Иван Кръстев: Европа трябва да докаже силата си в ситуация, в която всички искат да я разделят
© Надежда Чипева Профил
Иван Кръстев е ръководител на УС на Центъра за демократични тактики в София и откривател в Института по филантропични и обществени науки във Виена (IWM Vienna). Автор е на десетки публикации в български и непознати издания. Още по тематиката
Военното " прасе-касичка "
Съединени американски щати все по-свирепо притискат европейските си съдружници да поемат възходящ дял от разноските за въоръжени сили
6 юли 2018
Франко-германският мотор възпламени
Германия одобри еврозоната да има обособен бюджет, което ще отвори врата за повече промени в единната европейска валута
21 юни 2018
Как да търгуваш с такива другари
Доналд Тръмп отхвърля да разбере, че протекционизмът е освен неприятна политика, само че неприятна стопанска система
15 юни 2018
Срещата на Г-7 в една фотография
Кой кой е и защо се бори на най-споделяната снимка с Тръмп и Меркел от Канада
10 юни 2018
Правете търговия, не война
Тръмп употребява митата като опасност, с цел да изтръгне отстъпки от комерсиалните сътрудници на Съединени американски щати и да ги принуди да образуват общ фронт против Китай
30 мар 2018
Как се обмитяваше стоманата
Заплахите на американския президент Тръмп да вкара мита върху стоманата и алуминия бяха признати като оповестяване на комерсиална война. От нея ще изгубят всички
8 мар 2018
Защо се забавя международната търговия
Стремежът на Тръмп да подкопае Световната комерсиална организация, с цел да си развърже ръцете за борба с Китай, отваря пътя към безпорядък
10 мар 2017 Как президентът Доналд Тръмп вижда света и връзките с обичайните американски съдружници като Европейски Съюз?
Един от шлагерите на Народния спектакъл през последните години е спектакълът " Козата, или коя е Силвия " по известната пиеса на Едуард Олби. Това е историята на разпадането на едно образцово семейство в мига, в който брачният партньор признава, че е влюбен в... коза. През последните дни, в случай че човек следи европейската преса (Тръмп предложи на Макрон Франция да напусне Европейски Съюз и съобщи, че когато става дума за търговия, Европа е също толкоз проблем, колкото и Китай), чувството е, че когато приказват за Тръмп, европейците претърпяват потрес, съпоставим с този на брачна половинка, разкрила, че обичаният й е влюбен в... коза.
Проблемът не е, че европейците не схващат Тръмп. Те просто отхвърлят да го схванат. Това, което отхвърлят да одобряват, е, че в света на настоящия жител на Белия дом няма място за съдружници. Има другари, врагове, съперници, само че съдружници няма. За него те са като някогашна брачна половинка – от нея можеш да очакваш основно искания, а изгодата е неразбираема, в най-хубавия случай ще докара децата на погребението ти.
Нещо повече - в случай че приемем, че на картата на света, висяла в Белия дом през последните 70 години, демокрациите са оцветени в синьо, а властническите режими - в алено, на картата на Тръмп със синьо са оцветени страните, с които Америка има положителен търговски баланс, а с кървавочервено - страните, които продават доста в Америка, а купуват малко американски артикули, като Германия и Китай. И когато Тръмп приказва за промяна на режими, той мисли за търговски режими.
Невъзможността на европейците да схванат света на Тръмп е елементарна: политиката му опонира на всичко това, което сме привикнали да назоваваме обичайната американска политика. За Тръмп светът, който Америка построи след края на студената война, е опасност за американските ползи. Той е прав да мисли, че Америка няма финансов и политически запас да удържа международния ред. Но неговият отговор на тази обстановка е да покаже на всички, че Америка може да е изгубила способността си да взема решение международните проблеми, само че може да сътвори проблеми на всеки, които не се преценява с нея.
Защо Тръмп трансформира сделките на Съединени американски щати с Европейски Съюз и страни като Китай и Канада?
Защото съгласно него те не са в полза на Съединени американски щати и не разрешават на Вашингтон да употребява икономическата си мощност като мотив в комерсиалните разногласия. И това е казусът на Тръмп с Европейски Съюз. Всички американски президенти след 1945 година са гледали на единството на Европа и съществуването на Европейски Съюз като на главен приоритет на американската външна политика. Днес Доналд Тръмп задава въпроса: " А за какво да е в наш интерес да съществува Европа като огромен стопански и търговски състезател, с който ние би трябвало да преговаряме? Не е ли по-лесно за Съединени американски щати да договарят с обособените европейски страни, с цел да договорят по-изгодни търговски връзки? "
Тоест смяната във външната политика на Съединени американски щати е подбудена от проблемите във вътрешната политика?
Да. В визията на Тръмп Америка е изгубила, инвестирайки доста запаси в поддържането на ред, довел в последна сметка до отслабването на Съединени американски щати и усилването на Китай. Тръмп в избран смисъл е прав да твърди, че Америка се е трансформирала в жертва на глобализацията и че най-важната задача на американското държавно управление е да възвърне политическата и обществената непоклатимост в страната. Затова за първи път от 70 години Съединени американски щати споделят, че европейската комерсиална политика не е в техен интерес и желаят да трансформират комерсиалните режими, основно тези с Германия. Германия обаче отхвърля да договаря сама: " Ние, споделя канцлерът Ангела Меркел, преговаряме от името на Европейски Съюз. " Тогава съгласно Тръмп Америка би трябвало да покаже, че Европейски Съюз ще бъде разграничен, а страните ще бъдат принудени да договарят двустранно със Съединени американски щати.
Може ли да се каже, че европейските водачи са сюрпризирани от този ход на Тръмп?
Европейските водачи не са сюрпризирани, те са шокирани. Европейците станаха жертва на превратната си визия за характера на популистката гражданска война, която следим. Има огромна разлика сред достоверен популистки политически водач и водач, който употребява популизма като инструмент. Вторият вид дава обещание, знаейки, че няма да извърши радикалните си обещания, тъй като са рискови. Истинските популистки водачи не се опасяват да разрушат системата, тъй като те неправилно считат, че не може да стане по-лошо. В тяхната политика единствените обещания, които би трябвало да бъдат изпълнени, са най-радикалните. За тези водачи най-важното е да покажат на своите гласоподаватели, че не са като другите, че са разнообразни. Тръмп е подобен водач.
Какво би трябвало да направи Европа в тази обстановка и може ли да остане единна?
Европа би трябвало да разбере, че към този момент живеем в различен свят, в който всяка уязвимост се санкционира. Тя би трябвало да потвърди силата си в обстановка, в която всички желаят да я разделят. Затова най-важният въпрос е дали националните водачи ще играят за мощна Европа, или ще търсят самостоятелни пътища за избавление.
Европейски Съюз се изправя пред въпрос, който до момента не си е задавал - дали Европа може да се пази сама, в случай че връзките със Съединени американски щати се скапват. Досега Америка е подсигурила европейската сигурност. Когато европейците споделят, че ще поемат отбраната си сами, това звучи добре, само че не е просто да се направи - от една страна, да защитим НАТО и редом да създадем европейски защитителен потенциал. За да може Европа да развие своя лична отбранителна еднаквост, са нужни големи вложения, само че и избрана културна смяна в метода, по който европейците виждат света и своята роля в него. В момента Франция е единствената огромна европейска страна с действителен боен потенциал.
Европейските страни би трябвало да се схванат подготвени ли са да мислят за личната си защита отвън връзките си със Съединени американски щати. Това значи, първо, всяка страна да има потенциала да се пази. И второ, всяка да е уверена, че другите са подготвени да я защитят. Например поляците и балтийците би трябвало да са сигурни, че французите и немците биха ги защитили при спор с Русия; България и Гърция би трябвало да са уверени, че са подготвени да ги защитят, в случай че има спор с Турция. И тъй като решението не е просто, се появява разделяне вътре в Европейски Съюз. Докато за страни като Франция и Германия при този напън най-важно е удържането на европейското единение, други имат вяра, че е по-добре да развиват двустранни връзки със Съединени американски щати. Полското държавно управление да вземем за пример предложи да влага 2 милиарда $ за основаване на американска военна база на полска територия, което демонстрира, че Полша в този миг мисли за сигурността си доста повече през двустранни връзки със Съединени американски щати, в сравнение с в границите на НАТО.
Как политиката на Съединени американски щати ще промени стопанската система на Европейски Съюз?
Единственият късмет на европейските страни да имат почтени търговски връзки със Съединени американски щати е да играят дружно. Нито една не би могла да води самостоятелни договаряния и да се надява на положително развиване. От друга страна, Европейски Съюз е най-големият вложител в Съединени американски щати. Страхът е какво би станало, в случай че внезапно европейското единение не удържи, а тези, които най-твърдо са го отбранявали, се окажат най-губещите. В политическите науки тази обстановка се разказва като алтернативата на пандизчията. Дали Европейски Съюз ще рискува комерсиално и политическо опълчване на Тръмп зависи от това до каква степен всяка от страните има вяра, че другите ще удържат до дъно.
Какъв би трябвало да бъде европейският отговор за смяната в митата от страна на Съединени американски щати?
Европейците на този стадий дават отговор симетрично, както отговори и Канада. Това е комерсиална война. Но има и мощни асиметрични отговори. Например Европейски Съюз може да предложи унищожаване на всевъзможни мита сред Съединени американски щати и Европа на пазара на коли. Проблемът с комерсиалната война (дори да е единствено сред Китай и Америка) е, че визира всички, тъй като трансформира логиката на пазарите. Ако китайците забранят избрани американски артикули да се продават в Китай, те ще си потърсят различен пазар, най-вероятно в Европа, а това ще промени ценови политики, ще заплаши компании... Накратко, когато две огромни стопански системи влязат в комерсиална война, доста други стопански системи отвън тях дават жертви.
Политиката на Тръмп няма единствено икономическо изражение. По отношение на Иран да вземем за пример Европейски Съюз се намира в много неудобно състояние, застанал до Русия и Китай...
Европейски Съюз желае да покаже, че е подготвен да стои зад правилата си, тъй като това би определило отношението на другите към него. Но това е доста мъчно, тъй като европейските компании не са подготвени да поемат риска, като знаят каква цена ще платят поради американските наказания. Ето за какво не е елементарно таман през Иран Европа да потвърждава самостоятелната си роля; още повече че Иран е доста значим за американците и не толкоз значим за европейците.
Как Европейски Съюз може да придобие ролята, която му се поставя?
Първо, Европейски Съюз би трябвало да е подготвен да влага в лична отбранителна политика; второ, да потвърди, че е допустимо да резервира единение даже когато го заплашва не обичаен съперник като Русия, а обичаен съдружник като САЩ; и трето, Европейски Съюз би трябвало да покаже и задоволително еластичност, надявайки се идващият американски президент, когато и да пристигна, да осъзнае, че точно способността да основава и поддържа съюзи и съдружници разреши на Америка да завоюва студената война.
Каква е играта на Тръмп с Русия?
Тръмп основателно мисли, че стратегическият съперник на Съединени американски щати не е Русия, а Китай. Китай е не просто огромна страна с мощна стопанска система, а страна, основала модел, доста по-привлекателен от този на Русия. Проблемът на Тръмп е, че Русия се трансформира във значим фактор в американската вътрешна политика и в този смисъл ръцете му са вързани.
Интервюто взе Йово Николов
Иван Кръстев е ръководител на УС на Центъра за демократични тактики в София и откривател в Института по филантропични и обществени науки във Виена (IWM Vienna). Автор е на десетки публикации в български и непознати издания. Още по тематиката
Военното " прасе-касичка "
Съединени американски щати все по-свирепо притискат европейските си съдружници да поемат възходящ дял от разноските за въоръжени сили
6 юли 2018
Франко-германският мотор възпламени
Германия одобри еврозоната да има обособен бюджет, което ще отвори врата за повече промени в единната европейска валута
21 юни 2018
Как да търгуваш с такива другари
Доналд Тръмп отхвърля да разбере, че протекционизмът е освен неприятна политика, само че неприятна стопанска система
15 юни 2018
Срещата на Г-7 в една фотография
Кой кой е и защо се бори на най-споделяната снимка с Тръмп и Меркел от Канада
10 юни 2018
Правете търговия, не война
Тръмп употребява митата като опасност, с цел да изтръгне отстъпки от комерсиалните сътрудници на Съединени американски щати и да ги принуди да образуват общ фронт против Китай
30 мар 2018
Как се обмитяваше стоманата
Заплахите на американския президент Тръмп да вкара мита върху стоманата и алуминия бяха признати като оповестяване на комерсиална война. От нея ще изгубят всички
8 мар 2018
Защо се забавя международната търговия
Стремежът на Тръмп да подкопае Световната комерсиална организация, с цел да си развърже ръцете за борба с Китай, отваря пътя към безпорядък
10 мар 2017 Как президентът Доналд Тръмп вижда света и връзките с обичайните американски съдружници като Европейски Съюз?
Един от шлагерите на Народния спектакъл през последните години е спектакълът " Козата, или коя е Силвия " по известната пиеса на Едуард Олби. Това е историята на разпадането на едно образцово семейство в мига, в който брачният партньор признава, че е влюбен в... коза. През последните дни, в случай че човек следи европейската преса (Тръмп предложи на Макрон Франция да напусне Европейски Съюз и съобщи, че когато става дума за търговия, Европа е също толкоз проблем, колкото и Китай), чувството е, че когато приказват за Тръмп, европейците претърпяват потрес, съпоставим с този на брачна половинка, разкрила, че обичаният й е влюбен в... коза.
Проблемът не е, че европейците не схващат Тръмп. Те просто отхвърлят да го схванат. Това, което отхвърлят да одобряват, е, че в света на настоящия жител на Белия дом няма място за съдружници. Има другари, врагове, съперници, само че съдружници няма. За него те са като някогашна брачна половинка – от нея можеш да очакваш основно искания, а изгодата е неразбираема, в най-хубавия случай ще докара децата на погребението ти.
Нещо повече - в случай че приемем, че на картата на света, висяла в Белия дом през последните 70 години, демокрациите са оцветени в синьо, а властническите режими - в алено, на картата на Тръмп със синьо са оцветени страните, с които Америка има положителен търговски баланс, а с кървавочервено - страните, които продават доста в Америка, а купуват малко американски артикули, като Германия и Китай. И когато Тръмп приказва за промяна на режими, той мисли за търговски режими.
Невъзможността на европейците да схванат света на Тръмп е елементарна: политиката му опонира на всичко това, което сме привикнали да назоваваме обичайната американска политика. За Тръмп светът, който Америка построи след края на студената война, е опасност за американските ползи. Той е прав да мисли, че Америка няма финансов и политически запас да удържа международния ред. Но неговият отговор на тази обстановка е да покаже на всички, че Америка може да е изгубила способността си да взема решение международните проблеми, само че може да сътвори проблеми на всеки, които не се преценява с нея.
Защо Тръмп трансформира сделките на Съединени американски щати с Европейски Съюз и страни като Китай и Канада?
Защото съгласно него те не са в полза на Съединени американски щати и не разрешават на Вашингтон да употребява икономическата си мощност като мотив в комерсиалните разногласия. И това е казусът на Тръмп с Европейски Съюз. Всички американски президенти след 1945 година са гледали на единството на Европа и съществуването на Европейски Съюз като на главен приоритет на американската външна политика. Днес Доналд Тръмп задава въпроса: " А за какво да е в наш интерес да съществува Европа като огромен стопански и търговски състезател, с който ние би трябвало да преговаряме? Не е ли по-лесно за Съединени американски щати да договарят с обособените европейски страни, с цел да договорят по-изгодни търговски връзки? "
Тоест смяната във външната политика на Съединени американски щати е подбудена от проблемите във вътрешната политика?
Да. В визията на Тръмп Америка е изгубила, инвестирайки доста запаси в поддържането на ред, довел в последна сметка до отслабването на Съединени американски щати и усилването на Китай. Тръмп в избран смисъл е прав да твърди, че Америка се е трансформирала в жертва на глобализацията и че най-важната задача на американското държавно управление е да възвърне политическата и обществената непоклатимост в страната. Затова за първи път от 70 години Съединени американски щати споделят, че европейската комерсиална политика не е в техен интерес и желаят да трансформират комерсиалните режими, основно тези с Германия. Германия обаче отхвърля да договаря сама: " Ние, споделя канцлерът Ангела Меркел, преговаряме от името на Европейски Съюз. " Тогава съгласно Тръмп Америка би трябвало да покаже, че Европейски Съюз ще бъде разграничен, а страните ще бъдат принудени да договарят двустранно със Съединени американски щати.
Може ли да се каже, че европейските водачи са сюрпризирани от този ход на Тръмп?
Европейските водачи не са сюрпризирани, те са шокирани. Европейците станаха жертва на превратната си визия за характера на популистката гражданска война, която следим. Има огромна разлика сред достоверен популистки политически водач и водач, който употребява популизма като инструмент. Вторият вид дава обещание, знаейки, че няма да извърши радикалните си обещания, тъй като са рискови. Истинските популистки водачи не се опасяват да разрушат системата, тъй като те неправилно считат, че не може да стане по-лошо. В тяхната политика единствените обещания, които би трябвало да бъдат изпълнени, са най-радикалните. За тези водачи най-важното е да покажат на своите гласоподаватели, че не са като другите, че са разнообразни. Тръмп е подобен водач.
Какво би трябвало да направи Европа в тази обстановка и може ли да остане единна?
Европа би трябвало да разбере, че към този момент живеем в различен свят, в който всяка уязвимост се санкционира. Тя би трябвало да потвърди силата си в обстановка, в която всички желаят да я разделят. Затова най-важният въпрос е дали националните водачи ще играят за мощна Европа, или ще търсят самостоятелни пътища за избавление.
Европейски Съюз се изправя пред въпрос, който до момента не си е задавал - дали Европа може да се пази сама, в случай че връзките със Съединени американски щати се скапват. Досега Америка е подсигурила европейската сигурност. Когато европейците споделят, че ще поемат отбраната си сами, това звучи добре, само че не е просто да се направи - от една страна, да защитим НАТО и редом да създадем европейски защитителен потенциал. За да може Европа да развие своя лична отбранителна еднаквост, са нужни големи вложения, само че и избрана културна смяна в метода, по който европейците виждат света и своята роля в него. В момента Франция е единствената огромна европейска страна с действителен боен потенциал.
Европейските страни би трябвало да се схванат подготвени ли са да мислят за личната си защита отвън връзките си със Съединени американски щати. Това значи, първо, всяка страна да има потенциала да се пази. И второ, всяка да е уверена, че другите са подготвени да я защитят. Например поляците и балтийците би трябвало да са сигурни, че французите и немците биха ги защитили при спор с Русия; България и Гърция би трябвало да са уверени, че са подготвени да ги защитят, в случай че има спор с Турция. И тъй като решението не е просто, се появява разделяне вътре в Европейски Съюз. Докато за страни като Франция и Германия при този напън най-важно е удържането на европейското единение, други имат вяра, че е по-добре да развиват двустранни връзки със Съединени американски щати. Полското държавно управление да вземем за пример предложи да влага 2 милиарда $ за основаване на американска военна база на полска територия, което демонстрира, че Полша в този миг мисли за сигурността си доста повече през двустранни връзки със Съединени американски щати, в сравнение с в границите на НАТО.
Как политиката на Съединени американски щати ще промени стопанската система на Европейски Съюз?
Единственият късмет на европейските страни да имат почтени търговски връзки със Съединени американски щати е да играят дружно. Нито една не би могла да води самостоятелни договаряния и да се надява на положително развиване. От друга страна, Европейски Съюз е най-големият вложител в Съединени американски щати. Страхът е какво би станало, в случай че внезапно европейското единение не удържи, а тези, които най-твърдо са го отбранявали, се окажат най-губещите. В политическите науки тази обстановка се разказва като алтернативата на пандизчията. Дали Европейски Съюз ще рискува комерсиално и политическо опълчване на Тръмп зависи от това до каква степен всяка от страните има вяра, че другите ще удържат до дъно.
Какъв би трябвало да бъде европейският отговор за смяната в митата от страна на Съединени американски щати?
Европейците на този стадий дават отговор симетрично, както отговори и Канада. Това е комерсиална война. Но има и мощни асиметрични отговори. Например Европейски Съюз може да предложи унищожаване на всевъзможни мита сред Съединени американски щати и Европа на пазара на коли. Проблемът с комерсиалната война (дори да е единствено сред Китай и Америка) е, че визира всички, тъй като трансформира логиката на пазарите. Ако китайците забранят избрани американски артикули да се продават в Китай, те ще си потърсят различен пазар, най-вероятно в Европа, а това ще промени ценови политики, ще заплаши компании... Накратко, когато две огромни стопански системи влязат в комерсиална война, доста други стопански системи отвън тях дават жертви.
Политиката на Тръмп няма единствено икономическо изражение. По отношение на Иран да вземем за пример Европейски Съюз се намира в много неудобно състояние, застанал до Русия и Китай...
Европейски Съюз желае да покаже, че е подготвен да стои зад правилата си, тъй като това би определило отношението на другите към него. Но това е доста мъчно, тъй като европейските компании не са подготвени да поемат риска, като знаят каква цена ще платят поради американските наказания. Ето за какво не е елементарно таман през Иран Европа да потвърждава самостоятелната си роля; още повече че Иран е доста значим за американците и не толкоз значим за европейците.
Как Европейски Съюз може да придобие ролята, която му се поставя?
Първо, Европейски Съюз би трябвало да е подготвен да влага в лична отбранителна политика; второ, да потвърди, че е допустимо да резервира единение даже когато го заплашва не обичаен съперник като Русия, а обичаен съдружник като САЩ; и трето, Европейски Съюз би трябвало да покаже и задоволително еластичност, надявайки се идващият американски президент, когато и да пристигна, да осъзнае, че точно способността да основава и поддържа съюзи и съдружници разреши на Америка да завоюва студената война.
Каква е играта на Тръмп с Русия?
Тръмп основателно мисли, че стратегическият съперник на Съединени американски щати не е Русия, а Китай. Китай е не просто огромна страна с мощна стопанска система, а страна, основала модел, доста по-привлекателен от този на Русия. Проблемът на Тръмп е, че Русия се трансформира във значим фактор в американската вътрешна политика и в този смисъл ръцете му са вързани.
Интервюто взе Йово Николов
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ