© Reuters - Съдбата на рекаторите от Белене още не

...
© Reuters - Съдбата на рекаторите от Белене още не
Коментари Харесай

АЕЦ "Белене": повече въпроси, отколкото отговори

© Reuters
- Съдбата на рекаторите от Белене още не е решена - има концепция за частен вложител, към момента няма концепция за заем
- Сметките демонстрират, че централата е допустима единствено в случай че данъкоплатците решат, че за тях е значимо да я има, без значение дали е печеливша Още по тематиката
Една трета спад в потреблението на ток плануват специалисти

Четири браншови организации показаха собствен план за енергийна тактика до 2030 година
22 ное 2017
Седмични вести за енергетика
22 ное 2017
Държавата няма да влага повече средства в " Белене ", твърди Теменужка Петкова

Зад оптимизма на отрасловия министър личат съществени планове на ръководещите да опитат да съживят плана
19 ное 2017

Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване

Въпреки чувството, че рестартът на АЕЦ " Белене " върви непреклонно, ориста на плана остава неразбираема. Публикуваното предходната седмица обобщение от отчета на Българска академия на науките за бъдещето на плана, вместо да внесе изясненост, най-вероятно ще вкара още повече звук в недобре смазания енергиен екип на ГЕРБ.

С разбора си на жизнеспособността на АЕЦ " Белене " като стопански план учените от Българска академия на науките демонстрираха две неща. Първо, че нуклеарната централа няма по какъв начин да бъде построена като частен план без присъединяване на страната - нещо, което е ясно към този момент 10 години. На второ място, те демонстрират, че даже и с държавно присъединяване градежът би бил извънредно рисково начинание. Академиците са си свършили работата – частен съветник би бил доста по-склонен да угоди на желанието на държавното управление АЕЦ-ът да се покаже като печеливша инвестиция. Изводите от отчета обаче ще разпалят конфликт вътре в ГЕРБ.

Какво да се прави " Белене "

Първоначално, най-малко обществено, концепцията на ГЕРБ беше всички активи на АЕЦ " Белене " да се приватизират и по този начин страната да си върне най-малко малко от вложените 3 милиарда лв.. Тази теза се застъпваше от някогашния енергиен министър и сегашен ръководител на енергийната комисия в Народното събрание Делян Добрев. Тъй като е ясно, че сходен вид е необикновен, зад позицията прозираше желанието страната да се защищити от нова случка.
Друго крило в ГЕРБ обаче има вяра, че планът може да бъде завършен с лимитираното присъединяване на страната, само че с частен вложител. То набра сили около договарянията за нова мощ за съществуващата АЕЦ " Козлодуй ".

Затова и от този кръг от време на време се чува, че оборудването, предопределено за АЕЦ " Белене ", може да се употребява във към този момент съществуващата централа. Оттам отхвърлят концепцията, че централата може да се строи без частен вложител, единствено с съветски заем. Наскоро министър Теменужка Петкова съобщи, че не е изключено точно съветската държавна корпорация " Росатом " да бъде поканена като вложител в плана. Идеята е по този метод съветската компания да бъде принудена да разисква по-икономичен вид за градеж, с цел да може да си върне парите, които е вложила непосредствено. Точно по същия метод сходна оферта беше отправена към Westinghouse, която учтиво отхвърли (малко преди да фалира). Разбира се, този вид пропуща спора на ползи, в случай че " Росатом " е по едно и също време снабдител и акционер: по какъв начин ще се управлява качеството на построяването на нуклеарната централа.

Интересно би било какво ще се случи, в случай че няма частен вложител и се реши, както в АЕЦ " Пакш " II в Унгария, АЕЦ " Белене " да се строи с напълно съветско финансиране. За сходен вид да вземем за пример загатва Българска академия на науките. В България той стана прочут с крилата фраза на премиера Бойко Борисов от 2011 година: " Като дават парите, какво ни интересува цената?! " По това време " Росатом " оферираше да финансира напълно градежа.

Да прогнозираш на сляпо

Ако се вгледаме по-внимателно в дребното известни неща от другояче колосалния (над 1000 страници) отчет на Българска академия на науките, ще разберем, че вероятността АЕЦ " Белене " да бъде печеливша, е на първо място в областта на фантазиите. Не че е теоретично невероятно, само че е доста малко евентуално. Нещо като тотото - в случай че познаете всичките 6 цифри, ще спечелите джакпота, само че вероятността е едно на милион.

Българска академия на науките да вземем за пример преглежда три сюжета за макроикономическо развиване на България. Сметката излиза единствено при действителни темпове на напредък на стопанската система над 3.5% годишно през всичките последващи 22 години - Брутният вътрешен продукт би трябвало да нарасне от сегашните 92.6 милиарда лева (за 2016 г.) до най-малко 432 милиарда лева в настоящи цени през 2040 година Така съгласно разбора би могло да има нараснало ползване на електрическа енергия, което да изисква и нови мощности.

Само че сходни заключения могат да се окажат извънредно неточни. И историята към този момент го е потвърдила - при предходния рестарт на " Белене " при започване на новото хилядолетие се обясняваше, че поради прекъсването на дребните блокове в АЕЦ " Козлодуй " и упования стопански растеж някъде към 2010-2011 година в България може да има режим на тока, в случай че не се построи новата атомна централа. Днес обаче сме очевидци на тъкмо противоположния процес. Мерките за енергийна успеваемост и преструктурирането на стопанската система доведоха до такава степен, че потреблението на електричество през днешния ден е съвсем същата, та даже и по-ниска от тази през 2001. За последните 15 години чистото вътрешно ползване не се е трансформирало (около 33 гВтч годишно), само че за сметка на това българската стопанска система е пораснала за същия интервал с малко над 60% в действително изражение. Отдавна към този момент е ясно, че икономическият растеж не води автоматизирано след себе си скок на потреблението.

Разбира се, в бъдеще ще има доста фактори, които биха влияли на търсенето на електрическа енергия. Например навлизането на електрическите автомобили (очакванията на Европейската комисия са до 2030 година сред 10 и 20% от автопарка да стане електрически). Или пък възможен преход от централно на електрическо отопление, или последователното затваряне на въглищните централи. Но пък също по този начин енергийната система ще се трансформира, и то трагично. Ако сега в България в някои случаи към този момент е по-изгодно да се създава електрическа енергия от фотоволтаични панели за лична консумация (т.е. да не се купува от ЧЕЗ, ЕВН или " Енерго-про " ), какво би се случило след пет години (соларните панели поевтиняват с 20% приблизително на всеки три години)? А през 2040 година? Само за съпоставяне - последният търг за нови мощности в Мексико притегли вложители, които завоюваха планове за 1.8 гВ, т.е. съвсем колкото двата блока на АЕЦ " Белене ", със междинна цена от 26.38 евро за мВтч – това е цената, на която сега продава от дълго време изплатената АЕЦ " Козлодуй ".

Цена по наше предпочитание

За да стане планът за " Белене " печеливш, има две условия. Първото е страната да е вложител и на процедура да не чака облага, а второто е цената на електрическата енергия през идващите в 60 години да е задоволително висока и над себестойността на тока от нуклеарната централа.

Именно поради това нормализираната цена на електрическата енергия от плана за АЕЦ " Белене " за целия му 60-годишен живот спадна от 91 евро за мВтч в междинния отчет на академията на 73 евро в обществено показания от Българска академия на науките и министър Петкова отчет. В първия случай тази цена би формирала допустими доходи за частен вложител, до момента в който втората цена отразява предстоящите доходи за страната. В първия случай вложените средства биха довели облага, до момента в който във втория парите не биха били изгубени, освен това в най-хубавия вид.

На процедура тъкмо това е тезата на министър Петкова - страната по този начин и по този начин е закопала към този момент 3 милиарда лв. в АЕЦ " Белене ", в случай че планът се реализира, най-малко те няма да са потънали на вятъра. Това има известна логичност, само че казусът е в прекомерно сериозния риск след тези 3 да потънат още 17 милиарда лв. (изграждането на АЕЦ-а се чака да коства сред 10 и 11 милиарда евро).

Точно това може да се случи, в случай че градежът на АЕЦ " Белене " стартира, като се разчита на бодряшки прогнози за цените на електрическата енергия. Сметките демонстрират, че Българска академия на науките залагат с сред 5 и 10 евро по-високи цени от няколко авторитетни интернационалните проучвания (виж карето). Това по думите на проф. Александър Тасев от Българска академия на науките и Теменужка Петкова е " пазарен г.риск ".

Рискът с такива огромни планове обаче е и политически. Накратко централата е допустима единствено в случай че данъкоплатците решат, че за тях е значимо да имат нова АЕЦ. Очакваните цени на електрическата енергия не подсигуряват, че те няма да изгубят пари, а игрите дотук подсигуряват тъкмо противоположното.
Сметката на Българска академия на науките

В предпоследната версия на отчета на Българска академия на науките, с която " Капитал " разполага, прогнозите за цени на вътрешния пазар към 2040 година се движат от 61.41 до 81.17 евро/мВтч, а на районния - от 75.12 до 80.77 евро/мВтч. В окончателния вид цените се усилват с към 5 евро за мегаватчас - в най-консервативния сюжет е казано, че мегаватчас ще коства към 80 евро през 2040 година, а в най-оптимистичния - близо 85 евро.
В поддръжка на прогнозите си от Българска академия на науките цитират оценката на Европейска комисия за съществуването на държавна помощ при построяването на унгарската АЕЦ " Пакш 2 ", която включва планирани борсови цени сред 75 и 85 евро/мWh през 2040 година Академиците обаче много изборно са чели отчета на Европейска комисия. Цитираната от тях стойност се базира на прогнозите на Международната организация за енергетика от 2014 година Експертите на Европейска комисия акцентират, че в случай че се вземе прогнозата на МАЕ единствено две години по-късно - от 2016 година, референтните стойности би трябвало да спаднат с 20%, т.е. към този момент приказваме за 62-71 евро за мегаватчас през 2040 година Регионалният отчет за Югоизточна Европа на South East Europe Electricity Roadmap да вземем за пример също показва цени на едро за България в порядъка сред 67-75 евро/мWh към 2040.

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР