Стефан Пеев: Съветвам клиентите да пазят своя капитал от прекомерни рискове
© Михаил Ванчев Стефан Пеев е изпълнителен шеф на сдружението за ръководство на вложения УД " Аркус асет мениджмънт " в Пловдив, приключил бизнес администрация (финанси) в Интердисциплинарен център Херцлия – Израел, има специализация банки и финансово дело в Швейцария, Лугано. Господин Пеев, имате висше икономическо обучение в двете страни, където се смята, че основават най-хубавите финансови експерти в света. Какво пренесохте от образованието си в Израел и Швейцария в работата си тук, в УД " Аркус асет мениджмънт " в Пловдив?
- Обучен съм да ползвам правилата на работа на свободния пазар. И съм уверен, че той е по-ефективен от контролирания пазар. На доктрина пазарът тук не е контролиран. Но съгласно мен това, което сега изкривява свободния пазар, е цената на капитала. Като финансов анализатор мога да кажа, че тя се поддържа изкуствено ниска през целия интервал от последната финансова рецесия досега. Това пречи на главната активност на посредниците на финансовия пазар – банки, капиталови компании. Тяхната задача е да вземат свободния капитал и да го насочват към продуктивни цели. В момента обаче всички съществени централни банки поддържат цената на капитала изкуствено ниска. За оценката на един финансов актив използваме цената на капитала. Когато тя се поддържа изкуствено ниска, оценката на този актив надлежно е изкуствено висока. В един миг обаче пазарът преоценява това си държание и следва това, което наблюдавахме през 2007-2008 година
Доводът за това държание наподобява доброжелателен – ниската цена на капитала би следвало да подтиква вложенията и потреблението?
- При невмешателство на централните банки от този тип щяхме да имаме доста по-реални цени на финансовите активи. Хората, които имат свободен капитал, биха желали по-висока възвращаемост за риска, който поемат. Съответно цените на финансовите активи щяха да бъдат по-ниски и по-близки до исторически естествените оценки. В ежедневната си работа обаче се съобразяваме с това, че работим при мощно дирижиран пазар. Иначе казано, сме принудени да поемаме по-високи опасности за по-ниска възвращаемост. А това се отразява върху нашите клиенти. В момента принадлежности, които преди 5 години биха носили рентабилност от 7-8%, носят 2-3%.
Как реагират клиентите ви на това? Те наясно ли са?
- Разбира се, и те трансформират държанието си по отношение на променените условия. Има хора с по-голям свободен паричен запас. Те го даваха в банка и бяха привикнали да получават лихви от 4-6% на година за депозита си. Сега от ден на ден хора схващат, че такава възвращаемост за свободните им пари в банката е немислима. Това основава различен проблем – хората дават свободния си паричен запас на капиталов фонд, който би трябвало да купи нещо с тези пари. Това точно основава несъразмерния растеж на цените на финансовите активи. Оценки като днешните сме виждали през 2000 година – преди софтуерния балон, и през 1929 година - преди огромната меланхолия. Дори 2008 година ние не сме имали такива оценки.
Какъв е съветът ви като човек, който е задължен да ръководи дейно непознатите капитали?
- Хората, или най-малко мнозина от тях, нямат капиталов опит. Те просто желаят като дадат парите си да получат за тях някаква рентабилност. Те виждат, че избран фонд е дал такава и такава възвращаемост и купуват с мисълта, че някой ден ще продадат на някой различен на по-висока цена. Това нещо съставлява несъразмерна експозиция към риск, която ще докара до неприятни финансови последствия. В последните две години, а и в този момент, аз поучавам клиентите си да пазят своя капитал от несъразмерни опасности. Не се знае дали ти не си последният, който купува на високата цена. Според мен моментът е подобен, че капиталът би трябвало да бъде непокътнат. Тоест не би трябвало хората да се увличат по тази изкуствено основана еуфория. В момента целият свободен капитал се излива във финансови активи. На места се излива и в парцели – да вземем за пример в Австралия и Канада. В Канада това е главно с китайски капитали, които просто нямат къде да отидат. В момента, в който спре притокът на този капитал, цените ще паднат.
Когато клиент на " Аркус асет мениджмънт " даде парите си при вас за ръководство, по какъв начин постъпвате при сегашната пазарна обстановка?
- Като ръководещо сдружение ние управляваме консервативно вложените при нас средства, които са към 10 млн. лв.. Клиентите ни са най-вече българи, само че и чужденци, които работят в България. Това са хора, прогонени от ниските лихви в банките, които избират ръководещи сдружения като нас да се грижат за спестяванията им.
Ако всички имат вяра в свободния пазар, тогава за какво демократичните хрумвания не са известни даже измежду икономистите?
- Пазарите в действителност са свободни, само че са изкривени, в това е казусът. Колкото до либертарианството – това са хрумвания, които няма по какъв начин да бъдат известни. Защото няма по какъв начин да бъдат употребявани от политическа платформа заради простата причина, че отговорността за благоденствието на индивида е оставено в ръцете на индивида. Хората обичайно разчитат доста на страната. Но в случай че разчитаме от ден на ден на страната, тя по нужда ще се намесва от ден на ден в персоналните ни каузи. Докато се стигне до безспорната прекаленост - страна, която може всичко да ти даде, може всичко да ти вземе. Либертарианството, което съм изучавал и в което имам вяра, залага на правата и свободата на индивида и на спонтанния ред.
Така изказано либертарианството наподобява привлекателно. Има ли в България хора, които имат вяра в него?
- Като хрумвания – да. Още повече че то е тясно обвързвано и с предприемачеството. Либертарианците си имат своите организации, които служат като инкубатори за хрумвания. В България е рано да увлекат доста хора. За свободата на пазарите се сещаме най-често тогава, когато настъпи рецесия. Ако оставим пазарите да работят, без страните и централните банки да " оказват помощ " по този метод, по който го вършат, тогава пък има обществени последствия. Това мъчно може да се одобри от политиците и от обществото. Със съидейници създадохме фондация " Либертарианство ", чиято съществена цел е да популяризира концепциите на либертарианството - спосорираме издаването на книги, даваме стипендии, организираме летни курсове.
Мислите ли да обясните вашите хрумвания на клиентите си?
- Най-важната концепция е възприета и се изяснява от всички, които ръководят непознати пари. И тя е, че всеки е виновен за избора си. Включително да завоюва или да загуби. Затова няма обезпечена възвращаемост на вложените средства или обезпечена рентабилност. Това, което съветваме клиентите си, е да наблюдават какво става с парите им. Заедно разясняваме пазарите, тактиките, заетите самостоятелни позиции. Решението взема клиентът, ние го изпълняваме. Смятаме и го споделяме на клиентите си, че моментът не е най-подходящ за еуфорично вложение на пазарите. Поддържаме консервативни портфейли, които носят по-висока рентабилност от банков депозит. Но в това време гледаме да не се изложи капиталът на несъразмерни опасности при една по-сериозна промяна на пазарите. Да, подценяваме опциите за реализиране на доста висока рентабилност за малко време, само че в това време печелим по-голяма сигурност за капитала.
- Обучен съм да ползвам правилата на работа на свободния пазар. И съм уверен, че той е по-ефективен от контролирания пазар. На доктрина пазарът тук не е контролиран. Но съгласно мен това, което сега изкривява свободния пазар, е цената на капитала. Като финансов анализатор мога да кажа, че тя се поддържа изкуствено ниска през целия интервал от последната финансова рецесия досега. Това пречи на главната активност на посредниците на финансовия пазар – банки, капиталови компании. Тяхната задача е да вземат свободния капитал и да го насочват към продуктивни цели. В момента обаче всички съществени централни банки поддържат цената на капитала изкуствено ниска. За оценката на един финансов актив използваме цената на капитала. Когато тя се поддържа изкуствено ниска, оценката на този актив надлежно е изкуствено висока. В един миг обаче пазарът преоценява това си държание и следва това, което наблюдавахме през 2007-2008 година
Доводът за това държание наподобява доброжелателен – ниската цена на капитала би следвало да подтиква вложенията и потреблението?
- При невмешателство на централните банки от този тип щяхме да имаме доста по-реални цени на финансовите активи. Хората, които имат свободен капитал, биха желали по-висока възвращаемост за риска, който поемат. Съответно цените на финансовите активи щяха да бъдат по-ниски и по-близки до исторически естествените оценки. В ежедневната си работа обаче се съобразяваме с това, че работим при мощно дирижиран пазар. Иначе казано, сме принудени да поемаме по-високи опасности за по-ниска възвращаемост. А това се отразява върху нашите клиенти. В момента принадлежности, които преди 5 години биха носили рентабилност от 7-8%, носят 2-3%.
Как реагират клиентите ви на това? Те наясно ли са?
- Разбира се, и те трансформират държанието си по отношение на променените условия. Има хора с по-голям свободен паричен запас. Те го даваха в банка и бяха привикнали да получават лихви от 4-6% на година за депозита си. Сега от ден на ден хора схващат, че такава възвращаемост за свободните им пари в банката е немислима. Това основава различен проблем – хората дават свободния си паричен запас на капиталов фонд, който би трябвало да купи нещо с тези пари. Това точно основава несъразмерния растеж на цените на финансовите активи. Оценки като днешните сме виждали през 2000 година – преди софтуерния балон, и през 1929 година - преди огромната меланхолия. Дори 2008 година ние не сме имали такива оценки.
Какъв е съветът ви като човек, който е задължен да ръководи дейно непознатите капитали?
- Хората, или най-малко мнозина от тях, нямат капиталов опит. Те просто желаят като дадат парите си да получат за тях някаква рентабилност. Те виждат, че избран фонд е дал такава и такава възвращаемост и купуват с мисълта, че някой ден ще продадат на някой различен на по-висока цена. Това нещо съставлява несъразмерна експозиция към риск, която ще докара до неприятни финансови последствия. В последните две години, а и в този момент, аз поучавам клиентите си да пазят своя капитал от несъразмерни опасности. Не се знае дали ти не си последният, който купува на високата цена. Според мен моментът е подобен, че капиталът би трябвало да бъде непокътнат. Тоест не би трябвало хората да се увличат по тази изкуствено основана еуфория. В момента целият свободен капитал се излива във финансови активи. На места се излива и в парцели – да вземем за пример в Австралия и Канада. В Канада това е главно с китайски капитали, които просто нямат къде да отидат. В момента, в който спре притокът на този капитал, цените ще паднат.
Когато клиент на " Аркус асет мениджмънт " даде парите си при вас за ръководство, по какъв начин постъпвате при сегашната пазарна обстановка?
- Като ръководещо сдружение ние управляваме консервативно вложените при нас средства, които са към 10 млн. лв.. Клиентите ни са най-вече българи, само че и чужденци, които работят в България. Това са хора, прогонени от ниските лихви в банките, които избират ръководещи сдружения като нас да се грижат за спестяванията им.
Ако всички имат вяра в свободния пазар, тогава за какво демократичните хрумвания не са известни даже измежду икономистите?
- Пазарите в действителност са свободни, само че са изкривени, в това е казусът. Колкото до либертарианството – това са хрумвания, които няма по какъв начин да бъдат известни. Защото няма по какъв начин да бъдат употребявани от политическа платформа заради простата причина, че отговорността за благоденствието на индивида е оставено в ръцете на индивида. Хората обичайно разчитат доста на страната. Но в случай че разчитаме от ден на ден на страната, тя по нужда ще се намесва от ден на ден в персоналните ни каузи. Докато се стигне до безспорната прекаленост - страна, която може всичко да ти даде, може всичко да ти вземе. Либертарианството, което съм изучавал и в което имам вяра, залага на правата и свободата на индивида и на спонтанния ред.
Така изказано либертарианството наподобява привлекателно. Има ли в България хора, които имат вяра в него?
- Като хрумвания – да. Още повече че то е тясно обвързвано и с предприемачеството. Либертарианците си имат своите организации, които служат като инкубатори за хрумвания. В България е рано да увлекат доста хора. За свободата на пазарите се сещаме най-често тогава, когато настъпи рецесия. Ако оставим пазарите да работят, без страните и централните банки да " оказват помощ " по този метод, по който го вършат, тогава пък има обществени последствия. Това мъчно може да се одобри от политиците и от обществото. Със съидейници създадохме фондация " Либертарианство ", чиято съществена цел е да популяризира концепциите на либертарианството - спосорираме издаването на книги, даваме стипендии, организираме летни курсове.
Мислите ли да обясните вашите хрумвания на клиентите си?
- Най-важната концепция е възприета и се изяснява от всички, които ръководят непознати пари. И тя е, че всеки е виновен за избора си. Включително да завоюва или да загуби. Затова няма обезпечена възвращаемост на вложените средства или обезпечена рентабилност. Това, което съветваме клиентите си, е да наблюдават какво става с парите им. Заедно разясняваме пазарите, тактиките, заетите самостоятелни позиции. Решението взема клиентът, ние го изпълняваме. Смятаме и го споделяме на клиентите си, че моментът не е най-подходящ за еуфорично вложение на пазарите. Поддържаме консервативни портфейли, които носят по-висока рентабилност от банков депозит. Но в това време гледаме да не се изложи капиталът на несъразмерни опасности при една по-сериозна промяна на пазарите. Да, подценяваме опциите за реализиране на доста висока рентабилност за малко време, само че в това време печелим по-голяма сигурност за капитала.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ