Мнения Daily - Борисов внезапно се сдоби с проблема на Путин
© Надежда Чипева Премиерът няма по какъв начин почтено да слезе от трона. Още по тематиката
Мнения Daily - Дано " доброволната войска " на Каракачанов не е с съветски инструктори
И още: Русофилството ни е надълбоко затвърден комплекс за малоценност; Заразяват ни със страхове, съмнения, нервности, омрази
17 яну 2018
Мнения Daily - Защо концесионерът на Банско прави простотиите на петролните колоси
И още: Истериите против Истанбулската спогодба са пропаганда; Защо полската дипломация се засилва в София
16 яну 2018 Окопаване
Борисов ненадейно се снабди с казуса на Путин
От коментар на Илиян Василев в неговия фейсбук-профил
Борисов е евентуално най-опасният артикул на посттоталитарния политически инжинеринг у нас - ултра популист и гьонсурат. Докато убеждава в Европейския парламент и в Европейски Съюз, че у нас има " работна " корупция, има три покупко-продажби, които крещят от гранд корупция, в която той има темелна роля. И всичко гарнирано с антикомунистическа изразителност, с която " тушира " рецензиите от ляво, и в доста отношение гали антикомунистическото у обилни елементи от дясното - с цел да му простят, да се солидаризинат и така нататък
Първата е договорката с Общинската банка, в която с персоналното му присъединяване, шефа на Българска народна банка и надзора са принудени да дадат зелена светлина. Сделката се осъществя под егидата и в интерес на Пеевски. Те не са толкоз политически, колкото бизнес - в разбиранията ми за бизнес с страната - сътрудници. Зад кадър несъмнено Доган.
Втората договорка е тол системата, за която беше подписан контракт без никакво публично разискване за други възможности на решаването на проблем. А такава има, отново с персоналното присъединяване и защита на премиера на схемата на горивата и картела, вместо да се вземат парите от свръхпечалбите на петролните компании, трансферира " елегантно " нов милиард върху бизнеса, който ще ги взема от жителите. Корупционната възглавница се мери със стотици милиони лв..
Третата договорка - ГЕРБ клекна пред Движение за права и свободи и дружно патрЕотите утвърдиха закон, с която се опрадвада кражбата на активи от КТБ на Пеевски. Нищо от това, което се приема, не визира покупко-продажбите и далаверите с неговото, на Корпулентния, присъединяване.
Четвърто: одобриха следващия смокинов лист на грандкорупцията - Антикорупционния орган, който охранява корпуцията и най-много основния прокурор от отговорност. За две-три години щял да се оправи - неистини, неистини, неистини. Най-много да се развихри някаква вакханалия с интензивни пиар детайли, да пострадат дребни риби и да стартира да преследва политически си съперници, най-много от дясно.
В пайплайна на гранд корупцията има нови свръхсделки, които се дирижират от самия Борисов - това е Белене, газовия хъб.
Писна ми да чувам кухи и театрални антикомунистически лозунги, какъв брой било кофти едно време, какъв брой престъпна била приватизацията, да носят от девет кладенца вода, единствено и единствено да не отговорят на елементарния въпрос - за какво крадете като за последно през днешния ден и в този момент, без позор, без граница. Това ще слушате по време на вота на съмнение - надвикване, надговаряне. Докато Ви вземат парите от джоба. Колкото и високо да е кресчендото - остават толкоз доста потвърдени истории, че няма по какъв начин да се измъкнете от директна отговорност за последните осем години ръководство върху грандкорупция.
Не, господа от ГЕРБ, с анти комунистическо говорене към този момент не стига, не минава номера.
У нас истина няма да намерите - за това пишете в Европейска комисия, в другите страни от Европейски Съюз, в Конгреса на Съединени американски щати, изключително по проблема Магнитски, в западните медии - рано или късно, по-скоро рано, в сравнение с късно, ще се стигне до сериозната маса от непоносимост, която да блокира еврофондовете, с цел да имате медии и народна власт.
И последно - повече избори Борисов няма да завоюва, тъй като на тях ще се приказва главно и единствено за корупция - неговата и на Пеевски. С тази надменност той мъчно ще се стигне въобще до избори. Борисов ненадейно се снабди с казуса на Путин - по какъв начин почтено да слезе от власт - опасявам се, че няма такава алтернатива. Стигна прекомерно надалеч.
----------- Членството на Македония в НАТО (не и в ЕС) е действително постижима краткосрочна цел.
(Псевдо)приоритети
България е част от казуса, а не решение, за Западните Балкани
От коментар на Радан Кънев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Djordje Kojadinovic
Убийството на косовския сръбски водач (лидер в доста измерения на думата) Оливер Иванович демонстрира какъв брой нежен и уязвим, да не кажа напряко кух PR, е целта " Западни Балкани " на българското председателство. Накратко - България няма сили и потенциал да взема решение проблемите пред Сърбия, Косово и Босна и Херцеговина. Нещо повече - за голямо страдание, ние не сме добър образец във връзка с множеството провокации по пътя на съседите ни към Европейски Съюз.
Защо?
Проблемите пред Западните Балкани са няколко:
1. Неразрешими етнически проблеми и компликации при структуриране на най-малко две от страните (Косово и Босна). Единствено в тази сфера, ние предлагаме някакво решение - етническият модел на прехода, комбиниращ унитарна национална страна с привилегировано икономическо присъединяване във властта на партията на малцинството. Боя се, че този наш " модел Доган " е привършен, само че той е на първо място изцяло неупотребим западно от границите ни.
2. Тежки проблеми с проведена престъпност, контрабанда, в това число присъединяване на лица, свързани с проведената престъпност, директно в политиката (примерът от Косовска Митровица е един от десетки).
3. Служби за сигурност, подвластни от проведената престъпност и преливащи се в нея.
4. Правосъдие и система за сигурност, подвластни от корумпирана политическата власт.
5. Политическа система и система за сигурност, мощно подвластни на непознати въздействия (Най-силно изразени - съветско в Република Српска и Сърбия, турско в мюсюлманска Босна, Албания и албанските партии в Македония).
6. Контрол на политиката и проведената престъпност върху медиите.
7. Полуавторитарни режими от фамилен вид, подвластни от нелегитимни въздействия и упражняващи нелигитимни въздействия върху бизнес, медии, служби и правосъдна система.
8. Като резултат от всичко изложено - неустойчив стопански климат, ниски равнища на вложения (освен политически подбудени външни намеси), слаб пазар на труда, ниски приходи, подвластен бизнес - и в последна сметка беднотия, мощно повишаваща миграционния риск.
По точки 2 до 8 в това число, България е част от казуса, а не решение. Ние показахме, че участието в Европейски Съюз не взема решение единствено по себе си нито един от проблемите, въпреки несъмнено да раздвижва стопанската система през фондовете. Няма по какъв начин да бъдем водач на смяната, преди да сме се трансформирали самите ние. Можем да бъдем водач на статуквото, само че това няма да вкара Западните Балкани в Европейски Съюз, по-скоро ще изкара нас, по системата на доста скорости.
Можем ли да бъдем потребни? Разбира се. Имаме най-малко два правилни хода:
- Да се съсредоточим върху вътрешните промени, с цел да покажем, че ръководещите на Балканите могат освен да плашат починалите тракийски войни и да смущават античните сънища на гърците, само че и да плашат мутрите, бандитите, олигарсите и непознатите шпиони. Имаме опит - реализираха го Костов и Джинджич. Костов го убиха политически, Джинджич - с патрони...
- Да си сложим реалистични цели. Правителството Борисов-3 реализира незабравим пробив в връзките със Скопие (причините са обособен, не е наложително обществен, анализ). Членството на Македония в НАТО (не и в ЕС) е действително постижима краткосрочна цел. Нашите старания би трябвало да са ориентирани към поддръжка в тази посока, в това число превъзмогване на сръбско-руския напън върху Заев и подкрепяне на компромиса с Гърция.
Хич не е малко това, което МОЖЕМ да реализираме. Да пожелаем на държавното управление рационални цели и триумф.
--------- Дълбоките води на родното задкулисие наподобява няма да бъдат борба на антисистемния Радев.
Дондуков 2
Президентът симулира антисистемност
От коментар на Полина Паунова за " Дойче Веле "
Фотограф: Цветелина Белутова
Политическата му кариера потегли от един телефонен диалог, започващ с " Добър ден, споделям се Корнелия Нинова и желая да Ви поканя за кандидат-президент на Българска социалистическа партия ". Промотиран от левицата като " непостоянен състезател ", нямащ нищо общо с родната политическа реалност, Румен Радев влезе на " Дондуков " 2 с висок рейтинг и с упованието да се опълчи, по този начин да се каже, на политическия картел.
Това, че в предизборната акция беше заречен следствие за " кемтрейлс ", не разколеба гласоподавателите му, а успеха му маркира първата изборна загуба на ГЕРБ и докара до оставката на кабинета " Борисов 2 ".
В началото на мандата му наблюдаващите предсказаха, че президентът ще бъде равно далечен от партиите и, нагледно казано, ще избере страната на народа, без да се бои от спорове с издигналата го Българска социалистическа партия - тъй като е независим и самостоятелен състезател.
Но случи ли се тази прогноза? За да си отговорим на въпроса дано си напомним думите на заместничката му Илияна Йотова, която - още по време на акцията - го беше предизвестила, че " и най-малкото придвижване против партията (БСП – бел.авт.) няма да му бъде простено ". Дали поради тази закана или по друга причина, президентът не просто не наподобява равно далечен от политическите партии, само че и демонстрира ясни пристрастия.
Сигурно ще кажете, че изразяването на благосклонности е демонстрация на еснафщина. Но има и други неща към Радев, които би трябвало да ни смущават. Те даже не са свързани толкоз със абсурда към бойната авиация, който е искрено лобистки. Два ясни казуса можем да изведем около свадата сред Радев и Цветанов: избирайки за собствен устен съперник заместника на Бойко Борисов, а не самия Борисов, президентът - без да желае - легитимира премиера като общественик и обединител от ранга на президента. Защото точно Борисов призоваваше (поне за пред обществото) да няма борба сред партията му и президентската институция.
От друга страна Радев сякаш показва безкомпромисност и подготвеност да влезе в конфликт с така наречен мощни политически фигури, с което сътвори упованието, че потегля против политическата омерта, а освен против Цветанов. Той обаче не просто не го стори, а даже поддържа омертата. В същото време президентът дотук се възползва от правото си на президентско несъгласие единствено над закони, които не се харесват на Българска социалистическа партия.
Че няма да бъде антисистемен състезател, а в противен случай - ще поддържа системата на основния прокурор, премиера и Пеевски стана ясно още при започване на мандата му. В предизборната си акция Радев се беше оповестил за смела правосъдна промяна, само че по-късно се " поправи ", че тя трябвало да бъде съобразена с мнението на основния прокурор.
Думите в тази ситуация обаче са по-малката неволя. По-голямата са дейностите на президента. Така да вземем за пример той отхвърли да подпише указа за избора на нов ръководител на Върховния административен съд (ВАС) с аргумента, че " новият правосъден съвет би трябвало да препотвърди избора на Чолаков ", с което Радев бетонира избора на статуквото.
Ето за какво първата година от мандата на Румен Радев очерта безкомпромисно профила на президента – симулация на антисистемност и поредност институционални услуги за социалистите. По-големият проблем обаче е симулацията на антисистемност, с каквато поръчка той се качи на високия държавен пост. А тази симулация ясно си проличава от лесните съперници и борби, които президентът си избира, с цел да поддържа легендата за себе си.
Мнения Daily - Дано " доброволната войска " на Каракачанов не е с съветски инструктори
И още: Русофилството ни е надълбоко затвърден комплекс за малоценност; Заразяват ни със страхове, съмнения, нервности, омрази
17 яну 2018
Мнения Daily - Защо концесионерът на Банско прави простотиите на петролните колоси
И още: Истериите против Истанбулската спогодба са пропаганда; Защо полската дипломация се засилва в София
16 яну 2018 Окопаване
Борисов ненадейно се снабди с казуса на Путин
От коментар на Илиян Василев в неговия фейсбук-профил
Борисов е евентуално най-опасният артикул на посттоталитарния политически инжинеринг у нас - ултра популист и гьонсурат. Докато убеждава в Европейския парламент и в Европейски Съюз, че у нас има " работна " корупция, има три покупко-продажби, които крещят от гранд корупция, в която той има темелна роля. И всичко гарнирано с антикомунистическа изразителност, с която " тушира " рецензиите от ляво, и в доста отношение гали антикомунистическото у обилни елементи от дясното - с цел да му простят, да се солидаризинат и така нататък
Първата е договорката с Общинската банка, в която с персоналното му присъединяване, шефа на Българска народна банка и надзора са принудени да дадат зелена светлина. Сделката се осъществя под егидата и в интерес на Пеевски. Те не са толкоз политически, колкото бизнес - в разбиранията ми за бизнес с страната - сътрудници. Зад кадър несъмнено Доган.
Втората договорка е тол системата, за която беше подписан контракт без никакво публично разискване за други възможности на решаването на проблем. А такава има, отново с персоналното присъединяване и защита на премиера на схемата на горивата и картела, вместо да се вземат парите от свръхпечалбите на петролните компании, трансферира " елегантно " нов милиард върху бизнеса, който ще ги взема от жителите. Корупционната възглавница се мери със стотици милиони лв..
Третата договорка - ГЕРБ клекна пред Движение за права и свободи и дружно патрЕотите утвърдиха закон, с която се опрадвада кражбата на активи от КТБ на Пеевски. Нищо от това, което се приема, не визира покупко-продажбите и далаверите с неговото, на Корпулентния, присъединяване.
Четвърто: одобриха следващия смокинов лист на грандкорупцията - Антикорупционния орган, който охранява корпуцията и най-много основния прокурор от отговорност. За две-три години щял да се оправи - неистини, неистини, неистини. Най-много да се развихри някаква вакханалия с интензивни пиар детайли, да пострадат дребни риби и да стартира да преследва политически си съперници, най-много от дясно.
В пайплайна на гранд корупцията има нови свръхсделки, които се дирижират от самия Борисов - това е Белене, газовия хъб.
Писна ми да чувам кухи и театрални антикомунистически лозунги, какъв брой било кофти едно време, какъв брой престъпна била приватизацията, да носят от девет кладенца вода, единствено и единствено да не отговорят на елементарния въпрос - за какво крадете като за последно през днешния ден и в този момент, без позор, без граница. Това ще слушате по време на вота на съмнение - надвикване, надговаряне. Докато Ви вземат парите от джоба. Колкото и високо да е кресчендото - остават толкоз доста потвърдени истории, че няма по какъв начин да се измъкнете от директна отговорност за последните осем години ръководство върху грандкорупция.
Не, господа от ГЕРБ, с анти комунистическо говорене към този момент не стига, не минава номера.
У нас истина няма да намерите - за това пишете в Европейска комисия, в другите страни от Европейски Съюз, в Конгреса на Съединени американски щати, изключително по проблема Магнитски, в западните медии - рано или късно, по-скоро рано, в сравнение с късно, ще се стигне до сериозната маса от непоносимост, която да блокира еврофондовете, с цел да имате медии и народна власт.
И последно - повече избори Борисов няма да завоюва, тъй като на тях ще се приказва главно и единствено за корупция - неговата и на Пеевски. С тази надменност той мъчно ще се стигне въобще до избори. Борисов ненадейно се снабди с казуса на Путин - по какъв начин почтено да слезе от власт - опасявам се, че няма такава алтернатива. Стигна прекомерно надалеч.
----------- Членството на Македония в НАТО (не и в ЕС) е действително постижима краткосрочна цел.
(Псевдо)приоритети
България е част от казуса, а не решение, за Западните Балкани
От коментар на Радан Кънев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Djordje Kojadinovic
Убийството на косовския сръбски водач (лидер в доста измерения на думата) Оливер Иванович демонстрира какъв брой нежен и уязвим, да не кажа напряко кух PR, е целта " Западни Балкани " на българското председателство. Накратко - България няма сили и потенциал да взема решение проблемите пред Сърбия, Косово и Босна и Херцеговина. Нещо повече - за голямо страдание, ние не сме добър образец във връзка с множеството провокации по пътя на съседите ни към Европейски Съюз.
Защо?
Проблемите пред Западните Балкани са няколко:
1. Неразрешими етнически проблеми и компликации при структуриране на най-малко две от страните (Косово и Босна). Единствено в тази сфера, ние предлагаме някакво решение - етническият модел на прехода, комбиниращ унитарна национална страна с привилегировано икономическо присъединяване във властта на партията на малцинството. Боя се, че този наш " модел Доган " е привършен, само че той е на първо място изцяло неупотребим западно от границите ни.
2. Тежки проблеми с проведена престъпност, контрабанда, в това число присъединяване на лица, свързани с проведената престъпност, директно в политиката (примерът от Косовска Митровица е един от десетки).
3. Служби за сигурност, подвластни от проведената престъпност и преливащи се в нея.
4. Правосъдие и система за сигурност, подвластни от корумпирана политическата власт.
5. Политическа система и система за сигурност, мощно подвластни на непознати въздействия (Най-силно изразени - съветско в Република Српска и Сърбия, турско в мюсюлманска Босна, Албания и албанските партии в Македония).
6. Контрол на политиката и проведената престъпност върху медиите.
7. Полуавторитарни режими от фамилен вид, подвластни от нелегитимни въздействия и упражняващи нелигитимни въздействия върху бизнес, медии, служби и правосъдна система.
8. Като резултат от всичко изложено - неустойчив стопански климат, ниски равнища на вложения (освен политически подбудени външни намеси), слаб пазар на труда, ниски приходи, подвластен бизнес - и в последна сметка беднотия, мощно повишаваща миграционния риск.
По точки 2 до 8 в това число, България е част от казуса, а не решение. Ние показахме, че участието в Европейски Съюз не взема решение единствено по себе си нито един от проблемите, въпреки несъмнено да раздвижва стопанската система през фондовете. Няма по какъв начин да бъдем водач на смяната, преди да сме се трансформирали самите ние. Можем да бъдем водач на статуквото, само че това няма да вкара Западните Балкани в Европейски Съюз, по-скоро ще изкара нас, по системата на доста скорости.
Можем ли да бъдем потребни? Разбира се. Имаме най-малко два правилни хода:
- Да се съсредоточим върху вътрешните промени, с цел да покажем, че ръководещите на Балканите могат освен да плашат починалите тракийски войни и да смущават античните сънища на гърците, само че и да плашат мутрите, бандитите, олигарсите и непознатите шпиони. Имаме опит - реализираха го Костов и Джинджич. Костов го убиха политически, Джинджич - с патрони...
- Да си сложим реалистични цели. Правителството Борисов-3 реализира незабравим пробив в връзките със Скопие (причините са обособен, не е наложително обществен, анализ). Членството на Македония в НАТО (не и в ЕС) е действително постижима краткосрочна цел. Нашите старания би трябвало да са ориентирани към поддръжка в тази посока, в това число превъзмогване на сръбско-руския напън върху Заев и подкрепяне на компромиса с Гърция.
Хич не е малко това, което МОЖЕМ да реализираме. Да пожелаем на държавното управление рационални цели и триумф.
--------- Дълбоките води на родното задкулисие наподобява няма да бъдат борба на антисистемния Радев.
Дондуков 2
Президентът симулира антисистемност
От коментар на Полина Паунова за " Дойче Веле "
Фотограф: Цветелина Белутова
Политическата му кариера потегли от един телефонен диалог, започващ с " Добър ден, споделям се Корнелия Нинова и желая да Ви поканя за кандидат-президент на Българска социалистическа партия ". Промотиран от левицата като " непостоянен състезател ", нямащ нищо общо с родната политическа реалност, Румен Радев влезе на " Дондуков " 2 с висок рейтинг и с упованието да се опълчи, по този начин да се каже, на политическия картел.
Това, че в предизборната акция беше заречен следствие за " кемтрейлс ", не разколеба гласоподавателите му, а успеха му маркира първата изборна загуба на ГЕРБ и докара до оставката на кабинета " Борисов 2 ".
В началото на мандата му наблюдаващите предсказаха, че президентът ще бъде равно далечен от партиите и, нагледно казано, ще избере страната на народа, без да се бои от спорове с издигналата го Българска социалистическа партия - тъй като е независим и самостоятелен състезател.
Но случи ли се тази прогноза? За да си отговорим на въпроса дано си напомним думите на заместничката му Илияна Йотова, която - още по време на акцията - го беше предизвестила, че " и най-малкото придвижване против партията (БСП – бел.авт.) няма да му бъде простено ". Дали поради тази закана или по друга причина, президентът не просто не наподобява равно далечен от политическите партии, само че и демонстрира ясни пристрастия.
Сигурно ще кажете, че изразяването на благосклонности е демонстрация на еснафщина. Но има и други неща към Радев, които би трябвало да ни смущават. Те даже не са свързани толкоз със абсурда към бойната авиация, който е искрено лобистки. Два ясни казуса можем да изведем около свадата сред Радев и Цветанов: избирайки за собствен устен съперник заместника на Бойко Борисов, а не самия Борисов, президентът - без да желае - легитимира премиера като общественик и обединител от ранга на президента. Защото точно Борисов призоваваше (поне за пред обществото) да няма борба сред партията му и президентската институция.
От друга страна Радев сякаш показва безкомпромисност и подготвеност да влезе в конфликт с така наречен мощни политически фигури, с което сътвори упованието, че потегля против политическата омерта, а освен против Цветанов. Той обаче не просто не го стори, а даже поддържа омертата. В същото време президентът дотук се възползва от правото си на президентско несъгласие единствено над закони, които не се харесват на Българска социалистическа партия.
Че няма да бъде антисистемен състезател, а в противен случай - ще поддържа системата на основния прокурор, премиера и Пеевски стана ясно още при започване на мандата му. В предизборната си акция Радев се беше оповестил за смела правосъдна промяна, само че по-късно се " поправи ", че тя трябвало да бъде съобразена с мнението на основния прокурор.
Думите в тази ситуация обаче са по-малката неволя. По-голямата са дейностите на президента. Така да вземем за пример той отхвърли да подпише указа за избора на нов ръководител на Върховния административен съд (ВАС) с аргумента, че " новият правосъден съвет би трябвало да препотвърди избора на Чолаков ", с което Радев бетонира избора на статуквото.
Ето за какво първата година от мандата на Румен Радев очерта безкомпромисно профила на президента – симулация на антисистемност и поредност институционални услуги за социалистите. По-големият проблем обаче е симулацията на антисистемност, с каквато поръчка той се качи на високия държавен пост. А тази симулация ясно си проличава от лесните съперници и борби, които президентът си избира, с цел да поддържа легендата за себе си.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ