Мнения Daily - България: Слабите се надяват на чудо
© Николай Дойчинов Не е работа на народ, който си има лична страна, непрекъснато да се надига. Още по тематиката
Мнения Daily: Защо Германия заплаща за банкрутирала Гърция
И още: Каква Македония е добра за България; Нужни ли са положителни юристи, когато имаш положителни прокурори
14 юни 2018
Мнения Daily: Защо Г-7 е нула
И още: Черната дупка БДЖ; Борисов взе главата на министър, хвърли я на тълпата, само че никой не я желае
13 юни 2018 Закон на джунглата
България: Слабите се надяват на знамение
От коментар на политолога Евгений Дайнов за " Дневник "
Бях в Тетевен по работа. В града нямаше вода. И за никого на място не е загадка – за какво.
" Изсякоха гората и изворите в Балкана пресъхнаха " – споделят локалните. Защо, запитвам, не направихте нищо, щом от самото начало сте знаели, какво се случва и какъв ще бъде резултатът (сухи чешми)? Отговорът е нормалният: " Гората я изсякоха големци, не можем да се борим с тях ". И чакат – знамение. Отнякъде да се появи вода.
И по този начин – из цяла България. Големците изсичат, ограбват, заграждат, бетонират, унищожават. Не-големците заплащат сметката. Джунгла е: мощният живее за сметка на слабия. А слабият се надява да стане знамение, та големците да се спрат. Не разчитат на някаква имагинерна " страна ", тъй като всеки ден виждат едно и също: " страната " е владеене на големците, не – на хората.
Това е същински позор. Институциите както на страната, по този начин и на политиката обслужват шепа дебели и алчни мъже, уверено работейки срещу ползите на елементарните хора, които инак са призвани да съставляват.
Тази публикация не е нормалният апел " народът да се надигне ". Не е работа на народ, който си има лична страна, непрекъснато да се надига. Никой народ не може да живее в непрекъснат режим на опозиция. Тази публикация се занимава с различен проблем: че в сегашната държавно-политическа структура елементарните хора нямат представители.
Спешна е потребността такова показване да бъде проведено, такива представители да бъдат открити и да получат поддръжката на елементарните хора, които инак не имат вяра на политици, тъй като от дълго време са разбрали, че днешните такива съставляват само ползите на посочените дебели алчни мъже.
За да станеш представител на този тъкмо народ в този тъкмо миг, наложително е да знаеш, какво мисли, усеща, желае и си показва тъкмо той. За миналите 10 години българският народ – елементарните хора в България – са създали явен избор за това, по какъв начин желаят да живеят.
Онова, което към този момент не желаят, е някой избавител да ги " оправи " посредством някакво ненадейно знамение. Не желаят и други рискови фантазии, старателно предлагани на идейно-политическия пазар през тези 10 години: въвеждането на военно, дикаторско или друго принудително управление; връщане на тогавашни територии; жертването на права и свободи поради някакво национално великолепие. Най-малко желаят " връщане " към социализма и отвод от участие в Европейски Съюз. Изобщо, отхвърлят всевъзможни неочаквани придвижвания, чудеса, обрати и подскоци. Явно са предозирали с такива.
В миналото десетилетие елементарните българи са създали своя избор и той е, в резюме: воденето на сдържан, само че отчетливо европейски, не-героичен живот, учреден върху работенето, усърдието, спазването на разпоредбите, поемането на персонална отговорност за живота си, положителното образование и уважителното отношение към другите. Очакват постепенно възстановяване на качеството на живота си, както и това, техните деца да живеят малко по-добре от тях. Особено са привързани към демокрацията, фамилията и приятелите.
Българите, в резюме, са избрали да водят порядъчен и капиталистически метод на живот, присъщ за френската или американската провинция от 1950-те години, т.е. преди бъркотията, донесена от 60-те. И тъкмо този народ, който имаме към днешна дата, изрично не е показан от нито един министър или депутат. Те съставляват тъкмо онази (измислена от тях) версия на народа, която самият народ е отхвърлил – версия, при която народът хуква след всеки екстремист, хулиганин или клоун, стига той да предлага нещо " велико ".
-------
Борисов съумя да загърби антиевропейската позиция на Вишеградската група.
Европейски съюз
Краят на европредседателството ни: без възторг за разширение
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче Веле "
Фотограф: Юлия Лазарова
Известно време се гордяхме, че ще управляваме Европа. После ни обясниха, че от домакина се чака по-скоро да бъде посредник, да изслушва другите и да търси консенсус. Но домакинстването откри друга тематика - по какъв начин да омаем високите посетители. И по какъв начин да популяризираме туристическите си дестинации. Темата беше издържана в обичайния за страната род на позор и горделивост, а разнопосочният темперамент на културната стратегия даваше опция да се изкажат и апологети, и гневни критици.
Но да оставим естетиката и плочките пред НДК. Председателството имаше за главен приоритет евроинтеграцията на Западните Балкани - въпрос жизненоважен за нас, доколото е интерес на всяка европейска страна да не бъде външна граница на Европейски Съюз. За жал срещата на върха сред европейски и балкански водачи беше разочароваща - май няма необикновен възторг за разширение. От друга страна щяха ли Гърция и Македония да създадат това титанично изпитание да решат разногласието за името, в случай че тематиката за еврочленството не беше повдигната? Физическата среща на Вучич и Тачи в София и няколкото възпитани изречения, които си размениха, също не са за подценяване. Евроинтеграцията стартира точно с това - страните да решат проблемите между тях. Структурните фондове идват по-късно.
Периодът на това председателство беше кондензиран с значими събития без връзка с програмата на председателстващия - и точно с това ще запомним тези шест месеца. Не сме не запомнили, че при започване на годината на дневен ред стоеше санкционирането на Полша поради погазената самостоятелност на правосъдната власт. Унгария пък беше оповестила, че ще блокира всяко решение. С две думи - тежък разкол. Но някак тази тематика се отсрочи. Дали българските политици имат роля в замитането ѝ под килима - не знам. Но тя сигурно ще се върне по-нататък по обиколен маршрут посредством обвързването на европейските фондове с върховенството на правото. Слава богу подкрепихме тази позиция. Дали без да осъзнаваме, че ще се обърне и против нас, или пък имаме вяра, че ще оправим правосъдната ни система - не знам.
Не знам също по този начин по какъв начин заобиколиха конфликтите. Вероятно заслуга има господин Борисов, който някак съумя да скрие скандалджиите-националисти - рядко ги виждахме по европейските конгреси. Да не забравяме, че сме страна, ръководена от политици, които назовават съперниците си " дървеници ", а Европа - " Гейропа ".
Експертите ще кажат какво сме отстъпили в договарянията по пакета за подвижност и по какъв начин са издействали увеличение на европарите. Лично аз бях впечатлен от едно изявление на господин Борисов. В него той сподели нещо, което би трябвало по-често да чуваме. Интересите се извоюват с договаряния, нищо не става с тракане по масата (за каквото непрестанно приканват социалисти и националисти).
Може и да си втълпявам, само че ми се коства, че без да влиза в открит спор, Борисов съумя да загърби антиевропейската позиция на Вишеградската група, като остави за Нинова ролята на " българския Орбан ". Това, мисля, към този момент ни носи дивиденти, да вземем за пример в структурата на бъдещия бюджет, където те са съществено ударени, а ние - поощрени. Ще му донесе и вътрешнополитически дивиденти, в случай че, несъмнено, орбановци не съумеят да унищожат Съюза.
Дано не се окаже, че нашето председателство е отсрочило проблемите, наместо да ги реши.
------------- Да се любуваме на играта, само че и да помним какво прави режимът в Кремъл.
Спорт и агитация
Да не забравяме за прегрешенията на Русия поради футбола
От публицистичен коментар на Washington Post. Преводът е на " Клуб Z ".
Фотограф: Tony Gentile
Експлоатирането на Световното първенсво по футбол от страна на Русия стартира преди формалното начало на Мондиал 2018. Благодарение на решенито на управлението на ФИФА да подари семейството на тазгодишното състезание на Русия, пропагандни пози може да се чакат в идващите месеци от режима в Москва, който желае да понижи интернационалното напрежение, само че без да се откаже от нападателните си дейности в Украйна и Сирия.
Кремъл заплати много за това шоу - 11 милиарда $ за игрища и други инфраструктурни планове. По-голяма част от парите отидоха при близки до Путин като Арас Агаларов, някогашен бизнес сътрудник на американския президент Доналд Тръмп. Неговата компания построи стадион в Калининград за 280 милиона $. Според в. " Ню Йорк таймс " оборудването с 35 000 места ще семейства четири мача от Световното състезание, след което ще бъде оставено на локалния футболен тим, който нормално събира към 4 000 почитатели на мачовете си.
Това показно разточителство бе съпроводено и от демонстрации на расизъм и шовинизъм. Властите се пробват да възпрат съветски почитатели, които поздравяват чернокожите играчи с маймунски носове, само че не съумяват да управляват политиците. Миналата седмица Тамара Плетньова, която оглавява Комисията по въпросите на фамилията, дамите и децата в Думата, посъветва рускините да не стартират връзки с чужденци по време на Световното. Особено в случай че са от друга раса.
Путин евентуално е отчаян от броя на задграничните делегации, почели откриването на събитието. Присъстваха държавни глави от някогашни руски републики, африкански и латиноамерикански страни. Западните политици отхвърлиха да дойдат поради скорошния опит за ликвидиране на някогашния съветски разузнавач Сергей Скрипал и щерка му в Лондон, за който английските управляващи упрекнаха Кремъл, както и опитите на Москва да се меси в изборите на няколко страни.
Русия ще получи голямо медийно внимание през идващите седмици, което ще бъде ориентирано към блясъка на спортното събитие. Нека всички се любуваме на футбола. Но да не забравяме, че режимът в Кремъл, който се пробва да употребява грандиозния театър, с цел да поправи репутацията си, е виновен за корупция в големи мащаби и убийства, и води войни против съседите си.
Мнения Daily: Защо Германия заплаща за банкрутирала Гърция
И още: Каква Македония е добра за България; Нужни ли са положителни юристи, когато имаш положителни прокурори
14 юни 2018
Мнения Daily: Защо Г-7 е нула
И още: Черната дупка БДЖ; Борисов взе главата на министър, хвърли я на тълпата, само че никой не я желае
13 юни 2018 Закон на джунглата
България: Слабите се надяват на знамение
От коментар на политолога Евгений Дайнов за " Дневник "
Бях в Тетевен по работа. В града нямаше вода. И за никого на място не е загадка – за какво.
" Изсякоха гората и изворите в Балкана пресъхнаха " – споделят локалните. Защо, запитвам, не направихте нищо, щом от самото начало сте знаели, какво се случва и какъв ще бъде резултатът (сухи чешми)? Отговорът е нормалният: " Гората я изсякоха големци, не можем да се борим с тях ". И чакат – знамение. Отнякъде да се появи вода.
И по този начин – из цяла България. Големците изсичат, ограбват, заграждат, бетонират, унищожават. Не-големците заплащат сметката. Джунгла е: мощният живее за сметка на слабия. А слабият се надява да стане знамение, та големците да се спрат. Не разчитат на някаква имагинерна " страна ", тъй като всеки ден виждат едно и също: " страната " е владеене на големците, не – на хората.
Това е същински позор. Институциите както на страната, по този начин и на политиката обслужват шепа дебели и алчни мъже, уверено работейки срещу ползите на елементарните хора, които инак са призвани да съставляват.
Тази публикация не е нормалният апел " народът да се надигне ". Не е работа на народ, който си има лична страна, непрекъснато да се надига. Никой народ не може да живее в непрекъснат режим на опозиция. Тази публикация се занимава с различен проблем: че в сегашната държавно-политическа структура елементарните хора нямат представители.
Спешна е потребността такова показване да бъде проведено, такива представители да бъдат открити и да получат поддръжката на елементарните хора, които инак не имат вяра на политици, тъй като от дълго време са разбрали, че днешните такива съставляват само ползите на посочените дебели алчни мъже.
За да станеш представител на този тъкмо народ в този тъкмо миг, наложително е да знаеш, какво мисли, усеща, желае и си показва тъкмо той. За миналите 10 години българският народ – елементарните хора в България – са създали явен избор за това, по какъв начин желаят да живеят.
Онова, което към този момент не желаят, е някой избавител да ги " оправи " посредством някакво ненадейно знамение. Не желаят и други рискови фантазии, старателно предлагани на идейно-политическия пазар през тези 10 години: въвеждането на военно, дикаторско или друго принудително управление; връщане на тогавашни територии; жертването на права и свободи поради някакво национално великолепие. Най-малко желаят " връщане " към социализма и отвод от участие в Европейски Съюз. Изобщо, отхвърлят всевъзможни неочаквани придвижвания, чудеса, обрати и подскоци. Явно са предозирали с такива.
В миналото десетилетие елементарните българи са създали своя избор и той е, в резюме: воденето на сдържан, само че отчетливо европейски, не-героичен живот, учреден върху работенето, усърдието, спазването на разпоредбите, поемането на персонална отговорност за живота си, положителното образование и уважителното отношение към другите. Очакват постепенно възстановяване на качеството на живота си, както и това, техните деца да живеят малко по-добре от тях. Особено са привързани към демокрацията, фамилията и приятелите.
Българите, в резюме, са избрали да водят порядъчен и капиталистически метод на живот, присъщ за френската или американската провинция от 1950-те години, т.е. преди бъркотията, донесена от 60-те. И тъкмо този народ, който имаме към днешна дата, изрично не е показан от нито един министър или депутат. Те съставляват тъкмо онази (измислена от тях) версия на народа, която самият народ е отхвърлил – версия, при която народът хуква след всеки екстремист, хулиганин или клоун, стига той да предлага нещо " велико ".
-------
Борисов съумя да загърби антиевропейската позиция на Вишеградската група.
Европейски съюз
Краят на европредседателството ни: без възторг за разширение
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче Веле "
Фотограф: Юлия Лазарова
Известно време се гордяхме, че ще управляваме Европа. После ни обясниха, че от домакина се чака по-скоро да бъде посредник, да изслушва другите и да търси консенсус. Но домакинстването откри друга тематика - по какъв начин да омаем високите посетители. И по какъв начин да популяризираме туристическите си дестинации. Темата беше издържана в обичайния за страната род на позор и горделивост, а разнопосочният темперамент на културната стратегия даваше опция да се изкажат и апологети, и гневни критици.
Но да оставим естетиката и плочките пред НДК. Председателството имаше за главен приоритет евроинтеграцията на Западните Балкани - въпрос жизненоважен за нас, доколото е интерес на всяка европейска страна да не бъде външна граница на Европейски Съюз. За жал срещата на върха сред европейски и балкански водачи беше разочароваща - май няма необикновен възторг за разширение. От друга страна щяха ли Гърция и Македония да създадат това титанично изпитание да решат разногласието за името, в случай че тематиката за еврочленството не беше повдигната? Физическата среща на Вучич и Тачи в София и няколкото възпитани изречения, които си размениха, също не са за подценяване. Евроинтеграцията стартира точно с това - страните да решат проблемите между тях. Структурните фондове идват по-късно.
Периодът на това председателство беше кондензиран с значими събития без връзка с програмата на председателстващия - и точно с това ще запомним тези шест месеца. Не сме не запомнили, че при започване на годината на дневен ред стоеше санкционирането на Полша поради погазената самостоятелност на правосъдната власт. Унгария пък беше оповестила, че ще блокира всяко решение. С две думи - тежък разкол. Но някак тази тематика се отсрочи. Дали българските политици имат роля в замитането ѝ под килима - не знам. Но тя сигурно ще се върне по-нататък по обиколен маршрут посредством обвързването на европейските фондове с върховенството на правото. Слава богу подкрепихме тази позиция. Дали без да осъзнаваме, че ще се обърне и против нас, или пък имаме вяра, че ще оправим правосъдната ни система - не знам.
Не знам също по този начин по какъв начин заобиколиха конфликтите. Вероятно заслуга има господин Борисов, който някак съумя да скрие скандалджиите-националисти - рядко ги виждахме по европейските конгреси. Да не забравяме, че сме страна, ръководена от политици, които назовават съперниците си " дървеници ", а Европа - " Гейропа ".
Експертите ще кажат какво сме отстъпили в договарянията по пакета за подвижност и по какъв начин са издействали увеличение на европарите. Лично аз бях впечатлен от едно изявление на господин Борисов. В него той сподели нещо, което би трябвало по-често да чуваме. Интересите се извоюват с договаряния, нищо не става с тракане по масата (за каквото непрестанно приканват социалисти и националисти).
Може и да си втълпявам, само че ми се коства, че без да влиза в открит спор, Борисов съумя да загърби антиевропейската позиция на Вишеградската група, като остави за Нинова ролята на " българския Орбан ". Това, мисля, към този момент ни носи дивиденти, да вземем за пример в структурата на бъдещия бюджет, където те са съществено ударени, а ние - поощрени. Ще му донесе и вътрешнополитически дивиденти, в случай че, несъмнено, орбановци не съумеят да унищожат Съюза.
Дано не се окаже, че нашето председателство е отсрочило проблемите, наместо да ги реши.
------------- Да се любуваме на играта, само че и да помним какво прави режимът в Кремъл.
Спорт и агитация
Да не забравяме за прегрешенията на Русия поради футбола
От публицистичен коментар на Washington Post. Преводът е на " Клуб Z ".
Фотограф: Tony Gentile
Експлоатирането на Световното първенсво по футбол от страна на Русия стартира преди формалното начало на Мондиал 2018. Благодарение на решенито на управлението на ФИФА да подари семейството на тазгодишното състезание на Русия, пропагандни пози може да се чакат в идващите месеци от режима в Москва, който желае да понижи интернационалното напрежение, само че без да се откаже от нападателните си дейности в Украйна и Сирия.
Кремъл заплати много за това шоу - 11 милиарда $ за игрища и други инфраструктурни планове. По-голяма част от парите отидоха при близки до Путин като Арас Агаларов, някогашен бизнес сътрудник на американския президент Доналд Тръмп. Неговата компания построи стадион в Калининград за 280 милиона $. Според в. " Ню Йорк таймс " оборудването с 35 000 места ще семейства четири мача от Световното състезание, след което ще бъде оставено на локалния футболен тим, който нормално събира към 4 000 почитатели на мачовете си.
Това показно разточителство бе съпроводено и от демонстрации на расизъм и шовинизъм. Властите се пробват да възпрат съветски почитатели, които поздравяват чернокожите играчи с маймунски носове, само че не съумяват да управляват политиците. Миналата седмица Тамара Плетньова, която оглавява Комисията по въпросите на фамилията, дамите и децата в Думата, посъветва рускините да не стартират връзки с чужденци по време на Световното. Особено в случай че са от друга раса.
Путин евентуално е отчаян от броя на задграничните делегации, почели откриването на събитието. Присъстваха държавни глави от някогашни руски републики, африкански и латиноамерикански страни. Западните политици отхвърлиха да дойдат поради скорошния опит за ликвидиране на някогашния съветски разузнавач Сергей Скрипал и щерка му в Лондон, за който английските управляващи упрекнаха Кремъл, както и опитите на Москва да се меси в изборите на няколко страни.
Русия ще получи голямо медийно внимание през идващите седмици, което ще бъде ориентирано към блясъка на спортното събитие. Нека всички се любуваме на футбола. Но да не забравяме, че режимът в Кремъл, който се пробва да употребява грандиозния театър, с цел да поправи репутацията си, е виновен за корупция в големи мащаби и убийства, и води войни против съседите си.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ