© Надежда Чипева Наложените безпрецедентни мерки за овладяване на кризата с

© Надежда Чипева Наложените безпрецедентни мерки за овладяване на кризата с ...

Засега лошият сценарий на правителството е 3% спад на БВП и нулева инфлация.

© Надежда Чипева Наложените безпрецедентни мерки за овладяване на кризата с COVID-19 ще оставят икономиката на България без двигател през тази година - ще се свият потребление, износ, частни инвестиции. Това ще доведе до спад на БВП до 3% през 2020 г., ръст на безработицата и замразяване на възнагражденията. Прогнозите са на експертите на Министерството на финансите и са част от мотивите към проекта за ревизия на Бюджет 2020. Тя предвижда спад на приходите от 2.44 млрд. лв., дефицит от 3.5 млрд. лв. или 3% от БВП и увеличение на тавана за нов дълг до 10 млрд. лв. през тази година. Текстовете вече са публикувани на сайта на народното събрание и ще започат да се дискутират от депутатите още в сряда.

В мотивите се посочва още, че при допълнително влошване на икономиките на основните търговски партньори на България и неяснотата за продължителността на мерките в ситуация на извънредно положение в страната правят точната макропрогноза за всички косвени и преки ефекти върху икономиката нереалистична. Затова и при силно негативен сценарий "е възможно да се наложат и допълнителни промени във фискалните параметри за годината".

Абонирайте се за Капитал Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми Икономика в рецесия

Когато през есента се гласуваше бюджет 2020 очакванията бяха за ръст на икономиката над 3%, продължаващ спад на безработицата, ръст на възнагражденията и добро представяне на експортно-ориентираните бизнеси. Новата реалност е по-различна - прогнозите са за еврозоната да изпадне в рецесия, световният БВП да е малко по-нивото от 2019 г. Много от заводите в страната, които работят за износ, започнаха да затварят, а някои и да съкращават служители. Мерките за ограничаването на хора и товари водят до силен спад на потреблението на стоки и услуги и на практика до замразяване на цели отрасли от икономиката. Според Министерството на финансите всички тези фактори ще доведат до спад на БВП през 2020 г. от 3%. "Безпрецедентните мерки за ограничаване на движението, приети от всички страни, ще се отразят съществено на износа на транспортни и туристически услуги. Очаква се това да се отрази в спад на реалния износ на услуги с 25.7% през 2020 г. спрямо 2019 г. Ограниченото търсене в основните ни търговски партньори и удължените срокове за доставка ще засегнат и износа на стоки, който се очаква да спадне с 13.3%", се посочва в доклада. Така очакванията са износът на стоки и услуги да намалее с 16.3% или повече от предкризисната 2009 г., когато минусът беше 11.7%.

Прогнозите за пазара на труда са по-оптимистични - средният за годината спад на заетите се оценява на 2.1%, а нивото на безработица се очаква да се покачи с около 2 пункта. спрямо 2019 г. до 6.2%. Тук обаче е направена уговорката, че сметките са при допускане, че 75% от засегнатите от ограничителните мерки бизнеси се възползват от мярката за субсидирана заетост 60/40.

Ревизирани са и очакванията за инфлация - да е близка до нула през 2020 г., предвид спада на цената на петрола (залага се понижение от 40% спрямо 2019 г.) и на природния газ, както и заради влошаващите се параметри на пазара на труда.

Какво се променя в числата за бюджета

Очакваният спад на приходите спрямо заложените сега е 2.44 млрд. лв. Свиването при данъчните постъпления, които се събират от държавата, е с 8% или с малко над 2 млрд. лв. спрямо сегашния закон като най-голям спад се очаква при приходите от корпоративен данък (с 11.7%) и ДДС (с 9.3%) като последното обаче има голям най-съществен номинален принос и се равнява на почти 1.1 млрд. лв. Постъпленията в бюджета на Държавното обществено осигуряване от осигуровки се свиват далеч по-малко - с 257 млн. лв. или спад от 3.2%.

Със 70 млн. лв. се увеличават разходите за лихви предвид заявката за теглене на дълг, а трансферът към ДОО се увеличава с 1.43 млрд. лв. - милиард за мярката 60/40, а останалата сума за компенсиране на по-малкото очаквани приходи. Няма предвидено свиване на капиталовите разходи, които подобно на минали години ще бъдат използвани като буфер при допълнително влошаване на показателите в бюджета.

В проекта не се вижда промяна в разходите за заплати, а обещаните допълнителни суми за хората, които работят на първа линия по овладяване на кризата ще са от еврофондовете. Средствата, нужни за капитализирането на ББР със 700 млн. лв. са от фискалния резерв, който към 27 март е над 9.5 млрд. лв., ако се съди по данните на управление "Емисионно" на БНБ. По закон нивото му не трябва да е паднало под 4.5 млрд. лв. към края на годината и това изискване не се променя с проекта.

Източник: capital.bg