети интервенциите във Франция за сметка на тези в Италия. В началото на юни френският финансов министър Бруно льо Мер се срещна с ръководителите на Renault. Той сложи изискванията на френската страна, с цел да се съгласи на сливането с Fiat – корпоративен щаб в Париж и съкращения на работни места в Съединени американски щати и Италия, преди такива да има във Франция. Италианската компания изглеждаше подготвена да отговори на множеството от настояванията на френското държавно управление. Председателят на автомобилния производител Джон Елкан обаче възнамеряваше да сътвори компания, на която да не се гледа като на политически обвързана – усещане, което е един от най-големите проблеми в връзките сред Renault и японския ѝ сътрудник Nissan.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Развод по френски
В продължение на 20 години Renault и японският авто производител Nissan имаха сполучлива връзка, обменяйки технологии и дизайни. Сега автомобилопроизводителите са изправени пред разстройства заради изменящите се технологии, екологичните условия и спада в международните продажби. За наследствени производители като двете компании съюзите и сливанията са от значително значение за бъдещето.
Връзката сред компаниите обаче е под въпрос, откогато някогашният проектант на алианса Карлос Гон беше задържан през ноември по обвинявания във финансови измами. Гон на процедура беше най-голямата връзка сред двете компании, както и с третата компания в алианса – Mitsubishi. Настоящите им водачи, ръководителят на Renault Жан-Доминик Сенар и основният изпълнителен шеф на Nissan Хирото Сайкава, са прекомерно внимателни в връзките между тях – това е и един от знаците за края на партньорството. В момента Renault държи 43.4% от Nissan, само че от японската компания желаят този дял да бъде понижен, а в подмяна представителите на Nissan в Renault ще поддържат сливането сред френския производител и Fiat Chrysler. Renault има проблем и с подетата промяна от страна на Nissan за промени във вътрешното ръководство на японската компания. Според източници на Reuters френският производител желае да има по-голяма власт при взимането на решения. От Nissan обаче не са съгласни с това искане на Renault. Първите договаряния сред Renault и Fiat Chrysler бяха извършени зад тила на Nissan - японската компания съобщи, че е била осведомена за предлагането за обединение единствено часове преди формалното ѝ оповестяване. " Регионалният мащаб е по-голям от световния обсег - районно насочените автомобилни производители нормално са по-лесни за ръководство и нормално имат по-добри резултати в тази промишленост ", разяснява анализаторът от Bernstein Макс Уорбърън. Миналата седмица, в навечерието на първата среща на борда на алианса Renault-Nissan-Mitsubishi, Сайкава излезе с изказване, което изглеждаше като предизвестие. " Потенциалното обединение на Fiat и Renault ще изисква фундаментален обзор на съществуващите ни връзки, с цел да се подсигурява, че ползите на Nissan са предпазени ", сподели той. Двамата представители на Nissan в борда на Renault по-късно обявиха, че имат намерение да се въздържат, в случай че гласуването за обединение се организира неотложно – това решение след това докара и до отдръпването на офертата от страна на Fiat.
Сянката на политиката
За Джон Елкан, който управлява 29-процентовия дял на фамилия Анели във Fiat Chrysler посредством холдинга Exor, сливането на италианско-американския авто производител с френския му съперник беше избавителен пояс.
Автопроизводителите търсят повече партньорства и съюзи, принудени от нуждата от оцеляване в промишленост, където финансовата активност се сблъсква с софтуерни разстройства. И въпреки всичко макар измененията в промишлеността бариерите пред сполучливото обединение на производителите остават - несъвместими корпоративни култури, профсъюзи и политици с противоположни национални ползи.
Всъщност сливането сред Renault и Fiat Chrysler можеше до докара до стопляне на връзките сред Франция и Италия, които доближиха най-ниската си точка, когато популистката изразителност на ръководещата италианска коалиция се сблъска с прагматичните политики на Макрон. Двете европейски страни имат сходни ползи - опазване на работните места в страните им и попречване на американската и китайската инвазия на европейски авто пазар.
Проблемът и за двете държавни управления е, че идеалът за европейски първенец може в последна сметка да се сблъска с техните национални ползи. Синдикатите от двете страни на Алпите желаят да знаят дали обещанията да не се редуцират работни места могат да бъдат спазени. Затова и Париж, и Рим се пробваха да извлекат колкото се може повече гаранции и преимущества при договарянето на договорката. Безспорно е обаче, че въпреки да се провалиха, договарянията за обединение сред Fiat Chrysler и Renault съживиха интензивността в бранша. Инвестиционните банкери, които се въртят към други евентуални играчи като притежателя на Peugeot – PSA, считат, че ще стартира вълна на консолидация в автомобилния бранш. " Мащабът е по-голям от всеки път – даже Fiat, който предходната година продаде малко под 5 млн. автомобила, е прекомерно дребен, с цел да оцелее самичък ", разяснява анализаторът в Bank of America Merrill Lynch.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ