За "рейтинга" на вещите лица и за вредата от него
© Надежда Чипева Текстът е препечатан от правния уебсайт defakto.bg с позволение на редакцията.
Преди няколко дни Министерството на правораздаването изненада публиката с къс законопроект за допълнение на Закона за правосъдната власт. Той се състои от две разпореждания. Член 402а оповестява, че към министерството се основава осведомителна система " Единен указател на движимостите лица ", която съдържа данните, вписани в описите на експертите, одобрени за движимости лица. А в член 403, алинея 1 се основава нова точка 4 - министърът на правораздаването, в съгласие с пленума на Висш съдебен съвет, издава разпоредба за правото на достъп до осведомителната система и данните, които се вкарват в нея.
Създаването на електронен указател единствено по себе си е чудесно начинание. Друг е въпросът, че щом регистърът се вкарва със закон, законът би трябвало да регламентира и неговото наличие. Конституционно неприемливо е регистърът да попада в закона, а данните, които се съдържат в него - в подзаконов нормативен акт. Защото таман наличието на регистъра е съображение за неговото битие.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В случая обаче претекстовете към законопроекта ясно обрисуват както замисъла на вносителя, по този начин и наличието на бъдещата разпоредба: " Заявителят ще има опция да даде оценка на вещото лице за всяко направено от него умозаключение, като по този метод ще се образува рейтингът на вещото лице. Така ще бъде обезпечена бистрота и неприкритост при избора на вещото лице, опция за оценка на успеваемостта на възлаганите експертизи (по какъв метод и до каква степен те са били от изгода за решаването на съответния случай и на възложителя на експертизата) ".
С други думи, в регистъра ще попадат движимости лица с висок рейтинг и движимости лица с невисок рейтинг. Да се чуди човек движимости ли са лицата с невисок рейтинг, или таман противоположното.
По-лошото е, че рейтингът на движимостите лица ще се дефинира от възложителя на експертизата. На досъдебното произвеждане експертизите се разпореждат от проверяващия служител на реда, следователя или прокурора. Следователно те " ще имат опция да дадат оценка за вещото лице ". Това са неоправдани упования, тъй като движимости лица се назначават, когато за изясняване на събитията по делото " са нужни специфични познания из региона на науката, изкуството или техниката " (чл. 144, алинея 1 НПК). А горепосочените субекти на досъдебното произвеждане по формулировка не са сведущи в тези области. Те обаче ще могат да преценяват " до каква степен възлаганите експертизи са били от изгода на възложителя на експертизата " (сиреч от изгода за обвинението). Фактът, че Министерството на правораздаването си разрешава да предложи подобен законопроект, е знак за тежка рецесия на правосъзнанието
Фактът, че Министерството на правораздаването си разрешава да предложи подобен законопроект, е знак за тежка рецесия на правосъзнанието. Хрумването, че движимостите лица би трябвало да дадат умозаключение, което " употребява " възложителя, компрометира напълно експертизата като процесуален институт. Защото в основата на този институт стои концепцията, че вещото лице е безпристрастен и справедлив експерт.
Познавам движимости лица, които извършват всяка поръчка на органите на досъдебното произвеждане, против което получават нови и нови назначения, респ. нови и нови поръчки. Засега те са малко и обслужват главно някои профилирани институции. Но преобладаващата част от специалистите са експерти и нравствени хора, които дават заключенията си по съвест и познание. Зная един недъгав случай от практиката, когато прокурор отхвърли да заплати дължимия хонорар на движимостите лица, тъй като експертното им умозаключение не обслужваше обвинителната теза. Зная и различен случай - когато висшестоящ прокурор разпореди при правене на обвинителния акт " да не се взема поради заключението на разширената експертиза ", тъй като то опровергаваше обвиняването.
Само че добросъвестните експерти към този момент няма да се котират като движимости лица, тъй като няма да са " от изгода на възложителя на експертизата ". Ще се снабдят с невисок " рейтинг ". Няма да бъдат назначавани от органите на досъдебното произвеждане. Няма да се явяват и в съда, тъй като съдът изслушва главно експертизите от досъдебното произвеждане. Постепенно ще отпаднат от регистъра. И ще останат тези с поръчките.
Преди години от българското законодателство тихомълком изчезна една смислена наредба, съгласно която наблюдаващият прокурор даваше оценка на проверяващите служители на реда. Сега прокурорът не може да дава оценка на проверяващия служител на реда, само че и прокурорът, и служителят на реда могат да правят оценка движимостите лица. Така те, съгласно вносителя на законопроекта, ще спомогнат за " възстановяване на работата на движимостите лица и качеството на експертизите посредством въвеждане на критерии и механизми за избор и следващ асортимент, промени в системата за възнаграждение на труда и надзор върху активността им, доразвиване на етичните правила и възстановяване на контрола и наблюдението върху активността на движимостите лица ".
Нали разбрахте - надзор и наблюдаване върху активността на движимостите лица. От полицията и прокуратурата. Това трансформира вещото лице в квазиразследващ орган.
Някой може да ме упрекне, че не загатвам съда, който също назначава експертизи и ще има право на " оценка ". Не се спирам обширно на този въпрос, тъй като концепцията съдът да прави " рейтинг " на движимостите лица е нелепост, която ни хвърля в хаоса. Какво ще стане, в случай че първоинстанционният съд схване експертното умозаключение, а въззивният съд откри, че то е ненапълно и назначи спомагателна експертиза? Какво ще стане, в случай че касационната инстанция реши, че и двете експертизи по делото са голословни и върне делото за назначение на повторна експертиза?
А в случай че съдът отхвърли експертизата, какво значение ще има мнението на проверяващия служител на реда? И какъв брой оценки ще получи едно и също експерт за едно и също умозаключение?
При това съдът също няма специфични знания, с цел да прави оценка специалистите. И е задоволително претрупан, с цел да се ангажира с неприсъща извънсъдебна работа.
Впрочем предлаганият законопроект задълбочава някои съществени проблеми, които съществуват в българската наказателнопроцесуална система съгласно практиката на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ). По делото Стоименов против Бившата Югославска Република Македония (решение от 5 април 2007 г.) Съдът приема, че мнението на Бюрото за правосъдни експертизи наподобява повече на доказателство против обвинения, в сравнение с неутрално експертно мнение. Същевременно подсъдимият не е могъл да употребява лични специалисти, а настояването му за назначение на нова експертиза е било отхвърлено от съда. След като подсъдимият не е имал опция да показа доводите си при същите условия, при които и прокурорът, Съдът приема, че е налице нарушаване на член 6 § 1 от Европейската спогодба за правата на индивида и главните свободи (ЕКПЧ).
Ако желаете да получавате правния бюлетин на мейла си, направете безвъзмезден абонамент тук:
По делото Ходорковски и Лебедев против Русия (решение от 25 юли 2013 г.) Съдът приема, че " отбраната би трябвало да разполага със същата опция (както и обвиняването, бел. моя) да показа лични " експертни доказателства " и че съветският Наказателно-процесуален кодекс " основава дисбаланс сред отбраната и обвиняването в региона на събирането и представянето на " експертни доказателства ", като по този метод нарушава равенството на оръжията сред страните.
Тези заключения на Европейски съд по правата на човека са изцяло относими към българския Наказателно-процесуален кодекс.
Законовата наредба на експертизата у нас се нуждае от съществено разискване на плоскостта на член 6 Европейска конвенция за правата на човека. Законопроектът за " рейтинга " единствено утежнява обстановката. Защото обещанието за реализиране на ефикасен надзор " върху качеството и активността на движимостите лица " е опасност против свободата на научно мнение и независимостта на специалиста от органите, които го назначават. Заплаха против справедливия развой. И опасност за неоправдателни решения против страната в Страсбург.
Преди няколко дни Министерството на правораздаването изненада публиката с къс законопроект за допълнение на Закона за правосъдната власт. Той се състои от две разпореждания. Член 402а оповестява, че към министерството се основава осведомителна система " Единен указател на движимостите лица ", която съдържа данните, вписани в описите на експертите, одобрени за движимости лица. А в член 403, алинея 1 се основава нова точка 4 - министърът на правораздаването, в съгласие с пленума на Висш съдебен съвет, издава разпоредба за правото на достъп до осведомителната система и данните, които се вкарват в нея.
Създаването на електронен указател единствено по себе си е чудесно начинание. Друг е въпросът, че щом регистърът се вкарва със закон, законът би трябвало да регламентира и неговото наличие. Конституционно неприемливо е регистърът да попада в закона, а данните, които се съдържат в него - в подзаконов нормативен акт. Защото таман наличието на регистъра е съображение за неговото битие.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В случая обаче претекстовете към законопроекта ясно обрисуват както замисъла на вносителя, по този начин и наличието на бъдещата разпоредба: " Заявителят ще има опция да даде оценка на вещото лице за всяко направено от него умозаключение, като по този метод ще се образува рейтингът на вещото лице. Така ще бъде обезпечена бистрота и неприкритост при избора на вещото лице, опция за оценка на успеваемостта на възлаганите експертизи (по какъв метод и до каква степен те са били от изгода за решаването на съответния случай и на възложителя на експертизата) ".
С други думи, в регистъра ще попадат движимости лица с висок рейтинг и движимости лица с невисок рейтинг. Да се чуди човек движимости ли са лицата с невисок рейтинг, или таман противоположното.
По-лошото е, че рейтингът на движимостите лица ще се дефинира от възложителя на експертизата. На досъдебното произвеждане експертизите се разпореждат от проверяващия служител на реда, следователя или прокурора. Следователно те " ще имат опция да дадат оценка за вещото лице ". Това са неоправдани упования, тъй като движимости лица се назначават, когато за изясняване на събитията по делото " са нужни специфични познания из региона на науката, изкуството или техниката " (чл. 144, алинея 1 НПК). А горепосочените субекти на досъдебното произвеждане по формулировка не са сведущи в тези области. Те обаче ще могат да преценяват " до каква степен възлаганите експертизи са били от изгода на възложителя на експертизата " (сиреч от изгода за обвинението). Фактът, че Министерството на правораздаването си разрешава да предложи подобен законопроект, е знак за тежка рецесия на правосъзнанието
Фактът, че Министерството на правораздаването си разрешава да предложи подобен законопроект, е знак за тежка рецесия на правосъзнанието. Хрумването, че движимостите лица би трябвало да дадат умозаключение, което " употребява " възложителя, компрометира напълно експертизата като процесуален институт. Защото в основата на този институт стои концепцията, че вещото лице е безпристрастен и справедлив експерт.
Познавам движимости лица, които извършват всяка поръчка на органите на досъдебното произвеждане, против което получават нови и нови назначения, респ. нови и нови поръчки. Засега те са малко и обслужват главно някои профилирани институции. Но преобладаващата част от специалистите са експерти и нравствени хора, които дават заключенията си по съвест и познание. Зная един недъгав случай от практиката, когато прокурор отхвърли да заплати дължимия хонорар на движимостите лица, тъй като експертното им умозаключение не обслужваше обвинителната теза. Зная и различен случай - когато висшестоящ прокурор разпореди при правене на обвинителния акт " да не се взема поради заключението на разширената експертиза ", тъй като то опровергаваше обвиняването.
Само че добросъвестните експерти към този момент няма да се котират като движимости лица, тъй като няма да са " от изгода на възложителя на експертизата ". Ще се снабдят с невисок " рейтинг ". Няма да бъдат назначавани от органите на досъдебното произвеждане. Няма да се явяват и в съда, тъй като съдът изслушва главно експертизите от досъдебното произвеждане. Постепенно ще отпаднат от регистъра. И ще останат тези с поръчките.
Преди години от българското законодателство тихомълком изчезна една смислена наредба, съгласно която наблюдаващият прокурор даваше оценка на проверяващите служители на реда. Сега прокурорът не може да дава оценка на проверяващия служител на реда, само че и прокурорът, и служителят на реда могат да правят оценка движимостите лица. Така те, съгласно вносителя на законопроекта, ще спомогнат за " възстановяване на работата на движимостите лица и качеството на експертизите посредством въвеждане на критерии и механизми за избор и следващ асортимент, промени в системата за възнаграждение на труда и надзор върху активността им, доразвиване на етичните правила и възстановяване на контрола и наблюдението върху активността на движимостите лица ".
Нали разбрахте - надзор и наблюдаване върху активността на движимостите лица. От полицията и прокуратурата. Това трансформира вещото лице в квазиразследващ орган.
Някой може да ме упрекне, че не загатвам съда, който също назначава експертизи и ще има право на " оценка ". Не се спирам обширно на този въпрос, тъй като концепцията съдът да прави " рейтинг " на движимостите лица е нелепост, която ни хвърля в хаоса. Какво ще стане, в случай че първоинстанционният съд схване експертното умозаключение, а въззивният съд откри, че то е ненапълно и назначи спомагателна експертиза? Какво ще стане, в случай че касационната инстанция реши, че и двете експертизи по делото са голословни и върне делото за назначение на повторна експертиза?
А в случай че съдът отхвърли експертизата, какво значение ще има мнението на проверяващия служител на реда? И какъв брой оценки ще получи едно и също експерт за едно и също умозаключение?
При това съдът също няма специфични знания, с цел да прави оценка специалистите. И е задоволително претрупан, с цел да се ангажира с неприсъща извънсъдебна работа.
Впрочем предлаганият законопроект задълбочава някои съществени проблеми, които съществуват в българската наказателнопроцесуална система съгласно практиката на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ). По делото Стоименов против Бившата Югославска Република Македония (решение от 5 април 2007 г.) Съдът приема, че мнението на Бюрото за правосъдни експертизи наподобява повече на доказателство против обвинения, в сравнение с неутрално експертно мнение. Същевременно подсъдимият не е могъл да употребява лични специалисти, а настояването му за назначение на нова експертиза е било отхвърлено от съда. След като подсъдимият не е имал опция да показа доводите си при същите условия, при които и прокурорът, Съдът приема, че е налице нарушаване на член 6 § 1 от Европейската спогодба за правата на индивида и главните свободи (ЕКПЧ).
Ако желаете да получавате правния бюлетин на мейла си, направете безвъзмезден абонамент тук:
По делото Ходорковски и Лебедев против Русия (решение от 25 юли 2013 г.) Съдът приема, че " отбраната би трябвало да разполага със същата опция (както и обвиняването, бел. моя) да показа лични " експертни доказателства " и че съветският Наказателно-процесуален кодекс " основава дисбаланс сред отбраната и обвиняването в региона на събирането и представянето на " експертни доказателства ", като по този метод нарушава равенството на оръжията сред страните.
Тези заключения на Европейски съд по правата на човека са изцяло относими към българския Наказателно-процесуален кодекс.
Законовата наредба на експертизата у нас се нуждае от съществено разискване на плоскостта на член 6 Европейска конвенция за правата на човека. Законопроектът за " рейтинга " единствено утежнява обстановката. Защото обещанието за реализиране на ефикасен надзор " върху качеството и активността на движимостите лица " е опасност против свободата на научно мнение и независимостта на специалиста от органите, които го назначават. Заплаха против справедливия развой. И опасност за неоправдателни решения против страната в Страсбург.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ