Мнения Daily - Горенето на боклуци е геноцид
© Надежда Чипева У нас тровенето на жители може да върви безнаказано.
Смрад
Горенето на отпадъци е геноцид
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От коментар на Владислав Панев, съпредседател на " Зелено придвижване ", за " Дневник "
Ковачки гори боклуци (и взема от нашите пари, че ни трови), отпадъци изгарят автомагистрали, запалени вторични първични материали има из цялата страна – България гори, безусловно.
Ясно е, че тематиката с отпадъците ще става все по-централна и хората имат доста учредения да се тормозят от слабия надзор там. Не е инцидентно, че фирмите на Ковачки започнаха масиран импорт на отпадъци главно от Италия за изгаряне. Просто у нас институциите са слаби и по тази причина тровенето на жители може да върви безнаказано и да се трансформира в доста сполучлив бизнес.
Предлагам седем напълно конретни, практични и реалистични ограничения за решение на казуса.
1-3: Да вършим по-малко отпадъци. Има наклонност всеки обособен бонбон, всеки грам от някакво произведение, да се завива в обособена опаковка. Няма доста смисъл от това, с изключение на търговски. Не съм последовател на радикалните забрани, само че потребителско държание, което предизвиква използването на по-малко пластмаси, ще превъзпита и производителите. Дори в случай че има риск да изгубят 10% от пазара, те ще се пригодят към други условия. Разработени са и тактики за нулеви боклуци, при които всичко може да се употребява, тъй че нищо да не отива в океаните, на сметищата или в инсинераторите. Скандинавия е много напред в тези технологии, само че освен. За страдание към този момент към 10% от пластмасите се преработват. Т.е. по-малко опаковки + Многократна приложимост + Рециклиране (как се споделяше на български " преправка? " )
4. Сериозен надзор от инспекциите по околна среда и общините. Няма по какъв начин да се мине без него, в случай че пожарите не унищожават стока, която има стойност за притежателя, а в противен случай. Намаляват му разноските. Тук бих предложил в инспекциите да се включат и уважавани публични екологични асоциации – Асоциация на еколозите в общините, Коалиция да остане природа и така нататък
5. Стимулът за операторите на депа да горят би трябвало да се пресече. Например посредством правилник да си заплащат по двойна цена за изгорен отпадък, в сравнение с в случай че го пласират. Имаме сведения, че доста компании си провеждат годишни пожари. Просто имат интерес от това. Те парите си ги избиват от такси на вносителите и на преработката гледат като на " активност на загуба. "
6. Общините да наблюдават и закриват противозаконните сметища, които изникват под дърво и камък, само че най-много на терени, които не стават за нищо друго. Случаят с боклуците под мостовете на автомагистрала " Струма " е индикативен. Там пожарът потегли тъкмо от нерегламентирани места за изхвърляне на остарели гуми да вземем за пример, които целият град ги знае, а общината си трае. Най-вероятно земите, където това се случва, са общински или наоколо до гета, по тази причина и на притежателите не им пука. Тук към този момент е обвързване на общините да си влязат във функционалностите и да не позволяват такива обекти.
7. Силен надзор върху горенето на отпадъци (няма значение дали вносни или български) в Топлоелектрическа централа. Ако това се прави, би трябвало да е съгласно най-съвременните технологии, а не в пещи, пригодени за въглища. И без риск за здравето на хората. Защото това в този момент е геноцид.
--------
Чалгизацията на обществото се трансформира в маркер за принадлежност към една по-широка обществена каста.
Животът ти е попфолк...
Лайфстайла на мутрите трансформира чалгата в техен химн
От коментар на някогашния ръководител на Съвет за електронни медии доцент Георги Лозанов за " Дойче веле "
Сриването на чалгата е дело на мутрите. Те я трансфораха от балкански вид на американската всеобща просвета (с култа ѝ към всеобщия човек и неговите желания) в атака против европейските полезности, в " българския Брекзит ", както съобразително я дефинира Юлиан Попов. Мутрите извлякоха от чалгата колективен начин на живот, който дружно с тях напусна ъндърграунда и се наложи като влиятелен. Това стана със съучастието на цялото общество - или най-малко на 48% от него. И към този момент не ставаше дума просто за чалга (свирня от турски), а за " чалгизация " (по формулата: чалга+мутри=чалгизация).
Мутри е жаргонно название на параикономическия хайлайф на прехода, състоящ се единствено от мъже. Този хайлайф имаше своите особености в натрупването и изразходването на капиталите. Натрупването ставаше с физическа мощ, обири и рекет, през охранителни и застрахователни сдружения или посредством приватизационни покупко-продажби, не без връзка с партийните структури и тайните служби на някогашния режим и на новата политическа класа. Приоритет в изразходването на капиталите пък беше бързото им харчене за атрибути на битовия разкош и сетивните наслаждения, с фетиш към секса, колите и опиатите.
Именно харченето сътвори лайфстайла на мутрите и трансформира чалгата в техен химн. А тя от своя страна се разви по този начин, че оптимално да дава отговор на упованията им. Възпява белите им мерцедеси, ролексите им, далаверите им, пиянския им разгул, мачисткия им абсолютизъм, силиконовите прелести на любовниците им... Портретира ги " от натура ": " Бързо караме колите си, бързо сменяме дамите си, бързо правиме игрите си, ей, това сме ний! ". Важното е всичко да става бързо, тъй като не е ясно дали на следващия ден ще можеш да продължиш да харчиш - или някой от себеподобните ще те е " поръчал ", както стана с множеството сенчести босове.
Въпреки че чалгата е поклон към музикалните обичаи на " поробителя ", тя обслужва и провинциализма на параикономическия хайлайф на прехода, който би трябвало да мине за национализъм. На чалгата се гледа като на нещо близко и свое, което има капацитета да се опълчи на непознатите мостри със международна популярност. И до момента главен мотив в отбрана на чалгата е: да не би Лейди Гага и Мадона да са по-добри от звездите на " Планет "?
Чалгата в следствие от чалгизацията на обществото се трансформира в маркер за принадлежност към една обществена каста, надалеч по-широка от тази на мутрите. А и те към този момент не са това, което бяха. Откъснали са си опашките. Или най-малко са си изтънили вратовете. Тази каста поддържа или се стреми към техния начин на живот, за нея далаверата, ксенофобията, шуробаджанащината, боят на дамите и децата, преследването на " джендъри " и " соросоиди " освен е задоволително, само че е и мотив за горделивост - " Много си крепък, братó! ". Тя е стожерът на социално-политическото статукво в страната, а проучването на " Тренд ", въпреки и косвено, демонстрира, че към този момент то е непроменимо.
----------
Ние доста от дълго време сме хакнати.
Кибер(не)сигурност
У нас " дъното няма дъно "
От коментар на Илия Вълков за " Клуб Z "
Като общество от дълго време възприехме, че опитите в политиката са част от процеса на нормализация, каквото и да значи това. И тъй като няма някаква обща визия за " обикновено " у нас, " дъното няма дъно ", а обединените фронтове на посредствеността са непоклатима ръководеща прослойка. Затова е все по-обидно, когато неподготвени хора с безгранично самочувствие плещят цялостни нелепости в общественото пространство, а на всичкото от горната страна са получили административна отговорност за решения, които директно засягат българските жители.
Фотограф: Велко Ангелов
Видно е, че ръководещите и институциите, които управляват, са изцяло неспособни да дават сигурни и естествени административни услуги на бизнеса и жителите. Търговският указател претърпя невъобразим срив, а хакерският пробив в осведомителните системи на Националната организация по приходите (НАП) сподели какъв брой е уязвима националната сигурност. И вместо тези, които са във властта, да си вземат поучения, затъват от ден на ден и стават обект на обществено присмиване.
Не стига, че вицепремиерът Томислав Дончев, който се сниши към историята " НАПлийкс ", се отърва от отговорностите за така наречен киберсигурност, само че и този сектор беше натресен на вицепремиерката Марияна Николова, която наследи поста от " квотата " на Валери Симеонов.
И още в първото си изявление сподели какви са й компетенциите по тематиката " киберсигурност ". " Как да не запознат съм компютри? ", попита Николова. И изброи, че като всеки държавен чиновник би трябвало да има минималните равнища на техническа и осведомителна просветеност. " Аз в границите на администрацията, в която съм работила, съм прекосявала през разнообразни образования, в това число владея и квалификацията ITcard ", сподели умело тя.
Вероятно звучи доста " хай " тази подготовка, само че в случай че я ревизирате в Гугъл, ще видите, че ITcard е самостоятелен повсеместен документ за компютърни умения, който включва знания за сърфиране в интернет, прилагане на е-поща, работа с пакета на Microsoft – Word, Excel, PowerPoint. T.e. това се учи в гимназията и даже не е нужно да имаш документ.
Бутафорията ще стане още по-голяма. Защото в тези безредни ходове, тичане от отговорност посредством прекачване на ресори в границите на ръководещата коалиция, политическата непросветеност се трансформира в рисков " бъг " на цялата система. Няма потребност да чакаме ГРУ, хакери или частни компании от " тъмния уеб " да нападат осведомителни структури на държавното ръководство.
Всъщност, още при започване на 40-те години на предишния век Иван Хаджийски разказва доста добре единните фронтове на посредствеността, като прави безподобен портрет на " логиката на психиката на фанатика " и " маниащината " като " амбициозност на посредствеността ". Ние доста от дълго време сме хакнати.
Смрад
Горенето на отпадъци е геноцид
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От коментар на Владислав Панев, съпредседател на " Зелено придвижване ", за " Дневник "
Ковачки гори боклуци (и взема от нашите пари, че ни трови), отпадъци изгарят автомагистрали, запалени вторични първични материали има из цялата страна – България гори, безусловно.
Ясно е, че тематиката с отпадъците ще става все по-централна и хората имат доста учредения да се тормозят от слабия надзор там. Не е инцидентно, че фирмите на Ковачки започнаха масиран импорт на отпадъци главно от Италия за изгаряне. Просто у нас институциите са слаби и по тази причина тровенето на жители може да върви безнаказано и да се трансформира в доста сполучлив бизнес.
Предлагам седем напълно конретни, практични и реалистични ограничения за решение на казуса.
1-3: Да вършим по-малко отпадъци. Има наклонност всеки обособен бонбон, всеки грам от някакво произведение, да се завива в обособена опаковка. Няма доста смисъл от това, с изключение на търговски. Не съм последовател на радикалните забрани, само че потребителско държание, което предизвиква използването на по-малко пластмаси, ще превъзпита и производителите. Дори в случай че има риск да изгубят 10% от пазара, те ще се пригодят към други условия. Разработени са и тактики за нулеви боклуци, при които всичко може да се употребява, тъй че нищо да не отива в океаните, на сметищата или в инсинераторите. Скандинавия е много напред в тези технологии, само че освен. За страдание към този момент към 10% от пластмасите се преработват. Т.е. по-малко опаковки + Многократна приложимост + Рециклиране (как се споделяше на български " преправка? " )
4. Сериозен надзор от инспекциите по околна среда и общините. Няма по какъв начин да се мине без него, в случай че пожарите не унищожават стока, която има стойност за притежателя, а в противен случай. Намаляват му разноските. Тук бих предложил в инспекциите да се включат и уважавани публични екологични асоциации – Асоциация на еколозите в общините, Коалиция да остане природа и така нататък
5. Стимулът за операторите на депа да горят би трябвало да се пресече. Например посредством правилник да си заплащат по двойна цена за изгорен отпадък, в сравнение с в случай че го пласират. Имаме сведения, че доста компании си провеждат годишни пожари. Просто имат интерес от това. Те парите си ги избиват от такси на вносителите и на преработката гледат като на " активност на загуба. "
6. Общините да наблюдават и закриват противозаконните сметища, които изникват под дърво и камък, само че най-много на терени, които не стават за нищо друго. Случаят с боклуците под мостовете на автомагистрала " Струма " е индикативен. Там пожарът потегли тъкмо от нерегламентирани места за изхвърляне на остарели гуми да вземем за пример, които целият град ги знае, а общината си трае. Най-вероятно земите, където това се случва, са общински или наоколо до гета, по тази причина и на притежателите не им пука. Тук към този момент е обвързване на общините да си влязат във функционалностите и да не позволяват такива обекти.
7. Силен надзор върху горенето на отпадъци (няма значение дали вносни или български) в Топлоелектрическа централа. Ако това се прави, би трябвало да е съгласно най-съвременните технологии, а не в пещи, пригодени за въглища. И без риск за здравето на хората. Защото това в този момент е геноцид.
--------
Чалгизацията на обществото се трансформира в маркер за принадлежност към една по-широка обществена каста.
Животът ти е попфолк...
Лайфстайла на мутрите трансформира чалгата в техен химн
От коментар на някогашния ръководител на Съвет за електронни медии доцент Георги Лозанов за " Дойче веле "
Сриването на чалгата е дело на мутрите. Те я трансфораха от балкански вид на американската всеобща просвета (с култа ѝ към всеобщия човек и неговите желания) в атака против европейските полезности, в " българския Брекзит ", както съобразително я дефинира Юлиан Попов. Мутрите извлякоха от чалгата колективен начин на живот, който дружно с тях напусна ъндърграунда и се наложи като влиятелен. Това стана със съучастието на цялото общество - или най-малко на 48% от него. И към този момент не ставаше дума просто за чалга (свирня от турски), а за " чалгизация " (по формулата: чалга+мутри=чалгизация).
Мутри е жаргонно название на параикономическия хайлайф на прехода, състоящ се единствено от мъже. Този хайлайф имаше своите особености в натрупването и изразходването на капиталите. Натрупването ставаше с физическа мощ, обири и рекет, през охранителни и застрахователни сдружения или посредством приватизационни покупко-продажби, не без връзка с партийните структури и тайните служби на някогашния режим и на новата политическа класа. Приоритет в изразходването на капиталите пък беше бързото им харчене за атрибути на битовия разкош и сетивните наслаждения, с фетиш към секса, колите и опиатите.
Именно харченето сътвори лайфстайла на мутрите и трансформира чалгата в техен химн. А тя от своя страна се разви по този начин, че оптимално да дава отговор на упованията им. Възпява белите им мерцедеси, ролексите им, далаверите им, пиянския им разгул, мачисткия им абсолютизъм, силиконовите прелести на любовниците им... Портретира ги " от натура ": " Бързо караме колите си, бързо сменяме дамите си, бързо правиме игрите си, ей, това сме ний! ". Важното е всичко да става бързо, тъй като не е ясно дали на следващия ден ще можеш да продължиш да харчиш - или някой от себеподобните ще те е " поръчал ", както стана с множеството сенчести босове.
Въпреки че чалгата е поклон към музикалните обичаи на " поробителя ", тя обслужва и провинциализма на параикономическия хайлайф на прехода, който би трябвало да мине за национализъм. На чалгата се гледа като на нещо близко и свое, което има капацитета да се опълчи на непознатите мостри със международна популярност. И до момента главен мотив в отбрана на чалгата е: да не би Лейди Гага и Мадона да са по-добри от звездите на " Планет "?
Чалгата в следствие от чалгизацията на обществото се трансформира в маркер за принадлежност към една обществена каста, надалеч по-широка от тази на мутрите. А и те към този момент не са това, което бяха. Откъснали са си опашките. Или най-малко са си изтънили вратовете. Тази каста поддържа или се стреми към техния начин на живот, за нея далаверата, ксенофобията, шуробаджанащината, боят на дамите и децата, преследването на " джендъри " и " соросоиди " освен е задоволително, само че е и мотив за горделивост - " Много си крепък, братó! ". Тя е стожерът на социално-политическото статукво в страната, а проучването на " Тренд ", въпреки и косвено, демонстрира, че към този момент то е непроменимо.
----------
Ние доста от дълго време сме хакнати.
Кибер(не)сигурност
У нас " дъното няма дъно "
От коментар на Илия Вълков за " Клуб Z "
Като общество от дълго време възприехме, че опитите в политиката са част от процеса на нормализация, каквото и да значи това. И тъй като няма някаква обща визия за " обикновено " у нас, " дъното няма дъно ", а обединените фронтове на посредствеността са непоклатима ръководеща прослойка. Затова е все по-обидно, когато неподготвени хора с безгранично самочувствие плещят цялостни нелепости в общественото пространство, а на всичкото от горната страна са получили административна отговорност за решения, които директно засягат българските жители.
Фотограф: Велко Ангелов
Видно е, че ръководещите и институциите, които управляват, са изцяло неспособни да дават сигурни и естествени административни услуги на бизнеса и жителите. Търговският указател претърпя невъобразим срив, а хакерският пробив в осведомителните системи на Националната организация по приходите (НАП) сподели какъв брой е уязвима националната сигурност. И вместо тези, които са във властта, да си вземат поучения, затъват от ден на ден и стават обект на обществено присмиване.
Не стига, че вицепремиерът Томислав Дончев, който се сниши към историята " НАПлийкс ", се отърва от отговорностите за така наречен киберсигурност, само че и този сектор беше натресен на вицепремиерката Марияна Николова, която наследи поста от " квотата " на Валери Симеонов.
И още в първото си изявление сподели какви са й компетенциите по тематиката " киберсигурност ". " Как да не запознат съм компютри? ", попита Николова. И изброи, че като всеки държавен чиновник би трябвало да има минималните равнища на техническа и осведомителна просветеност. " Аз в границите на администрацията, в която съм работила, съм прекосявала през разнообразни образования, в това число владея и квалификацията ITcard ", сподели умело тя.
Вероятно звучи доста " хай " тази подготовка, само че в случай че я ревизирате в Гугъл, ще видите, че ITcard е самостоятелен повсеместен документ за компютърни умения, който включва знания за сърфиране в интернет, прилагане на е-поща, работа с пакета на Microsoft – Word, Excel, PowerPoint. T.e. това се учи в гимназията и даже не е нужно да имаш документ.
Бутафорията ще стане още по-голяма. Защото в тези безредни ходове, тичане от отговорност посредством прекачване на ресори в границите на ръководещата коалиция, политическата непросветеност се трансформира в рисков " бъг " на цялата система. Няма потребност да чакаме ГРУ, хакери или частни компании от " тъмния уеб " да нападат осведомителни структури на държавното ръководство.
Всъщност, още при започване на 40-те години на предишния век Иван Хаджийски разказва доста добре единните фронтове на посредствеността, като прави безподобен портрет на " логиката на психиката на фанатика " и " маниащината " като " амбициозност на посредствеността ". Ние доста от дълго време сме хакнати.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ