Децата в София дишат мръсен въздух и в класните стаи, и в училищните дворове
© Надежда Чипева Въздухът в класните стаи на столичните учебни заведения от време на време е по-мръсен, в сравнение с двора. Това демонстрира проучване на неправителствената организация Health and Environment Alliance (HEAL) - Брюксел, чиито български сътрудник е съдружие " Въздух за здраве ". Оказва се, че рискът за здравето на децата е огромен даже когато не са на улицата, наоколо до автомобилния трафик, а стоят на чиновете си, където все по-често прекарват и междучасията, защото играят на смарт телефоните си.
Анализът в осем начални учебни заведения в София е част от по-голяма гражданско-научна самодейност за мониторинг, която имаше за цел измерването на замърсителите на въздуха в открити и закрити пространства в 43 учебни заведения в пет града от Европейския съюз. Изследваните учебни заведения в София са били 26 СУ " Йордан Йовков ", 75 ОУ " Тодор Каблешков ", Училището по телекомуникации, НПМГ, а другите четири образователни заведения са поискали да останат анонимни, като изследването е обхванало над 6400 възпитаници.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Освен в София проучването е извършено в още няколко града - Берлин, Лондон, Париж, Мадрид, и Варшава. Данните обаче са несъвпоставими, защото са събирани през друго време от годината и градовете имат друго географско състояние, означи доктор Александър Симидчиев от " Въздух за здраве ". " Замърсяването на околната среда не е политически проблем, а здравен ", съобщи доктор Симидчиев и добави, че при здравните проблеми има технология на решаването, при която се употребяват разнообразни източници на информация и по този начин се поставя техният край.
Това е следващото изследване, направено от неправителствени организации във връзка със замърсяването на въздуха. Преди два месеца беше показано първото особено изследване за въздействието на замърсяването върху здравето на столичани.
И в класната стая, и на площадките
Изследването е направено от средата на март доникъде на април, т.е. стойностите не са най-високите, защото пиковете в столицата ни са през зимата. Данните демонстрират, че в някои учебни заведения междинната измерена стойност на азотен диоксид (NO2) по време на 4-седмичния интервал на мониторинг е била 30µg/m3 в класната стая и 32µg/m3 на входа на учебното заведение. Това е доста покрай позволена годишна пределна стойност на Европейски Съюз и откритата от Световната здравна организация (СЗО) ориентировъчна стойност за NO2 - 40µg/m3.
По-интересното е, че в две от учебните заведения междинната централизация на NO2 в класната стая е била 30 µg/м3, до момента в който на открито е била по-ниска - 22 µg/м3. Обяснението е, че външното замърсяване прониква в пространствата в постройката и по-трудно се разсейва.
Над допустимите правила са били концентрациите на фини прахови частици с размер 2.5 микрона (ФПЧ2.5). В едно от учебните заведения тяхната стойност е стигнала 71µg/м3 на входа му и 43 µg/м3 в класната стая. В друго пък вътре концентрацията на ФПЧ2.5 е била 45 µg/м3. В същото време среднодневната пределна стойност съгласно СЗО, която не би трябвало да се надвишава повече от три дни в годината, е 25µg/м3.
А какво би трябвало да се случи
Рисковете от замърсяването при децата са съществени, защото те могат да се разболеят освен когато са дребни, само че и десетилетия по-късно, посочи Ан Щауфер от Health and Environment Alliance. Тя даде образец с Лондон като град, в който се отделя особено внимание на въздействието на този проблем точно върху децата. " Кметът на Лондон организира настоящо следствие на 50-те най-замърсени учебни заведения в града и търси решения ", сподели тя, като добави, че при едно от учебните заведения към този момент е въведено непрекъснато затваряне на улица, с цел да се ограничи замърсяването от автомобилния трафик. " Това демонстрира, че когато има задоволителна осведоменост и политическа воля, може да се случат доста неща " заключи Щауфер.
Докладът предлага битката със замърсяването на въздуха в учебните заведения и другите детски заведения да стане народен приоритет. Според тях би трябвало да се извършва повече мониторинг на замърсителите, измежду които NO2 и ФПЧ, само че и да се образоват децата повече за замърсяването.
Целенасочен мониторинг - не и още
Oт отговори на заявление по Закона за достъп до социална информация на " Капитал " на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) преди година стана ясно, че то не води съответна политика по отношение на замърсяването на въздуха край образователни заведения. Отговорността е трансферирана върху локалната власт. " Общинските стратегии могат в допълнение да включват съответни ограничения, ориентирани към отбраната на чувствителни групи от популацията, в това число деца, само че това е според от преценката на посочените органи, тъй като европейското и надлежно националното законодателство не дефинират тези ограничения като наложителни ", писаха през ноември 2018 година от Министерство на околната среда и водите до " Капитал ".
Министерството съобщи, че пунктовете за оценка на качеството на въздуха на Изпълнителната организация за околна среда (ИАОС) са задоволително съгласно условията и " няма нормативни учредения за слагане на спомагателни такива ". Проучването на HEAL сподели, че има огромни зони, в които няма датчици на Изпълнителна агенция по околна среда - такива нямало до пет от осемте учебни заведения, където е извършено проучването.
Анализът в осем начални учебни заведения в София е част от по-голяма гражданско-научна самодейност за мониторинг, която имаше за цел измерването на замърсителите на въздуха в открити и закрити пространства в 43 учебни заведения в пет града от Европейския съюз. Изследваните учебни заведения в София са били 26 СУ " Йордан Йовков ", 75 ОУ " Тодор Каблешков ", Училището по телекомуникации, НПМГ, а другите четири образователни заведения са поискали да останат анонимни, като изследването е обхванало над 6400 възпитаници.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Освен в София проучването е извършено в още няколко града - Берлин, Лондон, Париж, Мадрид, и Варшава. Данните обаче са несъвпоставими, защото са събирани през друго време от годината и градовете имат друго географско състояние, означи доктор Александър Симидчиев от " Въздух за здраве ". " Замърсяването на околната среда не е политически проблем, а здравен ", съобщи доктор Симидчиев и добави, че при здравните проблеми има технология на решаването, при която се употребяват разнообразни източници на информация и по този начин се поставя техният край.
Това е следващото изследване, направено от неправителствени организации във връзка със замърсяването на въздуха. Преди два месеца беше показано първото особено изследване за въздействието на замърсяването върху здравето на столичани.
И в класната стая, и на площадките
Изследването е направено от средата на март доникъде на април, т.е. стойностите не са най-високите, защото пиковете в столицата ни са през зимата. Данните демонстрират, че в някои учебни заведения междинната измерена стойност на азотен диоксид (NO2) по време на 4-седмичния интервал на мониторинг е била 30µg/m3 в класната стая и 32µg/m3 на входа на учебното заведение. Това е доста покрай позволена годишна пределна стойност на Европейски Съюз и откритата от Световната здравна организация (СЗО) ориентировъчна стойност за NO2 - 40µg/m3.
По-интересното е, че в две от учебните заведения междинната централизация на NO2 в класната стая е била 30 µg/м3, до момента в който на открито е била по-ниска - 22 µg/м3. Обяснението е, че външното замърсяване прониква в пространствата в постройката и по-трудно се разсейва.
Над допустимите правила са били концентрациите на фини прахови частици с размер 2.5 микрона (ФПЧ2.5). В едно от учебните заведения тяхната стойност е стигнала 71µg/м3 на входа му и 43 µg/м3 в класната стая. В друго пък вътре концентрацията на ФПЧ2.5 е била 45 µg/м3. В същото време среднодневната пределна стойност съгласно СЗО, която не би трябвало да се надвишава повече от три дни в годината, е 25µg/м3.
А какво би трябвало да се случи
Рисковете от замърсяването при децата са съществени, защото те могат да се разболеят освен когато са дребни, само че и десетилетия по-късно, посочи Ан Щауфер от Health and Environment Alliance. Тя даде образец с Лондон като град, в който се отделя особено внимание на въздействието на този проблем точно върху децата. " Кметът на Лондон организира настоящо следствие на 50-те най-замърсени учебни заведения в града и търси решения ", сподели тя, като добави, че при едно от учебните заведения към този момент е въведено непрекъснато затваряне на улица, с цел да се ограничи замърсяването от автомобилния трафик. " Това демонстрира, че когато има задоволителна осведоменост и политическа воля, може да се случат доста неща " заключи Щауфер.
Докладът предлага битката със замърсяването на въздуха в учебните заведения и другите детски заведения да стане народен приоритет. Според тях би трябвало да се извършва повече мониторинг на замърсителите, измежду които NO2 и ФПЧ, само че и да се образоват децата повече за замърсяването.
Целенасочен мониторинг - не и още
Oт отговори на заявление по Закона за достъп до социална информация на " Капитал " на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) преди година стана ясно, че то не води съответна политика по отношение на замърсяването на въздуха край образователни заведения. Отговорността е трансферирана върху локалната власт. " Общинските стратегии могат в допълнение да включват съответни ограничения, ориентирани към отбраната на чувствителни групи от популацията, в това число деца, само че това е според от преценката на посочените органи, тъй като европейското и надлежно националното законодателство не дефинират тези ограничения като наложителни ", писаха през ноември 2018 година от Министерство на околната среда и водите до " Капитал ".
Министерството съобщи, че пунктовете за оценка на качеството на въздуха на Изпълнителната организация за околна среда (ИАОС) са задоволително съгласно условията и " няма нормативни учредения за слагане на спомагателни такива ". Проучването на HEAL сподели, че има огромни зони, в които няма датчици на Изпълнителна агенция по околна среда - такива нямало до пет от осемте учебни заведения, където е извършено проучването.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ