Дунав не ни вълнува
© Надежда Чипева България не се възползва от река Дунав и районите там са измежду най-бедните освен в страната, само че и в Европа въобще.Дунавската тактика имаше капацитет да насочи напъните в вярната посока, само че не съумя.Основните аргументи са неналичието на административен потенциал и хаосът при планирането. В Германия, Австрия и даже Сърбия едни от най-богатите райони са към река Дунав. В България обаче е тъкмо противоположното - край крайбрежията на реката са едни от най-бедните общини. Те не се възползват от капацитета, който реката дава. Търговските благоприятни условия са недоразвити, връзките със прилежащите непознати градове са слаби, а туризмът е на назад във времето. Това, от една страна, се дължи на неглижирането на водите и неналичието на инфраструктурна обезпеченост, само че от друга - няма и разпоредителност измежду локалните управляващи и общности.
Въпреки че на европейско равнище съществува така наречен Дунавска тактика, която би трябвало да помогне на крайречните райони да се развиват, у нас тя се употребява едва. Така Дунав вместо опция остава бариера.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики. Водата не ни е значима
Първият главен пропуск към Дунава е грижата за самата река. " Липсата на ръководство на водите не основава дейно и предвидимо мореплаване, от което не се развиват индустрии, зависещи от този тип превоз. Поради изменящото се в необятни граници равнище на водата не могат да се развият рекреационни зони за сезонен туризъм ", споделя инж. Румен Марков, който е шеф на компанията " Лардж Инфрастръкчър Проджектс " и работи по разнообразни планове в района на реката.
Той дава образец с това, че в Долен Дунав, от язовир " Железни врата " до вливането на реката в Черно море, няма построени уреди за ръководство на водите. А това е от значително значение. В Германия и Австрия да вземем за пример по течението на построените язовирни стени, където равнището на водата е непрекъснато, са се развили сполучливи рекреационни пространства, велосипедни алеи и така нататък При Братислава до построения язовир е издигнат хотел, където са развити кану-каяк, музей на модерното изкуство и други развлечения. Арх. Белин Моллов, специалист по устройствено обмисляне и градско развиване, работил доста по планирането в Дунавския район, също отбелязва, че грижата за водите е основополагаща. " Като правиш път, велоалея или паркове, би трябвало да се прави първо брегоукрепване или да се обезпечи отбрана от свлачища ", споделя той.
България не извършва и отговорностите си за драгиране на речното дъно, което е от първостепенна значимост освен за корабоплаването, само че и за предварителната защита от наводнения. Отговорната институция за това е Изпълнителна организация " Проучване и поддържане на река Дунав " (ИАППД), която през януари бе оповестила две публични поръчки за драгажна техника за над 20 млн. лева Те обаче са прекъснати по разнообразни аргументи, като от ИАППД прецизираха, че до края на юли ще ги възобновят. От отговори на организацията до " Капитал " излиза наяве, че от 2007 година насам по разнообразни планове са вложени над 17 млн. лева, само че главно за навигация и измервания. През 2018 година въпреки всичко ведомството е сключило тригодишен рамков контракт за осъществяване на драгаж за 13.6 млн. лева, като подобен е осъществяван към островите Белене и Вардик, които се водят " сериозни сектори ".
Без мост
Освен че водният път е безстопанствен, сухопътната инфраструктура просто липсва. Съществуващите два моста над реката да вземем за пример са извънредно незадоволителни за усилването на икономическите връзки с Румъния. " От години съществува програмата за трансгранично съдействие сред България и Румъния, която предизвиква начинания на общини и неправителствени организации. Въпреки многото положителни хрумвания осъществените планове, които имат своята стойност, не могат да реализират резистентност заради една-единствена причина – няма физическа съгласуваност през Дунава ", споделя Елеонора Иванова, изпълнителен шеф на Българо-румънска палата. " Въпрос е на потенциал.
Не е казусът в парите "
Корина Крецу, еврокомисар по районна политика
Тази пролет на държавно равнище внезапно се заприказва за трети мост - при Свищов. Причината е румънска самодейност. Този мост не участва в Интегрираната транспортна тактика до 2030 година (там има други разновидности - при Силистра, Никопол и т.н.) или в предварителното изследване, извършено взаимно сред България и Румъния. Но съгласно информация на " Капитал " румънската страна е победила с желанието си такова оборудване да бъде издигнато тъкмо там. От румънското министерство на районното развиване и обществената администрация разясниха пред " Капитал ", че през март 2019 година са получили писмо с капиталово желание от Southern Danube Company Limited, записана във Англия.
По същото време българската страна била инициирала договаряния за междуправителствено съглашение за нови мостове. Но такова съглашение към момента няма и не е ясно по кое време и дали изобщо ще се подпише, стана ясно от непосредствен до договарянията източник.
И без път
Дори да се прекоси реката отново има проблеми. Арх. Моллов припомня, че след мостовете от румънска страна и при Калафат, и при Гюргево има автомагистрали, а в България - не. Пътната инфраструктура в Северна България е занемарена. За скоростния път Видин - Ботевград занапред се търсят строители, само че поради евентуалните обжалвания в Комисия за защита на конкуренцията и плануваните периоди за осъществяване цялата права няма да е подготвена в идващите 3-4 години. И то в случай че се откри нужното финансиране, което все още е под въпрос поради проблемите към тол-системата.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Въпреки уверенията, че автомагистралата Русе - Велико Търново е приоритет на пътната организация и ще е подготвена до 2022 година, за нея няма непосредствен времеви небосвод. Едва тази седмица завърши правосъдният спор към Оценката за влияние върху околната среда на плана, откакто касационната тъжба против нея бе отхвърлена на 15 юли от петчленен състав на Върховен административен съд. Предстои да се разгласят търгове за строителство, само че финансирането от над 1 милиарда лева остава под въпрос. Което значи, че няма по какъв начин автомагистралата да бъде приключена в идващите три години.
Има и други основни за Дунавския район планове като тунела под " Шипка ", който към момента не е задвижен, както и автомагистрала " Черно море ", която въобще не е в проектите на държавното управление.
Срещи, обяди и нищо?
Дунавският район може да се развие посредством едноименната тактика, която съществува на европейско равнище. От 2011 година насам обаче, след като тя е в действие за България, резултатът ѝ е по-скоро незабележим. Основното финансиране се случва по Програмата за транснационално съдействие " Дунав " 2014-2020, чийто общ бюджет е близо 263 млн. евро. От това влезлите в страната пари са за планове за 10.5 млн. евро, сочи информация от районното министерство.
Едната причина за слабото потребление на европейския механизъм е, че не се възнамерява стабилно и дълготрайно, а се работи " на парче ". " У нас се прави по този начин: виждаме, че има планувани пари, решаваме да вършим план, който го няма в общинския проект, той се актуализира да се вкара новата концепция и писмено да се аргументира. А от плана на практика няма потребност ", изяснява арх. Моллов. Това ненапълно може да се изясни с неналичието на хора, които да работят по въпроса с готовност и в другите равнища на администрацията - от локална до национална.
" Въпрос е на потенциал. Не е казусът в парите ", съобщи Корина Крецу, еврокомисар по районна политика, по време на осмия годишен конгрес на Стратегията на Европейски Съюз за Дунавския район в Букурещ през май тази година. Самата тактика постоянно е неглижирана, стана ясно от думите на Крецу. Тя описа по какъв начин на среща в Будапеща се разочаровала от равнището на присъединяване на страните - делегатите били шефове на дирекции и други служители, а не министри или техните заместници. " Имахме хубави срещи, хубави обяди, само че без политически решения. " Скритият район
Не на последно място, планирането няма по какъв начин да се случи, откакто районното разделяне на България не сплотява северните региони в един огромен Дунавски район. Миналата есен отрасловото министерство предвиждаше прекрояване на картата, като зам.-министърът на районното развиване Деница Николова сподели за района край реката следното: " Той е характерен точно заради ресурса на реката и би трябвало да се опитаме да използваме този запас, с цел да отразим опцията за икономическо развиване. " Идеята обаче остана неосъществена и дунавските градове няма да се обединят.
Въпреки че на европейско равнище съществува така наречен Дунавска тактика, която би трябвало да помогне на крайречните райони да се развиват, у нас тя се употребява едва. Така Дунав вместо опция остава бариера.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики. Водата не ни е значима
Първият главен пропуск към Дунава е грижата за самата река. " Липсата на ръководство на водите не основава дейно и предвидимо мореплаване, от което не се развиват индустрии, зависещи от този тип превоз. Поради изменящото се в необятни граници равнище на водата не могат да се развият рекреационни зони за сезонен туризъм ", споделя инж. Румен Марков, който е шеф на компанията " Лардж Инфрастръкчър Проджектс " и работи по разнообразни планове в района на реката.
Той дава образец с това, че в Долен Дунав, от язовир " Железни врата " до вливането на реката в Черно море, няма построени уреди за ръководство на водите. А това е от значително значение. В Германия и Австрия да вземем за пример по течението на построените язовирни стени, където равнището на водата е непрекъснато, са се развили сполучливи рекреационни пространства, велосипедни алеи и така нататък При Братислава до построения язовир е издигнат хотел, където са развити кану-каяк, музей на модерното изкуство и други развлечения. Арх. Белин Моллов, специалист по устройствено обмисляне и градско развиване, работил доста по планирането в Дунавския район, също отбелязва, че грижата за водите е основополагаща. " Като правиш път, велоалея или паркове, би трябвало да се прави първо брегоукрепване или да се обезпечи отбрана от свлачища ", споделя той.
България не извършва и отговорностите си за драгиране на речното дъно, което е от първостепенна значимост освен за корабоплаването, само че и за предварителната защита от наводнения. Отговорната институция за това е Изпълнителна организация " Проучване и поддържане на река Дунав " (ИАППД), която през януари бе оповестила две публични поръчки за драгажна техника за над 20 млн. лева Те обаче са прекъснати по разнообразни аргументи, като от ИАППД прецизираха, че до края на юли ще ги възобновят. От отговори на организацията до " Капитал " излиза наяве, че от 2007 година насам по разнообразни планове са вложени над 17 млн. лева, само че главно за навигация и измервания. През 2018 година въпреки всичко ведомството е сключило тригодишен рамков контракт за осъществяване на драгаж за 13.6 млн. лева, като подобен е осъществяван към островите Белене и Вардик, които се водят " сериозни сектори ".
Без мост
Освен че водният път е безстопанствен, сухопътната инфраструктура просто липсва. Съществуващите два моста над реката да вземем за пример са извънредно незадоволителни за усилването на икономическите връзки с Румъния. " От години съществува програмата за трансгранично съдействие сред България и Румъния, която предизвиква начинания на общини и неправителствени организации. Въпреки многото положителни хрумвания осъществените планове, които имат своята стойност, не могат да реализират резистентност заради една-единствена причина – няма физическа съгласуваност през Дунава ", споделя Елеонора Иванова, изпълнителен шеф на Българо-румънска палата. " Въпрос е на потенциал.
Не е казусът в парите "
Корина Крецу, еврокомисар по районна политика
Тази пролет на държавно равнище внезапно се заприказва за трети мост - при Свищов. Причината е румънска самодейност. Този мост не участва в Интегрираната транспортна тактика до 2030 година (там има други разновидности - при Силистра, Никопол и т.н.) или в предварителното изследване, извършено взаимно сред България и Румъния. Но съгласно информация на " Капитал " румънската страна е победила с желанието си такова оборудване да бъде издигнато тъкмо там. От румънското министерство на районното развиване и обществената администрация разясниха пред " Капитал ", че през март 2019 година са получили писмо с капиталово желание от Southern Danube Company Limited, записана във Англия.
По същото време българската страна била инициирала договаряния за междуправителствено съглашение за нови мостове. Но такова съглашение към момента няма и не е ясно по кое време и дали изобщо ще се подпише, стана ясно от непосредствен до договарянията източник.
И без път
Дори да се прекоси реката отново има проблеми. Арх. Моллов припомня, че след мостовете от румънска страна и при Калафат, и при Гюргево има автомагистрали, а в България - не. Пътната инфраструктура в Северна България е занемарена. За скоростния път Видин - Ботевград занапред се търсят строители, само че поради евентуалните обжалвания в Комисия за защита на конкуренцията и плануваните периоди за осъществяване цялата права няма да е подготвена в идващите 3-4 години. И то в случай че се откри нужното финансиране, което все още е под въпрос поради проблемите към тол-системата.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Въпреки уверенията, че автомагистралата Русе - Велико Търново е приоритет на пътната организация и ще е подготвена до 2022 година, за нея няма непосредствен времеви небосвод. Едва тази седмица завърши правосъдният спор към Оценката за влияние върху околната среда на плана, откакто касационната тъжба против нея бе отхвърлена на 15 юли от петчленен състав на Върховен административен съд. Предстои да се разгласят търгове за строителство, само че финансирането от над 1 милиарда лева остава под въпрос. Което значи, че няма по какъв начин автомагистралата да бъде приключена в идващите три години.
Има и други основни за Дунавския район планове като тунела под " Шипка ", който към момента не е задвижен, както и автомагистрала " Черно море ", която въобще не е в проектите на държавното управление.
Срещи, обяди и нищо?
Дунавският район може да се развие посредством едноименната тактика, която съществува на европейско равнище. От 2011 година насам обаче, след като тя е в действие за България, резултатът ѝ е по-скоро незабележим. Основното финансиране се случва по Програмата за транснационално съдействие " Дунав " 2014-2020, чийто общ бюджет е близо 263 млн. евро. От това влезлите в страната пари са за планове за 10.5 млн. евро, сочи информация от районното министерство.
Едната причина за слабото потребление на европейския механизъм е, че не се възнамерява стабилно и дълготрайно, а се работи " на парче ". " У нас се прави по този начин: виждаме, че има планувани пари, решаваме да вършим план, който го няма в общинския проект, той се актуализира да се вкара новата концепция и писмено да се аргументира. А от плана на практика няма потребност ", изяснява арх. Моллов. Това ненапълно може да се изясни с неналичието на хора, които да работят по въпроса с готовност и в другите равнища на администрацията - от локална до национална.
" Въпрос е на потенциал. Не е казусът в парите ", съобщи Корина Крецу, еврокомисар по районна политика, по време на осмия годишен конгрес на Стратегията на Европейски Съюз за Дунавския район в Букурещ през май тази година. Самата тактика постоянно е неглижирана, стана ясно от думите на Крецу. Тя описа по какъв начин на среща в Будапеща се разочаровала от равнището на присъединяване на страните - делегатите били шефове на дирекции и други служители, а не министри или техните заместници. " Имахме хубави срещи, хубави обяди, само че без политически решения. " Скритият район
Не на последно място, планирането няма по какъв начин да се случи, откакто районното разделяне на България не сплотява северните региони в един огромен Дунавски район. Миналата есен отрасловото министерство предвиждаше прекрояване на картата, като зам.-министърът на районното развиване Деница Николова сподели за района край реката следното: " Той е характерен точно заради ресурса на реката и би трябвало да се опитаме да използваме този запас, с цел да отразим опцията за икономическо развиване. " Идеята обаче остана неосъществена и дунавските градове няма да се обединят.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ